Те бяха майстори. Дядо Любен правеше всякакви грънчарски изделия. Имаше и едно малко магаренце, с което разнасяше стоката си. А дядо Пенчо беше дърводелец.
Освен това, бяха и съседи.
Дърводелецът Пенчо гледаше от своята работилница как преминава дядо Любен с каручката, натоварена с хубави, шарени стомни и гърнета.
Но не мислеше той за стомните и гърнетата. А си мислеше за магарето на дядо Любен. Беше му много трудно да се примири с мисълта, че съседът му си има магаре, макар и слабичко и дребно, а пък той няма. Завистта му го измъчваше всеки ден. А пък дядо Любен, макар и по-беден си живееше спокойно и радостно,
защото гледаше всеки да направи все по-красиви стомни за украса на жените в селото.
Един ден, по обяд, в работилницата на дърводелеца влезе непозната жена. Тя му поиска да я нагости. След като хапнаха хубавата жена каза:
„Аз съм вълшебница. Пожелай едно твое желание и аз ще го изпълня веднага!“
Тогава, без много да се замисли, завистливият дърводелец рече:
„Искам да умре магарето на съседа!“
В същия миг това се изпълни. И вълшебницата отвори вратата да си тръгва и се усмихна. През отворената врата се виждаше падналото магаренце на дядо Любен.
След тихата радост по смъртта на магарето на съседа, дърводелецът реши да поиска нещо и за себе си. И извика:
„Чакай! Искам и аз едно магаре!“
Вълшебницата се спря и обясни простичко:
„Но аз вече ти изпълних едно желание! Ако завистта не беше повредила ума ти, щеше да използваш единствения си шанс, който имаше за да си пожелаеш нещо добро, вместо зло. И тогава щеше и ти да имаш магаре.“
И защото беше добра вълшебница,
погледна за миг към магаренцето на дядо Любен, и то веднага оживя!
Нали знаеш, че злите думи убиват?Те бяха майстори. Дядо Любен правеше всякакви грънчарски изделия. Имаше и едно малко магаренце, с което разнасяше стоката си. А дядо Пенчо беше дърводелец.
Освен това, бяха и съседи.
Дърводелецът Пенчо гледаше от своята работилница как преминава дядо Любен с каручката, натоварена с хубави, шарени стомни и гърнета.
Но не мислеше той за стомните и гърнетата. А си мислеше за магарето на дядо Любен. Беше му много трудно да се примири с мисълта, че съседът му си има магаре, макар и слабичко и дребно, а пък той няма. Завистта му го измъчваше всеки ден. А пък дядо Любен, макар и по-беден си живееше спокойно и радостно, защото гледаше всеки да направи все по-красиви стомни за украса на жените в селото.
Един ден, по обяд, в работилницата на дърводелеца влезе непозната жена. Тя му поиска да я нагости. След като хапнаха хубавата жена каза:
„Аз съм вълшебница. Пожелай едно твое желание и аз ще го изпълня веднага!“
Тогава, без много да се замисли, завистливият дърводелец рече:
„Искам да умре магарето на съседа!“
В същия миг това се изпълни. И вълшебницата отвори вратата да си тръгва и се усмихна. През отворената врата се виждаше падналото магаренце на дядо Любен.
След тихата радост по смъртта на магарето на съседа, дърводелецът реши да поиска нещо и за себе си. И извика: „Чакай! Искам и аз едно магаре!“
Вълшебницата се спря и обясни простичко:
„Но аз вече ти изпълних едно желание! Ако завистта не беше повредила ума ти, щеше да използваш единствения си шанс, който имаше за да си пожелаеш нещо добро, вместо зло. И тогава щеше и ти да имаш магаре.“
И защото беше добра вълшебница, погледна за миг към магаренцето на дядо Любен, и то веднага оживя!
Нали знаеш, че злите думи убиват?
Гласували общо: 1 потребители