#София вкъщи - Актьорът Йордан Върбанов: Гледам пиано концерти, чета Йордан Радичков и правя йога

Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.

Йордан Върбанов е една от младите надежди на българския театър. Завършва НАТФИЗ и участва в редица театрални постановки. Преди карантината Йордан, заедно със свои колеги представи постановката "Хляб в джоба" на режисьора Веселин Петров. Тя бе представена на два фестивала, на единия от които режисьорът спечели специална награда. В театралните представления, в които участва Йордан, важна роля има публиката, която играе ролята на събеседник, който отговаря на зададените въпроси и участва в решаването на житейските проблеми, които самата постановка интерпретира. 

Решихме да се свържем с Йордан, за да разберем по какъв начин коронавирусът е повлиял на неговите професионални ангажименти. Ето какво ни сподели той:

Какво правите, за да се предпазите от коронавируса - вас и близките ви?

Опитвам се да стоя у дома и да не се виждам с хора. Засега се получава. Разстоянието в магазините и всички други неща, за които се говори отвсякъде.

Как се промени отношението ви към заразата с времето - от първите дни, когато се разчуваше, до днес?

Мисля, че не са много хората, които са предполагали мащабите, до които може да достигне „тая работа“. След като темата стана актуална и за България, започнах да ограничавам социалните контакти. От тогава отношението ми не се е променило особено.

От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?

Най-вече от срещите с приятели, колегите, от спорта, както и практикуването на моята професия, която е актьор, но това е неминуемо.

И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате повече време вкъщи? Как минава един ваш ден?

Имам времето да изчета и да изгледам книгите и филмите, които все отлагам, а ми се иска. Имам времето да научавам нови неща. География, история, изкуство. Имам времето да се опитам да правя йога, което винаги ми е било изнервящо. Имах време да изгледам един цял мач от NBA. Имах време да се позавъртя в кухнята. Имах време да изхвърля всички ненужни неща вкъщи. Имах време да опозная в детайл магазините в квартала. Имам повече време за себе си и се опитвам да го използвам.

А денят ми протича, както на всеки един обикновен пенсионер. Ставам рано, закусвам, чета, гледам филм, обядвам, филм, 1-2 видеоразговора, ако се намери компания, вечеря и хайде по леглата.

Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?

Не съм изпаднал в паника за щастие. Предполагам, че здрав разум и информираност в рамките на нормалното е решение.

Театрите са затворени. По какъв начин изливате цялата театрална енергия, която носите в себе си?


Любим плейлист и песни в тези затворени дни?

Redbone , Bob Marley, Norman Greenbaum – като цяло джаз, блус, фънк, както и концерти за пиано – Моцарт, Шопен, Дебюси, Чайковски.

Филми и книги, които бихте препоръчали?

Всичките филми на Федерико Фелини, Уес Андерсън, Паоло Сорентино, Куентин Тарантино.

А за книги – Йордан Радичков.

Какво бихте посъветвали всички други?

Не мисля, че мога да давам съвети на другите.

Кое е първото нещо, което ще направите след като карантината бъде отменена?

Ще отида да се видя с приятелите си.

 

Интервю на Илиана Симеонова

Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.

Йордан Върбанов е една от младите надежди на българския театър. Завършва НАТФИЗ и участва в редица театрални постановки. Преди карантината Йордан, заедно със свои колеги представи постановката "Хляб в джоба" на режисьора Веселин Петров. Тя бе представена на два фестивала, на единия от които режисьорът спечели специална награда. В театралните представления, в които участва Йордан, важна роля има публиката, която играе ролята на събеседник, който отговаря на зададените въпроси и участва в решаването на житейските проблеми, които самата постановка интерпретира. 

Решихме да се свържем с Йордан, за да разберем по какъв начин коронавирусът е повлиял на неговите професионални ангажименти. Ето какво ни сподели той:

Какво правите, за да се предпазите от коронавируса - вас и близките ви?

Опитвам се да стоя у дома и да не се виждам с хора. Засега се получава. Разстоянието в магазините и всички други неща, за които се говори отвсякъде.

Как се промени отношението ви към заразата с времето - от първите дни, когато се разчуваше, до днес?

Мисля, че не са много хората, които са предполагали мащабите, до които може да достигне „тая работа“. След като темата стана актуална и за България, започнах да ограничавам социалните контакти. От тогава отношението ми не се е променило особено.

От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?

Най-вече от срещите с приятели, колегите, от спорта, както и практикуването на моята професия, която е актьор, но това е неминуемо.

И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате повече време вкъщи? Как минава един ваш ден?

Имам времето да изчета и да изгледам книгите и филмите, които все отлагам, а ми се иска. Имам времето да научавам нови неща. География, история, изкуство. Имам времето да се опитам да правя йога, което винаги ми е било изнервящо. Имах време да изгледам един цял мач от NBA. Имах време да се позавъртя в кухнята. Имах време да изхвърля всички ненужни неща вкъщи. Имах време да опозная в детайл магазините в квартала. Имам повече време за себе си и се опитвам да го използвам.

А денят ми протича, както на всеки един обикновен пенсионер. Ставам рано, закусвам, чета, гледам филм, обядвам, филм, 1-2 видеоразговора, ако се намери компания, вечеря и хайде по леглата.

Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?

Не съм изпаднал в паника за щастие. Предполагам, че здрав разум и информираност в рамките на нормалното е решение.

Театрите са затворени. По какъв начин изливате цялата театрална енергия, която носите в себе си?


Любим плейлист и песни в тези затворени дни?

Redbone , Bob Marley, Norman Greenbaum – като цяло джаз, блус, фънк, както и концерти за пиано – Моцарт, Шопен, Дебюси, Чайковски.

Филми и книги, които бихте препоръчали?

Всичките филми на Федерико Фелини, Уес Андерсън, Паоло Сорентино, Куентин Тарантино.

А за книги – Йордан Радичков.

Какво бихте посъветвали всички други?

Не мисля, че мога да давам съвети на другите.

Кое е първото нещо, което ще направите след като карантината бъде отменена?

Ще отида да се видя с приятелите си.

 

Интервю на Илиана Симеонова

Гласували общо: 1 потребители