Те не винаги са толкова приветливи колкото ни се иска, но за добро или лошо са част от столицата. Ето защо. в тази статия ще им отделим специално внимание като посочим техните предимства и недостатъци.
Значително спокойствие
Колкото и клиширано да звучи, в добрия стар Център и райноите в близост до него, не можем да се радваме и минута на мечтаното спокойствие. Но за това пък в доста от крайните квартали бихме могли да се оттърсим от шума и динамиката и то не само през уикендите. Понякога дори с почуда установяваме,че преди 23.00 часа улиците са празни и тихи.
Малко по-чист въздух и повече зелени площи
Макар,че навсякъде в столицата изобилства от красиви паркове и градинки, то в някои крайни квартали те са доста по-чисти и просторни и като цяло зелените площи са повече. Следователно и въздуха е една идея по-чист и приятен. Не са малко случаите и в които пред блоковете се засаждат дръвчета и се поддържат мини-цветни лехи. А това това определено радва окото.
Предимствата обаче приключват някъде тук и е време да изброим и някои от недостатъците:
Панелните блокове
На пръв поглед, това не е кой знае какъв недостатък, тъй като тези постройки за типични за крайните, работнически квартали и това е така още от едното време. Но всъщност те далеч не са толкова приятни и практични за живеене, понеже лятото се напичат от слънцето за секунди, а зимата изстиват със същата бясна скорост. Дори парното,печките и климатиците да работят на макс, пак не гарантират идеалния ефект и в момента, в който бъдат спрени, всичко отива на кино…а сметките за ток винаги са двойни или тройни.
Поведението на хората
Посещавайки често някой краен квартал, веднага ще ти направи впечатление държанието и манталитета на хората. В повечето случаи, той е много далеч от всичко градско и тогава започваш да се чудиш дали изобщо се намираш в София. Интригите, махленското клюкарстване, соченето с пръст и заяждането са някои от нещата, които по тези места се издигат в култ. Ако по една или друга причина си нов човек в такъв квартал и ти се налага да живееш дълго в него, ще бъдеш щателно оглеждан, проучван, разпитван и обсъждан от местните разузнавачи седнали на пейката пред блока. А докато бъдеш „приет“ към тяхната „общност“, ще гледат на теб като на пришълец, който има съмнителни намерения.
Самоограничение
Отново един често срещан проблем. Особено на онези, които са прекарали целия си съзнателен живот в квартала си и буквално го боготворят. За тях е почти немислимо да бъдат видени в Центъра или в друго място в града, защото са твърдо убедени, че в своя квартал си имат всичко-дори това така наречено всичко да се изчерпва с едно езеро, няколко градинки и две, три подобия на ресторанти. На тях никога няма да им омръзна да ходят всеки ден след работа на „своите места“ или да седят на любимата си пейка готови за вечерната раздумки с други себеподобни.
Изобилства от наркомани и алкохолици
Нека да си кажем честно- в някои от далечните квартали те са доста и това явление не е от вчера. За повечето такива места, е нещо нормално по парковете да се събират младежи употребяващи какво ли не, дилърите им да ги причакват пред входа им и да ги поступат при нужда и около денонощните магазини да си правят сбирки битовите алкохолици, като всеки път носят от някъде по едно старо дървено столче, в случай, че „бандата“ им се увеличи. Понякога дори не се крият, а съвсем приятелски канят минувачите да си пийнат водка с тях…нищо,че е само 10 сутринта…
Автор: Линда Николова
A тук можеш да прочетеш за апатията в обществото ни
София съчетава в себе си градска култура, стил, непринуденост и колиритност. Това е градът на творчеството, експериментите, риска, свободата и възможностите. Като говорим за разнообразие, не можем да не споменем и крайните софийски квартали.
Те не винаги са толкова приветливи колкото ни се иска, но за добро или лошо са част от столицата. Ето защо. в тази статия ще им отделим специално внимание като посочим техните предимства и недостатъци.
Значително спокойствие
Колкото и клиширано да звучи, в добрия стар Център и райноите в близост до него, не можем да се радваме и минута на мечтаното спокойствие. Но за това пък в доста от крайните квартали бихме могли да се оттърсим от шума и динамиката и то не само през уикендите. Понякога дори с почуда установяваме,че преди 23.00 часа улиците са празни и тихи.
Малко по-чист въздух и повече зелени площи
Макар,че навсякъде в столицата изобилства от красиви паркове и градинки, то в някои крайни квартали те са доста по-чисти и просторни и като цяло зелените площи са повече. Следователно и въздуха е една идея по-чист и приятен. Не са малко случаите и в които пред блоковете се засаждат дръвчета и се поддържат мини-цветни лехи. А това това определено радва окото.
Предимствата обаче приключват някъде тук и е време да изброим и някои от недостатъците:
Панелните блокове
На пръв поглед, това не е кой знае какъв недостатък, тъй като тези постройки за типични за крайните, работнически квартали и това е така още от едното време. Но всъщност те далеч не са толкова приятни и практични за живеене, понеже лятото се напичат от слънцето за секунди, а зимата изстиват със същата бясна скорост. Дори парното,печките и климатиците да работят на макс, пак не гарантират идеалния ефект и в момента, в който бъдат спрени, всичко отива на кино…а сметките за ток винаги са двойни или тройни.
Поведението на хората
Посещавайки често някой краен квартал, веднага ще ти направи впечатление държанието и манталитета на хората. В повечето случаи, той е много далеч от всичко градско и тогава започваш да се чудиш дали изобщо се намираш в София. Интригите, махленското клюкарстване, соченето с пръст и заяждането са някои от нещата, които по тези места се издигат в култ. Ако по една или друга причина си нов човек в такъв квартал и ти се налага да живееш дълго в него, ще бъдеш щателно оглеждан, проучван, разпитван и обсъждан от местните разузнавачи седнали на пейката пред блока. А докато бъдеш „приет“ към тяхната „общност“, ще гледат на теб като на пришълец, който има съмнителни намерения.
Самоограничение
Отново един често срещан проблем. Особено на онези, които са прекарали целия си съзнателен живот в квартала си и буквално го боготворят. За тях е почти немислимо да бъдат видени в Центъра или в друго място в града, защото са твърдо убедени, че в своя квартал си имат всичко-дори това така наречено всичко да се изчерпва с едно езеро, няколко градинки и две, три подобия на ресторанти. На тях никога няма да им омръзна да ходят всеки ден след работа на „своите места“ или да седят на любимата си пейка готови за вечерната раздумки с други себеподобни.
Изобилства от наркомани и алкохолици
Нека да си кажем честно- в някои от далечните квартали те са доста и това явление не е от вчера. За повечето такива места, е нещо нормално по парковете да се събират младежи употребяващи какво ли не, дилърите им да ги причакват пред входа им и да ги поступат при нужда и около денонощните магазини да си правят сбирки битовите алкохолици, като всеки път носят от някъде по едно старо дървено столче, в случай, че „бандата“ им се увеличи. Понякога дори не се крият, а съвсем приятелски канят минувачите да си пийнат водка с тях…нищо,че е само 10 сутринта…
Автор: Линда Николова
A тук можеш да прочетеш за апатията в обществото ни