Тези са само два от най-грозните примери, за повече изчерпателност виж списъка тук.
И докато в по-отдалечените от София места за съжаление трудно се дава гласност на безобразията и властват разни местни феодали, в столицата е съсредоточено поне 20% от населението на страната. Тук хората с гражданско съзнание и прилични доходи, които им позволяват да мислят отвъд физическото си оцеляване, представляват наистина критична маса, която няма да се примири тези номера да стават под носа й.
Витоша не е Рила в района на Седемте езера, където трудно се събират за протест повече от двайсетина смели природозащитници, готови да жертват уикенда си, за да бъдат заплашвани с картечен пистолет от дупнишки мутри, а после местната полиция да констатира, че оръжието било играчка...
Витоша не е Пирин над Банско, където кандидат-господарите на Витоша си правят каквото им скимне в резерват на ЮНЕСКО под протекцията на четвърто поред правителство.
Витоша не е и Странджа, чийто защитен статут успяха да спасят от разстояние през 2007-а протестиращите в София, макар и част от тях да не са стъпвали там. Апропо, това е един от положителните примери за успех на природозащитното движение у нас, който е повод за оптимизъм, че улицата може и трябва да влияе върху институциите.
Витоша е тук, от другата страна на прозореца, и дори Народното събрание да приеме промените в Закона за горите, обслужващи интереса на офшорката Витоша ски и на всички нечистоплътни инвеститори в другите планински курорти, това със сигурност няма да е краят на историята.
Но да си припомним какво правят тези хора, за да няма недоразумения.
През 2007 г. Столична община им продаде след съмнителен търг лифтовете в зона Алеко, като в разрез със задълженията си на собственици оттогава те с нищо не подобриха състоянието на съоръженията. В края на 2011-а дори ги спряха от движение с очевидната цел изнудване за законодателни промени.
Друг забележителен щрих от CV-то на Витоша ски е взривяването на морени - да, същите онези скали, които са символ на нашата планина, и да, през 2009-а, точно така.
Но да се върнем на още по-пресните събития - след като в най-снежната зима от дълги години насам Витоша остана без работещи лифтове, Министерски съвет и Народното събрание се заеха да приемат законови промени в рекордни срокове, за да изпълнят поръчката за съсипване на биоразнообразието в поредни защитени територии и монополизиране на ските в зона Алеко.
Междувременно художественото творчество и свободните съчинения по адрес на природозащитниците се вихреха във вестници с ранг на тоалетна хартия (използвана), сполучливо наречени от една колежка „оръдия за изкуствена кал", а създадени за целта неправителствени организации като Природата за хората бяха цитирани като авторитети и канени в предавания по телевизията.
Върхът на смехорията бе своеобразният протест в подкрепа на Закона за горите, за който пред Парламента бяха извозени жители на Банско, Сапарева баня, Самоков, Смолян, Дупница, Добринище и Разлог. На бедните хорица освен щедри обещания за забогатяване им бяха раздадени плакати срещу т.нар. „Зелен октопод" с лицата и имената на хора, които никога не са виждали, както чистосърдечно си признаха някои от тях.
„Октоподът" са природозащитниците, които според тезата на инвеститорите в ски курортите били мафия, откраднала милиони евро, а според тези, които ги познават - готини хора, вече уморени да разбиват с глава поредните стени, издигани от ненаялите се политико-бизнес-мафиоти, вместо да си гледат живота и наистина да изкарват пари от нещо.
Впрочем, нищо ново - черният PR срещу еколозите далеч не е български патент. Чак ми е трудно да повярвам, че успели и явно способни хора, боравещи с огромни средства, макар и с лоша цел, могат да ги харчат по толкова тъп начин, че никой средно интелигентен човек посмъртно не би приел намеренията им за почтени.
Последният удар бе смяната на директора на Природен парк Витоша Тома Белев, който години наред се противопоставяше на планираните безчинства, след очевидно нагласен конкурс.
Междувременно министър-председателят Бойко Борисов се снима рамо до рамо с банкера Цеко Минев на Световната купа по ски в Банско, струвала на данъкоплатците 3,6 милиона лева. Същият Цеко, който е председател на Българската федерация по ски, стои зад курорта Банско и мечтае за същото на Витоша. От това по-знаково, здраве му кажи!
Но въпреки че няколко битки може да са загубени, войната не е. Правителството иска да хариже Витоша и останалите планинските курорти на бизнесмени, които да изсекат горите и да превърнат ските в скъпо удоволствие, тъй като в условията на монопол цените винаги са много по-високи от нормалното, че и от тези в Австрия например.
Само че този път не са познали. Ако народните представители одобрят като стадо промените в Закона за горите, то живите вериги, блокадите на улици и другите прояви на гражданско неподчинение ще им се видят песен, защото изборите са догодина, а еко движението от 2008-а насам вече има и политическо представителство.
На банката, която финансира цялата свинщина, пък вероятно ще й се наложи да преживее масово закриване на сметки от недоволни граждани.
Аз пък посъветвах собствениците на хотели „на първа линия" да си направят аквапаркове... Протести под надслов „Да спасим гората - да спасим държавата"
ще се проведат на националния празник 3 март, както следва:
София, 14:00 ч., пилоните пред НДК;
Пловдив, 12:30 ч., шествие от ДНА до Централна поща;
Бургас, 13:00 ч., шествие от Часовника до Морската градина
Екипът на сайта ме помоли да напиша коментара остро. Но нямаше нужда да го правят, достатъчно съм ядосан. И това не е безсилният гняв на някой, който се сблъсква с несправедливост и не може нищо да направи. Не, господа наглеци, този път прекалихте, не трябваше да пипате Витоша!
От
години наред бизнесмени от различен
ранг и обикновени мутри в симбиоза с
политиците правят всичко възможно да
съсипят природата в името на късогледия
си паразитен интерес. По
разни административни псевдозаконни
схеми бе заличена защитената местност
Камчийски пясъци в периода 2003-2008
г., а в явно нарушение на закона бе оформен
и прехваленият мега ски комплекс Банско
на територията на Национален парк Пирин,
който вече е застрашен да бъде изключен
от обектите на Световното природно
наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Тези
са само два от най-грозните примери, за
повече изчерпателност виж списъка тук.
И
докато в по-отдалечените от София места
за съжаление трудно се дава гласност
на безобразията и властват разни местни
феодали, в столицата е съсредоточено
поне 20% от населението на страната. Тук
хората с гражданско съзнание и прилични
доходи, които им позволяват да мислят
отвъд физическото си оцеляване,
представляват наистина критична маса,
която няма да се примири тези номера да
стават под носа й.
Витоша
не е Рила в района на Седемте езера,
където трудно се събират за протест
повече от двайсетина смели природозащитници,
готови да жертват уикенда си, за да бъдат
заплашвани с картечен пистолет от
дупнишки мутри,
а
после местната полиция да констатира,
че оръжието било играчка...
Витоша
не е Пирин над Банско, където
кандидат-господарите на Витоша си правят
каквото им скимне в резерват на ЮНЕСКО
под протекцията на четвърто поред
правителство.
Витоша
не е и Странджа, чийто защитен статут
успяха да спасят от разстояние през
2007-а протестиращите в София, макар и
част от тях да не са стъпвали там. Апропо,
това е един от положителните примери
за успех на природозащитното движение
у нас,
който
е повод за оптимизъм, че улицата може и
трябва да влияе върху институциите.
Витоша
е тук, от другата страна на прозореца,
и дори Народното събрание да приеме
промените в Закона за горите, обслужващи
интереса на офшорката Витоша ски и
на всички нечистоплътни инвеститори в
другите планински курорти, това със
сигурност няма да е краят на историята.
Но
да си припомним какво правят тези хора,
за да няма недоразумения.
През
2007 г. Столична община им продаде след
съмнителен търг лифтовете в зона Алеко,
като
в разрез със задълженията си на собственици
оттогава те с нищо не подобриха състоянието
на съоръженията. В края на 2011-а дори ги
спряха от движение с очевидната цел
изнудване за законодателни промени.
Друг
забележителен щрих от CV-то на Витоша
ски е взривяването на морени - да,
същите онези скали, които са символ на
нашата планина, и да, през 2009-а, точно така.
Но
да се върнем на още по-пресните събития
- след като в най-снежната зима от дълги
години насам Витоша остана без работещи
лифтове, Министерски съвет и Народното
събрание се заеха да приемат законови
промени в рекордни срокове, за да изпълнят
поръчката за съсипване на биоразнообразието
в поредни защитени територии и
монополизиране на ските в зона Алеко.
Междувременно
художественото творчество и свободните
съчинения по адрес на природозащитниците
се вихреха във вестници с ранг на тоалетна
хартия (използвана), сполучливо наречени
от една колежка „оръдия за изкуствена
кал",
а
създадени за целта неправителствени
организации като Природата за хората бяха
цитирани като авторитети и канени в
предавания по телевизията.
Върхът
на смехорията бе своеобразният протест в подкрепа на Закона за горите,
за
който пред Парламента бяха извозени
жители на Банско, Сапарева баня, Самоков,
Смолян, Дупница, Добринище и Разлог. На
бедните хорица освен щедри обещания за
забогатяване им бяха раздадени плакати
срещу т.нар. „Зелен октопод" с лицата
и имената на хора, които никога не са
виждали, както чистосърдечно си признаха
някои от тях.
„Октоподът"
са природозащитниците, които според
тезата на инвеститорите в ски курортите били
мафия, откраднала милиони евро, а според
тези, които ги познават - готини хора,
вече уморени да разбиват с глава поредните
стени, издигани от ненаялите се
политико-бизнес-мафиоти, вместо да си
гледат живота и наистина да изкарват
пари от нещо.
Впрочем,
нищо ново - черният PR срещу еколозите
далеч не е български патент.
Чак
ми е трудно да повярвам, че успели и явно
способни хора, боравещи с огромни
средства, макар и с лоша цел, могат да
ги харчат по толкова тъп начин, че никой
средно интелигентен човек посмъртно
не би приел намеренията им за почтени.
Последният
удар бе смяната на директора на Природен
парк Витоша Тома Белев, който години
наред се противопоставяше на планираните
безчинства, след очевидно нагласен
конкурс.
Междувременно
министър-председателят Бойко Борисов
се снима рамо до рамо с банкера Цеко
Минев на Световната купа по ски в Банско,
струвала на данъкоплатците 3,6 милиона
лева.
Същият
Цеко,
който
е председател на Българската федерация
по ски, стои зад курорта Банско и мечтае
за същото на Витоша. От това по-знаково,
здраве му кажи!
Но
въпреки че няколко битки може да са
загубени, войната не е. Правителството
иска да хариже Витоша и останалите
планинските курорти на бизнесмени,
които да изсекат горите и да превърнат
ските в скъпо удоволствие, тъй като в
условията на монопол цените винаги са
много по-високи от нормалното, че и от
тези в Австрия например.
Само
че този път не са познали. Ако народните
представители одобрят като стадо
промените в Закона за горите, то живите
вериги, блокадите на улици и другите
прояви на гражданско неподчинение ще
им се видят песен, защото изборите са
догодина, а еко движението от 2008-а насам
вече има и политическо представителство.
На
банката, която финансира цялата свинщина,
пък вероятно ще й се наложи да преживее
масово закриване на сметки от недоволни
граждани.
А
и като цяло, както каза един приятел,
който роди аксиома от лютата зима
наскоро, „държавата се мъчи от петнайсет
години да затрие природата, а на природата
й трябваше една седмица, за да блокира
държавата".
Аз
пък посъветвах собствениците на хотели
„на първа линия" да си направят
аквапаркове...
Протести
под надслов „Да спасим гората - да спасим
държавата"
ще
се проведат на националния празник 3
март, както следва:
София,
14:00 ч., пилоните пред НДК;
Пловдив,
12:30 ч., шествие от ДНА до Централна поща;
Бургас,
13:00 ч., шествие от Часовника до Морската
градина