В нашето съвремие сме свикнали улиците на повечето големи градове да гъмжат от хора. Сред елементите, образуващи движението по пътните артерии, най-многобройни са пешеходците. Ходенето по улиците ни е втора природа. Правим го почти машинално и в пространства предназначени специално за нас.
Ако, обаче, върнем лентата назад към не чак толкова далечното минало, ще видим едни доста по-смутни и мрачни времена за редовия пешеходец.
Допреди средата на XIX век, всяко излизане в града е носело риск за живота му - буквално. Липсата на каквато и да е маркирана пътека за пешаци, ги е принуждавала да воюват ежедневно за място на пътя, сред джунгла от агресивно налитащи животни, двуколки, файтони, каруци, трамваи и какво ли още не.
Постави се на тяхно място за миг: Ето те, насред врявата от превозни средства - малък и незначителен! Още по-лошо - беззащитен! И докато се колебаеш между две така радостни перспективи - да бъдеш прегазен или стъпкан - бодро вдишваш уханието на конски фъшкии и хорска урина - най-популярните ароматизатори по улиците на тогавашните Америка и Европа!
Защо обаче е трябвало да изминат векове, докато някой се усети?
Първите тротоари се появяват около 2000 г. пр. н. е. в Анатолия (сегашна Турция). Съществуват и доказателства, че древните гърци, както и римляните, са ползвали крайпътни пешеходни пътеки в градовете си. Тези на римляните дори са имали име -
semita.
С падането на Римската империя през V век, тротоарите в Европа изчезват за потискащо дълъг период. Тук-таме има спорадични появи, като например няколко реконструирани улици в Лондон след Големия пожар през 1666. Но нищо повече...
Към края на XVIII век в Париж са създадени първите така наречени
trottoirs -варовикови пътеки, отделни една от друга, служещи по-скоро като бордюрна преграда срещу трафика. Малко на брой и обслужващи шепа ексклузивни улици, обикновените парижани са ги считатали за излишен лукс.
Голямото възкръсване на тротоара и трайното му налагане в градския живот се случва през 50-те и 60-те години на XIX век, отново в Париж. Тогава Наполеон III - палячо на бойното поле, който обаче прави много за френската икономика и инфраструктура - възлага на ексцентричния “барон” Жорж-Южен Осман тоталното преобразяване на столицата и превръщането й в модерен метрополис.
Осман методично премахва тесните средновековни улици, заменяйки ги с красиви широки булеварди, неокласически сгради, облицовани с кремав камък, и разкошни озеленени тротоари, обзаведени с удобни пейки, по които гордо дефилира цвета на френската буржоазия.
Творческият замах на барона-самозванец (титлата му така и не е официално призната) е репликиран от главните архитекти на Виена, Барселона, Чикаго и Вашингтон и към края на XIX век павирани тротоари има във всички големи градове в Европа и Америка.
Останалото, както казват, е история.
Днешна Европа е застлана с тротоари, чието стилово разнообразие радва окото на познавача и краката на широката маса архитектурно невежи пешеходци. Освен че са от монументално значение за инфраструктурата на един град, тротоарите оформят и част от лицето му.
В този смисъл
родна София, която, нека не забравяме, се води столица на съвременна европейска държава, има не лице, а ръбеста, пъпчива мутра на разноглед стероиден левент, с изкривена от кокаин челюст и глава, върху която адски упорито е блъскал да намести дефектен бутафорен шлем с рогата обърнати
навътре!
Прекарал съм почти целия си живот на две места - София и Лондон. Лондон е огромен, космополитен град, а София - малък, но с космополитни тротоари, скалъпени от толкова разнородни материали, че едва ли има и два еднакви в целия град.. Част от тях дори не отговарят на традиционната представа за тротоар, а по-скоро принадлежат стилово към шайката безформени абстракции, разхвърляни из столицата от 1945 насам и набедени за паметници, статуи и тем-подобни произведения на изкуството.
“Аре па тоя, баба ти все по красиви улици е ходила”, ще ми каже тук типичният земляк, който не обича лигавщини. Добре, да оставим естетическия аспект, приемайки, че “не сме такава нация”. Не сме обаче и диви животни, и затова смятам за съвсем нормално да искаме тротоарите в столицата ни (и вероятно в 95% от страната като цяло) поне да са
равни!
