☰
✕

Светът на Мария

4258 Категория: Софийски истории
Имам дъщеря, която се разболя от епилепсия преди седемнайсет години. Болестта взе от нея толкова, колкото и от останалите членове на семейството. Помилвани нямаше.

Когато живееш с такъв проблем, ставаш различен. Излизаш от измерението на рутината и „нормалността" и започваш да играеш на криеница със страданието. Понякога го държиш навън, правиш се, че не съществува, понякога го приемаш, пускаш го да влезе и опитваш да го прегърнеш дори. Да му простиш. Да простиш на себе си. Понякога го преследваш с всичката си сила, защото искаш да го унищожиш. Понякога плачеш от безсилие. А понякога се опитваш да обичаш живота, ВЪПРЕКИ това. Тогава е най-красиво! Тогава се чувстваш най-жив!

Преди месец дъщеря ми имаше абитуриентски бал. Независимо, че завърши помощно училище, педагозите, занимаващи се със специфичните потребности на тези деца, организираха тържество, за да ги накарат да се почувстват като другите.

Вълнувах се много. Преди седемнайсет години приехме, че пред детето ми има още няколко месеца живот. Сега пред мен е изправена девойка, която се усмихва, щастлива, доволна, поставена в центъра на събитие, което за първи път в живота й е различно от ужас, уплаха, борба за живот и болка.

И когато този красив празник свърши, пред нас остана въпросът - „А сега накъде?"

Живеем в общество, което се нарича социално. Правим нещата по европейски образец и работим по европейски програми. Пледираме за толерантност и приобщаваме различните, закриваме домовете за деца, лишени от родителска грижа и правим защитени жилища на тяхно място. Борим се срещу малкото останали помощни училища, за да интегрираме инвалидите в обществото, като ги поставим в нормална среда.

Но младежите, които стоят пред мен - опознах ги и по време на един летен лагер от училището, не могат да бъдат поставени в нормалната среда. Защото са уязвими. Защото са беззащитни. Защото не притежават необходимите умения, поради това, с което болестта им ги е осакатила.

И затова започвам да търся дневен център, където дъщеря ми да намери подходяща среда, приятели, да се почувства не толкова самотна, да бъде полезна с малкото, което може да прави и да се научи на повече.

Така попадам на „Светът на Мария".

Европейски проект. По европейски образец. В София.

Намира се на приятно място, закътано между нови, кокетни кооперацийки. Вътре всичко блести от чистота. Има две ателиета, кухня с професионален шеф-готвач, помещение за пране и гладене и защитено кафене.

За да кандидатства един потребител за услугата на дневния център, трябва да се яви на интервю, да премине през серия от тестове и да получи или не получи правото на пробен период от 14 дни в центъра.

Явявам се на интервюто заедно с дъщеря ми и нейния баща. Разпитват ни щателно. Психолог провежда срещата, на която настоява да му разкажа историята на болестта. Пред детето ми. Отказвам. И психологът ме пита защо... Защото уважавам правото на един човек, познал най-тъмните страни на болката, да не преминава отново през нея чрез разказите на очевидците - неговите родители.

В центъра има 30 разкрити места. Заети. И листа на чакащите. Някои от тези младежи, които са там, идват да ни поздравят. Представят се, подават ръка и продължават със задачите си.

В центъра има строги правила за ред и дисциплина. Който не умее да ги спазва, няма място там. Подчертават ни това в разговора многократно. Питам се - ако хората с увреждания нямаха проблем с реда и дисциплината, защо ли биха потърсили друга институция, защо изобщо да говорим за интеграция?...

Докато чакаме дъщеря ми да мине през тестовете на екипа, поръчваме си по кафе в защитеното кафене. Обслужва ни симпатично момиче, потребител на центъра. Пита ни любезно какво кафе предпочитаме, извинява се, че няма по-студена вода. Изумена съм!

Децата в помощното училище и онези, които виждам в Социалната служба, когато ходя да уреждам документи там, са в повечето случаи буйни, с провокативно поведение или пък неконтактни, поради затварянето в собствения си свят. Често се е случвало да ме дърпат, да настояват да получат внимание и да не могат да спазват граници.

От всичко, което виждам, разбирам, че „Светът на Мария" си е ИЗБРАЛ потребителите. Измежду хилядите увредени младежи на София, там са попаднали онези, които не създават проблеми при интеграцията си. Онези, които умеят да спазват правила. Онези, които имат добри обноски... И държавата, която дава равен шанс на всеки, придобива други измерения...

