Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредица какво правят с времето си различни софийски персонажи.
Китодар Тодоров е сред хората, които могат да ви разсмеят с минимално усилие, но дълго време да ви боли корема от този смях. Той е естествен, забавен, човек без гримаса. Рядко е сериозен, но когато е, все още се чудиш дали това е възможно и не е някой номер. Много е харесван и заради шоуто си "Петък точно в пет", а тийнейджърската аудитория го обожава заради стриймовете, които прави, докато играе игри. Решихме да се свържем с Китодар и да разберем какво прави вкъщи през тези затворени дни. Ето какво ни сподели той:
Какво правите, за да се предпазите от коронавируса - вас и близките ви?
Избягвам срещите с хора.
Как се промени отношението ви към заразата с времето - от първите дни, когато се разчуваше, до днес?
Никак, сега се наспивам. Отношението ми си беше едно и също през цялото време - пазя се и това е.
От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?
От работни срещи и срещи с приятели. Второто, така или иначе, се случваше мното по-рядко.
И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате повече време вкъщи? Как минава един ваш ден?
Открих, колко е важно и хубаво човек да се наспива и да се храни нормално. Иначе както обикновено, отделям достатъчно време за да стриймвам, докато играя компютърни игри.
Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?
Така и не можах да се паникьосам.
Любим плейлист и песни в тези затворени дни?
Слушам радио и един диск в колата от години.
Филми и книги, които бихте препоръчали?
Филмите, които бих препоръчал, са много и трябва да се теглят нелегално. От скоро гледам HBO. "Семейство Сопрано", "Истински детектив". "Авеню 5", "Няма място за старите кучета" и "Игра на тронове".
Какво бихте посъветвали всички други?
Да останат хора.
Интервю на Илиана Симеонова