Тук няма да коментирам възможните причини за възникването му, както и дали умишлено бе забавено неговото потушаване, тъй като не се чувствам компетентен по темата. Ще коментирам само това, което е безспорен факт. Именно като такъв може да бъде определена безпомощността на държавата да се справя с екстремни ситуации - и като липса на достатъчно технически средства, и като комуникация с обществото.
Разбира се, не става дума за самите пожарникари, които са истински герои в мирно време - работят неуморно на ръба на физическите усилия, без достатъчно добри екипировки и провизии, при това за смешно възнаграждение на фона на високо отговорната си дейност. Критиката е към цялата институционална рамка, в която те я упражняват. И ако в хода на потушаването са взети не едно и две грешни решения, неволно или не, забавили постигането на целта, то виновниците вероятно са на най-високо ниво. Вярно, че министър-председателят Борисов и дясната му ръка Цветанов се разходиха до Бистрица, но както и в много други случаи остана съмнението, че по върховете на държавата нещо не е както трябва. Ненадминат в изцепките си отново бе земеделският министър Мирослав Найденов, който след течащото паралелно с пожара обществено обсъждане на Закона за горите каза по адрес на природозащитниците: „Вместо да си чешат езиците тук, да ходят горе да помагат".
И за пореден път в своята, надявам се, кратка кариера на държавник не бе прав. Защото именно гражданите, стоящи в основата на протестите срещу антиприродните действия на властта (сега и преди), бяха сред първите, които тръгнаха на помощ към Бистрица. За тях, както и за всички останали доброволци, жертвали личното си време и комфорт, за да помогнат в спасяването на гората, е голямата почит след края на акцията.
Не за премиера, който се разходи с камион да инспектира местността, сякаш без него пожарът нямаше да бъде загасен. Не за „инвеститорите", разпространили чрез кафявите си медии (изразът „жълти" е твърде мек) поредните си абсурдни обвинения към еколозите - че са виновни за пожара, тъй като изсъхналите дървета не били премахнати от резервата.
А за момчетата с джиповете и бъгитата от офроуд общността. За момичетата, които правеха сандвичи за пожарникарите и доброволците огнеборци. За всички, които си взеха отпуск и бяха още преди изгрев слънце на позиция, готови да помагат в спасяването на природата, която обичат.
Изводите от тези силно емоционални пет дни тепърва ще се правят, но инерцията на гражданска активност, започнала да набира сила още с протестите на Орлов мост и избухнала мощно в последните дни и във Варна по казуса с Морската градина, трябва да продължи. Със сигурност хората, които бяха горе на Бистрица, ще са и тази вечер от 18:30 на шествието за горите, което бе отложено от вторник по обективни причини.
И ще продължат да следят изкъсо самозабравилите се управници.
Пожарът, който горя в изминалите пет дни, за щастие засегна предимно сухи мъртви дървета и няма да е с тежки последствия за природата в защитената местност Бистришко бранище. Той обаче може да има сериозни последствия в българското общество, тъй като отвори още по-силно някои особено болезнени рани, характерни за страната ни.
Тук няма да коментирам възможните причини за възникването му, както и дали умишлено бе забавено неговото потушаване, тъй като не се чувствам компетентен по темата. Ще коментирам само това, което е безспорен факт. Именно като такъв може да бъде определена безпомощността на държавата да се справя с екстремни ситуации - и като липса на достатъчно технически средства, и като комуникация с обществото.
Разбира се, не става дума за самите пожарникари, които са истински герои в мирно време - работят неуморно на ръба на физическите усилия, без достатъчно добри екипировки и провизии, при това за смешно възнаграждение на фона на високо отговорната си дейност. Критиката е към цялата институционална рамка, в която те я упражняват. И ако в хода на потушаването са взети не едно и две грешни решения, неволно или не, забавили постигането на целта, то виновниците вероятно са на най-високо ниво.
Вярно, че министър-председателят Борисов и дясната му ръка Цветанов се разходиха до Бистрица, но както и в много други случаи остана съмнението, че по върховете на държавата нещо не е както трябва. Ненадминат в изцепките си отново бе земеделският министър Мирослав Найденов, който след течащото паралелно с пожара обществено обсъждане на Закона за горите каза по адрес на природозащитниците: „Вместо да си чешат езиците тук, да ходят горе да помагат".
И за пореден път в своята, надявам се, кратка кариера на държавник не бе прав. Защото именно гражданите, стоящи в основата на протестите срещу антиприродните действия на властта (сега и преди), бяха сред първите, които тръгнаха на помощ към Бистрица. За тях, както и за всички останали доброволци, жертвали личното си време и комфорт, за да помогнат в спасяването на гората, е голямата почит след края на акцията.
Не за премиера, който се разходи с камион да инспектира местността, сякаш без него пожарът нямаше да бъде загасен. Не за „инвеститорите", разпространили чрез кафявите си медии (изразът „жълти" е твърде мек) поредните си абсурдни обвинения към еколозите - че са виновни за пожара, тъй като изсъхналите дървета не били премахнати от резервата.
А за момчетата с джиповете и бъгитата от офроуд общността. За момичетата, които правеха сандвичи за пожарникарите и доброволците огнеборци. За всички, които си взеха отпуск и бяха още преди изгрев слънце на позиция, готови да помагат в спасяването на природата, която обичат.
Изводите от тези силно емоционални пет дни тепърва ще се правят, но инерцията на гражданска активност, започнала да набира сила още с протестите на Орлов мост и избухнала мощно в последните дни и във Варна по казуса с Морската градина, трябва да продължи. Със сигурност хората, които бяха горе на Бистрица, ще са и тази вечер от 18:30 на шествието за горите, което бе отложено от вторник по обективни причини.
И ще продължат да следят изкъсо самозабравилите се управници.
Фотография Bulfoto / Васил Танев