Пред закона всички сме равни

Става дума, естествено, за австралиеца, който в качеството си на председател на организация (а не заради личността си, както писаха повечето медии) беше номиниран за Човек на годината от враг номер едн­о на българщината - Българския хелзинкски комитет. Този „орган на злото" с нечисто финансиране, обаче, не защитава само интересите на малцинствата. Това може да се провери лесно в Интернет (но факт е, че сме мързеливи - и хората, и журналистите). Интересен е въпросът откъде накъде медии, принадлежащи на офшорни компании, имат правото да се изказват относно финансиране на неправителствена организация, която е проверена от НАП през 2014, като при това не е открито нито едно нарушение. Това, естествено, не променя "антибългарщината", защото, както ще видим, българите не са хора - те са българи.

Историята
През една фатално известна вечер австралиецът Джок Полфрийман наръгва Андрей Монов. Впоследствие студентът по право издъхва в ръцете на свой приятел. Неговата версия, която съвпада с тази на другарите му, е, че те невинно пресичали улицата и отивали към дискотека. Тогава кръвожадният австралиец, пиян и надрусан (поне такива бяха аргументите на значителна част от близките му) им се нахвърлил, помислил ги за неонацисти и намушкал в гръб българското момче. А междувременно ранил и един от приятелите му. Следователно, казват роднини и познати, 20-те години, които са му дали, са му малко.

По случая обаче има и друга гледна точка: част от групата около Андрей Монов (Анди) са футболни фенове (не и неонацисти, обаче). Във въпросната вечер е имало спречкване с две лица от ромски произход, които след това мистериозно са изчезнали. Според версията на приятелите на Анди двете страни са си разменили словесни нападки. Нищо, че повечето от тях на моменти твърдят, че такива лица дори не са съществували. Джок казва, че е видял как в центъра на столицата група момчета (10-15) бият две циганчета. Възпитан, че това не е нормално, той се втурва да ги защити. В резултат се оказва между шамарите и ритниците, замерян е и с павета. По този въпрос групата приятели на Андрей твърдят, че австралиецът е замерян след убийството, докато той казва, че е замерян преди трагедията, и то по главата.

Можеш да си представиш хипотетичната ситуация, в която попадаш между подобни шамари. В последвалото меле Джок вади ножа, който носи със себе си (оръжието не е военно, както твърдят приятелите на момчето, а е пеперудка). Мнозина българи твърдят, че не носят ножове със себе си. Аз съм склонен да им противореча - с течение на годините съм имал нещастието да се сблъсквам с футболни хулигани и те са имали ножове, боксове, вериги, карабинери и други подобни пособия за нанасяне на телесни повреди от "чисто български и патриотичен характер". А най-често под въпросните уреди за саморазправа (или в случая групова разправа, защото футболните хулигани никога не са сами, а са в добре организирани групи) попадат български момчета и момичета, защото цветът на прическата им, облеклото им и прочие детайли не допадат на въпросните българи. След деянията футболните хулигани обикновено пият и говорят за Левски и Ботев, което е пълен, стопроцентов срам за светлите имена от българската история.

И така, обратно към случая. Провежда се разследване, което не намира ромите (сякаш разследванията някога намират ромите). Има няколко видеозаписа, но този, на който най-добре се вижда какво се е случило, мистериозно, ама съвсем случайно, бива изтрит от един полицай. А после - по време на процеса - по отношение на ключови моменти, като присъствието на ромите и побоя над тях, съдът отхвърля показанията на всички свидетели, които не са сред приятелите на Андрей Монов.

Също така, според експертизите по делото, докато приятелите твърдят, че Джок Полфрийман е бил пиян и надрусан, истината се оказва по-различна. Самият Андрей (мир на праха му) е бил с 2,9 промила алкохол в кръвта си. Подсъдимият е бил с 1 промил. Ножът, който медиите твърдят, че е бил 30-сантиметрово бойно оръжие, всъщност е нож с обща дължина от 28,5 см и (забележи) дължината на режещата част е била 12,3 см. Разбира се, това е повече от допустимото от закона, но някои медии едва ли не изкараха, че психясалият австралиец е бил с мачете. И още нещо: според съдебно-медицинската експертиза Джок Полфрийман е в добро психическо здраве и - съответно - е в състояние да отговаря за деянията си.

Първият въпрос е дали деянието му е било да се нахвърли в гръб на лице, което се е движело в група от 10-15 души или част от тази група е имала физическо съприкосновение с роми, на които австралиецът се е втурнал да помага, а след това е бил нападнат. Вторият въпрос е верни ли са твърденията по медиите (както и на неговите приятели), че ударът е бил в гърба, докато съдебно-медицинската експертиза говори ясно за "прободно-порезно нараняване на гръдния кош със засягане на левия бял дроб и сърцето". Третият въпрос е верни ли са небългарските (и следователно недостоверни) показания на самия Джок Полфрийман, според които той е бил в центъра на групата, над рома, и е трябвало, отбранявайки се, да се върти постоянно, защото останалите са се опитвали да го ударят в гърба.

Къде е истината в случая е трудно да се каже. Но факт е, че делото е във висша степен спорно, както е спорно и медийното му отразяване. Това е пореден пример за недостатъците в съдебната система, в полицията, в медиите. На сайта, посветен на Андрей Монов, са цитирани редица издания, които са доказано жълти.

Факт е и че в хода на делото част от приятелите на Андрей променят показанията си. Факт е, че това дело смърди. И тук не става въпрос за това дали е убит човек, или не. Човекът е убит! Но това, че той е "българско момче", че е "студент по право", че е "свестен", значи ли, че процесът срещу неговия убиец трябва да се проведе по незаконен начин? Само за да има отплата? Хората, които казват, че сега трябва да се мълчи в памет на Андрей Монов не си дават сметка, че именно мълчанието по този случай действа срещу неговата памет - има сериозни основания за съмнения, че делото е проведено по честен и прозрачен начин. Тук дори не се опитвам да намеся бащата на момчето, което би било доста силен аргумент.

Но "българският закон" гласи: "кръв за кръв", разбита съдба за разбита съдба. Позволявам си да не се съглася. Защото този закон важи само за "нашите", не за "чуждите" и "другите". А в хода на живота всеки "наш" може да се окаже "чужд" и "друг", и обратното. Тогава какво ще направим? Ще се оплакваме, че съдебната система не работи? Че има корупция? Че нищо не е обективно? Че ни е писнало от шуробаджанащината? Сами си я правим тази шуробаджанащина. И ни харесва.

И да, извинявам се на всички засегнати от делото. На семейството, роднините, приятелите. Разбирам загубата ви. От разкази на познати разбирам, че Анди е бил прекрасен, пълнокръвен човек, който най-малко е трябвало да си отиде по такъв нелеп начин. Разбирам, че той най-вероятно просто се е оказал на това място, бил е избутан, бил е с неподходящите хора. Разбирам, че скърбите и ви боли. Както и че искате наказание. И наказание има - Джок Полфрийман лежи в Софийския затвор.

Но, както вече отбелязах, има и друга страна. Делото очевидно е разгледано необективно и е манипулирано. На всичкото отгоре, този австралиец е направил организация, която се бори за правата на останалите затворници, защото той, също като Анди, е бил активен човек, не е търпял несправедливост и се е стремял да направи този свят по-добро място. Ключови показания по делото, които биха олекотили присъдата му не са били приети от съда, а бащата на момчето се е зарекъл този човек да не бъде екстрадиран в Австралия.

Австралийското момче също има баща, роднини, приятели. И те идват тук от време на време да го виждат, но доста по-рядко, отколкото би им се искало, защото живеят на другия край на света. И тук, в затвора, се налага една българска приятелка да ходи да го вижда всяка седмица и да му носи неща от първа необходимост. Но на нас ни е по-лесно да приемем "нашата трагедия", отколкото да приемем "чуждата". И когато става дума за някой българин в Англия, Австралия, САЩ, надигаме вой до небесата. Но ако с чужденец е извършена несправедливост (каквато е един нечестен процес) си траем, защото защитаваме "нашите". Още повече, когато в случая (макар и това да не е прието от съда) става дума за две лица от ромски произход, върху които е приложено физическо насилие.

Ако искаме някой ден да живеем в достойна държава, в която законите се спазват, трябва да приемем, че законите важат с еднаква сила за всички. Че всеки има право на справедлив съдебен процес - дори и убиецът. Всъщност, това е твърдял и Левски, казал думи, които "патриотите" и българите са забравили: "Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!"

Това не дава основание нито на етническите малцинства, нито на чужденците, нито на българите да не признават законите на тази държава. Пред закона всички са равни. Всичко останало е предателство - и спрямо Левски, ако щеш.

А делото всеки може да прочете тук и да си състави своя гледна точка, преди да твърди, че някой е купен, платен, соросоид и пр.

Бележка под линия

След коментар по този случай в личния си профил във Facebook, авторът на този текст беше многократно обиждан и заплашван от лица, определящи се като "патриоти", "българи", "родолюбци". Той не си позволи да отвръща на обидите, а прочете делото и си състави мнение, докато го наричаха "антибългарин", "мръсен боклук", "мършаляк", "словоблудстващ интелектуалец", "глупав човек и брадат глупак", "урод мръсен", "обругаващ българите", "еничар продажен" и още около 100-на подобни определения.

