Извън шегата, много е важно как дишаш града, как го чувстваш. Непрекъснато чета по форумите суперкомплексарски изказвания от рода на: „Жалко, няма вече истински софиянци!", т.е. смята се, че ако не си от тук, няма как да си „истински софиянец". Изобщо не е така - може да си роден в друг град или в друга държава, важното е да си изживавял града (пак се връщам на списъка). Двойното гражданство не е проблем. Плюс това наистина смятам, че всеки българин е малко или много софиянец, най-малкото всеки има някакво отношение към града, знае например улиците и местата в центъра и като му кажеш: „площад Славейков" или „Цариградско" - веднага ще се сети за тях.
„Много исках да напиша разказ, в който да опиша един перфектен ден в София - разказа Александър Шпатов специално за SofiaLive, пиейки любимата си бира (не казваме коя е!). - Сутрин ставаш, правиш нещо, излизаш, отиваш някъде, правиш нещо друго и т.н. Всички готини неща, които могат да ти се случват от сутринта до вечерта в София, събрани в един разказ. Мислех го много, но така и не можех да навържа всичко в една история и в един единствен идеален ден. Междувременно все си добавях по някое място в самия списък с готини неща и накрая реших да го пусна във Facebook така както си беше - именно като списък, не като история. Приятелите ми и те добавиха техни любими места и така се получи статията в Sofia Live, която публикувахте точно преди една година. Всъщност, именно тя влезе и като интро в книгата..."
Александър Шпатов е от онези писатели, за които градът и животът са синоними. Винаги е живял в София, винаги е писал за нея. Готов е да опровергае всеки, който казва, че София не е България. Ироничен към всички форми на комплексарщина, той я описва такава, каквато е: свръхреална и нервна, забавна и абсурдна, будна и динамична, модерна и очарователна. Четирите му сборника с разкази са виртуална топография на града с най-ключовите места и най-странните случки, особено в #НаЖивоОтСофия (изд. Колибри). Предписания: да се пие изстудена и на екс като пиво или на едри глътки - София тук е събрана в 20 ударни парчета с акустика. Останалото ще научиш по-долу. И не забравяй за бирата.
Да изживееш този град... с бира и приятели. През лятото. Например в Кристал.
Път с жълти павета... до Изумрудения град.
Принцеси от Славейков... Ужасно са вкусни. От 10 години ми ги поднася един мрачен тип с вид на вампир... дано той не прочете това! (смях) Всъщност е пич, убеден съм. Щом прави такива принцеси, няма как да не е.
Тест... правил съм
го на страшно много хора, винаги много
се забавляваме. Повечето се провалят.
Рисуват, рисуват и все не е Витоша,
погледната от прозореца вкъщи. Нещо
друго е. Даже една приятелка веднъж ми
каза суперуверено: „Аз всеки ден гледам
от балкона ми Черни връх, отлично знам
как изглежда!". Викам й: „Добре, снимай
ми го". Тя ми праща снимка и обяснява:
„Да, ама то се оказа, че Черни връх въобще
не се виждал от нас..." (смях)
Извън шегата, много е
важно как дишаш града, как го чувстваш.
Непрекъснато чета по форумите
суперкомплексарски изказвания от рода
на: „Жалко, няма вече истински софиянци!",
т.е. смята се, че ако не си от тук, няма
как да си „истински софиянец". Изобщо
не е така - може да си роден в друг град
или в друга държава, важното е да си
изживавял града (пак се връщам на
списъка). Двойното гражданство не е
проблем. Плюс това наистина смятам, че
всеки българин е малко или много софиянец,
най-малкото всеки има някакво отношение
към града, знае например улиците и
местата в центъра и като му кажеш: „площад
Славейков" или „Цариградско" - веднага
ще се сети за тях.
Задържане... най-трудно е със задържането именно сега - когато свършва и лятото.
Ендекария... по-точно: Косово-Крим-Ендекария.
Момиче от София... оказа се рекламен трик, но по-добре да е от тук.
Мол с офиси и подземен гараж... юридически казус с поне две неизвестни.
Вероятности... май не трябваше да пиша такива заглавия, сега какво да кажа? (смях)
Рожден ден на майка ми в Младост 2... през деня прилича на гето, а през нощта е място, пълно с истории. Тази е само една от стотици.
Бири пред Народния... направете си сами този разказ, докато още е топло времето!
Влъхвите от Изток се возят само в ОК Супертранс.... Обичам София по Коледа. Тогава градът е най-пълен, а историите сами тичат по улиците. А най-обичам да си вървя по Графа на 26 декември и да срещна някой приятел, който току-що се е върнал от някое далечно място, където живее.
Панелната църква... обратното на желязна. Или точно същото всъщност.
Декор... статисти, оглеждайте се за камери!
Момиче от Mixtape... обади се!
Приятели... крайно време е да се видим и офлайн.
Молба за напускане... ако ви стиска. Сега е моментът.
Нов дом до Драконов мост... добре, че е само чернова за пътепис.
Тоалей... достойна функция за Мавзолея, в случай, че някога пак го въстановят. Обществен кенеф - именно за това говоря.
Петимата от Петте... пазете се от тях!
#НаЖивоОтСофия (176 стр., 12 лв.) предлага 20 софийски разказа, писани от Шпатов през последните три години. Книгата ще има първа среща с публика на Аполония 2014 в Созопол - 2 септември от 20:00, в Художествената галерия в Стария град. Освен на български, през октомври книгата ще излезе и на английски, а също така ще цъфне и в смартфон приложение, инспирирано от култовия текст Да изживееш този град, който е интро на сборника. Всеки, посетил местата от списъка, ще може да се отбелязва през телефона си като при събрани достатъчен брой локации ще може да си свали електронните версии на книгата безплатно. Проектът #НаЖивоОтСофия е финансиран от програма „Култура" на Столична община за 2014 и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен район за Европейска столица на културата - 2019.
Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова