Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.
Мартин Смочевски завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов” със специалност "Актьорство за драматичен театър" при проф. Снежина Танковска. Той е изключително талантлив актьор, когото сме свикнали да виждаме в много успешни роли в популярни български филми като "Лов на дребни хищници" и "Номер 1". Добива голяма популярност с ролите си в сериалите "Под прикритие", "Ягодова луна", "Господин X и морето" и онлайн сериалът "Вайръл". Играе три години в театър "Възраждане" и Младежки театър и взима участие в редица театрални постановки като "Кухнята" на режисьора Владимир Люцканов.
Решихме да се свържем с Мартин, за да разберем дали карантината е повлияла на неговата творческа енергия или напротив - дала му е вдъхновение и усамотение за реализация на нови творчески проекти. Ето какво ни сподели той:
Какво правите, за да се предпазите от коронавируса - вас и близките ви?
Каквото всички се опитват да правят - спазвам правилата, наложени от едни хора там. Прекратил съм социалните си контакти и излизам за най-необходимото. Даже се чудя как успявам, защото не съм много по спазването на подобни указания от разни хора, уж знаещи повече.
Как се промени отношението ви към заразата с времето - от първите дни, когато се разчуваше, до днес?
Абсолютно нищо не се е променило. Някакъв си вирус, който има усложнения. Определено нямам отношение към него, защото не съм медицинско лице, не зная какво точно представлява, а и не вярвам много на глупостите по телевизията!
От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?
От нещата които обичам и от които имам нужда. Това са работата, контактите с хора, тренировката в залата, разходката и възможността да се насладя на слънцето.
И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате повече време вкъщи? Как минава един ваш ден?
Не съм откривал нови неща, просто ъпдейтвам старите. Винаги съм готвел, гледал филми, чел книжки, тренирал... просто сега е само това и е всеки ден. Скучно е. Не съм свикнал да имам свободно време, а ако имам, го запълвам с гореспоменатите. А сега имам прекалено много време и не зная с какво да го запълвам. Просто сме ограничени откъм действие.
Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?
Не зная какво е чувството на паника. Не ми е идвала на гости. (смее се)
Любим плейлист и песни в тези затворени дни?
Ако отворя профила си в Spotify, ще намеря много различна музика, но основното е лек хаус, много черно, малко Rammstein, а от скоро и dubstep.
Филми и книги, които бихте препоръчали?
Задължително е гледането на новият филм на Гай Ричи “The Gentlemen”, филма на Кристофър Нолан “Tenet”, както и няколко сериала на HBO, като “The New Pope”, “West World”, “Zero Zero Zero”. За книгите... сложно е да се препоръча нещо, хората са с много различни интересни, ако четат изобщо. От скоро съм на автобиогрфии. За момента съм преминал през тази на Брус Дикинс, който е феноменален човек и тази на Робин Уилямс. Заслужават си.
Какво бихте посъветвали всички други?
Това, което си мисля че е важно и липсва на повечето хора е търпението. Ето сега, наложено или не, имаме възможността да поработим над него. Много е полезно, помага. Тренирайте го, ще ви се отплати в почти всеки един етап от живата ви от тук нататък. Казвам го от личен опит.
Кое е първото нещо, което ще направите след като карантината бъде отменена?
Нещото, което искам е, да стигна до морето и да си поседя на плажа. Много зареждащо ми действа, а имам нужда от тази енергия. Очакват ме доста интересни, динамични и емоционални неща, така че ще ми е от полза. Също така, обещал съм на майка ми да я заведа на кафе и разходка. Тя е човекът, който доста не го свърта и има нужда да излезе свободно в хубава компания. Тук малко самореклама. (смее се)
Интервю на Илиана Симеонова