Още от Нещо ново

  • Александра Жекова

    Александра е направила първите си стъпки на пясъка на Алепу, а е прокарала ски даже преди да проходи, така че едва ли някой в семейството й се е съмнявал накъде ще я духне вятърът. След ските, баща й я качва на сноуборд. После на сърф. Александра се научава да плува, да кара скейт, колело, уейкборд, зимни кънки, мотор... Май няма спорт, който да не е опитвала,

  • Педро Алмодовар

    Малко са режисьорите, които упорито и във всеки свой филм отказват да забравят, че киното е преди всичко удоволствие. С Алмодовар то е дори двойно, защото още по шантавите начални надписи личи как се е забавлявал, докато е снимал. Въпреки това той споделя в едно от автоинтервютата си: „Има един момент, в който, да бъдеш забавен, престава да

  • Теодор Недев - Тони

    Срещнахме се с Тони за първи път, малко след като с Делян, Симо и Николай, или за по-кратко група Center, си отнесоха вкъщи наградата от Jack Daniel's Battle of the Bands, на чиято арена, знаеш, битката винаги е кървава. Още тогава ни допадна тяхното стоунър ориентирано звучене, както и фактa, че са група с инструментална концепция, в която музиката

  • Филип Аврамов

    Кого би убил, присмехулнико? Никого, защото това е най-големият грях и после става трудно за тебе. Освен ако не се налага, не бих го убил, а и по-скоро бих го обездвижил леко. Чий скелет криеш в гардероба? Моят не е много голям, така че не може да намериш скелет там. Но ако става дума за миналото, ще ми трябва голям гардероб.Какви пораснаха

  • Дейвид Боуи

    Наскоро в прочутия лондонски музей Victoria and Albert Museum отвори врати фантастична изложба-ретроспекция, посветена на гениалния Дейвид Боуи, в която - освен зашеметяващи видеозали, фотографии и сценични костюми - са изложени и някои непоказвани до този момент скъпоценности от личния архив на музиканта, предоставени от него за пръв и, вероятно,

  • Лидия Инджова

    Според майка й, Лидия и героинята й в Недадените - Лиляна Паница, си приличат страшно много. Особено ако Лидия вземе, че напълнее малко, съвсем ще са еднакви. Далече сме от мисълта обаче, че са я взели заради визуалната прилика. На Лидия просто й се играе и иска да пробва всичко. Затова много „обича" да я питат за бъдещите й творчески планове

  • Ива Дойчинова: Аз съм строга господарка

    Кои са най-добрите наказания за непослушните?Белезници на ръцете и краката и да гледат към мен.Откъде такава неподозирана агресия в това крехко телце?Агресията идва от волята, волята идва от характера, характерът е съчетание от главата и сърцето, така че какво общо има тази цялата история с моята толкова приятна физика! На теб как някой

  • Филип Лхамсурен

    Запознахме се с Филип преди няколко години, когато тръгваше на поредното си приключение в Монголия. Натам го влече по обясними причини - фамилията, а и кръвта му, са монголски, има роднини по онези места и ако изобщо може да се търсят корените му някъде (защото все пак Филип е дете на света), то те са именно там. Няма да изпадаме в подробности какъв

  • Цветан Цветанов

    Връзката на Цветан с радиото вече е навършила пълнолетие, но той казва, че е станал водещ по неволя. Ето какво се случило: петнайсетгодишен се обажда в местния михайловградски вестник, за да разбере кога трябва да вземе хонорара за свой публикуван разказ. Случайно вдига (не)подходящият човек - собственик на вестник, радио и телевизия и възкликва:

  • Виктор Троянов

    Виктор Троянов е ходил на лятна студентска бригада в Аляска и на Антарктида като техническо лице с двайстата българска експедиция, но не си вади заключения преди да ти издадем, че тайната му мисъл, цел и посока и в двата случая е била, и винаги ще си остане, да пусне някой и друг неприветлив връх и да хване суровия чар на природата. И сега пак

  • Андрей Рашев

    Когато две поколения подред държат здраво фотоапарата и камерата, някак естествено ти идва да продължиш в същия професионален коловоз. И при Андрей е така. От едната му страна стои наследството на дядо му Емил Рашев, който със своята специфична техника на обработване на негатива на ръка (подобно на днешния Photoshop, но далеч по-трудоемко) привлича

  • Десислава Панчева

    Да започнем историята от арт колежа в Брайтън, където Деси заминава след Италианския лицей и Втора английска гимназия, където започват да я наричат Деси Меси и където погрешка я настаняват в африканското общежитие. В мемоарите й един ден тази глава от живота й ще започне така: „Бях едно суперобъркано, тъжно дете, което не знаеше

  • Юлиан Вергов

    Как се справяш с пяната на дните?Понякога я отмествам встрани, понякога дълбоко се потапям в нея.Чий скелет криеш в гардероба?На миналото. И малко позабравеното самочувствие. Къде прокарваш острието на бръснача?Най-често през нервите на любимите ми хора.От кого се криеш в червената трева?От страховете си. Един от тях си остава излизането пред публика. Кой

  • Неда Соколовска

    Накратко, вербатим театърът е театър, базиран на документални интервюта. В него актьорите разиграват текста без никаква промяна или импровизации, като задължително на сцената се демонстрират и някакви автентични ритуали. Резултатът се съчетава с живата емоция на изпълнителите и се създава усещането за експеримент, в който публиката е силно

  • Боян Бенев

    Боян е единственият човек, когото познаваме, който може да докара изречение като „Когато бях малък и се занимавах с маркетинг...". От визитката му вече си разбрал, че не го е свъртало още като младеж, така че е решил да си устрои малък спретнат бизнес и да види какво ще излезе от цялата работа. И няколко години по-късно взели, че го обявили за млад

  • Сава Чанков

    Еднакво вероятно е да хванеш Сава Чанков да рине оборска тор и да пие вода от не-може-да-си-представиш-колко-красив водопад в сърцето на Родопите, да пише JavaScript-ове по нощите, или да прави вкусна биоградинка в двора на ЦДГ №93 „Славейче", плътно обграден от ентусиазирани до козирката хлапета. Напълно вероятно е и въобще

  • Гергана Димитрова

    Тихите води са най-дълбоки. Зад сдържаната й фасада и леката, загадъчна усмивка те чака в бойна готовност един от най-смелите джедаи на свободната театрална сцена у нас. Гергана Димитрова ходи неуморно по медиите, за да бистри културните политики и да обяснява що е то свободен театър (и, да, естествено, че има почва у нас). По-интересно

  • Йешим Устаоглу

    Йешим Устаоглу впечатлява не само защото е една от малкото жени в професията, но и с искрения подход към обществените нагласи и човешки вълнения във филмите си: смело насочва камерата към някоя история и я разнищва до дъно, за да покаже колко универсални са проблемите, желанията и съдбите ни. И това, без да завива към мелодрамата. Последната й лента

  • Хуан Пабло Вилялобос

    Когато разбира, че жена му е бременна, Хуан Пабло Вилялобос изживява шока от хубавата новина, като сяда да пише роман. Решава, че така може да покаже на бъдещия си син, че не всичко, което си пожелаеш, е възможно. Но, както често се случва в живота и в литературата, човек мисли едно, то става съвсем друго. Така се ражда Пир в бърлогата - роман за малкия

  • Иван Москов

    Гледа малко свъсено, обаче няма проблеми - съвсем си е от нашите (разбирай, от добрите). Даваме си сметка, че интервютата не са му сила. Той също: „Интервютата са най-глупавото нещо на света. Иначе вие работете. Но това е толкова мимолетно нещо. Особено в днешно време, дето всяко чудо е за три дни, даже за три часа." Пази си личното пространство