Още от Софийски истории
-
ЗаеБал с маски
„За разлика от дискотеките и баровете, баловете се отличават с тържествена обстановка, строг етикет и класически танци, като валс и танго." Това се случва в една от елитните, столични гимназии. Моя приятелка, силно разочарована от повсеместната простотия, обхванала връстниците й, дни преди абитуриентския бал написа с маркер в един
-
Поздрави от Палермо
//intro [BGY/PMO]Шок от собствената глупост и време между полетите точно колкото да не можеш да мръднеш от грозното летище в иначе по данни от интернетя симпатичното Бергамо. Съзерцаваш недостижимите към момента опушени скочове, наредени в кафетерията, за да терзаят разорените хора. Утешаваш се с Tulipano Mirtilli - мъфин с боровинки и... Un caffèUn
-
Не ни лишавайте от смислено кино!
В петък гледахме премиерата на Големи очи - новия филм на Тим Бъртън за живота и борбата на Маргарет Кийн да докаже авторството на картините си. Но не. Така би започвало ревюто ми за филма, ако прожекцията му се беше състояла на 20 февруари, както беше планирано, както твърдяха прес рилийзите на кино-разпространителите, както беше обявено из медиите. Вместо
-
Къде изчезна българският пънк?
В това лично мнение има теория на конспирацията, недоволство, хейтърство и омраза. И дълги витиевати изречения, оплетени по смисъл и изпразнени от съдържание. Моля, хората с нежни, артистични души да спрат дотук с четенето и да си намерят друго занимание. Какво се случи с онази музика, онази дива, необуздана, гневна и неудържима сила, наречена пънк - едно
-
-
Безумна глобална каша
Задачите ми за работния четвъртък са от съвсем друго естество – пренебрегвам ги. Някои неща трябва да се пренебрегват в името на други - по-висши, реални, глобални. Не гледам телевизия (почти). Новини още по-малко. Днес обаче очите ми трябва да бъдат отворени и да гледат отвъд носа. Отвъд своето. Отвъд комфортното. Прехвърлям сайтове в Интернет
-
Коледата на един хейтър
Яхнала съм метлата. И метафорично, и буквално. Добре, де, яхнала съм прахосмукачката и целия арсенал от домашни оръдия за поддържане на хигиената. От радиото се леят песни, в които щастливи детско-женски гласове припяват за камбанки, звънчета, звездички и други умалителни форми из коледната лексика. По телевизията дават Сам вкъщи не-знам-кой-номер.
-
Каква носталгия бе, хора?
Десети ноември от доста време ме хвърля в размисъл. То всъщност натам ме води не самата дата, а последствията от нея, резонансът от събитията и отражението върху живота ни. Накратко - на 10 ноември 1989 се прекрати (макар и чисто формално) едно 45-годишно престъпление срещу една държава и народа й. А 25 години по-късно същият този народ изпада в умиление
-
Независим(ост)
Празник е. Официален. Усеща ли се?! Не знам. Идват избори. Идват зависимите. И независимите, които са десет пъти по-зависими от обявилите се за такива. И преди тях, и след тях ще се говори за зависимости. И за независимости. Суверенитет, отсъствие на причинно-следствена връзка между две явления, отсъствие на влияние, на зависимост, самостоятелност,
-
Пий една кофа студена вода
Ъпсурт го изпяха - животът ни е поп-фолк. Никой не се обиди особено, защото фолкърите си фолкваха така или иначе, а за другите това е просто поредната горчива констатация, която не прави живота по-добър. В разпадащите се митове и легенди обаче се твърди, че на Запад няма такива неща. И това е така - там поп-фолкът просто не е поп-фолк, а ентъртейнмънт. Забавление
-
Да си пикаш на столицата
Много неща в София не са в час. Транспорт, инфраструктура, услуги, архитектура, въздухът дори. Но има един показател, по който градът ни е истински кенеф. Буквално. И това е тоталната липса на адекватни градски нужници. Представи си следната история. Всъщност, няма какво да си представяш, вероятно си я преживявал стократно досега. Навън е топло. Ти се
-
Хъшовете в Кьолн
Преди време ми се случи нещо много противоречиво. От една страна емоционално и хубаво, от друга странно. Необяснимо и..., и аз не знам как да го определя. Бях на гости на българска общност в Германия. Или по-скоро опитите на двама братя и съпругата на единия да създадат такава. Защото българинът е единак. В родината си и извън нея. Той успява да се внедри бързо
-
Dress code: България
„Официалният е тъмен, едноцветен, може с леки цветни, сребърни или златни ленти. Носи се с леко разкопчан цип - така, че да се виждат около четири пръста от потника отдолу. Самият потник или тениската трябва да са едноцветни, с малко по-дълбоко деколте, за да може окосмението на гърдите да наднича деликатно над него. Долнището трябва
-
Проблемът с Кончита, Азис и други истории
От няколко дни цялата страна реве, че има проблем в това един мъж в рокля да спечели някакъв никому неинтересен конкурс. То не са форуми и подфоруми, контрафоруми и ре-форуми. И една всенародна ярост и гнус се лее. Ама за чий!? Че един мъж в рокля е излязъл на сцената и е запял. И то добре. Защото Кончита Вурст не е жена с брада. А е мъж с рокля, не го забравяйте. Има огромна
-
Оптимистична теория за Карадере
Ходили ли сте в Бяла, Варненско? Преди време един приятел си купи място и построи къща там. С изглед към морето. Скоро след това изгледът изчезна, заменен от 2-3 реда хотели. Огромни, грозни и празни. Особено един от тях, надвиснал зловещо над тясната плажна ивица, която ще се окаже крайно недостатъчна да побере хората, ако един ден бетонното чудовище запълни
-
Днес сме 3 март 1994
Преди няколко години 3 март ме завари в Солун - използвах почивния ден, за да занеса лаптопа на ремонт, тъй като моделът ми не се поддържаше гаранционно от сервиза в София. Разхождайки се по брега на Бялото море, видях група млади хора, насядали на земята с бирички. По мартеничките познах, че са българи. На минаване им подвикнах „Честит празник!". Миг
-
Лайната ни
Отвори сателитната карта на София в Google Maps, Here или каквото там ползваш. От площад „Св. Неделя" тръгни на север по „Мария Луиза", после прелети над Централна гара, над Централните гробища, а оттам нагоре по булевард „Мара Бунева", който скоро се превръща в булевард „Лазар Михайлов". Продължи да следваш
-
Без плюш и шоколад за любовта
Свети Валентин и пришитият за ореола му празник на влюбените подхранват присъщата ми остра ирония. Не защото не признавам любовта или тя липсва в живота ми (тук суеверно почуквам на дърво), а защото целият й толкова личен, деликатен и уникален за всеки смисъл се превръща в опаковка, която продава празнотии. Няма четиринайсти февруари,
-
Дошло е време
Когато за пръв път посетих Странджанското крайбрежие, футболният ни отбор-мечта жънеше небивали успехи на Световното в Щатите. Бях за последен път на училищен лагер - точно над тогавашния къмпинг Нестинарка. Една вечер се разхождахме около старата църква в квартал Василикò, която е сред малкото постройки, оцелели от пожар, изпепелил
-
Вие сериозно ли?
Сега ще кажем нещо неприятно: конкурсите не са решението. Те няма да направят архитектурата в България по-добра; няма да направят и градовете ни по-удобни за живеене. Няма да дадат шанс на талантливите пред посредствените. Не и такива конкурси. Не и организирани по този начин. Не и с такива резултати. И това го казваме ние, които от
-
Мъглива приказка
Имало не едно време, а сега. Почна нова година и в олигархичното царство-господарство е непрогледно. Препоръчва се излизане с джобен и кухненски нож. С мачете. Мъглата е плътна и става за рязане. Агресивна е. Не прощава. Погълна Невски, НДК и Съветската армия. Освен пара, прах и смог, има и друга мъгла. И видима, и сенчеста. Безпощадно