Става дума, естествено, за австралиеца, който в качеството си на председател на организация (а не заради личността си, както писаха повечето медии) беше номиниран за Човек на годината от враг номер едн­о на българщината - Българския хелзинкски комитет. Този „орган на злото" с нечисто финансиране, обаче, не защитава само интересите на малцинствата. Това може да се провери лесно в Интернет (но факт е, че сме мързеливи - и хората, и журналистите). Интересен е въпросът откъде накъде медии, принадлежащи на офшорни компании, имат правото да се изказват относно финансиране на неправителствена организация, която е проверена от НАП през 2014, като при това не е открито нито едно нарушение. Това, естествено, не променя "антибългарщината", защото, както ще видим, българите не са хора - те са българи.

Историята
През една фатално известна вечер австралиецът Джок Полфрийман наръгва Андрей Монов. Впоследствие студентът по право издъхва в ръцете на свой приятел. Неговата версия, която съвпада с тази на другарите му, е, че те невинно пресичали улицата и отивали към дискотека. Тогава кръвожадният австралиец, пиян и надрусан (поне такива бяха аргументите на значителна част от близките му) им се нахвърлил, помислил ги за неонацисти и намушкал в гръб българското момче. А междувременно ранил и един от приятелите му. Следователно, казват роднини и познати, 20-те години, които са му дали, са му малко.

По случая обаче има и друга гледна точка: част от групата около Андрей Монов (Анди) са футболни фенове (не и неонацисти, обаче). Във въпросната вечер е имало спречкване с две лица от ромски произход, които след това мистериозно са изчезнали. Според версията на приятелите на Анди двете страни са си разменили словесни нападки. Нищо, че повечето от тях на моменти твърдят, че такива лица дори не са съществували. Джок казва, че е видял как в центъра на столицата група момчета (10-15) бият две циганчета. Възпитан, че това не е нормално, той се втурва да ги защити. В резултат се оказва между шамарите и ритниците, замерян е и с павета. По този въпрос групата приятели на Андрей твърдят, че австралиецът е замерян след убийството, докато той казва, че е замерян преди трагедията, и то по главата.

Можеш да си представиш хипотетичната ситуация, в която попадаш между подобни шамари. В последвалото меле Джок вади ножа, който носи със себе си (оръжието не е военно, както твърдят приятелите на момчето, а е пеперудка). Мнозина българи твърдят, че не носят ножове със себе си. Аз съм склонен да им противореча - с течение на годините съм имал нещастието да се сблъсквам с футболни хулигани и те са имали ножове, боксове, вериги, карабинери и други подобни пособия за нанасяне на телесни повреди от "чисто български и патриотичен характер". А най-често под въпросните уреди за саморазправа (или в случая групова разправа, защото футболните хулигани никога не са сами, а са в добре организирани групи) попадат български момчета и момичета, защото цветът на прическата им, облеклото им и прочие детайли не допадат на въпросните българи. След деянията футболните хулигани обикновено пият и говорят за Левски и Ботев, което е пълен, стопроцентов срам за светлите имена от българската история.

И така, обратно към случая. Провежда се разследване, което не намира ромите (сякаш разследванията някога намират ромите). Има няколко видеозаписа, но този, на който най-добре се вижда какво се е случило, мистериозно, ама съвсем случайно, бива изтрит от един полицай. А после - по време на процеса - по отношение на ключови моменти, като присъствието на ромите и побоя над тях, съдът отхвърля показанията на всички свидетели, които не са сред приятелите на Андрей Монов.

Също така, според експертизите по делото, докато приятелите твърдят, че Джок Полфрийман е бил пиян и надрусан, истината се оказва по-различна. Самият Андрей (мир на праха му) е бил с 2,9 промила алкохол в кръвта си. Подсъдимият е бил с 1 промил. Ножът, който медиите твърдят, че е бил 30-сантиметрово бойно оръжие, всъщност е нож с обща дължина от 28,5 см и (забележи) дължината на режещата част е била 12,3 см. Разбира се, това е повече от допустимото от закона, но някои медии едва ли не изкараха, че психясалият австралиец е бил с мачете. И още нещо: според съдебно-медицинската експертиза Джок Полфрийман е в добро психическо здраве и - съответно - е в състояние да отговаря за деянията си.

Първият въпрос е дали деянието му е било да се нахвърли в гръб на лице, което се е движело в група от 10-15 души или част от тази група е имала физическо съприкосновение с роми, на които австралиецът се е втурнал да помага, а след това е бил нападнат. Вторият въпрос е верни ли са твърденията по медиите (както и на неговите приятели), че ударът е бил в гърба, докато съдебно-медицинската експертиза говори ясно за "прободно-порезно нараняване на гръдния кош със засягане на левия бял дроб и сърцето". Третият въпрос е верни ли са небългарските (и следователно недостоверни) показания на самия Джок Полфрийман, според които той е бил в центъра на групата, над рома, и е трябвало, отбранявайки се, да се върти постоянно, защото останалите са се опитвали да го ударят в гърба.

Къде е истината в случая е трудно да се каже. Но факт е, че делото е във висша степен спорно, както е спорно и медийното му отразяване. Това е пореден пример за недостатъците в съдебната система, в полицията, в медиите. На сайта, посветен на Андрей Монов, са цитирани редица издания, които са доказано жълти.

Факт е и че в хода на делото част от приятелите на Андрей променят показанията си. Факт е, че това дело смърди. И тук не става въпрос за това дали е убит човек, или не. Човекът е убит! Но това, че той е "българско момче", че е "студент по право", че е "свестен", значи ли, че процесът срещу неговия убиец трябва да се проведе по незаконен начин? Само за да има отплата? Хората, които казват, че сега трябва да се мълчи в памет на Андрей Монов не си дават сметка, че именно мълчанието по този случай действа срещу неговата памет - има сериозни основания за съмнения, че делото е проведено по честен и прозрачен начин. Тук дори не се опитвам да намеся бащата на момчето, което би било доста силен аргумент.

Но "българският закон" гласи: "кръв за кръв", разбита съдба за разбита съдба. Позволявам си да не се съглася. Защото този закон важи само за "нашите", не за "чуждите" и "другите". А в хода на живота всеки "наш" може да се окаже "чужд" и "друг", и обратното. Тогава какво ще направим? Ще се оплакваме, че съдебната система не работи? Че има корупция? Че нищо не е обективно? Че ни е писнало от шуробаджанащината? Сами си я правим тази шуробаджанащина. И ни харесва.

И да, извинявам се на всички засегнати от делото. На семейството, роднините, приятелите. Разбирам загубата ви. От разкази на познати разбирам, че Анди е бил прекрасен, пълнокръвен човек, който най-малко е трябвало да си отиде по такъв нелеп начин. Разбирам, че той най-вероятно просто се е оказал на това място, бил е избутан, бил е с неподходящите хора. Разбирам, че скърбите и ви боли. Както и че искате наказание. И наказание има - Джок Полфрийман лежи в Софийския затвор.

Но, както вече отбелязах, има и друга страна. Делото очевидно е разгледано необективно и е манипулирано. На всичкото отгоре, този австралиец е направил организация, която се бори за правата на останалите затворници, защото той, също като Анди, е бил активен човек, не е търпял несправедливост и се е стремял да направи този свят по-добро място. Ключови показания по делото, които биха олекотили присъдата му не са били приети от съда, а бащата на момчето се е зарекъл този човек да не бъде екстрадиран в Австралия.

Австралийското момче също има баща, роднини, приятели. И те идват тук от време на време да го виждат, но доста по-рядко, отколкото би им се искало, защото живеят на другия край на света. И тук, в затвора, се налага една българска приятелка да ходи да го вижда всяка седмица и да му носи неща от първа необходимост. Но на нас ни е по-лесно да приемем "нашата трагедия", отколкото да приемем "чуждата". И когато става дума за някой българин в Англия, Австралия, САЩ, надигаме вой до небесата. Но ако с чужденец е извършена несправедливост (каквато е един нечестен процес) си траем, защото защитаваме "нашите". Още повече, когато в случая (макар и това да не е прието от съда) става дума за две лица от ромски произход, върху които е приложено физическо насилие.

Ако искаме някой ден да живеем в достойна държава, в която законите се спазват, трябва да приемем, че законите важат с еднаква сила за всички. Че всеки има право на справедлив съдебен процес - дори и убиецът. Всъщност, това е твърдял и Левски, казал думи, които "патриотите" и българите са забравили: "Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!"

Това не дава основание нито на етническите малцинства, нито на чужденците, нито на българите да не признават законите на тази държава. Пред закона всички са равни. Всичко останало е предателство - и спрямо Левски, ако щеш.

А делото всеки може да прочете тук и да си състави своя гледна точка, преди да твърди, че някой е купен, платен, соросоид и пр.

Бележка под линия

След коментар по този случай в личния си профил във Facebook, авторът на този текст беше многократно обиждан и заплашван от лица, определящи се като "патриоти", "българи", "родолюбци". Той не си позволи да отвръща на обидите, а прочете делото и си състави мнение, докато го наричаха "антибългарин", "мръсен боклук", "мършаляк", "словоблудстващ интелектуалец", "глупав човек и брадат глупак", "урод мръсен", "обругаващ българите", "еничар продажен" и още около 100-на подобни определения.

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