Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.
Надя Керанова е сред новите надежди в българския театър. Завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. Работила е и като професионален модел. Потомка е Захарий Стоянов. Решихме да се свържем с Надя, за да разберем какво прави вкъщи по време на карантина. Може би репетира за нова постановка? Ето какво ни сподели тя:
Какво правите, за да се предпазите от коронавируса – вас и близките ви?
Стоя у дома, избягвам близки срещи, ходя само до магазина – с маска.
Как се промени отношението ви към заразата – от първите дни, когато се разчуваше до днес?
Не мисля, че се е променило. Приех я спокойно, защото си казах, че нямам друг избор. По-скоро се промени отношението към дома ми. Преди почти не се прибирах и не усещах мястото като свое. Сега за пръв път прекарвам толкова време в апартамента си и забелязвам как ми става все по-уютно.
От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?
От начина, по който живеех.
И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате време вкъщи? Как минава един ваш ден?
Определено не скучая и дори бих казала, че си прекарвам доста добре. Имам време да се съсредоточа върху дисертацията си. Също така имам късмета и удоволствието да репетирам „Опит върху свободата“ – бъдещ виртуален спектакъл по текстове и фотографии на Цочо Бояджиев. Режисьор е Боян Крачолов. Много съм благодарна за тази възможност. Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че това ме спасява.
Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?
Не й обръщам внимание. Има толкова други по-интересни неща за мислене.
Любим плейлист и песни в тези затворени дни?
Преди няколко дни или седмица (не знам вече…) попаднах на някакво интервю с Паоло Сорентино. Особено ме впечатли едно негово изказване – че вярва, че филмовата музика е по-важна от диалога, защото ценността на киното е в предаването на човешките емоции и музиката може да бъде най-добрият им израз. Оттогава слушам музиката от филмите му.
Филми и книги, които бихте препоръчали?
Младост, реж. Паоло Сорентино
Нелюбов, реж. Андрей Звягницев
Три билборда извън града, реж. Мартин Макдона
Кармен, реж. Карлос Саура
Буферна зона, реж. Георги Дюлгеров
„Обратното на слънчогледа“ - избрана поезия на Цочо Бояджиев
„Живот в огъня“ – изповеди на Марина Цветаева, избрани и коментирани от Цветан Тодоров
„История на вечността“ – есета и разкази на Хорхе Луис Борхес
Също така сега е чудесен момент за запълване на пропуските по отношение на класиките - както в киното, така и в литературата.
Какво бихте посъветвали всички други?
Не съм аз човекът, който да съветва някого.
Но може би времето ни съветва. Сякаш моментът, в който се случва тази пандемия, не е случаен. Великият пост е време за смирение на човешката душа.
Кое е първото нещо, което ще направите, след като карантината бъде отменена?
Ще прегърна семейството си, приятелите си, ще отида на село и после на море!
Интервю на Илиана СимеоноваКоронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.
Надя Керанова е сред новите надежди в българския театър. Завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. Работила е и като професионален модел. Потомка е Захарий Стоянов. Решихме да се свържем с Надя, за да разберем какво прави вкъщи по време на карантина. Може би репетира за нова постановка? Ето какво ни сподели тя:
Какво правите, за да се предпазите от коронавируса – вас и близките ви?
Стоя у дома, избягвам близки срещи, ходя само до магазина – с маска.
Как се промени отношението ви към заразата – от първите дни, когато се разчуваше до днес?
Не мисля, че се е променило. Приех я спокойно, защото си казах, че нямам друг избор. По-скоро се промени отношението към дома ми. Преди почти не се прибирах и не усещах мястото като свое. Сега за пръв път прекарвам толкова време в апартамента си и забелязвам как ми става все по-уютно.
От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?
От начина, по който живеех.
И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате време вкъщи? Как минава един ваш ден?
Определено не скучая и дори бих казала, че си прекарвам доста добре. Имам време да се съсредоточа върху дисертацията си. Също така имам късмета и удоволствието да репетирам „Опит върху свободата“ – бъдещ виртуален спектакъл по текстове и фотографии на Цочо Бояджиев. Режисьор е Боян Крачолов. Много съм благодарна за тази възможност. Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че това ме спасява.
Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?
Не й обръщам внимание. Има толкова други по-интересни неща за мислене.
Любим плейлист и песни в тези затворени дни?
Преди няколко дни или седмица (не знам вече…) попаднах на някакво интервю с Паоло Сорентино. Особено ме впечатли едно негово изказване – че вярва, че филмовата музика е по-важна от диалога, защото ценността на киното е в предаването на човешките емоции и музиката може да бъде най-добрият им израз. Оттогава слушам музиката от филмите му.
Филми и книги, които бихте препоръчали?
Младост, реж. Паоло Сорентино
Нелюбов, реж. Андрей Звягницев
Три билборда извън града, реж. Мартин Макдона
Кармен, реж. Карлос Саура
Буферна зона, реж. Георги Дюлгеров
„Обратното на слънчогледа“ - избрана поезия на Цочо Бояджиев
„Живот в огъня“ – изповеди на Марина Цветаева, избрани и коментирани от Цветан Тодоров
„История на вечността“ – есета и разкази на Хорхе Луис Борхес
Също така сега е чудесен момент за запълване на пропуските по отношение на класиките - както в киното, така и в литературата.
Какво бихте посъветвали всички други?
Не съм аз човекът, който да съветва някого.
Но може би времето ни съветва. Сякаш моментът, в който се случва тази пандемия, не е случаен. Великият пост е време за смирение на човешката душа.
Кое е първото нещо, което ще направите, след като карантината бъде отменена?
Ще прегърна семейството си, приятелите си, ще отида на село и после на море!
Интервю на Илиана Симеонова
Гласували общо: 1 потребители