Студент си в София и идваш от провинцията. Хората около теб със сигурност знаят, че няма по-странно и глупаво животно от един провинциалист, който е сменил своя хабитат и заедно с него се налага да промени визията си, социалния си статус и някоя друга диалектна думичка, която го издава, че не е столичанин. Въй, кофти работа, чуек!
Приемаш, че тук в София хората ядат принцеси, а не странджанки, слагаш си новите панталони на райета, които си купи от мола на намаление, но отзад пише с големи букви марката. Да се знае, че не си случаен човек и тръгваш да покоряваш София.
Как се покорява София в 3 лесни стъпки:
1. Наблюдаваш как се обличат хората и гледаш да поддържаш този стайлинг. Най-вероятно той ще се състои от дънки, тениска и някакво шарено яке, но все пак всичко е брандирано. Не е от битака в Илиянци, да се знае.
2. Водиш се студент, но всъщност идея си нямаш какво точно учиш и винаги философстваш и изразяваш обективно мнение за това как тези предмети, които изучаваш няма да ти помогнат по никакъв начин в професията. Която дори не знаеш какво ще представлява. Но няма проблем, имаш време.
3. Правиш всичко възможно уж да подобриш общата си култура и познанията ти за културния живот на София, като посещаваш всякакви културни мероприятия, предавания на живо, театри, балети, опери - разбрахте ме. Където има известни личности, там трябва да бъдеш и ти. После всичко се снима и се качва в социалните мрежи, за да се знае, че за кратките месеци, в които си бил в столицата, си станал голяма клечка. Опознаваш други софиянци, за да разбереш какво ги интересува и разбира се, да бъдеш компетентен и ти по същите теми, за да се впишеш.
Нека поговорим за последната стъпка, която и аз самата предприех скоро и после съжалих за това, което си причиних. Поне се опитах да изпълня една стъпка от плана. Това само по себе си е успех.
Та отивам аз да гледам предаване на живо. Защо ли? Де да знам, да се развеселя - по телевизията изглежда готино. Дай да го видиме на живо как е. Влизаш във въпросната сграда с желанието просто да гледаш предаването, но разбира се, хората в сградата са на друго мнение - те те искат ЗАВИНАГИ. Още от вратата ти връчват граждански договор, с който се задължаваш да идваш да гледаш предаването на живо всеки ден и да пляскаш като полудял. Няма откази. Ако не дойдеш - хоп - 250лв. глоба. Ще си кажеш: "Ами ако се разболея, ако ме блъсне кола?". Няма такова нещо - откажеш ли, изгаряш. Де да беше буквално. Тези хора дори и коронавирусът не ги плаши. Както и да е, отказах да подпиша този договор и с хиляди уговорки влязох все пак да гледам предаването. Там сядаш на едно супер неудобно столче и гледаш. Имаш ли чувството, че опознаваш културната страна на София? По-скоро не. Не и на този неудобен стол с десетки хора, дишащи ти във врата, ушите и лицето. Явно много хора са искали да увеличат общата си култура. Глупави хора точно като мен.
Мислиш си - по телевизията това предаване е около час - сигурно наистина ще бъде така. Да ама не. След два-три часа, 2500 дубала и 5000 лапсуса от страна на водещия, който се изпоти и трябваше гримьорката пред 5 минути да му слага пудра на лицето, успях да си тръгна. После цял ден моето дупе ми беше адски сърдито и не искаше да сяда никъде другаде. Явно се беше наситило на онзи гаден метален стол.
Е, да кажем, че се обогатих в такъв смисъл, че осъзнах колко е безсмислено да ходиш на подобни места и да си мислиш, че се обогатяваш. По-добре ходи в Столична библиотека. Там столовете са по-удобни.
И ако парите, които ще давате, не ви откажат да го посещавате, поне пощадете задните си части. Те най-добре знаят къде си заслужава да се седне.
