Аз винаги се намирам в едно състояние на кипене. Боря се да постигам целите си, ядосвам се, когато не се получава, гневен съм на простака и тариката, вбесявам се на несправедливостта. И накрая, след целия напън да отстоявам себе си, след цялото кипене, просто ще се изпаря. Но преди това, ще съм изпарил много други.
Още през XIX век, американският мислител и писател Ралф Уолдо Емерсън казва, че да бъдеш себе си в свят, който постоянно се опитва да те превърне в някой друг, е най-голямото постижение. Разбира се, далеч съм от мисълта, че човек трябва да бъде като кон с капаци, но живеейки в постоянно развиващ се свят, аз държа да бъда себе си, защото не искам някъде по пътя, да осъзная, че съм се изгубил. Това естествено може да стане само когато човек познава достатъчно добре себе си, ясно следва целите си, има принципи и моралните ценности.
През целия ни живот, обкръжаващият ни свят, ни тласка в една или друга посока, сякаш единствената му цел е да ни изкриви. Можеш да се съобразиш с това или да имаш смелостта останеш верен на себе си. Не е задължително да следваш стадото по добре утъпканата пътека. Направи си свой път. Няма да е лесно, но никой не е обещавал, че ще бъде. Ако искаш да живееш в мир със себе си и да постигнеш пълния си потенциал, вземи нещата в свои ръце.
На първо място, живей в съответствие със своите ценности. С няколко думи: ценностите са трайни убеждения или идеали, отнасящи се до това кое е добро и кое лошо, кое е правилно, и кое - неправилно. Да бъдеш себе си е свързано с това, в което вярваш и ценностите, които имаш. Когато започнеш да възприемаш и копираш чуждия морал, съобразявайки се с очакванията и начина на мислене на околните, ти предаваш себе си. Освен, ако възгледите на обкръжаващите не покриват изцяло твоите. Но това някак си ми изглежда непостижимо. Така че за да знаеш кой си, независимо какво се случва в живота ти, следвай своите ценности и верую.
На второ място: открий кой си. Коя е твоята идентичност. Когато имаш тази основа, ти лесно можеш да отстояваш себе си.
Трето - бъди смел. Знам, че не е никак лесно да си в другия коридор, а не в този с тълпата, но на финала осъзнаваш, че си е заслужавало.
Четвърто - определи границите на допустимото. Своите граници.
Наскоро един приятел ми разказа, че в call-центъра където работи, взели нов човек – експерт, работил дълго време в конкурентна фирма. Запознавайки се с работата, той попитал моя познат защо не е успял да направи допълителна продажба при последния разговор. Отговоът бил, че е предложен допълнителен продукт на клиента, но той отказал с аргумента, че предложението му харесва, но е пенсионер, с малка пенсия, и в момента не може да си го позволи. „Експертът“ риторично попитал: „Е теб това какво те интересува това? Трябва докрай да ги изцедиш.“
Та ето това са граници. Почуствах се горд с моя приятел. Човек с морал и граница за допустимост, която си е определил и която не би престъпил. Независимо какво ще му коства това. А относно другия герой в разказа – е той определено няма как някога да бъде мой приятел.
И последно, пето - определи своята посока и цел. Без ясна цел човек е като лодка, която вълните отнасят в една или друга посока.
Въпреки че малко прилича на сектантски, текстът ми иска да каже, че е важно да бъдеш себе си и да го отстояваш, имайки солидна база за това. И не бъркай „отстоявай себе си“ с „бъди упорит егоист“.
Аз винаги се намирам в едно състояние на кипене. Боря се да постигам целите си, ядосвам се, когато не се получава, гневен съм на простака и тариката, вбесявам се на несправедливостта. И накрая, след целия напън да отстоявам себе си, след цялото кипене, просто ще се изпаря. Но преди това, ще съм изпарил много други.
Още през XIX век, американският мислител и писател Ралф Уолдо Емерсън казва, че да бъдеш себе си в свят, който постоянно се опитва да те превърне в някой друг, е най-голямото постижение. Разбира се, далеч съм от мисълта, че човек трябва да бъде като кон с капаци, но живеейки в постоянно развиващ се свят, аз държа да бъда себе си, защото не искам някъде по пътя, да осъзная, че съм се изгубил. Това естествено може да стане само когато човек познава достатъчно добре себе си, ясно следва целите си, има принципи и моралните ценности.
През целия ни живот, обкръжаващият ни свят, ни тласка в една или друга посока, сякаш единствената му цел е да ни изкриви. Можеш да се съобразиш с това или да имаш смелостта останеш верен на себе си. Не е задължително да следваш стадото по добре утъпканата пътека. Направи си свой път. Няма да е лесно, но никой не е обещавал, че ще бъде. Ако искаш да живееш в мир със себе си и да постигнеш пълния си потенциал, вземи нещата в свои ръце.
На първо място, живей в съответствие със своите ценности. С няколко думи: ценностите са трайни убеждения или идеали, отнасящи се до това кое е добро и кое лошо, кое е правилно, и кое - неправилно. Да бъдеш себе си е свързано с това, в което вярваш и ценностите, които имаш. Когато започнеш да възприемаш и копираш чуждия морал, съобразявайки се с очакванията и начина на мислене на околните, ти предаваш себе си. Освен, ако възгледите на обкръжаващите не покриват изцяло твоите. Но това някак си ми изглежда непостижимо. Така че за да знаеш кой си, независимо какво се случва в живота ти, следвай своите ценности и верую.
На второ място: открий кой си. Коя е твоята идентичност. Когато имаш тази основа, ти лесно можеш да отстояваш себе си.
Трето - бъди смел. Знам, че не е никак лесно да си в другия коридор, а не в този с тълпата, но на финала осъзнаваш, че си е заслужавало.
Четвърто - определи границите на допустимото. Своите граници.
Наскоро един приятел ми разказа, че в call-центъра където работи, взели нов човек – експерт, работил дълго време в конкурентна фирма. Запознавайки се с работата, той попитал моя познат защо не е успял да направи допълителна продажба при последния разговор. Отговоът бил, че е предложен допълнителен продукт на клиента, но той отказал с аргумента, че предложението му харесва, но е пенсионер, с малка пенсия, и в момента не може да си го позволи. „Експертът“ риторично попитал: „Е теб това какво те интересува това? Трябва докрай да ги изцедиш.“
Та ето това са граници. Почуствах се горд с моя приятел. Човек с морал и граница за допустимост, която си е определил и която не би престъпил. Независимо какво ще му коства това. А относно другия герой в разказа – е той определено няма как някога да бъде мой приятел.
И последно, пето - определи своята посока и цел. Без ясна цел човек е като лодка, която вълните отнасят в една или друга посока.
Въпреки че малко прилича на сектантски, текстът ми иска да каже, че е важно да бъдеш себе си и да го отстояваш, имайки солидна база за това. И не бъркай „отстоявай себе си“ с „бъди упорит егоист“.
Гласували общо: 1 потребители