Какво се случва, ако този дневен център не одобри даден кандидат? Политиката е изумителна! Центърът излиза със становище, в което се казва, че предвид направената преценка, заключението е, че това социализиращо звено не може да отговори на нуждите на кандидата и затова не го допуска до ползване на услугата. Ако пък кандидатът вече е потребител, във всеки един момент могат да му прекратят договора със същите мотиви. Преценката, че не могат да са му полезни е изцяло субективна. Тя стои зад много имена на титуловани хора, в повечето случаи без истински опит в сферата.

Психоложката ми казва, че чудеса не се случват, придържайки се към установения за интервю ред и придобивайки информацията за една седемнайсетгодишна борба за живот с рутината на човек, който не познава тъмната страна на живота. Аз обаче я познавам! И вярвам в чудеса!

Преди седемнайсет години ми заявиха, че трябва да преразгледам перспективите пред семейството си, защото детето ми няма да преживее втората си година. Днес същото това дете е на 18. Може да чете и пише, смята, обслужва се. Има чувства, има мечти и страда, защото не е като другите. Не може да спазва ред и дисциплина, често има липса на концентрация и предизвикателно поведение. В помощното училище се научи да псува. Приема го като игра между себе си и околния свят, защото няма реална преценка и критичност към действителността. Защото припадъците, през които е преминала в годините, са ощетили детството й, възможността й да израсне в среда, където да намери и създаде приятелства и да покаже умения, които да формират по-нататъшния й живот и да й дадат възможността да усвои професия.

Докато я чакам в защитеното кафене на центъра, директорката идва, за да ми повтори около седем пъти, че не е редно да си мисля, че явяването ни на интервю и допускането на детето до тест означават, че вече има приет кандидат. Разбирам, че сме отблъснати, преди да съм получила официалното становище. И си тръгвам...

На вратата, когато казвам „Довиждане", една от девойките, които са потребители на услугата, се обръща и ми казва: „Довиждане, госпожо! Имате много красива дъщеря!"... Едно от момичетата, заели място от тридесетте за столицата на България. Шанс толкова равен, колкото и израснало е едно общество, което има претенциите да бъде социално!

Ще продължа да търся и да се боря за дъщеря си. Но, питам се, какво ли става с всички онези хора, които нямат моята борбеност или образованост? Онези родители, които ще бъдат отхвърлени и ще затворят децата си у дома, защото друго решение няма...

Едни младежи с увреждания, които ще скрием удобно от очите на всички! И ще се правим, че ги няма! И ще продължаваме да покоряваме върхове и да се гордеем със завоеванията си, вървейки по равните пътеки, които сами сме си избрали. Онези, които минават през красивата част на живота...

Имам дъщеря, която се разболя от епилепсия преди седемнайсет години. Болестта взе от нея толкова, колкото и от останалите членове на семейството. Помилвани нямаше.

Когато живееш с такъв проблем, ставаш различен. Излизаш от измерението на рутината и „нормалността" и започваш да играеш на криеница със страданието. Понякога го държиш навън, правиш се, че не съществува, понякога го приемаш, пускаш го да влезе и опитваш да го прегърнеш дори. Да му простиш. Да простиш на себе си. Понякога го преследваш с всичката си сила, защото искаш да го унищожиш. Понякога плачеш от безсилие. А понякога се опитваш да обичаш живота, ВЪПРЕКИ това. Тогава е най-красиво! Тогава се чувстваш най-жив!

Преди месец дъщеря ми имаше абитуриентски бал. Независимо, че завърши помощно училище, педагозите, занимаващи се със специфичните потребности на тези деца, организираха тържество, за да ги накарат да се почувстват като другите.

Вълнувах се много. Преди седемнайсет години приехме, че пред детето ми има още няколко месеца живот. Сега пред мен е изправена девойка, която се усмихва, щастлива, доволна, поставена в центъра на събитие, което за първи път в живота й е различно от ужас, уплаха, борба за живот и болка.

И когато този красив празник свърши, пред нас остана въпросът - „А сега накъде?"

Живеем в общество, което се нарича социално. Правим нещата по европейски образец и работим по европейски програми. Пледираме за толерантност и приобщаваме различните, закриваме домовете за деца, лишени от родителска грижа и правим защитени жилища на тяхно място. Борим се срещу малкото останали помощни училища, за да интегрираме инвалидите в обществото, като ги поставим в нормална среда.

