„А няма ли да е
яко... както във видеотеките - място, където вземаш филми, гледаш ги и ги
връщаш... няма ли да е яко да се направи такова нещо с книги?"
Да, яко ще е.
Прочетох горното случайно преди няколко години в интернет - написано без ни
най-малка следа от ирония, съвсем сериозно. Тези дни го споделих на приятели
във facebook и повечето го посрещнаха с присмех (в социалната мрежа всички сме
сатирици). Стана ми почти жал, защото, обективно погледнато, този човек е гений
- макар и с известно закъснение, той напълно самостоятелно е измислил
библиотеките! След което е споделил идеята си в услуга на обществото!
Редно е да добавя, че този незнаен форумец и велик откривател не е
българин. Оригиналният цитат е на английски, но и ние имаме повод за гордост: припомних
си цялото нещо заради едно българско постижение на прогресивната мисъл, което
доби заслужена популярност тия дни. Имам предвид видеото
„Първи стъпки в библиотеката" - заглавие, което в никакъв случай не ни подвежда.
Както вече знаем, това е един от рекламните клипове на библиотеката на НБУ.
Ако потърсите „Първи стъпки в библиотеката" в Google, ще видите, че
единствените други резултати са за инициатива, свързана с организирани посещения
на деца от ОДЗ и ЦДГ. Значи, имаме ОДЗ (Обединено детско заведение), ЦДГ (Целодневна
детска градина) и НБУ (Нов български университет). При цялото ми уважение към
детските градини, от НБУ са положили малко повече усилия. Изградена е PR-стратегия,
използвани са възможностите, които предлага интернет и ето, че този клип е
еманация на... какво ли не.
Бих искал да поздравя авторите с избора на музикален фон - „Ocean" на John
Butler. Чудесно, естетско парче, което в случая ни дава и една нужна индикация,
че клипът все пак не е порно - въпреки разпознаваемия сюжет и недвусмисления
глас зад кадър: „Не знам какво ме очаква вътре, но съм готова да рискувам."
Млада и неопитна, но любопитна и решителна студентка осъществява епичния
сблъсък с неизвестното и влиза в това тайнствено пространство, за което само е
чувала, преди да я приемат във ВУЗ. Класическа Coming of Age история. Плахото
момиченце ще си отиде веднъж завинаги, щом й изкарат читателска карта. Сега тя
ще се научи да разбира библиотеката, да не се плаши от нея, а да ползва благата
й (компютърния център). Ще се върне при своите себеподобни и ще разпространи
знанието си. После те също ще се престрашат и ще започнат да идват. В
Библиотеката. Целия курс.
Сега... много е лесно да се присмеем на видеото, само защото е нелепо. И
безумно. И покъртително в глупостта си. И сексистко. Аз също почти се подведох
- признавам, че първосигналната ми реакция беше нещо от рода на: „НБУ! WTF?
SMH..." Но наистина е твърде лесно да се подиграем на всичко това, само защото
имаме основания.
А бихме могли да пробваме друго - да си дадем сметка, че това клипче не е
направено от хубаво. Всъщност то е чудесна метафора на всичко, което ни
връхлита открай време и през последния месец-месец и половина ескалира дотам,
че премиерът (в оставка) вдигна кръвно. Да, няколко души се самозапалиха,
десетки бяха ранени, хиляди не издържаха и излязоха на улицата. Но оставете
това - господин Борисов (в оставка) вдигна високо кръвно. Да се замислим за
секунда докъде стигнахме. Защо стана така?
Може би ако всички по-своевременно бяха направили своите първи стъпки в
библиотеката, резултатите щяха да са различни. Ако премиерът (в оставка) беше
чел друго, освен Карл Май, Майн Рид и статии за себе си, може би сега нямаше да
го заплашва хипертония. И реториката му нямаше да е на дървосекач (което нас
тук може да си ни кефи, но в преговорите с големите батковци претърпя пълен
крах).
Може би и в плакатите на протестиращите нямаше да се бърка философ с
планета и да пише Плутон вместо Платон. Исканията щяха да се артикулират ясно и
адекватно, а едни образовани държавници щяха да им отговорят също така ясно и
адекватно.
Сега желанието на протестите може да се определи горе-долу така: „Няма ли
да е яко, както в Швейцария - където системата работи - да се направи такова
нещо с България?" Да, яко ще е. Да открием демокрацията, както анонимният пич е
открил библиотеката. С известно закъснение. От нищото, просто да ни хрумне.
Разбира се, лошо и тъпо е да обвиняваме в неначетеност озверели от недоимък
хора, които вече не знаят какво да правят и затова са навън. Обаче те са само
една част от излезлите, ето защо няма нищо хомогенно в недоволството ни.
Покривката на протеста е шарена и нацапана с какво ли не - там наистина има
хора в безизходица, но има и всевъзможни шайки лумпени, има платени боклуци,
има и такива, на които им е скучно, щото убиха
Косъма. Тези хора искат да има
нулева инфлация, да няма партии и да няма червеи в черешите. Успех.
Да се върнем на клипа. Създаден с най-добри намерения, той е неволно признание
за едно от големите поражения на държавата ни, загуба с много по-тежки
последствия от безпаричието - говоря за масовото отдръпване от книгите, девалвацията
им, която трае десетилетия наред и в един момент неизбежно довежда до това мило
учудване: „Колко много книги!"
Но пък с учудването започва философията. Идват питанията и после хрумките,
които се превръщат в решения. Студентката завършва оптимистично: „Сега си
тръгвам, но ще се върна пак." Нека и ние така. Българският писател Георги
Господинов казва, че четящият човек, човекът с вкус, по-трудно става подлец. Красива
теза, подобна отстоява и Йосиф Бродски в Нобеловата си лекция. Там той твърди:
„Злото, особено политическото, е винаги лош стилист." Нашето политическо зло
показа ясно правотата на това твърдение. Показа на всички, че е полуграмотно и
срича.
Има една прекрасна и смислена кампания
„Подарете книга", сигурно сте чували
- събират се книги и се даряват в домовете за сираци. Предлагам да направим
нещо подобно и за политическото зло в България. Кръстил съм кампанията
„Прочетете книга". Идеята е на следващия протест да се занесат книги и да се
дарят в парламента, под формата на замерване - вместо с камъни и яйца. Първи
стъпки.
Фотография Васил Танев
„А няма ли да е
яко... както във видеотеките - място, където вземаш филми, гледаш ги и ги
връщаш... няма ли да е яко да се направи такова нещо с книги?"
Да, яко ще е.
Прочетох горното случайно преди няколко години в интернет - написано без ни
най-малка следа от ирония, съвсем сериозно. Тези дни го споделих на приятели
във facebook и повечето го посрещнаха с присмех (в социалната мрежа всички сме
сатирици). Стана ми почти жал, защото, обективно погледнато, този човек е гений
- макар и с известно закъснение, той напълно самостоятелно е измислил
библиотеките! След което е споделил идеята си в услуга на обществото!
Редно е да добавя, че този незнаен форумец и велик откривател не е
българин. Оригиналният цитат е на английски, но и ние имаме повод за гордост: припомних
си цялото нещо заради едно българско постижение на прогресивната мисъл, което
доби заслужена популярност тия дни. Имам предвид видеото „Първи стъпки в библиотеката" - заглавие, което в никакъв случай не ни подвежда.
Както вече знаем, това е един от рекламните клипове на библиотеката на НБУ.
Ако потърсите „Първи стъпки в библиотеката" в Google, ще видите, че
единствените други резултати са за инициатива, свързана с организирани посещения
на деца от ОДЗ и ЦДГ. Значи, имаме ОДЗ (Обединено детско заведение), ЦДГ (Целодневна
детска градина) и НБУ (Нов български университет). При цялото ми уважение към
детските градини, от НБУ са положили малко повече усилия. Изградена е PR-стратегия,
използвани са възможностите, които предлага интернет и ето, че този клип е
еманация на... какво ли не.
Бих искал да поздравя авторите с избора на музикален фон - „Ocean" на John
Butler. Чудесно, естетско парче, което в случая ни дава и една нужна индикация,
че клипът все пак не е порно - въпреки разпознаваемия сюжет и недвусмисления
глас зад кадър: „Не знам какво ме очаква вътре, но съм готова да рискувам."
