140 Ideas

По сведения, набавени от останалите членове на групата, Венци (вляво на снимката) е ужасно всеотдайно, самокритично и скромно момче. Ники (по средата) практикува най-голям брой спортове, а Иво (вдясно) непрекъснато е в закъснение, защото се захваща с повечко неща. От кадъра липсва само Люси, който се пада брат на Иво и единствен член на групата без брада и коса. Точно той е измислил името 140 Ideas, а личният му прякор - Teleto, произлиза от Telefunken. (И е нещо, с което не би трябвало да се занимаваме, защото провечето прякори на графити артисти нямат дълбок скрит смисъл, какъвто интервюиращите се надяват да открият. Това да го знаеш от Flak.)

Вече само по същество.

140 Ideas се чете One For All Ideas, но е окей да им викаш и Сто и четирдесет. Преди дълги години всички са излезли на улицата заради свободата, минали са през нелегални изпълнения, обаче са открили, че повече от адреналина им харесва рисуването да се случва бавно и да завършва красиво. И по възможност на големи стени. После става още по-интересно, защото четиримата започват да се мешат и оплитат като кълбовидна мълния - един подхваща облаците, друг ги довършва, прехвърля се на окото на орела, което трети рисува, и така нататък. Вземи сега егото на произволно избран художник, питай го как би се почувствало друг да му рисува върху картината и ще установиш, че 140 Ideas са просто невероятни, но факт.

Защо толкова ви теглят големите стени?
Ники: Защото, като имаме послание, по-добре да го видят повече хора.
Иво: Когато рисуваме в публичното пространство, хубаво е работите да имат някаква ангажираност, не само да са естетически пипнати. Не искаме да насаждаме каквото и да било у хората, просто да обърнем внимание на значими за нас проблеми, защото природата си е...
Ники: ...суперценно нещо, което в нашето общество сякаш масово се игнорира и неглижира. Хората са се дръпнали от природата. А ние усещаме връзка, тя е нашето вдъхновение. Това сме ние и то рефлектира и в рисунките.

Къде обикаляте най-често?
Ники: Ами навсякъде. България е толкова богата на хубави места, всяка планина е уникална. И по Стара планина, и по Родопите, и по Рила... То е огромно, огромно...
Иво: Колкото сме ходили, толкова имам чувството, че никъде не сме ходили.
Ники: Колко още места трябва да се обиколят...

Кога за последно се чувствахте велико?
Ники: Повечето пъти, когато сме на трипче и рисуваме в друг град, репликата накрая е: „Беше велико!"
Венци: За мен най-силно беше, когато реализирахме първия си голям проект (царският орел - б. а.) - усещането, че успяхме да го направим и да сме доволни.
Иво: На мен много неща ми се струват велики. (смее се) Честичко ми се случва да съм такъв (ококорено и прехласнато) „Уаааа!"

Иво

Ако бяхте растения или животни, какви щяхте да сте?
Ники: Аз бих бил цвете със сигурност. Доста интересни протичания на животите си имат различните цветя. (размисля) По-скоро бих бил босилек. Или мента? Ей така, да съм полезен.
Иво: Да има смисъл от теб!
Ники: Да не е само да мириша, ами и да ме изконсумират!
Иво: Аз бих бил някакво пиле. От тия прелетните, които си хващат течението и ходят на топло. Не знам какво точно, ама ще е някое, дето не бие на очи.
Осъзнаваш ли колко рискована е миграцията?
Иво: Е, няма начин - живот на ръба.
Венци: Аз бих бил делфин. Така го чувствам. Сигурно защото са свободни и умни.
Иво: Мога ли да добавя нещо? Венци рисува изключително-ултра-гига-добре делфин в анфас.
Ники: Това е ниво нагоре.
Иво: Това е неговият почерк.

Къде ви е силата на останалите?
Иво: Аз най-обичам фоновете. Брат ми се кефи да рисува животинки.
Ники: Аз в повечето случаи рисувам букви.
Венци: Той се занимава с калиграфия главно, ръчни хартии, такива работи. А, да, и обича да рисува с розово и други пънкарски цветове, което е суперстранно. Ето това бих променил в него. (бурен смях)

Ники

Освен в защита на флората и фауната, за каква друга кауза бихте се метнали?
Ники: Хората да са по-човечни.
Иво: За свободата. Всеки, сам за себе си, вътрешно трябва да допусне мисълта, че има възможността да направи абсолютно всичко. Да не го забравя и да го гони.
Как става тази работа?
Иво: Ако знаех отговора, щях да го споделя с всеки. Но примерно, когато се усетя, че влизам в релси или нещо ме вкарва в зависимост, се опитвам да си кажа: „Абе, чакай сега, това реално искам ли го или съм се оставил обстоятелствата да ми диктуват?" Така се шамаросвам и се отпускам.

Какво най-често чувате от майките си?
Ники: Да се обръсна.
Венци: Да рисувам с маска.
Иво: Какво има за вечеря, като се прибирам там.

За какво скачате на бой?
Ники: Не съм за боя.
Венци: Бе за бой си, да ти кажа...
Ники: Не съм съгласен с насилието, без значение каква е каузата. Ако някой толкова държи, ще го оставя да ме набие.
Иво: Аз скачам на боята. (смеят се)
Венци: Сериозно, не ни кефят тия неща.

Венци

Какво друго не си позволявате?
Ники: Да псувам и да мисля лоши работи.
Иво: И аз гледам да пропъждам тегавите мисли.
Венци: (след дълъг размисъл и подсказки) Аз не си позволявам да ям пържено.

На какво не можете да устоите и вадите флаконите на момента?
Иво: Всеки път като мина покрай изхвърлени дървени плоскости, колкото и да бързам, спирам и вадя маркерите.
Венци: Аз доста калкани съм си харесал, ама там не може да стане просто ей така.
Ники: Но вървейки, постоянно ги виждаме.
Венци: Сега сме си набелязали един осеметажен блок за фестивала Западен парк и от десет дни преследваме домоуправителката, обаче не можем да я намерим...

В какво вярвате безусловно?
Ники: В любовта. Тя ни води. В екзистенциалния смисъл.
Иво: Аз вече казах - в свободата.
Венци: Аз вярвам, че хората, ще се пробудят и обстановката ще се промени към по-добро. Те вече започват да се пробуждат, започват да мислят за важните неща.

 

ФИЛМИТЕ
Ники: Аз последно гледах Те отлитат - на Българското дружество за защита на птиците филма.
Иво: Оу, да. Бяхме заедно.
Венци: И го препоръчваме.
Иво: Аз иначе много-много не гледам филми. Но мога да ви кажа един велик шорт, 3D анимация - Café Serré. Умрях от смях.
Венци: Аз последно се смях на Приятели. Колкото и странно да звучи, ама ги следя тях.
Ники: Аз съм суперзле с имената. Как се казваше режисьорът на Генезис? И Мементо е негов... Кристофър Нолън! Страшно ме кефи.
Венци: И аз съм за него.
Ники: От актьорите бих казал Леонардо ди Каприо, защото много интересно влиза по различен начин във всеки филм.
Иво: На мен Робин Уилямс ми харесва.
Венци: Джим Кери.

МУЗИКАТА
Ники: Обикновено слушам суперразностранни неща - дръменбейс, дъб, ембиънт с атмосфери, реге... Музика с позитивен вайб.
Иво: Аз напоследък слушам доста на Gentleman и на Helios последните албуми.
Венци: Аз обикновено слушам реге и рап.
Ники: А любимата ни група на всички времена е (тримата в един глас) Soldiers of Jah Army. Сто процента.
Иво: Сетих се и още нещо от плеъра ми - effacte. Той пусна разни хип хоп парчета, дето си ги е скатавал явно доста време.
Венци: За мен последното откритие беше Emancipator.
Иво: Аз бих казал Tribal Seeds и Iration.

КНИГИТЕ
Ники: Книгата на книгите за мен е Джонатан Ливингстън Чайката. Много ми харесва колко абстрактно показва толкова взаимоотношения в нашето общество. И личностно развитие. Ще ми се всеки да припознае себе си в тази книга.
Венци: Подкрепям.
Ники: Тогава ще кажа Сидхарта, за да не е същата.
Иво: Бих добавил и Селестинското пророчество - една от тези книги, дето четеш и си казваш: „Да, да, да! Това винаги съм си го мислел така." И започваш да забелязваш разни работи, които иначе си подминавал. Иначе вчера се сдобих с Как да освободим ума си и Съвършенството на йога.
Ники: Аз чета винаги по десет книги наведнъж и сега се сещам, че съм почнал Името на розата и тече много трудно...

ИЗЛОЖБИТЕ
Иво: В момента има зверска изложба на Бойко Колев в галерия Париж. Трябва да се види. Той рисува живопис, хиперреализъм.
Венци: Един от най-добрите кописти на Леонардо.
Иво: Но изложбата е с авторски картини. Много си струва. Абе... звяр.
Ники: Естествено, следим и всичко, което е свързано със стрийт арт.
Иво: Каквото и да се случи, плътно се ходи. Аз се вълнувам и от живопис и следя там също какво е положението. За Бойко Колев вече казах. Искрен Семков също ми е интересен много.
Ники: Аз на стената вкъщи бих си сложил работа на El Mac, макар че те неговите не биха се побрали в стаята ми.
Венци: Аз бих си окачил картина на Майкъл Шевал. Или, много се кефя на акварелите на Абе Тошиюки. И нещо по-класическо - като Магрит.
Иво: Аз бих се радвал да имам работа на графити художници като Etam Cru, които идват сега за Urban Creatures. Mного талантливи момчета.
Ники: Бихме се изкефили да видим на живо и El Mac, Aryz, Belin...

 

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

По сведения, набавени от останалите членове на групата, Венци (вляво на снимката) е ужасно всеотдайно, самокритично и скромно момче. Ники (по средата) практикува най-голям брой спортове, а Иво (вдясно) непрекъснато е в закъснение, защото се захваща с повечко неща. От кадъра липсва само Люси, който се пада брат на Иво и единствен член на групата без брада и коса. Точно той е измислил името 140 Ideas, а личният му прякор - Teleto, произлиза от Telefunken. (И е нещо, с което не би трябвало да се занимаваме, защото провечето прякори на графити артисти нямат дълбок скрит смисъл, какъвто интервюиращите се надяват да открият. Това да го знаеш от Flak.)

Вече само по същество.

140 Ideas се чете One For All Ideas, но е окей да им викаш и Сто и четирдесет. Преди дълги години всички са излезли на улицата заради свободата, минали са през нелегални изпълнения, обаче са открили, че повече от адреналина им харесва рисуването да се случва бавно и да завършва красиво. И по възможност на големи стени. После става още по-интересно, защото четиримата започват да се мешат и оплитат като кълбовидна мълния - един подхваща облаците, друг ги довършва, прехвърля се на окото на орела, което трети рисува, и така нататък. Вземи сега егото на произволно избран художник, питай го как би се почувствало друг да му рисува върху картината и ще установиш, че 140 Ideas са просто невероятни, но факт.

Защо толкова ви теглят големите стени?
Ники: Защото, като имаме послание, по-добре да го видят повече хора.
Иво: Когато рисуваме в публичното пространство, хубаво е работите да имат някаква ангажираност, не само да са естетически пипнати. Не искаме да насаждаме каквото и да било у хората, просто да обърнем внимание на значими за нас проблеми, защото природата си е...
Ники: ...суперценно нещо, което в нашето общество сякаш масово се игнорира и неглижира. Хората са се дръпнали от природата. А ние усещаме връзка, тя е нашето вдъхновение. Това сме ние и то рефлектира и в рисунките.

Къде обикаляте най-често?
Ники: Ами навсякъде. България е толкова богата на хубави места, всяка планина е уникална. И по Стара планина, и по Родопите, и по Рила... То е огромно, огромно...
Иво: Колкото сме ходили, толкова имам чувството, че никъде не сме ходили.
Ники: Колко още места трябва да се обиколят...

Кога за последно се чувствахте велико?
Ники: Повечето пъти, когато сме на трипче и рисуваме в друг град, репликата накрая е: „Беше велико!"
Венци: За мен най-силно беше, когато реализирахме първия си голям проект (царският орел - б. а.) - усещането, че успяхме да го направим и да сме доволни.
Иво: На мен много неща ми се струват велики. (смее се) Честичко ми се случва да съм такъв (ококорено и прехласнато) „Уаааа!"

Иво

Ако бяхте растения или животни, какви щяхте да сте?
Ники: Аз бих бил цвете със сигурност. Доста интересни протичания на животите си имат различните цветя. (размисля) По-скоро бих бил босилек. Или мента? Ей така, да съм полезен.
Иво: Да има смисъл от теб!
Ники: Да не е само да мириша, ами и да ме изконсумират!
Иво: Аз бих бил някакво пиле. От тия прелетните, които си хващат течението и ходят на топло. Не знам какво точно, ама ще е някое, дето не бие на очи.
Осъзнаваш ли колко рискована е миграцията?
Иво: Е, няма начин - живот на ръба.
Венци: Аз бих бил делфин. Така го чувствам. Сигурно защото са свободни и умни.
Иво: Мога ли да добавя нещо? Венци рисува изключително-ултра-гига-добре делфин в анфас.
Ники: Това е ниво нагоре.
Иво: Това е неговият почерк.

Къде ви е силата на останалите?
Иво: Аз най-обичам фоновете. Брат ми се кефи да рисува животинки.
Ники: Аз в повечето случаи рисувам букви.
Венци: Той се занимава с калиграфия главно, ръчни хартии, такива работи. А, да, и обича да рисува с розово и други пънкарски цветове, което е суперстранно. Ето това бих променил в него. (бурен смях)

Ники

Освен в защита на флората и фауната, за каква друга кауза бихте се метнали?
Ники: Хората да са по-човечни.
Иво: За свободата. Всеки, сам за себе си, вътрешно трябва да допусне мисълта, че има възможността да направи абсолютно всичко. Да не го забравя и да го гони.
Как става тази работа?
Иво: Ако знаех отговора, щях да го споделя с всеки. Но примерно, когато се усетя, че влизам в релси или нещо ме вкарва в зависимост, се опитвам да си кажа: „Абе, чакай сега, това реално искам ли го или съм се оставил обстоятелствата да ми диктуват?" Така се шамаросвам и се отпускам.

Какво най-често чувате от майките си?
Ники: Да се обръсна.
Венци: Да рисувам с маска.
Иво: Какво има за вечеря, като се прибирам там.

За какво скачате на бой?
Ники: Не съм за боя.
Венци: Бе за бой си, да ти кажа...
Ники: Не съм съгласен с насилието, без значение каква е каузата. Ако някой толкова държи, ще го оставя да ме набие.
Иво: Аз скачам на боята. (смеят се)
Венци: Сериозно, не ни кефят тия неща.

Венци

Какво друго не си позволявате?
Ники: Да псувам и да мисля лоши работи.
Иво: И аз гледам да пропъждам тегавите мисли.
Венци: (след дълъг размисъл и подсказки) Аз не си позволявам да ям пържено.

На какво не можете да устоите и вадите флаконите на момента?
Иво: Всеки път като мина покрай изхвърлени дървени плоскости, колкото и да бързам, спирам и вадя маркерите.
Венци: Аз доста калкани съм си харесал, ама там не може да стане просто ей така.
Ники: Но вървейки, постоянно ги виждаме.
Венци: Сега сме си набелязали един осеметажен блок за фестивала Западен парк и от десет дни преследваме домоуправителката, обаче не можем да я намерим...