Но младежите, които стоят пред мен - опознах ги и по време на един летен лагер от училището, не могат да бъдат поставени в нормалната среда. Защото са уязвими. Защото са беззащитни. Защото не притежават необходимите умения, поради това, с което болестта им ги е осакатила.

И затова започвам да търся дневен център, където дъщеря ми да намери подходяща среда, приятели, да се почувства не толкова самотна, да бъде полезна с малкото, което може да прави и да се научи на повече.

Така попадам на „Светът на Мария".

Европейски проект. По европейски образец. В София.

Намира се на приятно място, закътано между нови, кокетни кооперацийки. Вътре всичко блести от чистота. Има две ателиета, кухня с професионален шеф-готвач, помещение за пране и гладене и защитено кафене.

За да кандидатства един потребител за услугата на дневния център, трябва да се яви на интервю, да премине през серия от тестове и да получи или не получи правото на пробен период от 14 дни в центъра.

Явявам се на интервюто заедно с дъщеря ми и нейния баща. Разпитват ни щателно. Психолог провежда срещата, на която настоява да му разкажа историята на болестта. Пред детето ми. Отказвам. И психологът ме пита защо... Защото уважавам правото на един човек, познал най-тъмните страни на болката, да не преминава отново през нея чрез разказите на очевидците - неговите родители.

В центъра има 30 разкрити места. Заети. И листа на чакащите. Някои от тези младежи, които са там, идват да ни поздравят. Представят се, подават ръка и продължават със задачите си.

В центъра има строги правила за ред и дисциплина. Който не умее да ги спазва, няма място там. Подчертават ни това в разговора многократно. Питам се - ако хората с увреждания нямаха проблем с реда и дисциплината, защо ли биха потърсили друга институция, защо изобщо да говорим за интеграция?...

Докато чакаме дъщеря ми да мине през тестовете на екипа, поръчваме си по кафе в защитеното кафене. Обслужва ни симпатично момиче, потребител на центъра. Пита ни любезно какво кафе предпочитаме, извинява се, че няма по-студена вода. Изумена съм!

Децата в помощното училище и онези, които виждам в Социалната служба, когато ходя да уреждам документи там, са в повечето случаи буйни, с провокативно поведение или пък неконтактни, поради затварянето в собствения си свят. Често се е случвало да ме дърпат, да настояват да получат внимание и да не могат да спазват граници.

От всичко, което виждам, разбирам, че „Светът на Мария" си е ИЗБРАЛ потребителите. Измежду хилядите увредени младежи на София, там са попаднали онези, които не създават проблеми при интеграцията си. Онези, които умеят да спазват правила. Онези, които имат добри обноски... И държавата, която дава равен шанс на всеки, придобива други измерения...

Какво се случва, ако този дневен център не одобри даден кандидат? Политиката е изумителна! Центърът излиза със становище, в което се казва, че предвид направената преценка, заключението е, че това социализиращо звено не може да отговори на нуждите на кандидата и затова не го допуска до ползване на услугата. Ако пък кандидатът вече е потребител, във всеки един момент могат да му прекратят договора със същите мотиви. Преценката, че не могат да са му полезни е изцяло субективна. Тя стои зад много имена на титуловани хора, в повечето случаи без истински опит в сферата.

Психоложката ми казва, че чудеса не се случват, придържайки се към установения за интервю ред и придобивайки информацията за една седемнайсетгодишна борба за живот с рутината на човек, който не познава тъмната страна на живота. Аз обаче я познавам! И вярвам в чудеса!

Преди седемнайсет години ми заявиха, че трябва да преразгледам перспективите пред семейството си, защото детето ми няма да преживее втората си година. Днес същото това дете е на 18. Може да чете и пише, смята, обслужва се. Има чувства, има мечти и страда, защото не е като другите. Не може да спазва ред и дисциплина, често има липса на концентрация и предизвикателно поведение. В помощното училище се научи да псува. Приема го като игра между себе си и околния свят, защото няма реална преценка и критичност към действителността. Защото припадъците, през които е преминала в годините, са ощетили детството й, възможността й да израсне в среда, където да намери и създаде приятелства и да покаже умения, които да формират по-нататъшния й живот и да й дадат възможността да усвои професия.

Докато я чакам в защитеното кафене на центъра, директорката идва, за да ми повтори около седем пъти, че не е редно да си мисля, че явяването ни на интервю и допускането на детето до тест означават, че вече има приет кандидат. Разбирам, че сме отблъснати, преди да съм получила официалното становище. И си тръгвам...

На вратата, когато казвам „Довиждане", една от девойките, които са потребители на услугата, се обръща и ми казва: „Довиждане, госпожо! Имате много красива дъщеря!"... Едно от момичетата, заели място от тридесетте за столицата на България. Шанс толкова равен, колкото и израснало е едно общество, което има претенциите да бъде социално!

Ще продължа да търся и да се боря за дъщеря си. Но, питам се, какво ли става с всички онези хора, които нямат моята борбеност или образованост? Онези родители, които ще бъдат отхвърлени и ще затворят децата си у дома, защото друго решение няма...

Едни младежи с увреждания, които ще скрием удобно от очите на всички! И ще се правим, че ги няма! И ще продължаваме да покоряваме върхове и да се гордеем със завоеванията си, вървейки по равните пътеки, които сами сме си избрали. Онези, които минават през красивата част на живота...

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Софийски истории

  • Най-спешните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари

    Парите са съществена част от живота ни и има моменти, когато имаме нужда от тях спешно, за да посрещнем неочаквани разходи или да покрием основни нужди. В тази статия ще обсъдим най-неотложните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари и ще проучим някои възможни решения за справяне с тези ситуации. Медицински спешни случаи Спешните медицински случаи

  • Българска роза бе засадена в центъра на Виена (СНИМКИ)

    В сряда следобяд (на 19 април) в австрийската столица Виена се състоя едно прекрасно и цветно събитие: засаждането на българска роза в световноизвестната красива цветна градина Volksgarten в сърцето на австрийската столица (срещу парламента и кметството, до Бургтеатър, канцлерството и президенството). Идеята е на децата от българското неделно

  • Различните видове изолации и техните предимства

    Изолацията играе решаваща роля за поддържане на температурата и енергийната ефективност на всяка сграда. Изборът на правилната топлоизолация за вашия дом или бизнес сграда може значително да намали разходите за енергия и да подобри комфорта. Нека разгледаме разгледаме различните видове изолации и техните предимства. Изолация от фибростъкло Изолацията

  • Стотици любители на възхитителен джин се потопиха в „Есенция от любовни любопитности“ по време на необикновено парти

    Още в ранния следобед почитателите на екстравагантния джин, търпеливо изчакваха да се сдобият със загадъчна карта на приключението, което ги очакваше в следващите няколко часа. Чудато преобразената градина обещаваше превкусни любопитности, под вещото ръководство на петима приказни герои – добре познатите Барон фон Краставич и Кю Къмбербач, както

  • Полезни съвети при тегленето на нов кредит

    В днешните несигурни времена с нарастваща инфлация и постоянно вдигане на цените, много хора не успяват да покрият разходите си и имат спешна нужда от допълнителни средства. В такъв случай повечето прибягват до тегленето на онлайн кредити. Ако и вие се чудите откъде да намерите пари за непредвидени разходи, то не е лоша идея да кандидатствате за сигурен бърз

  • Градските предизвикателства пред София: намиране на гъвкави решения за качеството на въздуха

    Проблемът Замърсяването на въздуха е основната екологична причина за преждевременна смърт сред гражданите на ЕС. Фините прахови частици се считат за отговорни за приблизително 436 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2013 г., азотният диоксид за 68 000 и приземният озон за още 16 000. София, България, е най-замърсената столица в Европа, с високи

  • Сервизи за хранене

    Изборът на сервиз за хранене на пръв поглед може и да не изглежда толкова важен, но истината е, че ако притежавате правилния комплект, той ще направи много по-приятно времето за хранене. Друго, което може да постигнете, е да промените целия облик на кухнята или трапезарията си. А ако искате да впечатлите гостите си или да подарите луксозен сервиз, трябва да

  • Как да изберем дамско портмоне за подарък?

      Често оставаме без идеи за подаръци за празниците на любимите ни хора. Затова тук сме ви приготвили страхотно предложение – а именно, дамско портмоне. Това е идеално решение, когато искате да подарите функционален и практичен продукт, който да напомни за вашата привързаност. Но как да изберем такова? Как избираме дамско портмоне, когато търсим подарък? Ако

  • Откъде да се сдобием със свежи и модерни попълнения за нашия гардероб?

    Дамите доста често пазаруват. Те обичат да търсят нови дрехи, обувки, аксесоари и принадлежности. Съответно, купища онлайн магазини предлагат всякакви продукти за жени. Това обаче не означава, че всеки един магазин е стойностен. Затова тук ще разгледаме откъде да попълним своя гардероб. Защо да пазаруваме в Answear? Дигитализацията на света ни осигури

  • Къде ще ви дадат заем без да имате официална заетост?

     Коя банка ще даде заем без официална заетост на някого? - обикновен въпрос, който звучи отхора, които нямат официална работа. Много от тях дори не се опитват да кандидатстват в банката, тъй като не се съмняват, че това ще доведе до отказ. Лице, което има определени доходи, които не са официално потвърдени, има възможност да използва кредитен продукт. Доколко

  • Как визуално да увеличите пространството в малка баня в хотел?

    Независимо от броя на звездите на хотела, банята в него трябва да отговаря на съответните стандарти. Следователно, имайки предвид насоките на строителните разпоредби, можем да приложим и подходящи трикове за подреждане, които ще направят банята да изглежда по-великолепна. Как да използваме светлина, отражения, цветове, форми и пропорции, за да изглежда

  • Осветление за банята - как ефективно да осветявате тази стая

      Светлината е подценен герой в интериора - особено на малките помещения, като бани в жилищни блокове. Светлината оформя пространството. Тя може визуално да подобри пропорциите и да внесе желаното настроение в помещението. Както осветлението на малка баня без прозорец, така и на баня с голямо остъкляване, изисква обмислени решения. Предлагаме какво

  • Кой метод за отпушване на канали да изберем?

    Отпушването на канали не е никак лесна задача. Много хора си мислят, че могат да се справят с подръчни средства, но идва един момент, в който те просто не работят. Ако такава патова ситуация настъпи, то тогава намесата на водопроводчик е неизбежна. В следващите редове ще посочим, какви методи за отпушване на канал прилагат хората и кой е най-добрият от тях. Как

  • Бум на казино игрите в България

    От незапомнени времена, човекът рискува. Това е една от човешките черти – инстинктът за самосъхранение, стремежът за размножаване и стремежът за риск, или хазарт. С понятието „хазарт” имаме предвид много по-малки понятия, като изпитването на вълнение, нарочното покачване на адреналина и т.н. Помислете малко: А ако прашката на Давид се бе счупила в ръката

  • Как да опазим дома си от крадци – 10 хитринки

    Освен камера за видеонаблюдение и аларма за опазването на дома, е нужно да знаем и в какво се изразява правилното поведение на собствениците на имоти. Какво е добре да предприемете, за да защитите жилището си от крадци и злонамерени деяния?  10 хитринки за опазване на жилището от крадци  Освен камера за видеонаблюдение със звук и алармена система е препоръчително

  • Как да открием перфектните мебели онлайн

    Обзавеждането на едно жилище винаги е сериозно предизвикателство. Избирането на различни артикули за дома отнема много от свободното време, и е свързано с различен вид проучвания и запознаване с характеристиките на отделните вещи. Днес има много по-лесен начин да се справим с тази задача, като се доверим на търговците и изберем мебели онлайн. Този тип пазаруване

  • Цветята са на почит от векове

    Цветята са омайвали художници и поети от древни времена. Както днес, така и в миналото думата цвете е символ на красота и свежест. То е използвано за подарък за дамите от древни времена. Розата е доказала своята красота и е предпочитан подарък, като символ на любов. Букет рози си остава предпочитан за подарък и символ на любов от много години насам. Днес в сайтовете

  • Какво да правим в София през август? (Първа част)

    Август може да бъде убийствен за всеки един в София. Особено когато в мислите си ти си на някой усамотен плаж, под чадър, четейки книга. Тази година жегите също са огромни. Точно затова август може да бъде изключително опасен за здравето на тялото и психиката. Ето няколко занимания, които могат да ви изкарат от августовата депресия: 1. Разхождай се в парка Препоръчително

  • Като деца мечтаехме да станем такива

    Когато сме деца определено виждаме една професия като забавление, без да забелязваме негативните страни и целия кариерен път, който се извървява докато накрая убедено твърдиш, че си постигнал нещо и си намерил призванието си. Точно преди пенсията. Както и да е. Децата обаче по типично чист и невинен начин подхождат към избора на професия.  Ето кои са

  • Кога не се нуждаете от трудов договор при кандидатстване за кредит?

    Стабилните доходи и работата на безсрочен трудов договор са сред основните изисквания на банковите финансови институции, изпълнението на които ви позволява да кандидатствате за кредит. Изискването за сигурни и доказани чрез трудов договор доходи е начин банките да си гарантират, че ще върнете отпуснатите средствата. За тях е важно да имате регулярен