И ако това звучи мелодраматично, моля разходете се по-внимателно из София и се опитайте да намерите един читав тротоар. Някои
изглеждат равни, но почакайте да капне малко дъжд и ще видите как по ужким гладката повърхност се образуват наклонени локви, басейни и различни течения, докато други участъци са съвсем сухи. При по-силни валежи, някои улици се превръщат в разорана и кална Ничия земя от Първата световна война.
Най-брутални са по-малките, странични улички в сърцевината на кварталите. Там където не са окупирани от паркирани автомобили, тротоарните участъци представляват много груб релеф от стърчащи на всички посоки плочки, тук-таме запълнени с павета или просто с кал. Виждал съм какви ли не инциденти из тези омайни лабиринти - от леко подхлъзване до зверско падане. Разхлаждащото цопване в течаща под спукана плочка вада е гарантирано практически навсякъде, а водата рядко е бистра като сълза.
Преобладаващата част от страничните и малки улици, както и немалко от големите (дори някои булеварди) са осветени единствено с... естествена дневна (или лунна) светлина. На доста места е тъмно като в рог и дори да те нападне сексуално настървен носорог, никой няма да разбере. Това, разбира се, създава
неповторима атмосфера за по-възрастните софиянци и още по-особена такава за сами момичета и жени.
Излишно е да споменаваме, че почти никъде няма достъп за инвалидни колички, но както знаем, България е фантастично здрава нация и тук такива хора просто не съществуват - да сте ги виждали някъде навън или в заведения? Тук-таме някой сляп човек дръзва да излезе на разходка и тъкмо онзи ден един такъв съгражданин изпадна в крайно идиотската ситуация бастунът му да се заклещи между счупените и разместени плочки на тротоар в центъра.
Тук трябва да отбележим и ефекта, който превъзходната пешеходна повърхност има върху обувките. Лично за себе си установих, че в родна София обувките ми се скапват три пъти по-бързо, отколкото в Лондон, при положение че цената им в България е тройно по-висока, при четворно по-ниски заплати. Разбира се двата града са несравними, but COME ON - става дума за проклетия тротоар!
И така стигаме до хората чиято работа е да се грижат за този ОСНОВЕН елемент от инфраструктурата на града. По примера на своите предшественици и на техните предшественици преди това, тези готини Българи просто замитат мръсотията под килима и се правят на ударени Те така или иначе не ползват тротоарите, тях ги взимат от работа с кола и ги возят където си поискат на наши разноски. А ние пасти да ядем!
За разлика от Мария Антоанета обаче (
да, наясно съм, че всъщност не го е казала), тези прекрасни българи са добре запознати с действителността, отлично знаят какво трябва да се направи, а не щеш ли, имат и необходимото финансиране за подобни проекти, благодарение на Европейския съюз и всички онези подли западняци, които ежедвевно кроят гибелта на майка България.
Все си мислех, че София заслужаваше веднъж за 30 години да й бъдат оправени улиците и тротоарите... За да може поне да ни е приятно да се разхождаме и движим по тях... Както и да го погледнеш, не е кой знае какъв каприз... На друго мнение обаче са лакомите балкански глигани, които най-демонстративно разкъртиха София в навечерието на предишните избори, вдигайки страшен шум и прахоляк, за да видим всички ние как те
преобразяват столицата и
колко много правят за нас!
А
колко наистина? Ами, няколко тротоара и една 50-метрова велоалея, на която, естествено, веднага побързаха да се снимат. Най-бруталното беше, че вместо да купят чисто нови плочки, алчните балкански глигани извадиха стари соц сурогати, които всеки живял тук през 80-те помни. Само и само, за да се нагрухат отново с пари, които не са техни!
Ами отсечките площ пред блокове и сгради, за които отговарят живущите там? Повечето от тях са твърде заети да обясняват войнствено че са СОБСТВЕНИЦИ, титла, с която от години се опитват да стреснат и подчинят клетите си наематели. Малцина от тези квартални феодали обаче стопанисват площадките пред входната врата.
Ето как през 2016, София - столица на европейска България, продължава да има едни от най-грозните, разнебитени и скапани тротоари на континента. Интересно къде сме тръгнали, при положение че буквално нямаме върху какво да стъпим?
В нашето съвремие сме свикнали улиците на повечето големи градове да гъмжат от хора. Сред елементите, образуващи движението по пътните артерии, най-многобройни са пешеходците. Ходенето по улиците ни е втора природа. Правим го почти машинално и в пространства предназначени специално за нас.
Ако, обаче, върнем лентата назад към не чак толкова далечното минало, ще видим едни доста по-смутни и мрачни времена за редовия пешеходец.
Допреди средата на XIX век, всяко излизане в града е носело риск за живота му - буквално. Липсата на каквато и да е маркирана пътека за пешаци, ги е принуждавала да воюват ежедневно за място на пътя, сред джунгла от агресивно налитащи животни, двуколки, файтони, каруци, трамваи и какво ли още не.
Постави се на тяхно място за миг: Ето те, насред врявата от превозни средства - малък и незначителен! Още по-лошо - беззащитен! И докато се колебаеш между две така радостни перспективи - да бъдеш прегазен или стъпкан - бодро вдишваш уханието на конски фъшкии и хорска урина - най-популярните ароматизатори по улиците на тогавашните Америка и Европа!
Защо обаче е трябвало да изминат векове, докато някой се усети?
Първите тротоари се появяват около 2000 г. пр. н. е. в Анатолия (сегашна Турция). Съществуват и доказателства, че древните гърци, както и римляните, са ползвали крайпътни пешеходни пътеки в градовете си. Тези на римляните дори са имали име - semita.
С падането на Римската империя през V век, тротоарите в Европа изчезват за потискащо дълъг период. Тук-таме има спорадични появи, като например няколко реконструирани улици в Лондон след Големия пожар през 1666. Но нищо повече...
Към края на XVIII век в Париж са създадени първите така наречени trottoirs -варовикови пътеки, отделни една от друга, служещи по-скоро като бордюрна преграда срещу трафика. Малко на брой и обслужващи шепа ексклузивни улици, обикновените парижани са ги считатали за излишен лукс.
Голямото възкръсване на тротоара и трайното му налагане в градския живот се случва през 50-те и 60-те години на XIX век, отново в Париж. Тогава Наполеон III - палячо на бойното поле, който обаче прави много за френската икономика и инфраструктура - възлага на ексцентричния “барон” Жорж-Южен Осман тоталното преобразяване на столицата и превръщането й в модерен метрополис.
Осман методично премахва тесните средновековни улици, заменяйки ги с красиви широки булеварди, неокласически сгради, облицовани с кремав камък, и разкошни озеленени тротоари, обзаведени с удобни пейки, по които гордо дефилира цвета на френската буржоазия.
Творческият замах на барона-самозванец (титлата му така и не е официално призната) е репликиран от главните архитекти на Виена, Барселона, Чикаго и Вашингтон и към края на XIX век павирани тротоари има във всички големи градове в Европа и Америка.
Останалото, както казват, е история.
Днешна Европа е застлана с тротоари, чието стилово разнообразие радва окото на познавача и краката на широката маса архитектурно невежи пешеходци. Освен че са от монументално значение за инфраструктурата на един град, тротоарите оформят и част от лицето му.
В този смисъл родна София, която, нека не забравяме, се води столица на съвременна европейска държава, има не лице, а ръбеста, пъпчива мутра на разноглед стероиден левент, с изкривена от кокаин челюст и глава, върху която адски упорито е блъскал да намести дефектен бутафорен шлем с рогата обърнати навътре!
Прекарал съм почти целия си живот на две места - София и Лондон. Лондон е огромен, космополитен град, а София - малък, но с космополитни тротоари, скалъпени от толкова разнородни материали, че едва ли има и два еднакви в целия град.. Част от тях дори не отговарят на традиционната представа за тротоар, а по-скоро принадлежат стилово към шайката безформени абстракции, разхвърляни из столицата от 1945 насам и набедени за паметници, статуи и тем-подобни произведения на изкуството.
“Аре па тоя, баба ти все по красиви улици е ходила”, ще ми каже тук типичният земляк, който не обича лигавщини. Добре, да оставим естетическия аспект, приемайки, че “не сме такава нация”. Не сме обаче и диви животни, и затова смятам за съвсем нормално да искаме тротоарите в столицата ни (и вероятно в 95% от страната като цяло) поне да са равни!