В какво вярвате безусловно?
Ники: В любовта. Тя ни води. В екзистенциалния смисъл.
Иво: Аз вече казах - в свободата.
Венци: Аз вярвам, че хората, ще се пробудят и обстановката ще се промени към по-добро. Те вече започват да се пробуждат, започват да мислят за важните неща.

 

ФИЛМИТЕ
Ники: Аз последно гледах Те отлитат - на Българското дружество за защита на птиците филма.
Иво: Оу, да. Бяхме заедно.
Венци: И го препоръчваме.
Иво: Аз иначе много-много не гледам филми. Но мога да ви кажа един велик шорт, 3D анимация - Café Serré. Умрях от смях.
Венци: Аз последно се смях на Приятели. Колкото и странно да звучи, ама ги следя тях.
Ники: Аз съм суперзле с имената. Как се казваше режисьорът на Генезис? И Мементо е негов... Кристофър Нолън! Страшно ме кефи.
Венци: И аз съм за него.
Ники: От актьорите бих казал Леонардо ди Каприо, защото много интересно влиза по различен начин във всеки филм.
Иво: На мен Робин Уилямс ми харесва.
Венци: Джим Кери.

МУЗИКАТА
Ники: Обикновено слушам суперразностранни неща - дръменбейс, дъб, ембиънт с атмосфери, реге... Музика с позитивен вайб.
Иво: Аз напоследък слушам доста на Gentleman и на Helios последните албуми.
Венци: Аз обикновено слушам реге и рап.
Ники: А любимата ни група на всички времена е (тримата в един глас) Soldiers of Jah Army. Сто процента.
Иво: Сетих се и още нещо от плеъра ми - effacte. Той пусна разни хип хоп парчета, дето си ги е скатавал явно доста време.
Венци: За мен последното откритие беше Emancipator.
Иво: Аз бих казал Tribal Seeds и Iration.

КНИГИТЕ
Ники: Книгата на книгите за мен е Джонатан Ливингстън Чайката. Много ми харесва колко абстрактно показва толкова взаимоотношения в нашето общество. И личностно развитие. Ще ми се всеки да припознае себе си в тази книга.
Венци: Подкрепям.
Ники: Тогава ще кажа Сидхарта, за да не е същата.
Иво: Бих добавил и Селестинското пророчество - една от тези книги, дето четеш и си казваш: „Да, да, да! Това винаги съм си го мислел така." И започваш да забелязваш разни работи, които иначе си подминавал. Иначе вчера се сдобих с Как да освободим ума си и Съвършенството на йога.
Ники: Аз чета винаги по десет книги наведнъж и сега се сещам, че съм почнал Името на розата и тече много трудно...

ИЗЛОЖБИТЕ
Иво: В момента има зверска изложба на Бойко Колев в галерия Париж. Трябва да се види. Той рисува живопис, хиперреализъм.
Венци: Един от най-добрите кописти на Леонардо.
Иво: Но изложбата е с авторски картини. Много си струва. Абе... звяр.
Ники: Естествено, следим и всичко, което е свързано със стрийт арт.
Иво: Каквото и да се случи, плътно се ходи. Аз се вълнувам и от живопис и следя там също какво е положението. За Бойко Колев вече казах. Искрен Семков също ми е интересен много.
Ники: Аз на стената вкъщи бих си сложил работа на El Mac, макар че те неговите не биха се побрали в стаята ми.
Венци: Аз бих си окачил картина на Майкъл Шевал. Или, много се кефя на акварелите на Абе Тошиюки. И нещо по-класическо - като Магрит.
Иво: Аз бих се радвал да имам работа на графити художници като Etam Cru, които идват сега за Urban Creatures. Mного талантливи момчета.
Ники: Бихме се изкефили да видим на живо и El Mac, Aryz, Belin...

 

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