За 33 години живот
в София не си спомням друго лято, в което
Орлов мост да е миришел на липа. Тази
промяна в атмосферата на най-обгазеното
място в нашия град бе пряко следствие
от всекидневните
#ДАНСwithme протести,
затварящи за няколко часа кръстовището.
Милиарди знаци
се изписаха в опит да бъде анализирано,
възвеличано или неглижирано от всички
възможни ъгли протестното движение,
което с различна сила вече близо 70 дни
тресе България.
Екологичните
му измерения за живота в столицата обаче
не са обект на интерес от страна на
анализаторите, доколкото не са търсен
ефект, а косвено следствие.
Но нещата стоят
така само на първопланов прочит, тъй
като протестът, в който гражданите се
опитват да си върнат държавата от
политическо-икономическо-криминалните
мутри, е проява на дългоочакваната у
нас екология на духа. Доброволна акция
за почистване, на която статуквото
отговаря с пускането на нови тонове
мръсотия, изливани от неговите медии
като от отходна тръба на незаконен хотел
в морето.
Връзката между
екологията на духа и екологията на
околната среда е очевидна не само от
това, че се изисква силна доза личен
морал, за да излезеш да протестираш за
неща извън всекидневното житие-битие.
Едва ли някой
ще отрече приемствеността между
настоящите протести и екологичните от
средата на миналото десетилетие, когато
„зеленият" гражданин бе „този луд...
който се осмели да протестира" (по
Вазов) след близо декада на затишие в
България.
Кампаниите в
защита на Иракли, Рила и Натура 2000 и
първите блокирания на кръстовища, когато
парк Странджа висеше на косъм, поставиха
основата на
нежната
революция от Орлов мост през лятото
на 2012-а, която пък подготви почвата за
#ДАНСwithme това лято.
Но докато зелените
акции по правило са насочени към
природните красоти извън големия град,
това лято, борейки се да си върнем
държавата, на практика си връщаме София.
И не са твърде много тези, които да
недоволстват от липсата на автомобилен
трафик в идеалния център.
Вярно е, че сме
в отпускарски сезон, но по всичко личи,
че заради упоритостта на управляващите
ще продължим да танцуваме и през
септември, когато хората и колите в
града ще са много повече.
А когато най-после
дойде дългоочакваната
#ОСТАВКА, ще е
време и сериозно да се замислим как да
накараме София да диша не само в няколко
уикенда по „Шишман", ами и в по-голям
териториален и времеви обхват.
Ясно е, че е само
красива утопия да се затвори постоянно
кръстовището на Орлов мост за автомобили.
Но всеки софиянец знае, че в онези красиви
години преди комунизма елегантни дами
и галантни кавалери са се разхождали
под ръка по „Царя“, а дори и след това, по
време на режима, по него имаха право да
минават само държавните коли с бели
номера.
Така че поне
жълтите павета спокойно биха могли да
се превърнат отново в пешеходна зона,
като първа стъпка към отвоюването на
центъра и бонус към кандидатурата за
Европейска столица на културата за
2019-а.
Фотография
Васил Танев
За 33 години живот
в София не си спомням друго лято, в което
Орлов мост да е миришел на липа. Тази
промяна в атмосферата на най-обгазеното
място в нашия град бе пряко следствие
от всекидневните #ДАНСwithme протести,
затварящи за няколко часа кръстовището.
Милиарди знаци
се изписаха в опит да бъде анализирано,
възвеличано или неглижирано от всички
възможни ъгли протестното движение,
което с различна сила вече близо 70 дни
тресе България.
Екологичните
му измерения за живота в столицата обаче
не са обект на интерес от страна на
анализаторите, доколкото не са търсен
ефект, а косвено следствие.
Но нещата стоят
така само на първопланов прочит, тъй
като протестът, в който гражданите се
опитват да си върнат държавата от
политическо-икономическо-криминалните
мутри, е проява на дългоочакваната у
нас екология на духа. Доброволна акция
за почистване, на която статуквото
отговаря с пускането на нови тонове
мръсотия, изливани от неговите медии
като от отходна тръба на незаконен хотел
в морето.
Връзката между
екологията на духа и екологията на
околната среда е очевидна не само от
това, че се изисква силна доза личен
морал, за да излезеш да протестираш за
неща извън всекидневното житие-битие.
Едва ли някой
ще отрече приемствеността между
настоящите протести и екологичните от
средата на миналото десетилетие, когато
„зеленият" гражданин бе „този луд...
който се осмели да протестира" (по
Вазов) след близо декада на затишие в
България.
Кампаниите в
защита на Иракли, Рила и Натура 2000 и
първите блокирания на кръстовища, когато
парк Странджа висеше на косъм, поставиха
основата на нежната
революция от Орлов мост през лятото
на 2012-а, която пък подготви почвата за
#ДАНСwithme това лято.
Но докато зелените
акции по правило са насочени към
природните красоти извън големия град,
това лято, борейки се да си върнем
държавата, на практика си връщаме София.
И не са твърде много тези, които да
недоволстват от липсата на автомобилен
трафик в идеалния център.
Вярно е, че сме
в отпускарски сезон, но по всичко личи,
че заради упоритостта на управляващите
ще продължим да танцуваме и през
септември, когато хората и колите в
града ще са много повече.
А когато най-после
дойде дългоочакваната #ОСТАВКА, ще е
време и сериозно да се замислим как да
накараме София да диша не само в няколко
уикенда по „Шишман", ами и в по-голям
териториален и времеви обхват.
Ясно е, че е само
красива утопия да се затвори постоянно
кръстовището на Орлов мост за автомобили.
Но всеки софиянец знае, че в онези красиви
години преди комунизма елегантни дами
и галантни кавалери са се разхождали
под ръка по „Царя“, а дори и след това, по
време на режима, по него имаха право да
минават само държавните коли с бели
номера.
Така че поне
жълтите павета спокойно биха могли да
се превърнат отново в пешеходна зона,
като първа стъпка към отвоюването на
центъра и бонус към кандидатурата за
Европейска столица на културата за
2019-а.
Фотография
Васил Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители