Феноменът остаряване се случва неусетно, без значение на каква възраст си. Започнеш ли да охкаш всеки път, в който ставаш от стола, пенсионерът в теб бавно се пробужда. Ако се чудиш дали и ти не попадаш в тази категория, този текст с десет признака е точно за теб.
Чакаш седмичния пазар, четеш брошури: Неделя е, настроението е лежерно, навсякъде около теб цари спокойствие. Вместо обаче да си почиваш, ти си в най-близкия супермаркет. Разхождаш се от студената витрина до перилните препарати и обратно в търсене на най-доброто намаление, а когато откриеш промоция “две на цената на едно”, сърцето ти прескача удар. Бонус точки ако вече имаш любима марка зехтин, която с гордост да препоръчваш на приятелите ти. Събираш, следиш, колекционираш брошури с намаления.
Родителите ти започват да ти искат съвети: Този момент те застига най-неочаквано. Сякаш само в едно мигване минаваш от поредната лекция за живота към “Маме, ще ми обясниш ли как точно да си заредя смарт часовника?” и ролите изведнъж рязко се преобръщат. Докато обясняваш какво е токенизация (процесът е дълъг и уморителен) и убеждаваш, че щом нещо е публикувано във Facebook не значи, че е истина, започваш да се чудиш кой всъщност беше родителят. Това е така, докато не чуеш “Сложи си нещо на кръста, че е студено” и знаеш, че нормалният ред на нещата се е завърнал. И си слагаш нещо на кръста.
“Едно време”: Няма да те лъжем, това е най-сериозният признак от всичките. В секундата, в която тези две думички излязат от устата ти, връщане назад няма. Започва се съвсем невинно, може би в момент, в който носталгията те е налегнала. Но преди да се осъзнаеш, фразата здраво се вкоренява в речника ти и успява да изскочи в почти всеки разговор като упорит бурен. И започваш с умиление да обясняваш как всъщност не е “хаштаг”, ами “диез” и да си спомняш колко трудно се пишеха съобщения на Nokia 3310. А едно време какви телефони имаше. Последната фаза е да си внушаваш, че “едно време” са ставали неща, които просто си си измислил. Например: Помниш ли едно време на какви техно концерти в читалищата на крайните квартали избухвахме?
Жаргонът ти убягва: Помниш ли времето, в което беше в крак с всички жаргонни думи? И ние не. Сега се почесваш умно всеки път, в който чуеш някой непознат израз, и се молиш да не ти личи, че никога не си го чувал. И колкото и да се опитваш, продължаваш да не разбираш защо децата толкова пият и сипват чай, какво е delulu и защо ти нямаш такова, и все още не ти е ясно дали локален е обида или не. Време е да си признаеш, че официално си изгубен в превода. А нашият съвет към теб е: наложи ли ти се да си говориш с gen Z, просто кимай и се усмихвай. И не гоуствай.
Състоянието на квартала живо те интересува: До неотдавна единственият важен фактор беше дали от вас лесно се стига до дискотека. Днес обаче приоритетите ти са съвсем различни, а всяка промяна в квартала се превръща в нов източник на развлечение. Нови съседи? С интерес наблюдаваш от терасата и се опитваш да отгатнеш дали са от тези, които пускат прахосмукачка по изгрев в събота сутрин. Отваря ново заведение на съседната улица? Всеки път, в който минеш покрай него, оглеждаш хората вътре подозрително. Но истината е, че го правиш от загриженост. Ти си героят, когото кварталът заслужава, но не този, от когото се нуждае в момента. Ти си… Батман. Локалният Батман.
Алкохолната ти толерантност не е това, което беше: Ще ти нарисуваме страшна картина: попадаш в състезание по пиене, а срещу теб се изправя собствената ти 18-годишна версия. Какви са шансовете за щастлив край? Нищожни. Времената, в които махмурлукът беше просто градска легенда, нещастие за чичовци, което сякаш никога не те застигаше, отдавна отминаха. Сега само след три чаши се бориш за живота си и съжаляваш за всеки житейски избор, който те е довел дотук. А махмурлук получаваш всеки път, в който си легнеш след 12. Дори да не си пил. Просто си delulu.
Списъкът ти с контакти се променя: В телефона ти се крият много тайни. Включително такива, които издават, че вече не си първа младост. А имената в списъка ти с контакти са един страхотен пример за това. Дните на “Misheto BFF” и “Niksata” неусетно отлетяват, а на тяхно място се настаняват нови, по-практични герои. От “Росен Гуми”, “Милена Зъболекар” до “Данчо Домоуправител”, “Надя Нокти” и още много други. Ако не ни вярваш, разгледай телефона си – гарантираме, че ще откриеш поне един “Митко Работа”.
Можеш и сам: Знаем, че можеш. Независимо дали става въпрос за поправяне на течащ кран, боядисване на стая или сглобяване на TV шкаф, подготвен си за всичко. С YouTube видео в едната ръка, надеждна кутия с инструменти в другата и най-вече положителна нагласа, няма проект, който да ти се опре. И да има инструкции, те не ти трябват. А за викане на майстор и дума да не става. Кой има нужда от такъв, когато ти си там, въоръжен с решителност и винтоверт? Намерил си го с намаление от брошурата.
Онзи шкаф с документи: Съдбоносното събитие. Сложиш ли първата си гаранционна карта в някой случаен шкаф, вече не си същият. Вече си възрастен. А шкафът никога повече няма да бъде изчистен, нито подреден. Освен ако не ти потрябва някоя застраховка – тогава можем само да ти пожелаем успех. С годините забелязваш как купчината става все по-голяма и разнообразна: имаш поне два договора от мобилен оператор, здравни картони, диплома, касови бележки, длъжностни характеристики, изтекла отдавна гаранция за миксер, купен преди четири години… А шкафът вече е един своеобразен музей на твоя живот.
Четеш тази статия: Ако все още не си напълно убеден, запазихме най-железния признак за накрая. Независимо дали си попаднал на тази статия случайно или пък някой я е споделил с теб, фактът, че си тук и се подсмихваш на странните ни наблюдения, е достатъчно доказателство. Но това не бива да те плаши – да остаряваш съвсем не е нещо лошо. Както е казал Бърнард Шоу - не е приятно да остаряваш, но това е единственият начин да останеш дълго жив. Важно е просто да се изправиш срещу неизбежния ход на времето, въоръжен със здравословна доза хумор и самоирония.
Бонус: Пишеш тази статия. :/
Чакаш седмичния пазар, четеш брошури: Неделя е, настроението е лежерно, навсякъде около теб цари спокойствие. Вместо обаче да си почиваш, ти си в най-близкия супермаркет. Разхождаш се от студената витрина до перилните препарати и обратно в търсене на най-доброто намаление, а когато откриеш промоция “две на цената на едно”, сърцето ти прескача удар. Бонус точки ако вече имаш любима марка зехтин, която с гордост да препоръчваш на приятелите ти. И събираш, следиш, колекционираш брошури с промоции.
Родителите ти започват да ти искат съвети: Този момент те застига най-неочаквано. Сякаш само в едно мигване минаваш от поредната лекция за живота към “
Маме, ще ми обясниш ли как точно да си заредя смарт часовника?” и ролите изведнъж рязко се преобръщат. Докато обясняваш какво е токенизация (процесът е дълъг и уморителен) и убеждаваш, че щом нещо е публикувано във Facebook не значи, че е истина, започваш да се чудиш кой всъщност беше родителят. Това е така, докато не чуеш “
Сложи си нещо на кръста, че е студено” и знаеш, че нормалният ред на нещата се е завърнал. И си слагаш нещо на кръста.
“Едно време”: Няма да те лъжем, това е най-сериозният признак от всичките. В секундата, в която тези две думички излязат от устата ти, връщане назад няма. Започва се съвсем невинно, може би в момент, в който носталгията те е налегнала. Но преди да се осъзнаеш, фразата здраво се вкоренява в речника ти и успява да изскочи в почти всеки разговор като упорит бурен. И започваш с умиление да обясняваш как всъщност не е “хаштаг”, ами “
диез” и да си спомняш колко трудно се пишеха съобщения на Nokia 3310. А едно време какви телефони имаше. Последната фаза е да си внушаваш, че “едно време” са ставали неща, които просто си си измислил. Например: Помниш ли едно време на какви техно концерти в читалищата на крайните квартали избухвахме?
Жаргонът ти убягва: Помниш ли времето, в което беше в крак с всички жаргонни думи? И ние не. Сега се почесваш умно всеки път, в който чуеш някой непознат израз, и се молиш да не ти личи, че никога не си го чувал. И колкото и да се опитваш, продължаваш да не разбираш защо децата толкова пият и
сипват чай, какво е
delulu и защо ти нямаш такова, и все още не ти е ясно дали
локален е обида или не. Време е да си признаеш, че официално си изгубен в превода. А нашият съвет към теб е: наложи ли ти се да си говориш с gen Z, просто кимай и се усмихвай. И не
гоуствай.
Кварталният Батман: До неотдавна единственият важен фактор беше дали от вас лесно се стига до дискотека. Днес обаче приоритетите ти са съвсем различни, а всяка промяна в квартала се превръща в нов източник на развлечение. Нови съседи? С интерес наблюдаваш от терасата и се опитваш да отгатнеш дали са от тези, които пускат прахосмукачка по изгрев в събота сутрин. Отваря ново заведение на съседната улица? Всеки път, в който минеш покрай него, оглеждаш хората вътре подозрително. Но истината е, че го правиш от загриженост. Ти си героят, когото кварталът заслужава, но не този, от когото се нуждае в момента. Ти си… Батман. Локалният Батман.
Алкохолната ти толерантност не е това, което беше: Ще ти нарисуваме страшна картина: попадаш в състезание по пиене, а срещу теб се изправя собствената ти 18-годишна версия. Какви са шансовете за щастлив край? Нищожни. Времената, в които махмурлукът беше просто градска легенда, нещастие за чичовци, което сякаш никога не те застигаше, отдавна отминаха. Сега само след три чаши се бориш за живота си и съжаляваш за всеки житейски избор, който те е довел дотук. А махмурлук получаваш всеки път, в който си легнеш след 12. Дори да не си пил. Просто си delulu.
От Мишето BFF до Росен Гуми: В телефона ти се крият много тайни. Включително такива, които издават, че вече не си първа младост. А имената в списъка ти с контакти са един страхотен пример за това. Дните на “
Misheto BFF” и “
Niksata” неусетно отлетяват, а на тяхно място се настаняват нови, по-практични герои. От “Росен Гуми”, “Милена Зъболекар” до “Данчо Домоуправител”, “Надя Нокти” и още много други. Ако не ни вярваш, разгледай телефона си – гарантираме, че ще откриеш поне един “Митко Работа”.
Можеш и сам: Знаем, че можеш. Независимо дали става въпрос за поправяне на течащ кран, боядисване на стая или сглобяване на TV шкаф, подготвен си за всичко. С YouTube видео в едната ръка, надеждна кутия с инструменти в другата и най-вече положителна нагласа, няма проект, който да ти се опре. И да има инструкции, те не ти трябват. А за викане на майстор и дума да не става. Кой има нужда от такъв, когато ти си там, въоръжен с решителност и винтоверт? Намерил си го с намаление от брошурата.
Онзи шкаф с документи: Съдбоносното събитие. Сложиш ли първата си гаранционна карта в някой случаен шкаф, вече не си същият. Вече си възрастен. А шкафът никога повече няма да бъде изчистен, нито подреден. Освен ако не ти потрябва някоя застраховка – тогава можем само да ти пожелаем успех. С годините забелязваш как купчината става все по-голяма и разнообразна: имаш поне два договора от мобилен оператор, здравни картони, диплома, касови бележки, длъжностни характеристики, изтекла отдавна гаранция за миксер, купен преди четири години… А шкафът вече е един своеобразен музей на твоя живот.
Четеш тази статия: Ако все още не си напълно убеден, запазихме най-железния признак за накрая. Независимо дали си попаднал на тази статия случайно или пък някой я е споделил с теб, фактът, че си тук и се подсмихваш на странните ни наблюдения, е достатъчно доказателство. Но това не бива да те плаши – остаряването съвсем не е нещо лошо. Както е казал Бърнард Шоу – не е приятно да остаряваш, но това е единственият начин да останеш дълго жив. Важно е просто да се изправиш срещу неизбежния ход на времето, въоръжен със здравословна доза хумор и самоирония.
Бонус: Пишеш тази статия. :/
Феноменът остаряване се случва неусетно, без значение на каква възраст си. Започнеш ли да охкаш всеки път, в който ставаш от стола, пенсионерът в теб бавно се пробужда. Ако се чудиш дали и ти не попадаш в тази категория, този текст с десет признака е точно за теб.
Чакаш седмичния пазар, четеш брошури: Неделя е, настроението е лежерно, навсякъде около теб цари спокойствие. Вместо обаче да си почиваш, ти си в най-близкия супермаркет. Разхождаш се от студената витрина до перилните препарати и обратно в търсене на най-доброто намаление, а когато откриеш промоция “две на цената на едно”, сърцето ти прескача удар. Бонус точки ако вече имаш любима марка зехтин, която с гордост да препоръчваш на приятелите ти. Събираш, следиш, колекционираш брошури с намаления.
Родителите ти започват да ти искат съвети: Този момент те застига най-неочаквано. Сякаш само в едно мигване минаваш от поредната лекция за живота към “Маме, ще ми обясниш ли как точно да си заредя смарт часовника?” и ролите изведнъж рязко се преобръщат. Докато обясняваш какво е токенизация (процесът е дълъг и уморителен) и убеждаваш, че щом нещо е публикувано във Facebook не значи, че е истина, започваш да се чудиш кой всъщност беше родителят. Това е така, докато не чуеш “Сложи си нещо на кръста, че е студено” и знаеш, че нормалният ред на нещата се е завърнал. И си слагаш нещо на кръста.
“Едно време”: Няма да те лъжем, това е най-сериозният признак от всичките. В секундата, в която тези две думички излязат от устата ти, връщане назад няма. Започва се съвсем невинно, може би в момент, в който носталгията те е налегнала. Но преди да се осъзнаеш, фразата здраво се вкоренява в речника ти и успява да изскочи в почти всеки разговор като упорит бурен. И започваш с умиление да обясняваш как всъщност не е “хаштаг”, ами “диез” и да си спомняш колко трудно се пишеха съобщения на Nokia 3310. А едно време какви телефони имаше. Последната фаза е да си внушаваш, че “едно време” са ставали неща, които просто си си измислил. Например: Помниш ли едно време на какви техно концерти в читалищата на крайните квартали избухвахме?
Жаргонът ти убягва: Помниш ли времето, в което беше в крак с всички жаргонни думи? И ние не. Сега се почесваш умно всеки път, в който чуеш някой непознат израз, и се молиш да не ти личи, че никога не си го чувал. И колкото и да се опитваш, продължаваш да не разбираш защо децата толкова пият и сипват чай, какво е delulu и защо ти нямаш такова, и все още не ти е ясно дали локален е обида или не. Време е да си признаеш, че официално си изгубен в превода. А нашият съвет към теб е: наложи ли ти се да си говориш с gen Z, просто кимай и се усмихвай. И не гоуствай.
Състоянието на квартала живо те интересува: До неотдавна единственият важен фактор беше дали от вас лесно се стига до дискотека. Днес обаче приоритетите ти са съвсем различни, а всяка промяна в квартала се превръща в нов източник на развлечение. Нови съседи? С интерес наблюдаваш от терасата и се опитваш да отгатнеш дали са от тези, които пускат прахосмукачка по изгрев в събота сутрин. Отваря ново заведение на съседната улица? Всеки път, в който минеш покрай него, оглеждаш хората вътре подозрително. Но истината е, че го правиш от загриженост. Ти си героят, когото кварталът заслужава, но не този, от когото се нуждае в момента. Ти си… Батман. Локалният Батман.
Алкохолната ти толерантност не е това, което беше: Ще ти нарисуваме страшна картина: попадаш в състезание по пиене, а срещу теб се изправя собствената ти 18-годишна версия. Какви са шансовете за щастлив край? Нищожни. Времената, в които махмурлукът беше просто градска легенда, нещастие за чичовци, което сякаш никога не те застигаше, отдавна отминаха. Сега само след три чаши се бориш за живота си и съжаляваш за всеки житейски избор, който те е довел дотук. А махмурлук получаваш всеки път, в който си легнеш след 12. Дори да не си пил. Просто си delulu.
Списъкът ти с контакти се променя: В телефона ти се крият много тайни. Включително такива, които издават, че вече не си първа младост. А имената в списъка ти с контакти са един страхотен пример за това. Дните на “Misheto BFF” и “Niksata” неусетно отлетяват, а на тяхно място се настаняват нови, по-практични герои. От “Росен Гуми”, “Милена Зъболекар” до “Данчо Домоуправител”, “Надя Нокти” и още много други. Ако не ни вярваш, разгледай телефона си – гарантираме, че ще откриеш поне един “Митко Работа”.
Можеш и сам: Знаем, че можеш. Независимо дали става въпрос за поправяне на течащ кран, боядисване на стая или сглобяване на TV шкаф, подготвен си за всичко. С YouTube видео в едната ръка, надеждна кутия с инструменти в другата и най-вече положителна нагласа, няма проект, който да ти се опре. И да има инструкции, те не ти трябват. А за викане на майстор и дума да не става. Кой има нужда от такъв, когато ти си там, въоръжен с решителност и винтоверт? Намерил си го с намаление от брошурата.
Онзи шкаф с документи: Съдбоносното събитие. Сложиш ли първата си гаранционна карта в някой случаен шкаф, вече не си същият. Вече си възрастен. А шкафът никога повече няма да бъде изчистен, нито подреден. Освен ако не ти потрябва някоя застраховка – тогава можем само да ти пожелаем успех. С годините забелязваш как купчината става все по-голяма и разнообразна: имаш поне два договора от мобилен оператор, здравни картони, диплома, касови бележки, длъжностни характеристики, изтекла отдавна гаранция за миксер, купен преди четири години… А шкафът вече е един своеобразен музей на твоя живот.
Четеш тази статия: Ако все още не си напълно убеден, запазихме най-железния признак за накрая. Независимо дали си попаднал на тази статия случайно или пък някой я е споделил с теб, фактът, че си тук и се подсмихваш на странните ни наблюдения, е достатъчно доказателство. Но това не бива да те плаши – да остаряваш съвсем не е нещо лошо. Както е казал Бърнард Шоу - не е приятно да остаряваш, но това е единственият начин да останеш дълго жив. Важно е просто да се изправиш срещу неизбежния ход на времето, въоръжен със здравословна доза хумор и самоирония.
Бонус: Пишеш тази статия. :/
Чакаш седмичния пазар, четеш брошури: Неделя е, настроението е лежерно, навсякъде около теб цари спокойствие. Вместо обаче да си почиваш, ти си в най-близкия супермаркет. Разхождаш се от студената витрина до перилните препарати и обратно в търсене на най-доброто намаление, а когато откриеш промоция “две на цената на едно”, сърцето ти прескача удар. Бонус точки ако вече имаш любима марка зехтин, която с гордост да препоръчваш на приятелите ти. И събираш, следиш, колекционираш брошури с промоции.
Родителите ти започват да ти искат съвети: Този момент те застига най-неочаквано. Сякаш само в едно мигване минаваш от поредната лекция за живота към “Маме, ще ми обясниш ли как точно да си заредя смарт часовника?” и ролите изведнъж рязко се преобръщат. Докато обясняваш какво е токенизация (процесът е дълъг и уморителен) и убеждаваш, че щом нещо е публикувано във Facebook не значи, че е истина, започваш да се чудиш кой всъщност беше родителят. Това е така, докато не чуеш “Сложи си нещо на кръста, че е студено” и знаеш, че нормалният ред на нещата се е завърнал. И си слагаш нещо на кръста.
“Едно време”: Няма да те лъжем, това е най-сериозният признак от всичките. В секундата, в която тези две думички излязат от устата ти, връщане назад няма. Започва се съвсем невинно, може би в момент, в който носталгията те е налегнала. Но преди да се осъзнаеш, фразата здраво се вкоренява в речника ти и успява да изскочи в почти всеки разговор като упорит бурен. И започваш с умиление да обясняваш как всъщност не е “хаштаг”, ами “диез” и да си спомняш колко трудно се пишеха съобщения на Nokia 3310. А едно време какви телефони имаше. Последната фаза е да си внушаваш, че “едно време” са ставали неща, които просто си си измислил. Например: Помниш ли едно време на какви техно концерти в читалищата на крайните квартали избухвахме?
Жаргонът ти убягва: Помниш ли времето, в което беше в крак с всички жаргонни думи? И ние не. Сега се почесваш умно всеки път, в който чуеш някой непознат израз, и се молиш да не ти личи, че никога не си го чувал. И колкото и да се опитваш, продължаваш да не разбираш защо децата толкова пият и сипват чай, какво е delulu и защо ти нямаш такова, и все още не ти е ясно дали локален е обида или не. Време е да си признаеш, че официално си изгубен в превода. А нашият съвет към теб е: наложи ли ти се да си говориш с gen Z, просто кимай и се усмихвай. И не гоуствай.
Кварталният Батман: До неотдавна единственият важен фактор беше дали от вас лесно се стига до дискотека. Днес обаче приоритетите ти са съвсем различни, а всяка промяна в квартала се превръща в нов източник на развлечение. Нови съседи? С интерес наблюдаваш от терасата и се опитваш да отгатнеш дали са от тези, които пускат прахосмукачка по изгрев в събота сутрин. Отваря ново заведение на съседната улица? Всеки път, в който минеш покрай него, оглеждаш хората вътре подозрително. Но истината е, че го правиш от загриженост. Ти си героят, когото кварталът заслужава, но не този, от когото се нуждае в момента. Ти си… Батман. Локалният Батман.
Алкохолната ти толерантност не е това, което беше: Ще ти нарисуваме страшна картина: попадаш в състезание по пиене, а срещу теб се изправя собствената ти 18-годишна версия. Какви са шансовете за щастлив край? Нищожни. Времената, в които махмурлукът беше просто градска легенда, нещастие за чичовци, което сякаш никога не те застигаше, отдавна отминаха. Сега само след три чаши се бориш за живота си и съжаляваш за всеки житейски избор, който те е довел дотук. А махмурлук получаваш всеки път, в който си легнеш след 12. Дори да не си пил. Просто си delulu.
От Мишето BFF до Росен Гуми: В телефона ти се крият много тайни. Включително такива, които издават, че вече не си първа младост. А имената в списъка ти с контакти са един страхотен пример за това. Дните на “Misheto BFF” и “Niksata” неусетно отлетяват, а на тяхно място се настаняват нови, по-практични герои. От “Росен Гуми”, “Милена Зъболекар” до “Данчо Домоуправител”, “Надя Нокти” и още много други. Ако не ни вярваш, разгледай телефона си – гарантираме, че ще откриеш поне един “Митко Работа”.
Можеш и сам: Знаем, че можеш. Независимо дали става въпрос за поправяне на течащ кран, боядисване на стая или сглобяване на TV шкаф, подготвен си за всичко. С YouTube видео в едната ръка, надеждна кутия с инструменти в другата и най-вече положителна нагласа, няма проект, който да ти се опре. И да има инструкции, те не ти трябват. А за викане на майстор и дума да не става. Кой има нужда от такъв, когато ти си там, въоръжен с решителност и винтоверт? Намерил си го с намаление от брошурата.
Онзи шкаф с документи: Съдбоносното събитие. Сложиш ли първата си гаранционна карта в някой случаен шкаф, вече не си същият. Вече си възрастен. А шкафът никога повече няма да бъде изчистен, нито подреден. Освен ако не ти потрябва някоя застраховка – тогава можем само да ти пожелаем успех. С годините забелязваш как купчината става все по-голяма и разнообразна: имаш поне два договора от мобилен оператор, здравни картони, диплома, касови бележки, длъжностни характеристики, изтекла отдавна гаранция за миксер, купен преди четири години… А шкафът вече е един своеобразен музей на твоя живот.
Четеш тази статия: Ако все още не си напълно убеден, запазихме най-железния признак за накрая. Независимо дали си попаднал на тази статия случайно или пък някой я е споделил с теб, фактът, че си тук и се подсмихваш на странните ни наблюдения, е достатъчно доказателство. Но това не бива да те плаши – остаряването съвсем не е нещо лошо. Както е казал Бърнард Шоу – не е приятно да остаряваш, но това е единственият начин да останеш дълго жив. Важно е просто да се изправиш срещу неизбежния ход на времето, въоръжен със здравословна доза хумор и самоирония.
Бонус: Пишеш тази статия. :/
Гласували общо: 1 потребители