Преди години ме учеха, че Румъния е страната на Чаушеско. По-късно стана страната на Дракула и на дачия. Ма за дачия друг път. Изхождайки от тия детско-географски съждения, би трябвало в Румъния да има много по-безсмъртни хора, отколкото в България. Най-малкото там би трябвало да е пълно с вампири.
Тук е имало траки, чат-пат некви други. После некви трети, дето забравили да си отидат. Ма като си отишли, дошли четвърти, дето хептен преебали нещата. И айде пак на изходна позиция. Само дето не е имало траки. И сега нема траки. И вампири нема. Поне аз не съм срещал.
У нас (но не в хола) вампири липсват, но има друга сган. Зомбита примерно. Дори по телевизията ги дават. От сутрин до вечер. Говорят си техните зомби неща. По средата са между тоя и оня свят. Има и едни други, които въобще не знаят къде се намират. Ма иначе акъл дават. И спорят. Секаква зла сган ще срещнеш. И тая сган си ходи по улицата, необезпокоявана от никого. Слава Богу, не хапе. Засега.
Но въпреки тия отклонения стигам до основната идея на този текст, а именно - безсмъртието. В България има повече безсмъртни хора откъдето и да е. Не мога по друг начин да си обясня факта, че тук се гордеем с неща, от които иначе се умира.
Тук се гордеем например, че пием повече от европейците. Ти можеш ли догони на пиене една весела мъжка компания на село? Не можеш, братко. То и не трябва, но най-важното е, че не можеш.
Гордеем се още, че по ядене на пържоли и пача също нема кой да ни хване.
Гордеем се, че пушим повече, щот това било признак, че сме здрави като бичета. И пушим от деца, което пък е особен признак за особена гъзария.
Изобщо имаме си поне три опорни стълбове в гордостта. И винаги ги навираме в очите на чужденеца. И му се подиграваме, че човекът изпаднал в кома от три чаши домашна ракия, а срещу него червендалест сиукс се хили и вика: "Е тоя припадна!" А самият сиукс е вече на 400 грама и няма никакво намерение да спира. Мамата ше им разкатаем на чужденците. На ядене и пиене нема кой да ни се опре. И другото: "Що па требва да ходя на лекар, като съм по-здрав от него. Ай сиктир!"
Майната им на лекари и лектори, които обясняват как сме били сред първите места по сърдечносъдови и кви ли не още заболявания. Те да са виждали с очи как човешко същество пие 1 литър домашна ракия с октаново число почти колкото на безоловен бензин? Те да са виждали как същото това същество става право от масата и тръгва не особено сигурно в права линия, но все пак тръгва? И на другия ден пак става и отива да цепи дърва? В гората. И така цял живот. Фотография Васил Танев
Живея в страна на
безсмъртни. И авторът е бил победоносно
прав, пишейки навремето: „Син съм на
земя прекрасна, син съм на юнашко племе".
Абсолютно прав. Юнаци не, ами направо
титани сме ние. Не говоря за националният
отбор по футбол - за него никой не говори.
Щот е извратено. Говоря за друго.
Преди години ме учеха,
че Румъния е страната на Чаушеско.
По-късно стана страната на Дракула и на
дачия. Ма за дачия друг път. Изхождайки
от тия детско-географски съждения, би
трябвало в Румъния да има много
по-безсмъртни хора, отколкото в България.
Най-малкото там би трябвало да е пълно
с вампири.
Тук е имало траки,
чат-пат некви други. После некви трети,
дето забравили да си отидат. Ма като си
отишли, дошли четвърти, дето хептен
преебали нещата. И айде пак на изходна
позиция. Само дето не е имало траки. И
сега нема траки. И вампири нема. Поне аз
не съм срещал.
У нас (но не в хола)
вампири липсват, но има друга сган.
Зомбита примерно. Дори по телевизията
ги дават. От сутрин до вечер. Говорят си
техните зомби неща. По средата са между
тоя и оня свят. Има и едни други, които
въобще не знаят къде се намират. Ма иначе
акъл дават. И спорят. Секаква зла сган
ще срещнеш. И тая сган си ходи по улицата,
необезпокоявана от никого. Слава Богу,
не хапе. Засега.
Но въпреки тия отклонения
стигам до основната идея на този текст,
а именно - безсмъртието. В България има
повече безсмъртни хора откъдето и да
е. Не мога по друг начин да си обясня
факта, че тук се
гордеем с неща, от които иначе се умира.
Тук се гордеем например,
че пием повече от европейците. Ти можеш
ли догони на пиене една весела мъжка
компания на село? Не можеш, братко. То и
не трябва, но най-важното е, че не можеш.
Гордеем се още, че по
ядене на пържоли и пача също нема кой
да ни хване.
Гордеем се, че пушим
повече, щот това било признак, че сме
здрави като бичета. И пушим от деца,
което пък е особен признак за особена
гъзария.
Изобщо имаме си поне
три опорни стълбове в гордостта. И винаги
ги навираме в очите на чужденеца. И му
се подиграваме, че човекът изпаднал в
кома от три чаши домашна ракия, а срещу
него червендалест сиукс се хили и вика:
"Е тоя припадна!" А самият сиукс е
вече на 400 грама и няма никакво намерение
да спира. Мамата ше им разкатаем на
чужденците. На ядене и пиене нема кой
да ни се опре. И другото: "Що па требва
да ходя на лекар, като съм по-здрав от
него. Ай сиктир!"
Майната им на лекари и
лектори, които обясняват как сме били
сред първите места по сърдечносъдови
и кви ли не още заболявания. Те да са
виждали с очи как човешко същество пие
1 литър домашна ракия с октаново число
почти колкото на безоловен бензин? Те
да са виждали как същото това същество
става право от масата и тръгва не особено
сигурно в права линия, но все пак тръгва?
И на другия ден пак става и отива да цепи
дърва? В гората. И така цял живот.
Фотография Васил Танев