И ако това звучи мелодраматично, моля разходете се по-внимателно из София и се опитайте да намерите един читав тротоар. Някои изглеждат равни, но почакайте да капне малко дъжд и ще видите как по ужким гладката повърхност се образуват наклонени локви, басейни и различни течения, докато други участъци са съвсем сухи. При по-силни валежи, някои улици се превръщат в разорана и кална Ничия земя от Първата световна война.
Най-брутални са по-малките, странични улички в сърцевината на кварталите. Там където не са окупирани от паркирани автомобили, тротоарните участъци представляват много груб релеф от стърчащи на всички посоки плочки, тук-таме запълнени с павета или просто с кал. Виждал съм какви ли не инциденти из тези омайни лабиринти - от леко подхлъзване до зверско падане. Разхлаждащото цопване в течаща под спукана плочка вада е гарантирано практически навсякъде, а водата рядко е бистра като сълза.
Преобладаващата част от страничните и малки улици, както и немалко от големите (дори някои булеварди) са осветени единствено с... естествена дневна (или лунна) светлина. На доста места е тъмно като в рог и дори да те нападне сексуално настървен носорог, никой няма да разбере. Това, разбира се, създава неповторима атмосфера за по-възрастните софиянци и още по-особена такава за сами момичета и жени.
Излишно е да споменаваме, че почти никъде няма достъп за инвалидни колички, но както знаем, България е фантастично здрава нация и тук такива хора просто не съществуват - да сте ги виждали някъде навън или в заведения? Тук-таме някой сляп човек дръзва да излезе на разходка и тъкмо онзи ден един такъв съгражданин изпадна в крайно идиотската ситуация бастунът му да се заклещи между счупените и разместени плочки на тротоар в центъра.
Тук трябва да отбележим и ефекта, който превъзходната пешеходна повърхност има върху обувките. Лично за себе си установих, че в родна София обувките ми се скапват три пъти по-бързо, отколкото в Лондон, при положение че цената им в България е тройно по-висока, при четворно по-ниски заплати. Разбира се двата града са несравними, but COME ON - става дума за проклетия тротоар!
И така стигаме до хората чиято работа е да се грижат за този ОСНОВЕН елемент от инфраструктурата на града. По примера на своите предшественици и на техните предшественици преди това, тези готини Българи просто замитат мръсотията под килима и се правят на ударени Те така или иначе не ползват тротоарите, тях ги взимат от работа с кола и ги возят където си поискат на наши разноски. А ние пасти да ядем!
За разлика от Мария Антоанета обаче (да, наясно съм, че всъщност не го е казала), тези прекрасни българи са добре запознати с действителността, отлично знаят какво трябва да се направи, а не щеш ли, имат и необходимото финансиране за подобни проекти, благодарение на Европейския съюз и всички онези подли западняци, които ежедвевно кроят гибелта на майка България.
Все си мислех, че София заслужаваше веднъж за 30 години да й бъдат оправени улиците и тротоарите... За да може поне да ни е приятно да се разхождаме и движим по тях... Както и да го погледнеш, не е кой знае какъв каприз... На друго мнение обаче са лакомите балкански глигани, които най-демонстративно разкъртиха София в навечерието на предишните избори, вдигайки страшен шум и прахоляк, за да видим всички ние как те преобразяват столицата и колко много правят за нас!
А колко наистина? Ами, няколко тротоара и една 50-метрова велоалея, на която, естествено, веднага побързаха да се снимат. Най-бруталното беше, че вместо да купят чисто нови плочки, алчните балкански глигани извадиха стари соц сурогати, които всеки живял тук през 80-те помни. Само и само, за да се нагрухат отново с пари, които не са техни!
Ами отсечките площ пред блокове и сгради, за които отговарят живущите там? Повечето от тях са твърде заети да обясняват войнствено че са СОБСТВЕНИЦИ, титла, с която от години се опитват да стреснат и подчинят клетите си наематели. Малцина от тези квартални феодали обаче стопанисват площадките пред входната врата.
Ето как през 2016, София - столица на европейска България, продължава да има едни от най-грозните, разнебитени и скапани тротоари на континента. Интересно къде сме тръгнали, при положение че буквално нямаме върху какво да стъпим?
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители