"Щом с музика се храни любовта, свирете", е възкликнал някога Шекспир. Сам Иняриту многократно е казвал за себе си, че музиката го е „изваяла“ като творец много по-силно, отколкото са сторили филмите. На 21 Иняриту е водещ в рок радио, на което сетне става директор и което така популяризира, че днес спокойно можем да го наречем „най-слушаното радио в Мексико“. Преди да се захване с тежката артилерия на собственото кино обаче, Иняриту се заема с композиране на филмова музика. До ден днешен не спира да повтаря, че единственото условие за всеки успешен творец е да притежава ритъм, без който музиката, киното, архитектурата и изобщо - правилният ход на Вселената, са немислими. „Ако го нямаш у себе си, ако не го разбираш, е изключено да направиш нещо витално. Може да познаваш занаята, да имаш знанията, да имаш средствата, да ти е хрумнала идеята, но нямаш ли ритъм, си просто преебан.“
Всекиму е ясно, че парите, сами по себе си, не са най-голямото богатство. Понякога са нужни само „един прозорец и безброй звезди“. Друг път обаче 1000 долара биха могли да предоставят във висша степен полезен опит, както и цялата емоционална зрялост, която върви ръка за ръка с него. Точно така са се стекли събитията и за Иняриту, чиито баща, не особено богат инак човек, е подарил на сина си 1000 долара, с които той да обиколи света. На 17 Иняриту пътешества из Атлантическия океан на товарен кораб и прекарва общо две години в работа из Европа и Африка - опит, който безспорно рефлектира върху житейската му и кинематографска мъдрост. „Постигнеш ли успех, вкуси го и го плюй веднага, защото е отровен“ пък е мъдростта, която е наследил от баща си.
Мигът, в който човек започне да харесва себе си, е началото на един доживотен романс. При все, че това не е никак лесно, още по-трудно ни се вижда да се влюбиш от разстояние, както е сторил Иняриту, чувайки само и единствено името на своята бъдеща съпруга - Мария Еладия. Приятел го поканил на кинопрожекция, където щяла да бъде и тя - Мария Еладия. Името било достатъчно, за да я пожелае, а първият поглед само допълнил категоричното намерение за дълъг брачен живот и - в случая - двама наследници.
Въпреки че беше номиниран за Любовта е кучка (малък ад от преплетени човешки съдби) през 2000, Вавилон (драматичен, травматичен и много красив) през 2007 и Бютифул (грозновата история за истинската човешка мизерия) през 2011, Иняриту обира статуетките чак през 2015 с Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството. Идната година пък всички предричаме успех и с нетърпение очакваме появата на The Revenant - вдъхновен от действителната история на търсещ възмездие трапер, обран и изоставен от своите доскорошни другари, след като е бил тежко ранен от гризли (историята е разказана в едноименния роман на Майкъл Пунке, както и в Пустош на Роджър Зелазни). В главните роли този път са двама ултимативни любимци - Том Харди и Леонардо ди Каприо, на когото искрено желаем най-сетне да грабне заветната статуетка.
Когато през май 2000 Алехандро Гонсалес Иняриту пристигнал за пръв път на филмовия фестивал в Кан, той бил нищо повече от млад ентусиаст от страна, чието киноизкуство на международната сцена се резюмирало в две думи: Артуро Рипстейн. Пет месеца по-късно първият му пълнометражен филм Любовта е кучка (амбициран да покаже един от най-сложните процеси на тази земя - любовта) преобръща правилата на киноиндустрията в Мексико, а и отвъд.
WHEN THE MUSIC’S OVER
"Щом с музика се храни любовта, свирете", е възкликнал някога Шекспир. Сам Иняриту многократно е казвал за себе си, че музиката го е „изваяла“ като творец много по-силно, отколкото са сторили филмите. На 21 Иняриту е водещ в рок радио, на което сетне става директор и което така популяризира, че днес спокойно можем да го наречем „най-слушаното радио в Мексико“. Преди да се захване с тежката артилерия на собственото кино обаче, Иняриту се заема с композиране на филмова музика. До ден днешен не спира да повтаря, че единственото условие за всеки успешен творец е да притежава ритъм, без който музиката, киното, архитектурата и изобщо - правилният ход на Вселената, са немислими. „Ако го нямаш у себе си, ако не го разбираш, е изключено да направиш нещо витално. Може да познаваш занаята, да имаш знанията, да имаш средствата, да ти е хрумнала идеята, но нямаш ли ритъм, си просто преебан.“
БОГАТ-БЕДЕН
Всекиму е ясно, че парите, сами по себе си, не са най-голямото богатство. Понякога са нужни само „един прозорец и безброй звезди“. Друг път обаче 1000 долара биха могли да предоставят във висша степен полезен опит, както и цялата емоционална зрялост, която върви ръка за ръка с него. Точно така са се стекли събитията и за Иняриту, чиито баща, не особено богат инак човек, е подарил на сина си 1000 долара, с които той да обиколи света. На 17 Иняриту пътешества из Атлантическия океан на товарен кораб и прекарва общо две години в работа из Европа и Африка - опит, който безспорно рефлектира върху житейската му и кинематографска мъдрост. „Постигнеш ли успех, вкуси го и го плюй веднага, защото е отровен“ пък е мъдростта, която е наследил от баща си.
ЗА ЛЮБОВТА И ДРУГИ ДЕМОНИ
Мигът, в който човек започне да харесва себе си, е началото на един доживотен романс. При все, че това не е никак лесно, още по-трудно ни се вижда да се влюбиш от разстояние, както е сторил Иняриту, чувайки само и единствено името на своята бъдеща съпруга - Мария Еладия. Приятел го поканил на кинопрожекция, където щяла да бъде и тя - Мария Еладия. Името било достатъчно, за да я пожелае, а първият поглед само допълнил категоричното намерение за дълъг брачен живот и - в случая - двама наследници.
ОСКАРИ
Въпреки че беше номиниран за Любовта е кучка (малък ад от преплетени човешки съдби) през 2000, Вавилон (драматичен, травматичен и много красив) през 2007 и Бютифул (грозновата история за истинската човешка мизерия) през 2011, Иняриту обира статуетките чак през 2015 с Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството. Идната година пък всички предричаме успех и с нетърпение очакваме появата на The Revenant - вдъхновен от действителната история на търсещ възмездие трапер, обран и изоставен от своите доскорошни другари, след като е бил тежко ранен от гризли (историята е разказана в едноименния роман на Майкъл Пунке, както и в Пустош на Роджър Зелазни). В главните роли този път са двама ултимативни любимци - Том Харди и Леонардо ди Каприо, на когото искрено желаем най-сетне да грабне заветната статуетка.
Текст Дани Николова / Фотография maximumwall.com