☰
Sofialive.bg
✕
  • Денят
    • Пука ли ти, че...
    • Нещо ново
  • Героите
    • Наш човек
    • Фронтално
  • Афишът
    • Театър
    • Кино
    • Изложби
    • Книги
    • Библиотеки
    • Музика
  • Местата
    • Запазено място
    • Всичко на масата
    • Естествен подбор
    • Живот и здраве
    • НЕ-РЕАЛНО

Още от Нещо ново

  • Изабел Льобастар Изабел Льобастар
    Изабел Льобастар 21.01.2011

    Събуждам се много трудно. Аз съм нощна птица и вдъхновението ми идва, когато всички вкъщи са заспали. Не мърдам от нас без фотоапарата си и един малък бележник, в който записвам какво съм открила по улиците на София. Любимото ми място е площад „Славейков" и пейката с двамата поети. Често сядам до тях и водя там всичките си гости от чужбина.Харесват ми и хората

  • Гари и Бени Гари и Бени
    Гари и Бени 14.01.2011

    На колко години сте? Гари: На 51, но не ми личат. Нямам деца и бивши жени.Бени: След седмица ставам на 40 и ще празнувам въпреки поверието, че не трябва да се прави. Даже писах мейл до Светия синод да ги питам това християнска догма ли е, или какво. Отговориха ми веднага и обясниха, че няма такова нещо. С какво се събуждате?Гари: Със слънцето, че даже и преди

  • Евгени Йонов Евгени Йонов
    Евгени Йонов 13.01.2011

    Кой е шеф на фабриката за Абсолют? Как кой, Бойко Борисов. Какво напипваш с лявата ръка в мрака? Телефонът ми, който за жалост е винаги до мен. Къде изчезна повелителят на мухите? О, въобще не е изчезнал, а още си е в нас. Какво чете Кафка на плажа? Нещо за красиви жени. Коя жена е красива? Всяка една, стига да не е във фолк индустрията. Например моята жена (джаз феята

  • Тома Спространов: Аз съм извънземен 07.01.2011

    Как се озова тук и с кого дойде? Абе с едни аматьори, които се опитаха да направят космически кораб, но явно е било само изпитателен проект. В началото тръгнахме към Юпитер, но се оказа, че през цялото време сме летели в обратната посока. Накрая кацнахме в средата на Борисовата. С картите май никъде ви няма? Хич. Ние не можем да се оправим в магазина,

  • Бенита Примо 07.01.2011

    Събуждам се с надеждата за един хубав ден.Не мърдам от вкъщи без добра книга в чантата. Никога не закъснявам за сериозни ангажименти и пърформанси. Тия дни обаче непрекъснато ми се случва.Умирам от срам, изложа ли се по време на представление. Не ми се случва често, а и публиката го приема със смях. Все си повтарям, че може! Стига сам да си го направиш.

  • Илияна Костова 07.01.2011

    Мислех си да стана аниматор и дори ходех на уроци по рисуване като малка. Заобиколена съм от хора, които са много внимателни и любвеобилни, ако става въпрос за най-близките ми. Тези на улицата са доста неучтиви и това ми тежи. Най-лесно се работи с хора, с които мислите по един и същи начин. А най-трудно, когато няма мотивация от другата страна. Бих превела

  • Eмил Симеонов 30.12.2010

    Мислех си да стана сюрреалист. Като Салвадор Дали. И станах художник-аниматор. Заобиколен съм от хора, които са много различни - и като възраст, и като националност. Най-лесно се работи с канадци. Готини са и в същото време са големи професионалисти. Американците също са изключително добри, но твърде агресивни.А най-трудно - с (въздиша) режисьора

  • Мира Лазарова 30.12.2010

    Напоследък се събуждам със сериозни размишления за големите неща в живота ми, които много-много не подхождат на началото на деня. Първо виждам дома си, който истински обичам. Променя се заедно с мен и е като хубав мой портрет. Хората, които влизат са ми любими, никога не каня гости от социално лицемерие. Бягството ми е да се прибера вкъщи. Когато вляза, сякаш

  • Константин, Елена и Ангел 23.12.2010

    Откога сте заедно?Ангел: (малко нерешително) От доста време, може би четири-пет години. То нашата работа стана покрай работата в офиса. Женени ли сте? (и двамата) Не.Бихте ли го направили в църква?(и двамата) Не!Ангел: Малко е лицемерно, особено ако не си вярващ. Много хора се венчаят в църква само заради родителите си.Какво няма да има на вашата

  • Ерол от Уикеда: Аз съм пенсионер 23.12.2010

    Кога отлетяха годините? Ами направо като сън, не знам кво стана - кога бех на 20, кога станах на 67. Просто такъв е животът - докато се усмихнеш и се озъбиш. Обаждат ли се внуците? Единият е в Берлин, учи. Другият замина за Масачузетс в университета. Добре са, обаждат се, викат, че се оправят. Това да се чува! И ние сме добре, викаме им, ама не сме много добре.

