В Гърция съм. От седмица тормозя българското си тяло с тукашното слънце и храна. Тук ми харесва. И тук идвам. Пет години, на едно и също място. Но тази май ще ми е за последно. Щот анцузите са го превзели. Но не сме виновни ние, че сме се похвалили.
В Гърция от няколко месеца вървят стачки. Убийствено социално напрежение. Веселото е, че стачкуват само в столицата и в по-големите градове. В курортите стачки няма. Работи се здраво. Ама наистина здраво. Виждам го всекидневно.
Всеки народ си има своя начин да не работи. Гърците стачкуват. Българите празнуват. В България има изобилие от национални и всякакви други веселби. В Гърция не издават касови бележки в кръчмите и бензиностанциите. И стачкуват, щот се затяга финансовата дисциплина. За мен това е лек парадокс. Но кой съм аз да говоря за фискална политика и събираемост на данъците. Едно на ръка, че не разбирам от това. И две на ръка, че не ми отива. Друга ми е мисълта, от която бягам вече десетина реда. Идвам в Гърция, щот се спасявам от ганьовщината. Опитвам се да си почина нормално. Без крясъци и псувни. Без резервации в кръчмата. Просто да гледам морето, да пия узо, или каквото има за пиене, и да си блея. Може и със звук. В крайна сметка обаче това мое бягство е жестоко предателство. Всички бягаме и се спасяваме. И ганьовщината, от която бягаме, остава да се шири. Необезпокоявана от никого. Щот нас ни няма. Ей от това се стреснах оная сутрин. Блеейки в морето. Отебали сме всичко и не спираме да мрънкаме. Че у нас било зле. А основание за мрънкане няма. Ама никакво. Имаме море, което засрахме. Имахме. Имаме планини, които застроихме. Е, още не сме. Имаме язовири, които превърнахме в клоаки. А около тях - незаконни постройки. Имаме квот се сетиш. Само нас ни няма да го защитим.
Аз не съм болен родолюбец. Не. Просто виждам как едни хора се борят за едни неща и някак ги постигат. А ние живеем на инат. Мрънкаме непрекъснато как това или онова ни липсва и отиваме да харчим парите си другаде. На инат.
П.П.
Вчера чух на плажа: „Йебем ти све, Горане, йеботе у дзверо" - прекрасна млада жена псуваше детето си, което се беше зарило в пясъка, а тя го бе измила за нещо като шести път. Почувствах се горд, че не псува българин. А сърбин. На сърбите им махнаха визите и сега минават само с паспорт. В момента сърбите са новите българи. Но ще се поокопитят. А може и да не се. Не знам. Но когато българските анцузи срещнат сръбските анцузи, тогава ще настане такъв живот, че само си викам дано, дано. Фотография Васил Танев / Ани Иванова
Стачки,
бунтове, безредици. Режим на тока,
контейнери, преливащи с боклук. Узо,
прозрачна морска вода, пържени тиквички,
риба на скара. И пак узо. С малко бира.
Никога не бях виждал нещо като тайфун
в морето. Божествена вихрушка с воден
стълб, който стигаше чак до ада. И сякаш
пренасяше разни твари нагоре-надолу.
Обмен някакъв. Слава Богу, не дойде на
сушата.
В
Гърция съм. От седмица тормозя българското
си тяло с тукашното слънце и храна. Тук
ми харесва. И тук идвам. Пет години, на
едно и също място. Но тази май ще ми е за
последно. Щот анцузите са го превзели. Но не сме виновни ние,
че сме се похвалили.
В
Гърция от няколко месеца вървят стачки.
Убийствено социално напрежение. Веселото
е, че стачкуват само в столицата и в
по-големите градове. В курортите стачки
няма. Работи се здраво. Ама наистина
здраво. Виждам го всекидневно.
Всеки
народ си има своя начин да не работи.
Гърците стачкуват. Българите празнуват.
В България има изобилие от национални
и всякакви други веселби. В Гърция не
издават касови бележки в кръчмите и
бензиностанциите. И стачкуват, щот се
затяга финансовата дисциплина. За мен
това е лек парадокс. Но кой съм аз да
говоря за фискална политика и събираемост
на данъците. Едно на ръка, че не разбирам
от това. И две на ръка, че не ми отива.
Друга
ми е мисълта, от която бягам вече десетина
реда. Идвам в Гърция, щот се спасявам от
ганьовщината. Опитвам се да си почина
нормално. Без крясъци и псувни. Без
резервации в кръчмата. Просто да гледам
морето, да пия узо, или каквото има за
пиене, и да си блея. Може и със звук. В
крайна сметка обаче това мое бягство е
жестоко предателство. Всички бягаме и
се спасяваме. И ганьовщината, от която
бягаме, остава да се шири. Необезпокоявана
от никого. Щот нас ни няма. Ей от това се
стреснах оная сутрин. Блеейки в морето.
Отебали сме всичко и не спираме да
мрънкаме. Че у нас било зле. А основание
за мрънкане няма. Ама никакво. Имаме
море, което засрахме. Имахме. Имаме
планини, които застроихме. Е, още не сме.
Имаме язовири, които превърнахме в
клоаки. А около тях - незаконни постройки.
Имаме квот се сетиш. Само нас ни няма да
го защитим.
Аз
не съм болен родолюбец. Не. Просто виждам
как едни хора се борят за едни неща и
някак ги постигат. А ние живеем на инат.
Мрънкаме непрекъснато как това или
онова ни липсва и отиваме да харчим
парите си другаде. На инат.
А
иначе навън е слънчево. Партли клауди.
Морето е солено. Чат-пат е до колене.
Хазяйката на къщата, в която спим, не ми
даде касова бележка, въпреки че я помолих.
Каза нещо на гръцки и толкоз. Предполагам,
че братовчед й мята камъни по полицията
в Атина. Защото иска водата, газта, тока
и какво ли още не да си останат държавни.
Иска петнайста заплата и трийсе дни
отпуск. За да помага на родата. В семейния
бизнес по морето. За да идваме тук и да
си оставяме парите. Щот тук е хубаво. И
ганьовците са по-малко. А у нас издават
всичко. И касови бележки, и всьо. И нямаме
стачки, а национални празници. И се
почива яко. Но не бива да мрънкаме. Щот
ние сме си виновни. Докато имаме
прайм-министър, който не знае чужди
езици, нямаме право на мрънкане. Ама
никакво. Шт.
П.П.
Вчера
чух на плажа: „Йебем ти
све, Горане, йеботе у дзверо" - прекрасна
млада жена псуваше детето си, което се
беше зарило в пясъка, а тя го бе измила
за нещо като шести път. Почувствах се
горд, че не псува българин. А сърбин. На
сърбите им махнаха визите и сега минават
само с паспорт. В момента сърбите са
новите българи. Но ще се поокопитят. А
може и да не се. Не знам. Но когато
българските анцузи срещнат сръбските
анцузи, тогава ще настане такъв живот,
че само си викам дано, дано.
Фотография Васил Танев / Ани Иванова