Студент си в София и идваш от провинцията. Хората около теб със сигурност знаят, че няма по-странно и глупаво животно от един провинциалист, който е сменил своя хабитат и заедно с него се налага да промени визията си, социалния си статус и някоя друга диалектна думичка, която го издава, че не е столичанин. Въй, кофти работа, чуек!
Приемаш, че тук в София хората ядат принцеси, а не странджанки, слагаш си новите панталони на райета, които си купи от мола на намаление, но отзад пише с големи букви марката. Да се знае, че не си случаен човек и тръгваш да покоряваш София.
Как се покорява София в 3 лесни стъпки:
1. Наблюдаваш как се обличат хората и гледаш да поддържаш този стайлинг. Най-вероятно той ще се състои от дънки, тениска и някакво шарено яке, но все пак всичко е брандирано. Не е от битака в Илиянци, да се знае.
2. Водиш се студент, но всъщност идея си нямаш какво точно учиш и винаги философстваш и изразяваш обективно мнение за това как тези предмети, които изучаваш няма да ти помогнат по никакъв начин в професията. Която дори не знаеш какво ще представлява. Но няма проблем, имаш време.
3. Правиш всичко възможно уж да подобриш общата си култура и познанията ти за културния живот на София, като посещаваш всякакви културни мероприятия, предавания на живо, театри, балети, опери - разбрахте ме. Където има известни личности, там трябва да бъдеш и ти. После всичко се снима и се качва в социалните мрежи, за да се знае, че за кратките месеци, в които си бил в столицата, си станал голяма клечка. Опознаваш други софиянци, за да разбереш какво ги интересува и разбира се, да бъдеш компетентен и ти по същите теми, за да се впишеш.
Нека поговорим за последната стъпка, която и аз самата предприех скоро и после съжалих за това, което си причиних. Поне се опитах да изпълня една стъпка от плана. Това само по себе си е успех.
Та отивам аз да гледам предаване на живо. Защо ли? Де да знам, да се развеселя - по телевизията изглежда готино. Дай да го видиме на живо как е. Влизаш във въпросната сграда с желанието просто да гледаш предаването, но разбира се, хората в сградата са на друго мнение - те те искат ЗАВИНАГИ. Още от вратата ти връчват граждански договор, с който се задължаваш да идваш да гледаш предаването на живо всеки ден и да пляскаш като полудял. Няма откази. Ако не дойдеш - хоп - 250лв. глоба. Ще си кажеш: "Ами ако се разболея, ако ме блъсне кола?". Няма такова нещо - откажеш ли, изгаряш. Де да беше буквално. Тези хора дори и коронавирусът не ги плаши. Както и да е, отказах да подпиша този договор и с хиляди уговорки влязох все пак да гледам предаването. Там сядаш на едно супер неудобно столче и гледаш. Имаш ли чувството, че опознаваш културната страна на София? По-скоро не. Не и на този неудобен стол с десетки хора, дишащи ти във врата, ушите и лицето. Явно много хора са искали да увеличат общата си култура. Глупави хора точно като мен.
Мислиш си - по телевизията това предаване е около час - сигурно наистина ще бъде така. Да ама не. След два-три часа, 2500 дубала и 5000 лапсуса от страна на водещия, който се изпоти и трябваше гримьорката пред 5 минути да му слага пудра на лицето, успях да си тръгна. После цял ден моето дупе ми беше адски сърдито и не искаше да сяда никъде другаде. Явно се беше наситило на онзи гаден метален стол.
Е, да кажем, че се обогатих в такъв смисъл, че осъзнах колко е безсмислено да ходиш на подобни места и да си мислиш, че се обогатяваш. По-добре ходи в Столична библиотека. Там столовете са по-удобни.
И ако парите, които ще давате, не ви откажат да го посещавате, поне пощадете задните си части. Те най-добре знаят къде си заслужава да се седне.
Гласували общо: 1 потребители