WhATA
Сигурно всеки архитект има рецепта за софийски ренесанс. Аз архитект не съм, но си говоря с доста, и ще синтезирам мъдростите, които съм придобил в това общуване. Трябва да разделим обществените поръчки за проекти и за изпълнение. Сега проектът се прави от изпълнителите, което гарантира, че е оптимизиран за техните нужди, а не за нашите. В наш интерес е проектите да са евтини, ефикасни и бързи за реализация. В интерес на изпълнителите пък е те да са скъпи, взискателни за поддръжка и да отнемат дълго. „Тук важи другото основно правило на прехода: Давай да вземем парите, пък после ще му мислим."
Група Град
Група Град Трябва да търсим максималко прости решения. Новите придобивки на София онагледяват как свършват сложните проектантски фантазии в ръцете на българския майстор. Детайлната мозайка от плочки по „Витошка" е ефектна, колкото черноработникът е нацелил шарките. Извивките от метални елементи в украсата на метрото са елегантни, колкото пияният циганин е успял да напасне. Затова трябва да избираме максимално минималистични проекти, за да имат по-голям шанс за читаво изпълнение. Затова и простичкият проект на Група Град за кръстовището на Лъвов мост е по-добър от амбициозното кръгово, харесано от общината. „Оттук нататък вероятно ще ставаме свидетели на бързата разруха на вече ремонтираната част предвид качеството на изпълнението и на вложените материали."
Сдружение Трансформатори Главният архитект на София Петър Диков трябва да умре. Метафорично, естествено, но защо е драмата в изказа? Следват спекулации: Диков допуска в града да се случват единствено проекти, от които има лична изгода. Ако Диков беше приятел с разработчици на системи за умни кръстовища и с производители на велосипеди*, София щеше да е пълна с тях. Той обаче е приятел със строители и строенето на възможно най-много, големи и скъпи неща (от неговите приятели, не от твоите) е единственото, с което градът разполага като решение на проблемите си. Край на спекулациите. „Натискате се на свирен мач," рече ни Диков, когато с Архитекти за София опитвахме да вкараме гражданите в планирането на пространството около НДК. „Основен проблем на София е налаганата от главния архитект, а и от общината визия за приоритет на автомобилния транспорт, което е не само доста ретроградно, но и адски неекологично...Според нас проблемът се корени в обвързаността на властимащите с конкретни строителни фирми, а може би и петролни рафинерии, които имат изгода от строежите и развитието на автомобилния транспорт."
Сдружение Трансформатори Нека допуснем, че всички в София губим по седмица от живота си заради лошо градоустройство. Всъщност губим доста повече от замърсяване и стрес, но нека консервативно да приемем, че главният архитект е отговорен само за седмица. Дори да остане на поста си 10-15 години, решенията, които взима, остават изляти в бетон за поколенията. 1,5 милиона население х 7 дни = 28 767 години
28 767 години: 75 години средна продължителност на живота у нас = 383 човешки живота Ако с един изстрел можете да спасите 383 души с цената на един, ще дръпнете ли спусъка? Фотография Васил Танев -------
*Миналата година България е произвела 836 000 велосипеда. Ако си падаш да подкрепяш локалното, българско колело дава повече точки от немска кола на руски бензин.
Според мен основният проблем на градоустройството ни е, че не осъзнаваме колко е важно и го оставяме на случайни хора, които го прецакват. Затова ще обясня защо е важна шарката на плочките по „Витошка" или формата на кръстовището на Лъвов мост. Цитатите в курсив по-долу са от отговори на обществено ангажирани столични архитекти, на които Sofia Live изпрати няколко въпроса, преди да ми поръча този текст.
Китайската екзекуция чрез хиляди порязвания с хартия илюстрира проблема с количествените натрупвания, водещи до качествени изменения. Зле регулираното кръстовище отнема по минута-две на всеки, но с милион автомобили в града минутите стават години. Малцина умират, защото са отровени от мръсен въздух, изнервени от задръствания, оглушали от флекса или подтиснати от лекясан бетон. Но животите на всички ни се скъсяват - къде с промил, къде с процент. Хората са склонни да преувеличават важността на редки катастрофални събития и да подценяват опасността от регулярни дребни проблеми. Затова буквални жертви, като загинали в катастрофи или изядени от кучета, привличат вниманието, но огромната част от айсберга остава пренебрегната.
Градоустройството е инфраструктурното проявление на учтивостта - макар да можем и без него, то смазва колелата на обществения живот. У нас почти презираме учтивостта, като я приравняваме с лицемерието. Колкото и да е повърхностна обаче, учтивостта улеснява интеракциите между хората и спестява емоционалната им енергия за по-продуктивни дейности от това просто да се понасят. Лошото градоустройство похабява същата тази енергия, като поставя хората в ситуация на агресори един спрямо друг. Наблъсканите в тролея тела реагират на нарушеното си лично пространство, като отделят адреналин, за да се подготвят за конфронтация. Четвърт час заобикаляне на коли, дефекти в настилката и враждебна фауна, и мозъкът ми услужливо започва да произвежда картини как разкъсвам разни неща. Така, вместо в игра с децата си, хората изразходват енергията си в инстинктивна подготовка за несъществуващи битки. Натрупаната злоба хвърля сянка върху цялата ни психика и постепенно започваме да мислим един за друг като за смрадливи идиоти.
Градоустройството е опит за решение на проблема с Трагедията на общността. Трагедията е в това, че е твърде трудно за отделния индивид да реши проблем, който засяга всички. Градската администрация съществува точно за тези общи проблеми. Тук и днес обаче трагедията е вече на мета ниво - общият проблем е да накараме администрацията да се задейства по общите ни проблеми. Въвеждането на еднопосочно движение ще облекчи живота на всички в задръстения квартал. Никой не очаква жителите сами да боцнат съответните знаци и да регулират движението - това е работа на общината. Но да накараш общината да помръдне, се оказва предизвикателство само по себе си.
„На светлото бъдеще
на българските панелни комплекси пречат
раздробената им частна собственост и
шарената социална съдба на обитателите
им."
WhATA
Какво
да се прави
Сигурно всеки архитект
има рецепта за софийски ренесанс. Аз
архитект не съм, но си говоря с доста, и
ще синтезирам мъдростите, които съм
придобил в това общуване.
Трябва да разделим обществените поръчки за проекти и за изпълнение. Сега проектът се прави от изпълнителите, което гарантира, че е оптимизиран за техните нужди, а не за нашите. В наш интерес е проектите да са евтини, ефикасни и бързи за реализация. В интерес на изпълнителите пък е те да са скъпи, взискателни за поддръжка и да отнемат дълго.
„Тук важи другото
основно правило на прехода: Давай да
вземем парите, пък после ще му мислим."
Група
Град
Трябва да вкараме гражданско участие при взимането на градоустройствени решения от общината. Как точно е дълга тема. Добрата новина е, че неправителствените организации на запад вече имат работещи модели и няма нужда да откриваме топлата вода, само да се научим да я ползваме по-често.
„В същото време
присъствието на заинтересовани лица и
граждански организации е изключено от
българското законодателство по ЗУТ, и
ако все пак някъде присъства, то е силно
формализирано и даже пречи."
Група Град
Трябва да търсим максималко прости решения. Новите придобивки на София онагледяват как свършват сложните проектантски фантазии в ръцете на българския майстор. Детайлната мозайка от плочки по „Витошка" е ефектна, колкото черноработникът е нацелил шарките. Извивките от метални елементи в украсата на метрото са елегантни, колкото пияният циганин е успял да напасне. Затова трябва да избираме максимално минималистични проекти, за да имат по-голям шанс за читаво изпълнение. Затова и простичкият проект на Група Град за кръстовището на Лъвов мост е по-добър от амбициозното кръгово, харесано от общината.
„Оттук нататък
вероятно ще ставаме свидетели на бързата
разруха на вече ремонтираната част
предвид качеството на изпълнението и
на вложените материали."
Сдружение
Трансформатори
Главният архитект на София Петър Диков трябва да умре. Метафорично, естествено, но защо е драмата в изказа? Следват спекулации: Диков допуска в града да се случват единствено проекти, от които има лична изгода. Ако Диков беше приятел с разработчици на системи за умни кръстовища и с производители на велосипеди*, София щеше да е пълна с тях. Той обаче е приятел със строители и строенето на възможно най-много, големи и скъпи неща (от неговите приятели, не от твоите) е единственото, с което градът разполага като решение на проблемите си. Край на спекулациите. „Натискате се на свирен мач," рече ни Диков, когато с Архитекти за София опитвахме да вкараме гражданите в планирането на пространството около НДК.
„Основен проблем на
София е налаганата от главния архитект,
а и от общината визия за приоритет на
автомобилния транспорт, което е не само
доста ретроградно, но и адски
неекологично...Според нас проблемът се
корени в обвързаността на властимащите
с конкретни строителни фирми, а може би
и петролни рафинерии, които имат изгода
от строежите и развитието на автомобилния
транспорт."
Сдружение Трансформатори
Нека допуснем, че всички в София губим по седмица от живота си заради лошо градоустройство. Всъщност губим доста повече от замърсяване и стрес, но нека консервативно да приемем, че главният архитект е отговорен само за седмица. Дори да остане на поста си 10-15 години, решенията, които взима, остават изляти в бетон за поколенията.
1,5 милиона население х
7 дни = 28 767 години
28 767 години: 75 години
средна продължителност на живота у нас
= 383 човешки живота
Ако с един изстрел можете да спасите 383 души с цената на един, ще дръпнете ли спусъка?
Фотография Васил Танев
-------
*Миналата
година България е произвела 836 000
велосипеда. Ако си падаш да подкрепяш
локалното, българско колело дава повече
точки от немска кола на руски бензин.