☰
✕

Спонтанна доброта

3463 Категория: Софийски истории
"Няма ненаказано добро", казваше баба ми. Същата тази баба, дето ми четеше приказки за добри феи, добри юнаци и доброто, което винаги побеждава. Животът я беше докарал до онази степен на цинизъм, в която с горчивина преобръщаш всички добри мисли в горчиви откровения. Благородната й бяла коса и кокалените очила хич не стояха в синхрон с думите, които можеше да изстреля по отношение на нечия лошотия. Изобщо не е в реда на нещата чистичкото ти, миниатюрно бабе, достойно за реклама на домашна баница и фолклорен фестивал, да изсъсква през сладкодумната си уста "Направи добро - изяш лайно!", нали? Е, да де, ама тя редовно обобщаваше по този начин поуките си от сторена и пренебрегната услуга. И въпреки че почти винаги след добро начинание стигаше до този извод, не спираше да върши денонощно насам-натам някакви малки делнични добрини. Всяка вечер даваше по купа супа на двама неми бездомни старци, които от време на време й подреждаха дървата. Хранеше гълъбите на площада пред църквата и на празници правеше по една тава милинки, изнасяше я на тротоара и черпеше хората. Един път в седмицата разхождаше своя стара, напълно изкуфяла приятелка в инвалидната й количка и изтърпяваше цялата й истерична, алцхаймерова реч, в която беше наричана с думи, които ме е срам да спомена. Винаги готвеше двойно количество и оставяше яденето в един стар кухенски бюфет на откритата си за гости тераса, така че всеки, който случайно е наоколо и пригладнее, да може да си хапне.

Такава си беше моята баба - съвсем като останалите хора от онова не чак толкова далечно време, в което добрината беше наистина непоискана и спонтанно проявяваща се. Сигурна съм, че и сега, ако беше жива, щеше да намери своя начин да я пуска на свобода, въпреки озверялото време и разменния ни начин на вършене на добри дела.

Не искам да съм носталгична по някакво минало време и не съм. И аз като другите се опитвам да намеря собствени устои в едно общество, за което наистина вече няма ненаказано добро. Особено днес, в деня на спонтанната доброта. Да, и такъв ден имало! Ден, в който се чества направеното от сърце и душа, безкористното добро. Доброто, заради самото добро. Това, дето си се случва независимо от нас и безверието ни в него.

В началото на есента една приятелка, която отглежда с цялата любов на света две кучета, намери пред вратата на родната си къща подхвърлено кутре. Не знам дали хората, които го бяха оставили точно там, се надяваха тя да се грижи за него, или съдбата беше определила палето да се приюти именно на нейното чердже, но фактът си е факт - малчуганът буквално легна на ръцете й. Измършавял, бит и болен, с прерязани уши, наплашен и отчайващо прилепчив към всеки, който му засвидетелства внимание, дребният мелезко извади най-големия късмет на света. В момента е рошав и наперен млад господин, който живее достоен кучешки живот и се шири в цял двор, заобиолен от внимание, обич и достолепни кокошки. След него моята приятелка осинови още две животинчета. Можеше и да не го направи - достатъчни са й семейните задължения, работният режим и ранното ставане. Само че тя просто не може по друг начин.

Съседът в квартала, където живея, получи инсулт. Едната половина от тялото му е обездвижена и му е трудно да се справя с ежедневните си задачи в студената зима. От няколко месеца насам трима тийнейджъри от съседните къщи са се заели да правят живота му по-лек, като чистят колата му от сняг, когато вали и я припалват, за да се стопли, когато е прекалено студено, а той има намерение да излиза.

Миналата седмица като истинска блондинка наврях банковата си карта в един автомат за паркиране в чужбина, където, оказа се, се поставят специални абонаментни карти. Бях отписала въпросната пластика - тя така или иначе потъна вдън автомата, а не разполагах нито с телефон, нито с жив човек наоколо, на когото да споделя случката. Четири дена по-късно от местната полиция ме издириха и ми върнаха картата лично. С усмивка и извинение, че така се е получило.

Мои близки заминаха в Канада като емигранти. Оставиха малката си дъщеричка в България за една година, докато се стабилизират. Върнаха се да я вземат, а когато се прибраха в канадското си градче, с изненада откриха, че цялата съседска общност се беше организирала и подредила цяла детска стая в дома им. С все играчките, пижамката на леглото и пантофките пред него.

Имам съученик, който от години живее в Америка. В България пред очите ми самотната му майка остаря, разболя се и постепенно започна да линее. Синът й се тревожеше за нея, пращаше пари, говореха от време на време по скайп, но нямаше как да отиде с нея на лекар, да й донесе портокали и кисело мляко, да я разходи в парка или просто да я погледа дълго и безмълвно в очите, докато държи възлестата й ръка. За да подсигури все пак несамотните старини на майка си, плащаше известно време на агенция да се грижи за нея. През дома им бяха минали много и различни „гледачки", които бяха отмъкнали оттам каквото могат - от златни пръстенчета до чисто нови, скатани през седемдесетте години комплекти чаршафи, на които още се мъдреше етикет "Фабрика Тих труд, цена долен чаршаф - 0.85 стотинки" и чиито жълтеникав цвят носеше в сърцето си повече от трийсетгодишен гардеробен прах. При едно от посещенията си в родината моят съученик разбра как стоят нещата с грижата за майка му и набързо прекрати договора с компанията. Нямаше как да знае обаче, че младата асистентка на счетоводителката ще се трогне по своему от самотата на старицата и ще продължи тихичко да я посещава и да й помага в цели пет години до смъртта й. Да й носи нещо сготвено от вкъщи. Да я запознае с децата си, които да играят на конче с бастуна й. Да й подарява топли шалове и пантофи за рождените дни. Да я води на църква с колата в неделя. Докато прекарва безкористно времето си с нея, красиво да записва в една тетрадка спомените и думите й и от време на време да й прави неочаквани снимки или малки видео сесии. Да слуша леко отегчителните й истории и да се смее, където трябва - нищо, че нито е смешно, нито й е за първи път.

Когато майката на моя съученик почина, той успя да дойде за погребението, но нямаше как да организира всичко сам от своите десет хиляди километра отдалеченост. Церемонията мина някак, с обичайните ортодоксални тегави ритуали, а в края на този тъжен ден, същото онова момиче му подари неголяма картонена кутия. В нея имаше изписан на ръка тефтер с мисли, истории и думи на майка му, малък албум със снимки от последните й пет години и половинчасово сурово видео с уловени моменти от вече отишлия си неин живот. Тя просто беше опитала да съхрани за сина малко от майка му и дори и в смъртта й по някакъв начин да ги свърже. Така майка му поживя още няколко часа в неговия живот и завинаги остана там с годините, на които той нямаше как да бъде свидетел. Още настръхвам, докато разказвам тази случка. И още не мога да спра да се изумявам на една толкова неподправена доброта.

Принципно съм от породата леко изнервени песимисти. Омръзнало ми е да се възторгвам от спонтанни акции и като изпатил човек на средна възраст дори и в най-непоследствената проява на доброто провиждам някаква корист и увреденото ми съзнание не й вярва. Ожесточила съм се. Обръгнала съм. Склонна съм да извия пренебрежително очи, когато някой се задъхва на тема щастие и добрина и да иронизирам, за да не се оставя да бъда подлъгана и наранена. Всички сме станали такива. Когато някой ни поздрави с „добър ден", си мислим какво ли ще иска, че е така любезен. Ще заподозрем в слагачество колегата, който ни носи кафе. Ще се пазим като дявол от тамян от желанието на някой да ни помогне, за да не би да му останем длъжни с по една добрина и ние, защото не я знаем тая добрина каква може да е - току виж, че е прекалено голяма или адски скъпа... Пестим си похвалите, не си даваме мястото в автобуса, готови сме да минем през пръстите на пешеходеца на пешеходната пътека, за да не си мисли, че може да си се разхожда ей така, като у дома си по нея. Клеветим, злословим и топим под прикритието на честността, която уж проявяваме. Лаем един върху друг от прозорците на колите си, от балконите, от профилите си във Facebook, от позициите и парите си. Не правим добро, че да не ни се върне в зло. Не вярваме в него - прекалено много ни го използваха и прекалено много ни боля.

Днес обаче е денят на спонтанната доброта. Само един ден в цялата календарна година. Да го приемем като карнавал! Да се превъплътим в Оня, Добрия и да стъпчем всички правила! Ей така, без много да му мислим, да изпаднем в лудост от добри дела. Например, да направим кекс и да раздадем на съседите в блока, когато се прибират от работа. Да купим шоколадови бонбони за самотната баба от първия етаж. Само в този единствен ден да пускаме всички пешеходци да минават пред колите ни. Да се усмихваме на хората в държавната администрация и да им казваме в прав текст, че са страхотни професионалисти и ние им благодарим. Да задържим вратата на някого, който носи тежко. Да купим сандвича на студента, дето си брои парите за кашкавалка. Да приберем изоставено животинче и да го нахраним и гушнем. Да се обадим точно сега, без да отлагаме, на самотния си роднина или приятел. Да се извиним за прибързана дума, груб жест, нечута молба. Някакво никакво, малко добро, което сладникаво да направим днес. Като онези толкова зареждащи с енергия малки клипчета в интернет, в които всякакви хора правят дребни добрини и тези добрини една след друга се предават нататък. Защото, както казваше същата онази баба от началото на този текст: "доброто е заразително".

Хайде днес тогава просто да се разболеем. От спонтанна доброта.

"Няма ненаказано добро", казваше баба ми. Същата тази баба, дето ми четеше приказки за добри феи, добри юнаци и доброто, което винаги побеждава. Животът я беше докарал до онази степен на цинизъм, в която с горчивина преобръщаш всички добри мисли в горчиви откровения. Благородната й бяла коса и кокалените очила хич не стояха в синхрон с думите, които можеше да изстреля по отношение на нечия лошотия. Изобщо не е в реда на нещата чистичкото ти, миниатюрно бабе, достойно за реклама на домашна баница и фолклорен фестивал, да изсъсква през сладкодумната си уста "Направи добро - изяш лайно!", нали? Е, да де, ама тя редовно обобщаваше по този начин поуките си от сторена и пренебрегната услуга. И въпреки че почти винаги след добро начинание стигаше до този извод, не спираше да върши денонощно насам-натам някакви малки делнични добрини. Всяка вечер даваше по купа супа на двама неми бездомни старци, които от време на време й подреждаха дървата. Хранеше гълъбите на площада пред църквата и на празници правеше по една тава милинки, изнасяше я на тротоара и черпеше хората. Един път в седмицата разхождаше своя стара, напълно изкуфяла приятелка в инвалидната й количка и изтърпяваше цялата й истерична, алцхаймерова реч, в която беше наричана с думи, които ме е срам да спомена. Винаги готвеше двойно количество и оставяше яденето в един стар кухенски бюфет на откритата си за гости тераса, така че всеки, който случайно е наоколо и пригладнее, да може да си хапне.

Такава си беше моята баба - съвсем като останалите хора от онова не чак толкова далечно време, в което добрината беше наистина непоискана и спонтанно проявяваща се. Сигурна съм, че и сега, ако беше жива, щеше да намери своя начин да я пуска на свобода, въпреки озверялото време и разменния ни начин на вършене на добри дела.

Не искам да съм носталгична по някакво минало време и не съм. И аз като другите се опитвам да намеря собствени устои в едно общество, за което наистина вече няма ненаказано добро. Особено днес, в деня на спонтанната доброта. Да, и такъв ден имало! Ден, в който се чества направеното от сърце и душа, безкористното добро. Доброто, заради самото добро. Това, дето си се случва независимо от нас и безверието ни в него.

В началото на есента една приятелка, която отглежда с цялата любов на света две кучета, намери пред вратата на родната си къща подхвърлено кутре. Не знам дали хората, които го бяха оставили точно там, се надяваха тя да се грижи за него, или съдбата беше определила палето да се приюти именно на нейното чердже, но фактът си е факт - малчуганът буквално легна на ръцете й. Измършавял, бит и болен, с прерязани уши, наплашен и отчайващо прилепчив към всеки, който му засвидетелства внимание, дребният мелезко извади най-големия късмет на света. В момента е рошав и наперен млад господин, който живее достоен кучешки живот и се шири в цял двор, заобиолен от внимание, обич и достолепни кокошки. След него моята приятелка осинови още две животинчета. Можеше и да не го направи - достатъчни са й семейните задължения, работният режим и ранното ставане. Само че тя просто не може по друг начин.

Съседът в квартала, където живея, получи инсулт. Едната половина от тялото му е обездвижена и му е трудно да се справя с ежедневните си задачи в студената зима. От няколко месеца насам трима тийнейджъри от съседните къщи са се заели да правят живота му по-лек, като чистят колата му от сняг, когато вали и я припалват, за да се стопли, когато е прекалено студено, а той има намерение да излиза.

Миналата седмица като истинска блондинка наврях банковата си карта в един автомат за паркиране в чужбина, където, оказа се, се поставят специални абонаментни карти. Бях отписала въпросната пластика - тя така или иначе потъна вдън автомата, а не разполагах нито с телефон, нито с жив човек наоколо, на когото да споделя случката. Четири дена по-късно от местната полиция ме издириха и ми върнаха картата лично. С усмивка и извинение, че така се е получило.

Мои близки заминаха в Канада като емигранти. Оставиха малката си дъщеричка в България за една година, докато се стабилизират. Върнаха се да я вземат, а когато се прибраха в канадското си градче, с изненада откриха, че цялата съседска общност се беше организирала и подредила цяла детска стая в дома им. С все играчките, пижамката на леглото и пантофките пред него.

Имам съученик, който от години живее в Америка. В България пред очите ми самотната му майка остаря, разболя се и постепенно започна да линее. Синът й се тревожеше за нея, пращаше пари, говореха от време на време по скайп, но нямаше как да отиде с нея на лекар, да й донесе портокали и кисело мляко, да я разходи в парка или просто да я погледа дълго и безмълвно в очите, докато държи възлестата й ръка. За да подсигури все пак несамотните старини на майка си, плащаше известно време на агенция да се грижи за нея. През дома им бяха минали много и различни „гледачки", които бяха отмъкнали оттам каквото могат - от златни пръстенчета до чисто нови, скатани през седемдесетте години комплекти чаршафи, на които още се мъдреше етикет "Фабрика Тих труд, цена долен чаршаф - 0.85 стотинки" и чиито жълтеникав цвят носеше в сърцето си повече от трийсетгодишен гардеробен прах. При едно от посещенията си в родината моят съученик разбра как стоят нещата с грижата за майка му и набързо прекрати договора с компанията. Нямаше как да знае обаче, че младата асистентка на счетоводителката ще се трогне по своему от самотата на старицата и ще продължи тихичко да я посещава и да й помага в цели пет години до смъртта й. Да й носи нещо сготвено от вкъщи. Да я запознае с децата си, които да играят на конче с бастуна й. Да й подарява топли шалове и пантофи за рождените дни. Да я води на църква с колата в неделя. Докато прекарва безкористно времето си с нея, красиво да записва в една тетрадка спомените и думите й и от време на време да й прави неочаквани снимки или малки видео сесии. Да слуша леко отегчителните й истории и да се смее, където трябва - нищо, че нито е смешно, нито й е за първи път.

Когато майката на моя съученик почина, той успя да дойде за погребението, но нямаше как да организира всичко сам от своите десет хиляди километра отдалеченост. Церемонията мина някак, с обичайните ортодоксални тегави ритуали, а в края на този тъжен ден, същото онова момиче му подари неголяма картонена кутия. В нея имаше изписан на ръка тефтер с мисли, истории и думи на майка му, малък албум със снимки от последните й пет години и половинчасово сурово видео с уловени моменти от вече отишлия си неин живот. Тя просто беше опитала да съхрани за сина малко от майка му и дори и в смъртта й по някакъв начин да ги свърже. Така майка му поживя още няколко часа в неговия живот и завинаги остана там с годините, на които той нямаше как да бъде свидетел. Още настръхвам, докато разказвам тази случка. И още не мога да спра да се изумявам на една толкова неподправена доброта.

Принципно съм от породата леко изнервени песимисти. Омръзнало ми е да се възторгвам от спонтанни акции и като изпатил човек на средна възраст дори и в най-непоследствената проява на доброто провиждам някаква корист и увреденото ми съзнание не й вярва. Ожесточила съм се. Обръгнала съм. Склонна съм да извия пренебрежително очи, когато някой се задъхва на тема щастие и добрина и да иронизирам, за да не се оставя да бъда подлъгана и наранена. Всички сме станали такива. Когато някой ни поздрави с „добър ден", си мислим какво ли ще иска, че е така любезен. Ще заподозрем в слагачество колегата, който ни носи кафе. Ще се пазим като дявол от тамян от желанието на някой да ни помогне, за да не би да му останем длъжни с по една добрина и ние, защото не я знаем тая добрина каква може да е - току виж, че е прекалено голяма или адски скъпа... Пестим си похвалите, не си даваме мястото в автобуса, готови сме да минем през пръстите на пешеходеца на пешеходната пътека, за да не си мисли, че може да си се разхожда ей така, като у дома си по нея. Клеветим, злословим и топим под прикритието на честността, която уж проявяваме. Лаем един върху друг от прозорците на колите си, от балконите, от профилите си във Facebook, от позициите и парите си. Не правим добро, че да не ни се върне в зло. Не вярваме в него - прекалено много ни го използваха и прекалено много ни боля.

Днес обаче е денят на спонтанната доброта. Само един ден в цялата календарна година. Да го приемем като карнавал! Да се превъплътим в Оня, Добрия и да стъпчем всички правила! Ей така, без много да му мислим, да изпаднем в лудост от добри дела. Например, да направим кекс и да раздадем на съседите в блока, когато се прибират от работа. Да купим шоколадови бонбони за самотната баба от първия етаж. Само в този единствен ден да пускаме всички пешеходци да минават пред колите ни. Да се усмихваме на хората в държавната администрация и да им казваме в прав текст, че са страхотни професионалисти и ние им благодарим. Да задържим вратата на някого, който носи тежко. Да купим сандвича на студента, дето си брои парите за кашкавалка. Да приберем изоставено животинче и да го нахраним и гушнем. Да се обадим точно сега, без да отлагаме, на самотния си роднина или приятел. Да се извиним за прибързана дума, груб жест, нечута молба. Някакво никакво, малко добро, което сладникаво да направим днес. Като онези толкова зареждащи с енергия малки клипчета в интернет, в които всякакви хора правят дребни добрини и тези добрини една след друга се предават нататък. Защото, както казваше същата онази баба от началото на този текст: "доброто е заразително".

Хайде днес тогава просто да се разболеем. От спонтанна доброта.

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Софийски истории

  • Най-спешните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари

    Парите са съществена част от живота ни и има моменти, когато имаме нужда от тях спешно, за да посрещнем неочаквани разходи или да покрием основни нужди. В тази статия ще обсъдим най-неотложните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари и ще проучим някои възможни решения за справяне с тези ситуации. Медицински спешни случаи Спешните медицински случаи

  • Българска роза бе засадена в центъра на Виена (СНИМКИ)

    В сряда следобяд (на 19 април) в австрийската столица Виена се състоя едно прекрасно и цветно събитие: засаждането на българска роза в световноизвестната красива цветна градина Volksgarten в сърцето на австрийската столица (срещу парламента и кметството, до Бургтеатър, канцлерството и президенството). Идеята е на децата от българското неделно

  • Различните видове изолации и техните предимства

    Изолацията играе решаваща роля за поддържане на температурата и енергийната ефективност на всяка сграда. Изборът на правилната топлоизолация за вашия дом или бизнес сграда може значително да намали разходите за енергия и да подобри комфорта. Нека разгледаме разгледаме различните видове изолации и техните предимства. Изолация от фибростъкло Изолацията

  • Стотици любители на възхитителен джин се потопиха в „Есенция от любовни любопитности“ по време на необикновено парти

    Още в ранния следобед почитателите на екстравагантния джин, търпеливо изчакваха да се сдобият със загадъчна карта на приключението, което ги очакваше в следващите няколко часа. Чудато преобразената градина обещаваше превкусни любопитности, под вещото ръководство на петима приказни герои – добре познатите Барон фон Краставич и Кю Къмбербач, както

  • Полезни съвети при тегленето на нов кредит

    В днешните несигурни времена с нарастваща инфлация и постоянно вдигане на цените, много хора не успяват да покрият разходите си и имат спешна нужда от допълнителни средства. В такъв случай повечето прибягват до тегленето на онлайн кредити. Ако и вие се чудите откъде да намерите пари за непредвидени разходи, то не е лоша идея да кандидатствате за сигурен бърз

  • Градските предизвикателства пред София: намиране на гъвкави решения за качеството на въздуха

    Проблемът Замърсяването на въздуха е основната екологична причина за преждевременна смърт сред гражданите на ЕС. Фините прахови частици се считат за отговорни за приблизително 436 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2013 г., азотният диоксид за 68 000 и приземният озон за още 16 000. София, България, е най-замърсената столица в Европа, с високи

  • Сервизи за хранене

    Изборът на сервиз за хранене на пръв поглед може и да не изглежда толкова важен, но истината е, че ако притежавате правилния комплект, той ще направи много по-приятно времето за хранене. Друго, което може да постигнете, е да промените целия облик на кухнята или трапезарията си. А ако искате да впечатлите гостите си или да подарите луксозен сервиз, трябва да

  • Как да изберем дамско портмоне за подарък?

      Често оставаме без идеи за подаръци за празниците на любимите ни хора. Затова тук сме ви приготвили страхотно предложение – а именно, дамско портмоне. Това е идеално решение, когато искате да подарите функционален и практичен продукт, който да напомни за вашата привързаност. Но как да изберем такова? Как избираме дамско портмоне, когато търсим подарък? Ако

  • Откъде да се сдобием със свежи и модерни попълнения за нашия гардероб?

    Дамите доста често пазаруват. Те обичат да търсят нови дрехи, обувки, аксесоари и принадлежности. Съответно, купища онлайн магазини предлагат всякакви продукти за жени. Това обаче не означава, че всеки един магазин е стойностен. Затова тук ще разгледаме откъде да попълним своя гардероб. Защо да пазаруваме в Answear? Дигитализацията на света ни осигури

  • Къде ще ви дадат заем без да имате официална заетост?

     Коя банка ще даде заем без официална заетост на някого? - обикновен въпрос, който звучи отхора, които нямат официална работа. Много от тях дори не се опитват да кандидатстват в банката, тъй като не се съмняват, че това ще доведе до отказ. Лице, което има определени доходи, които не са официално потвърдени, има възможност да използва кредитен продукт. Доколко

  • Как визуално да увеличите пространството в малка баня в хотел?

    Независимо от броя на звездите на хотела, банята в него трябва да отговаря на съответните стандарти. Следователно, имайки предвид насоките на строителните разпоредби, можем да приложим и подходящи трикове за подреждане, които ще направят банята да изглежда по-великолепна. Как да използваме светлина, отражения, цветове, форми и пропорции, за да изглежда

  • Осветление за банята - как ефективно да осветявате тази стая

      Светлината е подценен герой в интериора - особено на малките помещения, като бани в жилищни блокове. Светлината оформя пространството. Тя може визуално да подобри пропорциите и да внесе желаното настроение в помещението. Както осветлението на малка баня без прозорец, така и на баня с голямо остъкляване, изисква обмислени решения. Предлагаме какво

  • Кой метод за отпушване на канали да изберем?

    Отпушването на канали не е никак лесна задача. Много хора си мислят, че могат да се справят с подръчни средства, но идва един момент, в който те просто не работят. Ако такава патова ситуация настъпи, то тогава намесата на водопроводчик е неизбежна. В следващите редове ще посочим, какви методи за отпушване на канал прилагат хората и кой е най-добрият от тях. Как

  • Бум на казино игрите в България

    От незапомнени времена, човекът рискува. Това е една от човешките черти – инстинктът за самосъхранение, стремежът за размножаване и стремежът за риск, или хазарт. С понятието „хазарт” имаме предвид много по-малки понятия, като изпитването на вълнение, нарочното покачване на адреналина и т.н. Помислете малко: А ако прашката на Давид се бе счупила в ръката

  • Как да опазим дома си от крадци – 10 хитринки

    Освен камера за видеонаблюдение и аларма за опазването на дома, е нужно да знаем и в какво се изразява правилното поведение на собствениците на имоти. Какво е добре да предприемете, за да защитите жилището си от крадци и злонамерени деяния?  10 хитринки за опазване на жилището от крадци  Освен камера за видеонаблюдение със звук и алармена система е препоръчително

  • Как да открием перфектните мебели онлайн

    Обзавеждането на едно жилище винаги е сериозно предизвикателство. Избирането на различни артикули за дома отнема много от свободното време, и е свързано с различен вид проучвания и запознаване с характеристиките на отделните вещи. Днес има много по-лесен начин да се справим с тази задача, като се доверим на търговците и изберем мебели онлайн. Този тип пазаруване

  • Цветята са на почит от векове

    Цветята са омайвали художници и поети от древни времена. Както днес, така и в миналото думата цвете е символ на красота и свежест. То е използвано за подарък за дамите от древни времена. Розата е доказала своята красота и е предпочитан подарък, като символ на любов. Букет рози си остава предпочитан за подарък и символ на любов от много години насам. Днес в сайтовете

  • Какво да правим в София през август? (Първа част)

    Август може да бъде убийствен за всеки един в София. Особено когато в мислите си ти си на някой усамотен плаж, под чадър, четейки книга. Тази година жегите също са огромни. Точно затова август може да бъде изключително опасен за здравето на тялото и психиката. Ето няколко занимания, които могат да ви изкарат от августовата депресия: 1. Разхождай се в парка Препоръчително

  • Като деца мечтаехме да станем такива

    Когато сме деца определено виждаме една професия като забавление, без да забелязваме негативните страни и целия кариерен път, който се извървява докато накрая убедено твърдиш, че си постигнал нещо и си намерил призванието си. Точно преди пенсията. Както и да е. Децата обаче по типично чист и невинен начин подхождат към избора на професия.  Ето кои са

  • Кога не се нуждаете от трудов договор при кандидатстване за кредит?

    Стабилните доходи и работата на безсрочен трудов договор са сред основните изисквания на банковите финансови институции, изпълнението на които ви позволява да кандидатствате за кредит. Изискването за сигурни и доказани чрез трудов договор доходи е начин банките да си гарантират, че ще върнете отпуснатите средствата. За тях е важно да имате регулярен