Докато сме малки, отношенията ни с всички се основават на желанието за приятелство или липсата на такова. После се появява интересът да **еш някого и застава на първо място в начина по който преценяваме хората. Затова масово приятелствата остават само в полянката на пола към който нямаме сексуален интерес. Горко на бисексуалните, или как?
На тази Земя сме за по горе-долу 80 години и ако го погледнем дистанцирано, не би трябвало нищо да ни спира да имаме страхотни приятелски отношения с всички около нас за да бъде максимално приятно. Ако пък някои се навият да си лягаме заедно, това не ги ли прави още по-добри наши приятели? Защо някога бихме имали против човек който дори просто се е опитал да ни достави някакъв кеф след като сме му дали сигнал, че може? Логически няма причини. Практически обаче, *бането се оказва експресен билет към земята на упоритото отбягване независимо от страхотните човешки качества които евентуално притежават бившите му участници.
Началото винаги е съпроводено със силен интерес. Забелязване и попиване на всяка подробност от човека, който искаме да изконсумираме. Бутонът за страхотно отношение е завъртян на макс и разбира се, най-готината версия на самите нас играе играта. Създаваме си взаимно опиянение като от нови наркотици и точно като при тях, докато се случва, светът е по-вълнуващ.
Ако ни се ще хубавото надрусано усещане да продължи по-дълго, можем да превърнем отношенията си във връзка и да изживеем едно по-продължително и изпълнено с дълбоки илюзии Влюбване. Обаче няма мърдане от задължителния край - минал ли си нещо, известно време няма да искаш да го гледаш. Като чувството веднага след мастурбация, когато не искаш да имаш нищо общо с нищо подобно никога повече в първите 5-6 минути. Не е лично, просто явно всичко такова първо ни привлича, а после ни отблъсква.
Добре де, обаче би трябвало да можем да се отървем от тъпото чувство на неудобство за което на английски имат перфектно пасващата дума awkwardness и да не губим един потенциален приятел, на когото, на всичкото отгоре му познаваме всичките дупки. Едни хубави отношения повече никога не са излишни. За да се случи това обаче са нужни участници в случката с много лишени от проблематичност разбирания за света, което на свой ред би значело подбиране, което би довело до по-малко секс според голям процент от анкетираните. Пък *бането е по-лесно, по-весело и по-важно от добри връзки с хората, затова можем да си позволим да пожертваме същия онзи човек, който ни се струваше като отговора на всичко преди да го минем.
Обречени ли са едни отношения, в които присъства секс? Да, освен ако всички участници в тях не са много, много готини на всички нива. Познавате ли такива? И ние твърде малко.
Докато сме малки, отношенията ни с всички се основават на желанието за приятелство или липсата на такова. После се появява интересът да **еш някого и застава на първо място в начина по който преценяваме хората. Затова масово приятелствата остават само в полянката на пола към който нямаме сексуален интерес. Горко на бисексуалните, или как?
На тази Земя сме за по горе-долу 80 години и ако го погледнем дистанцирано, не би трябвало нищо да ни спира да имаме страхотни приятелски отношения с всички около нас за да бъде максимално приятно. Ако пък някои се навият да си лягаме заедно, това не ги ли прави още по-добри наши приятели? Защо някога бихме имали против човек който дори просто се е опитал да ни достави някакъв кеф след като сме му дали сигнал, че може? Логически няма причини. Практически обаче, *бането се оказва експресен билет към земята на упоритото отбягване независимо от страхотните човешки качества които евентуално притежават бившите му участници.
Началото винаги е съпроводено със силен интерес. Забелязване и попиване на всяка подробност от човека, който искаме да изконсумираме. Бутонът за страхотно отношение е завъртян на макс и разбира се, най-готината версия на самите нас играе играта. Създаваме си взаимно опиянение като от нови наркотици и точно като при тях, докато се случва, светът е по-вълнуващ.
Ако ни се ще хубавото надрусано усещане да продължи по-дълго, можем да превърнем отношенията си във връзка и да изживеем едно по-продължително и изпълнено с дълбоки илюзии Влюбване. Обаче няма мърдане от задължителния край - минал ли си нещо, известно време няма да искаш да го гледаш. Като чувството веднага след мастурбация, когато не искаш да имаш нищо общо с нищо подобно никога повече в първите 5-6 минути. Не е лично, просто явно всичко такова първо ни привлича, а после ни отблъсква.
Добре де, обаче би трябвало да можем да се отървем от тъпото чувство на неудобство за което на английски имат перфектно пасващата дума awkwardness и да не губим един потенциален приятел, на когото, на всичкото отгоре му познаваме всичките дупки. Едни хубави отношения повече никога не са излишни. За да се случи това обаче са нужни участници в случката с много лишени от проблематичност разбирания за света, което на свой ред би значело подбиране, което би довело до по-малко секс според голям процент от анкетираните. Пък *бането е по-лесно, по-весело и по-важно от добри връзки с хората, затова можем да си позволим да пожертваме същия онзи човек, който ни се струваше като отговора на всичко преди да го минем.
Обречени ли са едни отношения, в които присъства секс? Да, освен ако всички участници в тях не са много, много готини на всички нива. Познавате ли такива? И ние твърде малко.
Гласували общо: 1 потребители