Млада и неопитна, но любопитна и решителна студентка осъществява епичния
сблъсък с неизвестното и влиза в това тайнствено пространство, за което само е
чувала, преди да я приемат във ВУЗ. Класическа Coming of Age история. Плахото
момиченце ще си отиде веднъж завинаги, щом й изкарат читателска карта. Сега тя
ще се научи да разбира библиотеката, да не се плаши от нея, а да ползва благата
й (компютърния център). Ще се върне при своите себеподобни и ще разпространи
знанието си. После те също ще се престрашат и ще започнат да идват. В
Библиотеката. Целия курс.
Сега... много е лесно да се присмеем на видеото, само защото е нелепо. И
безумно. И покъртително в глупостта си. И сексистко. Аз също почти се подведох
- признавам, че първосигналната ми реакция беше нещо от рода на: „НБУ! WTF?
SMH..." Но наистина е твърде лесно да се подиграем на всичко това, само защото
имаме основания.
А бихме могли да пробваме друго - да си дадем сметка, че това клипче не е
направено от хубаво. Всъщност то е чудесна метафора на всичко, което ни
връхлита открай време и през последния месец-месец и половина ескалира дотам,
че премиерът (в оставка) вдигна кръвно. Да, няколко души се самозапалиха,
десетки бяха ранени, хиляди не издържаха и излязоха на улицата. Но оставете
това - господин Борисов (в оставка) вдигна високо кръвно. Да се замислим за
секунда докъде стигнахме. Защо стана така?
Може би ако всички по-своевременно бяха направили своите първи стъпки в
библиотеката, резултатите щяха да са различни. Ако премиерът (в оставка) беше
чел друго, освен Карл Май, Майн Рид и статии за себе си, може би сега нямаше да
го заплашва хипертония. И реториката му нямаше да е на дървосекач (което нас
тук може да си ни кефи, но в преговорите с големите батковци претърпя пълен
крах).
Може би и в плакатите на протестиращите нямаше да се бърка философ с
планета и да пише Плутон вместо Платон. Исканията щяха да се артикулират ясно и
адекватно, а едни образовани държавници щяха да им отговорят също така ясно и
адекватно.
Сега желанието на протестите може да се определи горе-долу така: „Няма ли
да е яко, както в Швейцария - където системата работи - да се направи такова
нещо с България?" Да, яко ще е. Да открием демокрацията, както анонимният пич е
открил библиотеката. С известно закъснение. От нищото, просто да ни хрумне.
Разбира се, лошо и тъпо е да обвиняваме в неначетеност озверели от недоимък
хора, които вече не знаят какво да правят и затова са навън. Обаче те са само
една част от излезлите, ето защо няма нищо хомогенно в недоволството ни.
Покривката на протеста е шарена и нацапана с какво ли не - там наистина има
хора в безизходица, но има и всевъзможни шайки лумпени, има платени боклуци,
има и такива, на които им е скучно, щото убиха Косъма. Тези хора искат да има
нулева инфлация, да няма партии и да няма червеи в черешите. Успех.
Да се върнем на клипа. Създаден с най-добри намерения, той е неволно признание
за едно от големите поражения на държавата ни, загуба с много по-тежки
последствия от безпаричието - говоря за масовото отдръпване от книгите, девалвацията
им, която трае десетилетия наред и в един момент неизбежно довежда до това мило
учудване: „Колко много книги!"
Но пък с учудването започва философията. Идват питанията и после хрумките,
които се превръщат в решения. Студентката завършва оптимистично: „Сега си
тръгвам, но ще се върна пак." Нека и ние така. Българският писател Георги
Господинов казва, че четящият човек, човекът с вкус, по-трудно става подлец. Красива
теза, подобна отстоява и Йосиф Бродски в Нобеловата си лекция. Там той твърди:
„Злото, особено политическото, е винаги лош стилист." Нашето политическо зло
показа ясно правотата на това твърдение. Показа на всички, че е полуграмотно и
срича.
Има една прекрасна и смислена кампания „Подарете книга", сигурно сте чували
- събират се книги и се даряват в домовете за сираци. Предлагам да направим
нещо подобно и за политическото зло в България. Кръстил съм кампанията
„Прочетете книга". Идеята е на следващия протест да се занесат книги и да се
дарят в парламента, под формата на замерване - вместо с камъни и яйца. Първи
стъпки.
Фотография Васил Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители