Още от Нещо ново

  • Ужас! Това е ужас!

    „Видях бъдещето на ужаса и името му е Клайв Баркър". Това признание за 30-ина годишният тогава Баркър идва не от кого да е, а от живия властелин на жанра Стивън Кинг. Макар и разликата им по рождение да е едва 5 години в полза на Кинг, по-младият му колега излиза на литературната сцена чак на Христова възраст. Първите му публикувани творби са шестте

  • Рей Бредбъри

    Казват, че човек умира два пъти. Първият път, когато действително напусне живота и вторият - когато за последно някой си спомни името му. Тази максима, надяваме се, обрича Бредбъри на вечен живот. 95 години от рождението му и три - след кончината му, Рей Бредбъри остава все така жив и пълнокръвен, тотално надхитрил смъртта. Самият той неведнъж е

  • Катя Петрова

    Усмивката й е като ръкостискане, а от лицето й струи доброта, любопитство и невероятна харизма. Смехът й е заразителен и чист като детска песен. Или като изворна вода. Няма начин да не си гледал поне един от необикновените й куклени спектакли за възрастни и за деца. Припомняме ти ги не защото не ги знаеш, а защото уловихме невидимата им и деликатна

  • Алехандро Гонсалес Иняриту

    Когато през май 2000 Алехандро Гонсалес Иняриту пристигнал за пръв път на филмовия фестивал в Кан, той бил нищо повече от млад ентусиаст от страна, чието киноизкуство на международната сцена се резюмирало в две думи: Артуро Рипстейн. Пет месеца по-късно първият му пълнометражен филм Любовта е кучка (амбициран да покаже един от най-сложните процеси на тази

  • Спонтанните усмивки

    Сигурни сме, че ти се е случвало да видиш или сам да почувстваш или дадеш жест, който предизвиква усмивка у човека, кара го да се чувства добре и го окрилява за остатъка от деня. Случайни, спонтанни моменти, в които протягаш ръка, помахваш на непознат или ти дават повод да се замислиш за доброто у хората. В града, на улицата, по пътя, на плажа,

  • BaBa Zula

    Турските майстори на психеделично-фолклорни джем сесии, експлозивни концерти и акустични импровизации BaBa Zula пристигат за трети път у нас, на 8 август, за Transfiguration Festival. Създадена в началото на 90-те години, групата първоначално експериментира с джаз и сайкъделик рок, с леки влияния от турския фолклор под името ZeN. Постепенно

  • Бина Харалампиева

    От Шекспир и Чехов до Жорди Галсеран (големият каталунски автор, който тя представи за първи път у нас и по чиито виртуозни пиеси продължава да прави постановки), Бина е неуморен търсач на нови хоризонти и усещания, разказвач на вълнуващи истории, в които си струва да се влезе като през невидима врата, отвъд която те чакат необикновени приключения.

  • Phonique

    Какво да ти кажем за него, като ще бъде най-добре просто да кацнеш на Cacao Beach в петък и да чуеш на какво е способен Phonique с твоите две уши. Е, винаги има по някоя пикантерия, която да обогати преживяването. За загрявка преди партито ти мятаме всичко, което Майкъл издаде за себе си. Ще добавим само, че много се изкефихме на представянето му във Facebook, което

  • Eddy Ramich

    Хванахме още един агент, който е на ти с историите зад пулта. Eddy Ramich е познат по целия свят и днес е една от ключовите фигури на европейската електронна денс сцена. Нямаме търпение да чуем сета му на Troyan Riverside Festival, а дотогава те съветваме да загрееш подобаващо. Исках да стана диджей. Но вместо това станах диджей. Заобиколен съм от

  • Реактив

    Говорим си с Албена Баева и Рене Беекман, които са сред двигателите на студиото и са истинско вдъхновение. Тя е магистър по Дигитални изкуства и е отнесла не една престижна награда, а може и да я познаваш като автор на градската акция Приказки по телефона. Той пък е на ти с технологиите, уеб платформите и онлайн маркетинга, като също така е и един от основателите

  • На две, на три. Йоана Богданова

    След като съвсем нарочно срещнахме Бъки, за да разберем що е то бездомен човек у нас (ама наистина), случайно (без да вярваме в случайности) изникна и Йоана. С нея искахме да си поговорим за Градските номади и да разберем как на практика може да се обърне внимание на тези хора, така че да има истинска полза. Тоест - как да помогнеш на удавника, вместо

  • Бъки

    Срещнахме го - ей така. Нарочно. Искахме да си поговорим с бездомен човек, за да разберем колко му е трудно, приятно, лесно, неизбежно или каквото му е, от чисто любопитство. Всъщност от много време си говорим с такива хора, но пазим разказите им за себе си, защото не намирахме основание да ги разказваме, така че да не са самоцелни. Нещо като разкриване

  • Ивайло Петров

    Роден е в град на брега на голяма река и до днес се чувства свързан с него. Всъщност, можеш да видиш това в последния му проект, около който още се шуми - Портрети на срама. Учил е един семестър арабистика, преди да осъзнае, че филологията не е за него, а влечението му към фотографията е достатъчно силно, за да се насочи натам. Завършва в НБУ, където води

  • Жорж Димитров

    Жорж Димитров е от онези хора, с които разговорът започва веднага и тече неусетно. Личи му, че обича живота, както и сам твърди. Срещаме се под дъжда в Борисовата градина и не усещаме как се изнизва почти час, докато се разхождаме, говорим и търсим локации за снимки. През цялото време той вдъхновено разказва за инициативите на Модо, за концерта на възглавници

  • Brave Moustache

    С Дидо Пешев пътищата ни се пресякоха още преди 2-3 години, когато с DIY агенцията си Brave Moustache организира концерта на американските хардкор/пънк валяци Cancer Bats. Още преди това пък ни хвана окото с адски отличителния артуърк, който прави за собствената си банда Them Frequencies, а от марката започнаха да излизат страхотни тениски със

  • Соня Тодорова

    Соня Тодорова завършва геодезия в София, а след пет години във Виена получава и докторска степен по специалността. Работи като преводач, докато гледа двете си деца и току що издаде първата си книга Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други. Решава да покаже как се зараждат късите разкази и случките, които провокират писателите

  • Гергана Данданова

    Първата среща с Гергана (а вероятно и всяка следваща) ти действа отрезвяващо. Сякаш излизаш от дълбокия сън на битовизма и рязко се замисляш как е възможно все още да съществуват толкова истински, непринудени и неподправено добри хора. Открихме я там, където се намира обикновено - в театъра, и се зарадвахме като малки деца, когато ни разходи из коридорите

  • Вячеслав и Яна

    Вячеслав Стоянов е бесарабски българин на 41 години, който се връща в България през 1997. Пътешественик и авантюрист по душа, той е постоянно на път - първо на стоп, а после открива свободата и мобилността на велосипеда и не спира да върти педалите по пътищата (и далеч не само по тях) вече 10 години. Познаваме го като основно лице в Sofia Green Tour и

  • Вито Валентинов

    Вито Валентинов рисува от малък, а на уроци тръгва 12-годишен. На 14 го приемат в Художествената гимназия, където завършва графика. В Академията учи 2 години стенопис, но недоволен от системата на образование напуска. Срещата с изкуството на британския скулптор Тони Краг в Галерията за чуждестранно изкуство през 1997 предопределя решението

  • Явор Гигов

    Явор Гигов се вихри основно в Столичния куклен театър. Участвал е в постановките Меко казано, Продаденият смях, В лунната стая, Етажна гроздова (в Сълза и смях) и още. Съвсем скоро, на 29 май - петък, е премиерата на най-новия му спектакъл Без обувки, който можеш да гледаш в Кукления театър, салон Гурко. Пиесата е авторски моноспектакъл на Явор Гигов по идея