Адриана Николова - Pe4enkata

Новината вече обиколи земното кълбо няколко пъти - от 31 март 2012-а Pe4enkata и Скилър са новите бийтбокс шампиони на света! (тук следват възторжени подвиквания, овации и максимален респект, както се казва) Преди да развее родния трибагреник на третия световен Beatbox Battle в Берлин, нашата чудесна Адриана Николова размазва една сюрия момчета по националните бийтбокс състезания (размазва ги и в един друг смисъл, но по този въпрос - надолу). Не пропусна да го направи и миналия септември пред Паметника на Съветската армия, когато за втори пореден път взе втора награда, като трябва да се знае, че стратегически за България е по-добре националният шампион да бъде мъж. Председателят на световната бийтбокс асоциация Бийлоу обаче още през 2010-а, пак пред Съветската армия, връчи на Pe4enkata „wild card", или изключителното право да представлява страната ни на световното за жени, което е дяволски добър ход, мистър Бийлоу.

Как беше на голямата сцена? Трудно беше, много трудно. И за първи път толкова напрегнато, за малко да получа нервна криза, обаче се овладях, слава Богу. Тук всички сме приятели, а там беше като на война - всеки в отделно кътче, прави си бийтбокса, репетира, гледа лошо. Това преди батъла, де. После се забавлявахме.
Какво направи, когато разбра, че си световна шампионка? Ами, разплаках се.

Има ли нещо общо между оперното пеене и бийтбокса? И в двете се работи с диафрагмата, така че при мен се съчетават идеално.
За коя оперна роля си мечтаеш? Може би Царицата от Вълшебната флейта на Моцарт. Освен че е трудна, е и много ефектна (тананика я). Между другото, това го направих с биийтбокс на световното. Правих и гайда, и пях народно също. Бях се подготвила с фолклорни ръкави, ама скрити в тези на блузата.

Правиш ли си шегички с бийтбокс? Със Скилър бяхме веднъж в един магазин, той си взима бира и пита продавачката: „Извинете, имате ли отварачка?", а тя изобщо не му обръща внимание и вика: „Не, не." И Скилър пак: „Гледайте сега как ще си отворя бирата с око!" Тя не го поглежда, не го поглежда, но най-накрая се обръща и той само - с бирата пред окото - прави тоя звук „цсссссс". И продавачката: „О, не, не, не!", почва там да се плаши. Друго любимо ми е, пак със Скилър, като „скъса" 50 лева пред една касиерка.

Какво още освен опера, пиано и бийтбокс? Занимавам се с тенис на маса и - ох, то сега ще прозвучи нескромно - ама три години съм градска шампионка на Плевен.
Стига, бе! Какво правиш след училище? Аз съм там от 8:00 до 18:00. Много часове, дупки - абе, ужас е. Като се прибера, съм гроги. Стоя един час, без да мърдам, и гледам в една точка. След това се поокопитвам, сядам на компютъра и, естествено, проверявам фейсбука. Правя бийтбокс или, ако се налага, свиря и пея. И лягам.

А уикенда? Навънка с приятели. Разхождаме се, на пицария, на китайски ресторант. Не съм много по дискотеките, ходя само ако имам участие.
Значи домашни партита? Това - да. Пеем, свирим, правим бийтбокс, всичко е окей. Играем на Туистър - голям смях, разказваме си вицове, всякакви глупости, ядем.
Пием? Мога да си пийна с приятели, да ни стане весело, но не и „Сега ще ида и ще се напия!" Такива не ги обичам.

Като малка какво дете беше? Оооо, отвратително! (хълца от смях) Мама вика: „С теб съм отгледала пет момчета." Бях луда, ама луда за осем. Какво ли не съм правила. И в училище бях страшно буйна, тичах из коридорите, биех се. Значи, наистина много се биех. Всичките момчета ги биех. Имах забрана със закон да се бия (смее се).

И защо така с момчетата? Абе, не знам. Само ме дразнеха. То не толкова, че се бия, ами някой някого закачи и аз веднага - Мара Подробната, да скоча да го защитя.
Ти отнасяла ли си си боя? О, веднъж попаднах на един боксьор, който ми разказа играта (смее се). Може би оттогава не се бия. И като цяло се кротнах.
Имаш ли гадже? Точно сега нямам и не мисля да имам в следващите няколко месеца. Ако съм с гадже, цялото ми време е насочено там, а другото е назад. Затова по-добре не. А и няма човек, който да ми харесва на този етап.

От кого искаш да си вземеш автограф? Честно да ви кажа, за мен това са абсолютно безмислени неща. Вече има фотоапарати - просто мога да се снимам с човека.
Да, бе, сори. И с кого искаш да се снимаш тогава? Е, тука ме затруднихте. (мисли) Не знам, аз с Васил Найденов вече имам снимка (смее се). Наистина много го харесвам. Беше на един грандиозен концерт в Плевен, на който аз дотърчах, след като бях ходила на друг по същото време, за да гледам Деси Слава и КариZма - също добри според мен.

А от чуждите? Има един страхотен джаз музикант - Мишел Камило. Или Beardyman, английски бийтбоксър, супер шоу прави. И Тина Търнър, Ал Пачино, Антъни Хопкинс.
Кой ти е любимият композитор? Бах. Всеки път когато го свиря, съм „Мразя го, мразя го!" Обаче накрая, когато всичко е изработено - ами, няма друг като него, супер е. Наистина е гениален, най-добрият полифоник. Доста хора не го харесват, но аз мисля, че просто не го разбират. Шопен също е страхотен композитор.

Има ли съдба, или всеки сам си пише живота? Аз вярвам в Господ. И знам, че винаги когато се потрудя и се помоля, нещата се случват. Преди състезания също си казвам молитва. Малко е гадно, че не ходя всяка неделя на църква, но страшно се изморявам през седмицата и не всеки път мога да стана. Просто съм вярваща - не защото така са ме възпитали, а защото ми се е доказало не малко пъти, че има Бог.
Как така ти се е доказало? Имахме случай - действителен! - с наши съседи, бяха ни на гости, тогава момченцето им беше на две и половина. А се казва, че децата до три години виждат иконите живи. Ние имаме една на Св. Йоан Кръстител и случката става точно на датата, на която той е бил обезглавен. Момченцето, както стоеше, се обърна към иконата и каза: „Мамо, виж, на този чичко му падна главата."

Кауза, зад която без колебание би застанала? Зад всяка хубава кауза - за СПИН, за почистването на България. Даже ще изляза с мои приятели на чистенето в Плевен. Страхотно е да правим хубави неща за страната си и понякога ме е яд колко талант се пропилява. Ние сме един от най-талантливите народи на планетата - мое мнение.
Къде се губи целият този талант? Нашето поколение няма цел и посока. То всеки ден излиза, ходи или не ходи на училище, пуши, пие, прави мизерии, прибира се, кара се с някого, ляга, спи. Няма цел. Не с всички е така, разбира се, но познавам толкова талантливи хора, които ей така си пропиляват шанса.

Имаш ли обяснение защо? Според мен семейството е адски важен фактор за реализацията, за израстването на един човек. Аз ги разбирам и родителите - като имат да хранят две деца, да ги обличат, да ходят на училище - връщат се от работа уморени, кога да им обърнат внимание? И не знаят накъде тръгват тия деца.
Каква е твоята цел и посока? Да бъда оперна певица в Италия. В България така са направени нещата, че няма пазар за оперно пеене, а и за много други неща. Но никога не съм се колебала или притеснявала. Ние живеем в Европа, а аз правя това, което ми харесва.

Пожелай си нещо. Труд. Помощ, малко или много - индивидуалистите не стигат далече, макар че аз съм мааалко индивидуалистка и това не е хубаво. И задължително подкрепа. Ако ме е страх от нещо, то е завистта. Гадно е. Има един виц за казаните в ада, дето на българите не им трябва пазач - те сами се дърпат надолу. Това е тъжната истина.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Новината вече обиколи земното кълбо няколко пъти - от 31 март 2012-а Pe4enkata и Скилър са новите бийтбокс шампиони на света! (тук следват възторжени подвиквания, овации и максимален респект, както се казва) Преди да развее родния трибагреник на третия световен Beatbox Battle в Берлин, нашата чудесна Адриана Николова размазва една сюрия момчета по националните бийтбокс състезания (размазва ги и в един друг смисъл, но по този въпрос - надолу). Не пропусна да го направи и миналия септември пред Паметника на Съветската армия, когато за втори пореден път взе втора награда, като трябва да се знае, че стратегически за България е по-добре националният шампион да бъде мъж. Председателят на световната бийтбокс асоциация Бийлоу обаче още през 2010-а, пак пред Съветската армия, връчи на Pe4enkata „wild card", или изключителното право да представлява страната ни на световното за жени, което е дяволски добър ход, мистър Бийлоу.

Как беше на голямата сцена? Трудно беше, много трудно. И за първи път толкова напрегнато, за малко да получа нервна криза, обаче се овладях, слава Богу. Тук всички сме приятели, а там беше като на война - всеки в отделно кътче, прави си бийтбокса, репетира, гледа лошо. Това преди батъла, де. После се забавлявахме.
Какво направи, когато разбра, че си световна шампионка? Ами, разплаках се.

Има ли нещо общо между оперното пеене и бийтбокса? И в двете се работи с диафрагмата, така че при мен се съчетават идеално.
За коя оперна роля си мечтаеш? Може би Царицата от Вълшебната флейта на Моцарт. Освен че е трудна, е и много ефектна (тананика я). Между другото, това го направих с биийтбокс на световното. Правих и гайда, и пях народно също. Бях се подготвила с фолклорни ръкави, ама скрити в тези на блузата.

Правиш ли си шегички с бийтбокс? Със Скилър бяхме веднъж в един магазин, той си взима бира и пита продавачката: „Извинете, имате ли отварачка?", а тя изобщо не му обръща внимание и вика: „Не, не." И Скилър пак: „Гледайте сега как ще си отворя бирата с око!" Тя не го поглежда, не го поглежда, но най-накрая се обръща и той само - с бирата пред окото - прави тоя звук „цсссссс". И продавачката: „О, не, не, не!", почва там да се плаши. Друго любимо ми е, пак със Скилър, като „скъса" 50 лева пред една касиерка.

Какво още освен опера, пиано и бийтбокс? Занимавам се с тенис на маса и - ох, то сега ще прозвучи нескромно - ама три години съм градска шампионка на Плевен.
Стига, бе! Какво правиш след училище? Аз съм там от 8:00 до 18:00. Много часове, дупки - абе, ужас е. Като се прибера, съм гроги. Стоя един час, без да мърдам, и гледам в една точка. След това се поокопитвам, сядам на компютъра и, естествено, проверявам фейсбука. Правя бийтбокс или, ако се налага, свиря и пея. И лягам.

А уикенда? Навънка с приятели. Разхождаме се, на пицария, на китайски ресторант. Не съм много по дискотеките, ходя само ако имам участие.
Значи домашни партита? Това - да. Пеем, свирим, правим бийтбокс, всичко е окей. Играем на Туистър - голям смях, разказваме си вицове, всякакви глупости, ядем.
Пием? Мога да си пийна с приятели, да ни стане весело, но не и „Сега ще ида и ще се напия!" Такива не ги обичам.

Като малка какво дете беше? Оооо, отвратително! (хълца от смях) Мама вика: „С теб съм отгледала пет момчета." Бях луда, ама луда за осем. Какво ли не съм правила. И в училище бях страшно буйна, тичах из коридорите, биех се. Значи, наистина много се биех. Всичките момчета ги биех. Имах забрана със закон да се бия (смее се).

