PIGS IN ZEN

„Прасето е в калта, когато се умори, прасето е в дзен! Прасето яде лайна, когато огладнее, прасето е в дзен!" Думи от любима моя песен на вълшебните навремето Джейнс Адикшън. В нея Пери Фаръл обяснява как почти завижда на прасето за това, че е по-близо до блаженството от него. То не се интересува от любов и от ничие мнение - то ебе, когато си поиска, и се търкаля в собствените си лайна, защото единствено те са истински безплатни. За разлика от нас, които никога не сме изцяло свободни и на определено ниво сме принудени да се въздържаме - от чувство за отговорност. Нещо, което липсва при прасето - на прасето му пука само за самото него. Такива са свинете по цял свят. Дай им кал и говна, а тук, в България, им дай и... нов стадион!

Мдам, не какво да е, а нов стадион. Специално за ТЕБ, свиньо!

Голям, скъп, национален, безсмислен. В покрайнините на София, нашата столица.

Същата тази, която от Илиянци до Младост 4, от Павлово до Бусманци няма нито един здрав тротоар. Същата, от чийто канали бълват тропически реки при всеки по-продължителен и наситен дъжд. Същата, в която често няма ток и топла вода (ето, афишът по-горе става все по-актуален - така е било и в окопите, където, ако не знаеш, се става мъж). Същата, по чийто улици, обществени заведения или транспорт няма да видиш нито една инвалидна количка. Където можеш да бъдеш атакуван от глутници освирепели кучета. Където трудно ще се ориентираш, защото повечето улици са без табели, а фасадите - без номера. Където ченгетата са братя с престъпниците, а ти си тотален аутсайдър в собствения си град. Същата, където рушат всички стилни и красиви сгради, но пазят грозните и строят като луди още по-грозни.

Същата София, която и без това е пълна със стадиони, които се надпреварват за титлата „най-окаяна съборетина в Източна Европа". Да не забравяме, че има и онова нещо, наречено национален стадион, който затваряха, ремонтираха, „обновяваха" и после тържествено откриваха. И то само преди няколко години. За да се окаже, че всъщност е пълен шит, годен само за концерти, стига да не си част от публиката, за която санитарните условия са катастрофални.

Но не бой се, прасчо, те ти дадоха нова спортна зала, а сега се задава и още един национален стадион. Е, явно сме спортна нация. Вярно, че на концертите на Бейбифейс Клан идват повече хора, отколкото ходят на мачове на някои столични отбори, но who gives a fuck! „По приоритетите им ще ги познаеш" има поговорка, или ако няма, то би трябвало да има.

Нов стадион. Подарък за прасето. От глиганите. Прасето е в Дзен!

Фотография Васил Танев

„Прасето е в калта, когато се умори, прасето е в дзен! Прасето яде лайна, когато огладнее, прасето е в дзен!" Думи от любима моя песен на вълшебните навремето Джейнс Адикшън. В нея Пери Фаръл обяснява как почти завижда на прасето за това, че е по-близо до блаженството от него. То не се интересува от любов и от ничие мнение - то ебе, когато си поиска, и се търкаля в собствените си лайна, защото единствено те са истински безплатни. За разлика от нас, които никога не сме изцяло свободни и на определено ниво сме принудени да се въздържаме - от чувство за отговорност. Нещо, което липсва при прасето - на прасето му пука само за самото него. Такива са свинете по цял свят. Дай им кал и говна, а тук, в България, им дай и... нов стадион!

Мдам, не какво да е, а нов стадион. Специално за ТЕБ, свиньо!

Голям, скъп, национален, безсмислен. В покрайнините на София, нашата столица.

Същата тази, която от Илиянци до Младост 4, от Павлово до Бусманци няма нито един здрав тротоар. Същата, от чийто канали бълват тропически реки при всеки по-продължителен и наситен дъжд. Същата, в която често няма ток и топла вода (ето, афишът по-горе става все по-актуален - така е било и в окопите, където, ако не знаеш, се става мъж). Същата, по чийто улици, обществени заведения или транспорт няма да видиш нито една инвалидна количка. Където можеш да бъдеш атакуван от глутници освирепели кучета. Където трудно ще се ориентираш, защото повечето улици са без табели, а фасадите - без номера. Където ченгетата са братя с престъпниците, а ти си тотален аутсайдър в собствения си град. Същата, където рушат всички стилни и красиви сгради, но пазят грозните и строят като луди още по-грозни.

Същата София, която и без това е пълна със стадиони, които се надпреварват за титлата „най-окаяна съборетина в Източна Европа". Да не забравяме, че има и онова нещо, наречено национален стадион, който затваряха, ремонтираха, „обновяваха" и после тържествено откриваха. И то само преди няколко години. За да се окаже, че всъщност е пълен шит, годен само за концерти, стига да не си част от публиката, за която санитарните условия са катастрофални.

Но не бой се, прасчо, те ти дадоха нова спортна зала, а сега се задава и още един национален стадион. Е, явно сме спортна нация. Вярно, че на концертите на Бейбифейс Клан идват повече хора, отколкото ходят на мачове на някои столични отбори, но who gives a fuck! „По приоритетите им ще ги познаеш" има поговорка, или ако няма, то би трябвало да има.

Нов стадион. Подарък за прасето. От глиганите. Прасето е в Дзен!

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители