☰
✕

Андрей Паунов

11902 Категория: Нещо ново
Първо попаднахме на безобразните му стихотворения в алманаха Ах, Мария... (Ходжата Ахмет Арджа/ космонавт бе по душа... и т.н.) някъде през 90-те, после се смяхме безподобно на Георги и пеперудите, а сега едвам се откриваме на пазара Ситняково. Минаваме от едната страна, а той ни пресреща от другата. Дава ни 20 стотинки за цигари, щото не ни достигат, след което се мушваме в някаква кръчма. И понеже нямаме много време, направо започваме с разпита - кво-що става в живота му. Контрира ни с „Ми то това не е интересно, гледайте филмите", но все пак ни разхожда из него накратко. Тръгва от 119 СОУ, а за ІІ клас вече е в Германия, защото баща му е физик и работи върху някаква сложна машинария. Там гледа втората част на Междузвездни войни „в едно кино със самолетни седалки и оттогава не съм се връщал в България". Но това не е съвсем така, защото малко по-късно отново е в 119-о, а после мъчи три години режисура в НАТФИЗ. След което заминава да учи в чешката академия ФАМУ по разменна програма, но програмата я кръцват, преди още да е започнал. Все пак остава в Прага три години, жени се за американската си приятелка (заради документите) и айде към Щатите.

Оттам нататък е трудно за разказване. Бил е какъв ли не, а през 2002-ра се връща с 8 000 долара от последната си работа като счетоводител с идеята да прави късометражка. Изпуква ги до последния цент, „даже си оставих мръсните чорапи в Сан Франциско, щото след месец щях да се върна." Вместо въпросната късометражка обаче прави Георги и пеперудите заедно с Мартичка Божилова, Мисирков и Богданов - и айде пак по света.

Сега от три седмици е в София за българската премиера на последния му Момчето, което беше цар, по който работи четири години. В началото идеята е да обикаля местата, където се е подвизавал бившият ни министър-председател и цар, но в крайна сметка снима само в България. „Филмът не е за царя, а за царството, а то е тук. Срещнах се с всеки ненормалник, който има връзка с него, и събрахме тонове архивни кадри", пали цигара Андрей, отпива от кафето и продължава: „Не е скучна биография, а приятен разговор за енигмата на един призрак, който крачи през мозъците ни и през цялата ни съвременна история."

Питаме го какво става в неговото царство, а той: „Там съм не само цар, но и Господ. Религията са моите проекти и не извършвам платени услуги. Ставам сутрин и решавам накъде ще отплува кораба. Останалите са добре дошли на пътешествието." „Случвало ли се е да потъне?", нахалничим ние. „Той винаги потъва като Титаник, но убеждавам всички, че положението не е чак толкова зле". И започваме от сутринта.

Събуждам се с идеята, че днес нещата ще са по-добре от вчера. Също и с източноевропейската медитация, която е пушене на цигари и гледане кво правят съседите.
Старая се да излизам от вкъщи с празни джобове и сериозно работя върху проекта да нямам телефон и портфейл.

Често се излагам и нямам нищо против, защото човек се излага само когато е честен. Сутрин пред огледалото обаче няма кого да излъжа.
Идеалната вечер е с идеалните хора, забравете за географията.

Обичам петзвездните хотели - декадентско е, но имат 24 часа руум сървис.
Обикновено съм на някое летище, а летищата ме правят спокоен, защото знам, че съм в средата на пътешествие. Случвало се е и да нямам билет, но дори тогава съм имал всички възможности на света.

Пролетта е най-хубава във Вашингтон, а есента - в Ню Йорк или Япония. Колко пъти има смисъл да отидеш до Созопол и да пиеш облак с едни и същи хора, с които си говориш едно и също? Викингите са се качили на криво сковани лодки и са стигнали до Америка, затова не ми казвайте, че с раздрънкан опел ще стигнеш само до мо-ре-то.
Проблемът тук е, че хората не излизат от страната, за да видят какво се случва навън. Че имат дупки в главите, а не дупки по улиците. Искам да се срещам с такива, които имат дупки от другата страна на главата. Поне.

Най-често пътувам вечер с кутия цигари в кухнята - там няма лимити.
Единствената ми сериозна връзка е с моя туроператор. От доста време съм без постоянен адрес, спя предимно на дивани и вещите ми се побират в раница. Щастлив съм, че нямам нито легло, нито пространство под него, което да тъпча с боклуци.

Правя се на луд през цялото време, защото това ми е работата, и очаквам другите отсреща също да се правят на луди. Само така ще се получи идеалният танц.
Много съм добър в това да не се занимавам с неща, които са ми дошли до гуша.

Не вярвам в насилието и не скачам на бой - това е най-лошият начин да постигнеш каквото и да е било в живота. Но съм доста агресивен.
Занимавам се по-скоро с военни действия, защото правенето на филми е чисто сражение.

Стратегията ми е никога да не водя войни, които не са спечелени предварително. Китайска поговорка (смее се).
Майка ми често ми казваше: „Ох, добре, че в твоите филми няма голи жени".

Позволявам си всичко и не се самоцензурирам.
Заспивам, когато имам добра идея защо да се будя.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Drive: Живот на скорост и той достатъчно ме запълни, за да не гледам нищо друго.
Най-големият актьор е Даниъл Дей Луис, Хоаким Финикс също. Питайте ме за още, когато почна да правя игрални филми. Сега актьорите не ме интересуват, даже ме е страх от тях - те са психопати, чиято професия е да се правят на някой друг и дълбоко да си вярват.
Харесвам режисьори, за които киното не е просто произвеждане на филми - Вернер Херцог, Копола.
А киното свършва със Синьо кадифе - не гледам нищо, правено след средата на 80-те.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам тишина. Иначе - Джони Кеш, който ми казва всичко за живота.
Най-голямата група е ЕйСи / ДиСи, а единствените, които се борят за титлата, са Рамщайн. Това има в моето музикално чекмедже.
Не обичам концертите, защото трябва да се редя на опашки за билети, за бира. Да виждам хора, които си купуват фланелки. Предпочитам да се прибера вкъщи и да си пусна един лайв на Ейми Уайнхаус, която се търкаля пияна на сцената. Имам достатъчно въображение да си представя, че съм там.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майсторът и Маргарита.
С кеф чета Чапаев и простота на Слава Сергеев и Поколение „П" на Пелевин, щото вече не е куул или може би просто защото искам да шибам някоя картечарка.
В момента се опитвам за десети път да завърша Yiddish Policemen's Union на Майкъл Шабон, но все нещо се случва. Иначе е фантастичен роман.
Най-добре пише Михаил Булгаков - ако ме изхвърлят на пустинен остров, ще си взема само негови неща.

Момчето, което беше цар на Андрей Паунов е на 16 март (петък)
от 18:30 във Военния клуб

Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев

Първо попаднахме на безобразните му стихотворения в алманаха Ах, Мария... (Ходжата Ахмет Арджа/ космонавт бе по душа... и т.н.) някъде през 90-те, после се смяхме безподобно на Георги и пеперудите, а сега едвам се откриваме на пазара Ситняково. Минаваме от едната страна, а той ни пресреща от другата. Дава ни 20 стотинки за цигари, щото не ни достигат, след което се мушваме в някаква кръчма. И понеже нямаме много време, направо започваме с разпита - кво-що става в живота му. Контрира ни с „Ми то това не е интересно, гледайте филмите", но все пак ни разхожда из него накратко. Тръгва от 119 СОУ, а за ІІ клас вече е в Германия, защото баща му е физик и работи върху някаква сложна машинария. Там гледа втората част на Междузвездни войни „в едно кино със самолетни седалки и оттогава не съм се връщал в България". Но това не е съвсем така, защото малко по-късно отново е в 119-о, а после мъчи три години режисура в НАТФИЗ. След което заминава да учи в чешката академия ФАМУ по разменна програма, но програмата я кръцват, преди още да е започнал. Все пак остава в Прага три години, жени се за американската си приятелка (заради документите) и айде към Щатите.

Оттам нататък е трудно за разказване. Бил е какъв ли не, а през 2002-ра се връща с 8 000 долара от последната си работа като счетоводител с идеята да прави късометражка. Изпуква ги до последния цент, „даже си оставих мръсните чорапи в Сан Франциско, щото след месец щях да се върна." Вместо въпросната късометражка обаче прави Георги и пеперудите заедно с Мартичка Божилова, Мисирков и Богданов - и айде пак по света.

Сега от три седмици е в София за българската премиера на последния му Момчето, което беше цар, по който работи четири години. В началото идеята е да обикаля местата, където се е подвизавал бившият ни министър-председател и цар, но в крайна сметка снима само в България. „Филмът не е за царя, а за царството, а то е тук. Срещнах се с всеки ненормалник, който има връзка с него, и събрахме тонове архивни кадри", пали цигара Андрей, отпива от кафето и продължава: „Не е скучна биография, а приятен разговор за енигмата на един призрак, който крачи през мозъците ни и през цялата ни съвременна история."

Питаме го какво става в неговото царство, а той: „Там съм не само цар, но и Господ. Религията са моите проекти и не извършвам платени услуги. Ставам сутрин и решавам накъде ще отплува кораба. Останалите са добре дошли на пътешествието." „Случвало ли се е да потъне?", нахалничим ние. „Той винаги потъва като Титаник, но убеждавам всички, че положението не е чак толкова зле". И започваме от сутринта.

Събуждам се с идеята, че днес нещата ще са по-добре от вчера. Също и с източноевропейската медитация, която е пушене на цигари и гледане кво правят съседите.
Старая се да излизам от вкъщи с празни джобове и сериозно работя върху проекта да нямам телефон и портфейл.

Често се излагам и нямам нищо против, защото човек се излага само когато е честен. Сутрин пред огледалото обаче няма кого да излъжа.
Идеалната вечер е с идеалните хора, забравете за географията.

Обичам петзвездните хотели - декадентско е, но имат 24 часа руум сървис.
Обикновено съм на някое летище, а летищата ме правят спокоен, защото знам, че съм в средата на пътешествие. Случвало се е и да нямам билет, но дори тогава съм имал всички възможности на света.

Пролетта е най-хубава във Вашингтон, а есента - в Ню Йорк или Япония. Колко пъти има смисъл да отидеш до Созопол и да пиеш облак с едни и същи хора, с които си говориш едно и също? Викингите са се качили на криво сковани лодки и са стигнали до Америка, затова не ми казвайте, че с раздрънкан опел ще стигнеш само до мо-ре-то.
Проблемът тук е, че хората не излизат от страната, за да видят какво се случва навън. Че имат дупки в главите, а не дупки по улиците. Искам да се срещам с такива, които имат дупки от другата страна на главата. Поне.

Най-често пътувам вечер с кутия цигари в кухнята - там няма лимити.
Единствената ми сериозна връзка е с моя туроператор. От доста време съм без постоянен адрес, спя предимно на дивани и вещите ми се побират в раница. Щастлив съм, че нямам нито легло, нито пространство под него, което да тъпча с боклуци.

Правя се на луд през цялото време, защото това ми е работата, и очаквам другите отсреща също да се правят на луди. Само така ще се получи идеалният танц.
Много съм добър в това да не се занимавам с неща, които са ми дошли до гуша.

Не вярвам в насилието и не скачам на бой - това е най-лошият начин да постигнеш каквото и да е било в живота. Но съм доста агресивен.
Занимавам се по-скоро с военни действия, защото правенето на филми е чисто сражение.

Стратегията ми е никога да не водя войни, които не са спечелени предварително. Китайска поговорка (смее се).
Майка ми често ми казваше: „Ох, добре, че в твоите филми няма голи жени".

Позволявам си всичко и не се самоцензурирам.
Заспивам, когато имам добра идея защо да се будя.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Drive: Живот на скорост и той достатъчно ме запълни, за да не гледам нищо друго.
Най-големият актьор е Даниъл Дей Луис, Хоаким Финикс също. Питайте ме за още, когато почна да правя игрални филми. Сега актьорите не ме интересуват, даже ме е страх от тях - те са психопати, чиято професия е да се правят на някой друг и дълбоко да си вярват.
Харесвам режисьори, за които киното не е просто произвеждане на филми - Вернер Херцог, Копола.
А киното свършва със Синьо кадифе - не гледам нищо, правено след средата на 80-те.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам тишина. Иначе - Джони Кеш, който ми казва всичко за живота.
Най-голямата група е ЕйСи / ДиСи, а единствените, които се борят за титлата, са Рамщайн. Това има в моето музикално чекмедже.
Не обичам концертите, защото трябва да се редя на опашки за билети, за бира. Да виждам хора, които си купуват фланелки. Предпочитам да се прибера вкъщи и да си пусна един лайв на Ейми Уайнхаус, която се търкаля пияна на сцената. Имам достатъчно въображение да си представя, че съм там.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майсторът и Маргарита.
С кеф чета Чапаев и простота на Слава Сергеев и Поколение „П" на Пелевин, щото вече не е куул или може би просто защото искам да шибам някоя картечарка.
В момента се опитвам за десети път да завърша Yiddish Policemen's Union на Майкъл Шабон, но все нещо се случва. Иначе е фантастичен роман.
Най-добре пише Михаил Булгаков - ако ме изхвърлят на пустинен остров, ще си взема само негови неща.

Момчето, което беше цар на Андрей Паунов е на 16 март (петък)
от 18:30 във Военния клуб

Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно

  • 20 бързи въпроса към... художничката Мила Лозанова

    Първо 3 бързи факта за Мила. Чудо е, ако не си попадал на някой от жестоко готините ѝ календари, картички и плакати (Не си?! Последвай я в социалните мрежи). Нейни са илюстрациите на детския литературен хит от последните седем години – „Феята от захарницата“. Номинирана е за Жена на годината 2024, категория Изкуство. А сега – нейните 20 отговора на бързите ни

  • Farmina - перфектна храна за домашните любимци. И един вълшебен дух за консултант

    Доброто хранене на нашите домашни любимци е важна част от грижите, които полагаме за тях. Вкусната и висококачествена храна ги прави жизнерадостни и енергични, дава им сила и дълголетие. А колкото по-добре се чувстват те, толкова по-уютно и весело е вкъщи. Но освен, че всекидневното меню трябва да бъде здравословно, от същинско значение е да бъде персонализирано

  • Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител

    Богдан е от онези актьори, които дори и да се появят за малко в кадър, влизат мощно и се запомнят. Дали в сериал (като „Сутрешен блок“, „Absentia”), филм („Tilt”, “Секс академия: Мъже“), късометражка („Maika mi calling”, “Мишо и Виктория завинаги“), или постановка („Само не това име!“, „Медена луна“, „Маршрутка“), погледът и присъствието му правят категорично

  • Какво казва твоята музикална година за теб? (Negative Edition)

    В началото на декември големите музикални стрийминг платформи правят годишна равносметка за музикалната ни година. В последно време в равносметката има и елемент на психологически и личностен анализ, но в крайна сметка всички резултати са направени така, че да те накарат да се чувстваш добре от изборите си. Сещаш се – точно както е с хороскопите и всички други

  • Хижа Беласица, райските ябълки над гроба на Ванга и Долене – ­селото с цветята

    Слънчево, но ледено съботно утро в края на ноември. В такъв момент човек няма много причини да тръгне от София чак до планината Беласица, но благодарение на приятел, който ще празнува рождения си ден там, се организираме и тръгваме с колите към Петрич.  В града на Ванга завиваме покрай стадиона и от там право нагоре към хижа Беласица, която е на скромните 720

  • Емблематичната Къща с ягодите сменя собственика си, Валентин Златев я продаде

    Основателите на IT компанията SiteGround Тенко Николов и Иво Ценов купуват една от най-емблематичните сгради в София - Къщата с ягодите. Това стана ясно от пост на депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев в профила му във Facebook. ОЩЕ: Валентин Златев е готов да даде банкова гаранция, че ще запази Къщата с ягодите Къщата дълги години беше собственост на бившия