И защо така с момчетата? Абе, не знам. Само ме дразнеха. То не толкова, че се бия, ами някой някого закачи и аз веднага - Мара Подробната, да скоча да го защитя.
Ти отнасяла ли си си боя? О, веднъж попаднах на един боксьор, който ми разказа играта (смее се). Може би оттогава не се бия. И като цяло се кротнах.
Имаш ли гадже? Точно сега нямам и не мисля да имам в следващите няколко месеца. Ако съм с гадже, цялото ми време е насочено там, а другото е назад. Затова по-добре не. А и няма човек, който да ми харесва на този етап.

От кого искаш да си вземеш автограф? Честно да ви кажа, за мен това са абсолютно безмислени неща. Вече има фотоапарати - просто мога да се снимам с човека.
Да, бе, сори. И с кого искаш да се снимаш тогава? Е, тука ме затруднихте. (мисли) Не знам, аз с Васил Найденов вече имам снимка (смее се). Наистина много го харесвам. Беше на един грандиозен концерт в Плевен, на който аз дотърчах, след като бях ходила на друг по същото време, за да гледам Деси Слава и КариZма - също добри според мен.

А от чуждите? Има един страхотен джаз музикант - Мишел Камило. Или Beardyman, английски бийтбоксър, супер шоу прави. И Тина Търнър, Ал Пачино, Антъни Хопкинс.
Кой ти е любимият композитор? Бах. Всеки път когато го свиря, съм „Мразя го, мразя го!" Обаче накрая, когато всичко е изработено - ами, няма друг като него, супер е. Наистина е гениален, най-добрият полифоник. Доста хора не го харесват, но аз мисля, че просто не го разбират. Шопен също е страхотен композитор.

Има ли съдба, или всеки сам си пише живота? Аз вярвам в Господ. И знам, че винаги когато се потрудя и се помоля, нещата се случват. Преди състезания също си казвам молитва. Малко е гадно, че не ходя всяка неделя на църква, но страшно се изморявам през седмицата и не всеки път мога да стана. Просто съм вярваща - не защото така са ме възпитали, а защото ми се е доказало не малко пъти, че има Бог.
Как така ти се е доказало? Имахме случай - действителен! - с наши съседи, бяха ни на гости, тогава момченцето им беше на две и половина. А се казва, че децата до три години виждат иконите живи. Ние имаме една на Св. Йоан Кръстител и случката става точно на датата, на която той е бил обезглавен. Момченцето, както стоеше, се обърна към иконата и каза: „Мамо, виж, на този чичко му падна главата."

Кауза, зад която без колебание би застанала? Зад всяка хубава кауза - за СПИН, за почистването на България. Даже ще изляза с мои приятели на чистенето в Плевен. Страхотно е да правим хубави неща за страната си и понякога ме е яд колко талант се пропилява. Ние сме един от най-талантливите народи на планетата - мое мнение.
Къде се губи целият този талант? Нашето поколение няма цел и посока. То всеки ден излиза, ходи или не ходи на училище, пуши, пие, прави мизерии, прибира се, кара се с някого, ляга, спи. Няма цел. Не с всички е така, разбира се, но познавам толкова талантливи хора, които ей така си пропиляват шанса.

Имаш ли обяснение защо? Според мен семейството е адски важен фактор за реализацията, за израстването на един човек. Аз ги разбирам и родителите - като имат да хранят две деца, да ги обличат, да ходят на училище - връщат се от работа уморени, кога да им обърнат внимание? И не знаят накъде тръгват тия деца.
Каква е твоята цел и посока? Да бъда оперна певица в Италия. В България така са направени нещата, че няма пазар за оперно пеене, а и за много други неща. Но никога не съм се колебала или притеснявала. Ние живеем в Европа, а аз правя това, което ми харесва.

Пожелай си нещо. Труд. Помощ, малко или много - индивидуалистите не стигат далече, макар че аз съм мааалко индивидуалистка и това не е хубаво. И задължително подкрепа. Ако ме е страх от нещо, то е завистта. Гадно е. Има един виц за казаните в ада, дето на българите не им трябва пазач - те сами се дърпат надолу. Това е тъжната истина.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