  • Теа и Нона Тошкови 23.12.2010

    Кой е шеф на фабриката за Абсолют? Нона: (с изплезен език) Шеф на фабриката за? Теа: Абсолют. Алкохолът. Но може и да не е алкохолът. Нона: (изкрещява) Мери Попинз! Защо пък тя? Нона: Не знам, забила ми се е в главата. Теа: (гледа към земята) Според мен всеки може да е шеф, ако умее да командва и има вкус. А какво закусват шампионите? Нона: (върти се на стола)

  • Любомир Савинов 22.12.2010

    Мислех си да стана (засмива се) човек, който прави каменни облицовки. Идва ми отвътре и дори съм работил това, ама за малко. Но станах пекар и управител на хлебарница, защото ми харесва повече, а и работата е разнообразна. Заобиколен съм от хора, на които в сърцето им е да правят хляб. Хляб в професията има, ако човек уважава клиентите си и през целия ден

  • Катрин Панкол 17.12.2010

    Събуждам се с чаша чай и вестник. Сутрин ми идват повечето идеи. Не мърдам от вкъщи, без да закуся, това е като да си измия зъбите. Никога не закъснявам за среща. Не обичам и да чакам. Търпението ми се изчерпва на 15-ата минута и си тръгвам, независимо с кого трябва да се видя. Умирам от срам, когато се тъпча с шоколад, ядки, сладолед и други калорични храни. После

  • Калин Владимиров 17.12.2010

    Мислех си да стана биолог, защото обичам животните. Даже като малък имах микроскоп и всичко останало.И станах вътрешен дизайнер. Започнах да оценявам жените повече от кучетата (усмихва се) - идеалната архитектура.Заобиколен съм от ентусиасти. Обединява ни 3D-то, но не си пъхат носа в работите ми, защото знаят (сега става сериозен), че аз съм шефът.

  • Васил Гюров 17.12.2010

    Кой е шеф на фабриката за Абсолют? Не си спомням как се казва, но ми предлагаше наливна водка Абсолют много изгодно преди години.Какво напипва лявата ръка на мрака? Кутия цигари Слънце без филтър в джоба на сакото, което е Тъксидо Муун. Къде изчезна повелителят на мухите? Някъде в киберпространството.Какво чете Кафка на плажа? Спасители

  • Франко Лусиани 10.12.2010

    Събуждам се с шума на чайника. Първото, което правя, е чаша мате.Не мърдам от вкъщи без моя iPod.Никога не закъснявам за влака. Често ходя при родителите ми, които живеят в Росарио, на север от Буенос Айрес.Умирам от срам, че по света гладуват хора, а ние само си говорим за справедливост и хуманност. Все си повтарям, че съм

  • Коко Брайс 10.12.2010

    Какво напипва лявата ръка на мрака? Моите бийтове, кво друго. През останалото време люлее бебешки люлки.Добре де, кажи ни кой хърка в котешката люлка тогава? Май съм аз. Но само като спя по гръб.Къде изчезна повелителят на мухите? Не го знам къде е в момента, но подозирам, че се е забил пред компютъра. Крие се от студа и работи по новия си албум. Какво

  • Андрония Попова: Аз съм сериен убиец 10.12.2010

    Как започна всичко? Тъжна история, не ми се говори.Добре, откога си в бранша тогава? Има-няма петнайсет години.Как си избираш жертвите? По миризмата. И на какво миришат? На лимонова торта.Кой е следващият? Сервитьорката.Не те ли мъчи съвестта? Не! (поправя се) Отначало. (пак се поправя) Ама за кратко. Вярваш ли в Бог? Да (притихва).Е как така? Еми, така!

  • Жаклин Вагенщайн 03.12.2010

    Разкажи ми за пуйката, Жаки? Нашата пуйка е синя. Казва се Антоанета. Тя често се вози в трамвая, без да си дупчи билета (смее се).Кой е шеф на фабриката за Абсолют? Авантюристите, как кой. Какво напипва лявата ръка на мрака? (с гробовен глас) Ключа от бездната.Къде изчезна повелителят на мухите? В къщата на духовете.Какво чете Кафка на плажа?

  • Проф. Димитър Делчев 02.12.2010

    Като малък, исках да стана художник.И станах. Преди смятах за такъв само онзи, който държи молив или четка в ръката, но всеки е артист в професията си - и занаятчията, и готвачът. Добрият екип е важен, защото обогатява. В Академията се уважаваме. Преподавам от поне десет години и досега не съм чул една лоша дума. Откровен съм и с колегите, и със студентите.

  • ‹
  • 1
  • 2
  • ...
  • 99
  • 100
  • 101
  • 102
  • 103
  • 104
  • 105
  • 106
  • 107
  • ›
  • За нас
  • Условия за ползване
  • Правилна за бисквитките
  • Карта на сайта
  • За реклама
  • Контакти
© Sofialive.bg - 2025