☰
✕

Андрей Паунов

11893 Категория: Нещо ново
Първо попаднахме на безобразните му стихотворения в алманаха Ах, Мария... (Ходжата Ахмет Арджа/ космонавт бе по душа... и т.н.) някъде през 90-те, после се смяхме безподобно на Георги и пеперудите, а сега едвам се откриваме на пазара Ситняково. Минаваме от едната страна, а той ни пресреща от другата. Дава ни 20 стотинки за цигари, щото не ни достигат, след което се мушваме в някаква кръчма. И понеже нямаме много време, направо започваме с разпита - кво-що става в живота му. Контрира ни с „Ми то това не е интересно, гледайте филмите", но все пак ни разхожда из него накратко. Тръгва от 119 СОУ, а за ІІ клас вече е в Германия, защото баща му е физик и работи върху някаква сложна машинария. Там гледа втората част на Междузвездни войни „в едно кино със самолетни седалки и оттогава не съм се връщал в България". Но това не е съвсем така, защото малко по-късно отново е в 119-о, а после мъчи три години режисура в НАТФИЗ. След което заминава да учи в чешката академия ФАМУ по разменна програма, но програмата я кръцват, преди още да е започнал. Все пак остава в Прага три години, жени се за американската си приятелка (заради документите) и айде към Щатите.

Оттам нататък е трудно за разказване. Бил е какъв ли не, а през 2002-ра се връща с 8 000 долара от последната си работа като счетоводител с идеята да прави късометражка. Изпуква ги до последния цент, „даже си оставих мръсните чорапи в Сан Франциско, щото след месец щях да се върна." Вместо въпросната късометражка обаче прави Георги и пеперудите заедно с Мартичка Божилова, Мисирков и Богданов - и айде пак по света.

Сега от три седмици е в София за българската премиера на последния му Момчето, което беше цар, по който работи четири години. В началото идеята е да обикаля местата, където се е подвизавал бившият ни министър-председател и цар, но в крайна сметка снима само в България. „Филмът не е за царя, а за царството, а то е тук. Срещнах се с всеки ненормалник, който има връзка с него, и събрахме тонове архивни кадри", пали цигара Андрей, отпива от кафето и продължава: „Не е скучна биография, а приятен разговор за енигмата на един призрак, който крачи през мозъците ни и през цялата ни съвременна история."

Питаме го какво става в неговото царство, а той: „Там съм не само цар, но и Господ. Религията са моите проекти и не извършвам платени услуги. Ставам сутрин и решавам накъде ще отплува кораба. Останалите са добре дошли на пътешествието." „Случвало ли се е да потъне?", нахалничим ние. „Той винаги потъва като Титаник, но убеждавам всички, че положението не е чак толкова зле". И започваме от сутринта.

Събуждам се с идеята, че днес нещата ще са по-добре от вчера. Също и с източноевропейската медитация, която е пушене на цигари и гледане кво правят съседите.
Старая се да излизам от вкъщи с празни джобове и сериозно работя върху проекта да нямам телефон и портфейл.

Често се излагам и нямам нищо против, защото човек се излага само когато е честен. Сутрин пред огледалото обаче няма кого да излъжа.
Идеалната вечер е с идеалните хора, забравете за географията.

Обичам петзвездните хотели - декадентско е, но имат 24 часа руум сървис.
Обикновено съм на някое летище, а летищата ме правят спокоен, защото знам, че съм в средата на пътешествие. Случвало се е и да нямам билет, но дори тогава съм имал всички възможности на света.

Пролетта е най-хубава във Вашингтон, а есента - в Ню Йорк или Япония. Колко пъти има смисъл да отидеш до Созопол и да пиеш облак с едни и същи хора, с които си говориш едно и също? Викингите са се качили на криво сковани лодки и са стигнали до Америка, затова не ми казвайте, че с раздрънкан опел ще стигнеш само до мо-ре-то.
Проблемът тук е, че хората не излизат от страната, за да видят какво се случва навън. Че имат дупки в главите, а не дупки по улиците. Искам да се срещам с такива, които имат дупки от другата страна на главата. Поне.

Най-често пътувам вечер с кутия цигари в кухнята - там няма лимити.
Единствената ми сериозна връзка е с моя туроператор. От доста време съм без постоянен адрес, спя предимно на дивани и вещите ми се побират в раница. Щастлив съм, че нямам нито легло, нито пространство под него, което да тъпча с боклуци.

Правя се на луд през цялото време, защото това ми е работата, и очаквам другите отсреща също да се правят на луди. Само така ще се получи идеалният танц.
Много съм добър в това да не се занимавам с неща, които са ми дошли до гуша.

Не вярвам в насилието и не скачам на бой - това е най-лошият начин да постигнеш каквото и да е било в живота. Но съм доста агресивен.
Занимавам се по-скоро с военни действия, защото правенето на филми е чисто сражение.

Стратегията ми е никога да не водя войни, които не са спечелени предварително. Китайска поговорка (смее се).
Майка ми често ми казваше: „Ох, добре, че в твоите филми няма голи жени".

Позволявам си всичко и не се самоцензурирам.
Заспивам, когато имам добра идея защо да се будя.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Drive: Живот на скорост и той достатъчно ме запълни, за да не гледам нищо друго.
Най-големият актьор е Даниъл Дей Луис, Хоаким Финикс също. Питайте ме за още, когато почна да правя игрални филми. Сега актьорите не ме интересуват, даже ме е страх от тях - те са психопати, чиято професия е да се правят на някой друг и дълбоко да си вярват.
Харесвам режисьори, за които киното не е просто произвеждане на филми - Вернер Херцог, Копола.
А киното свършва със Синьо кадифе - не гледам нищо, правено след средата на 80-те.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам тишина. Иначе - Джони Кеш, който ми казва всичко за живота.
Най-голямата група е ЕйСи / ДиСи, а единствените, които се борят за титлата, са Рамщайн. Това има в моето музикално чекмедже.
Не обичам концертите, защото трябва да се редя на опашки за билети, за бира. Да виждам хора, които си купуват фланелки. Предпочитам да се прибера вкъщи и да си пусна един лайв на Ейми Уайнхаус, която се търкаля пияна на сцената. Имам достатъчно въображение да си представя, че съм там.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майсторът и Маргарита.
С кеф чета Чапаев и простота на Слава Сергеев и Поколение „П" на Пелевин, щото вече не е куул или може би просто защото искам да шибам някоя картечарка.
В момента се опитвам за десети път да завърша Yiddish Policemen's Union на Майкъл Шабон, но все нещо се случва. Иначе е фантастичен роман.
Най-добре пише Михаил Булгаков - ако ме изхвърлят на пустинен остров, ще си взема само негови неща.

Момчето, което беше цар на Андрей Паунов е на 16 март (петък)
от 18:30 във Военния клуб

Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев

Първо попаднахме на безобразните му стихотворения в алманаха Ах, Мария... (Ходжата Ахмет Арджа/ космонавт бе по душа... и т.н.) някъде през 90-те, после се смяхме безподобно на Георги и пеперудите, а сега едвам се откриваме на пазара Ситняково. Минаваме от едната страна, а той ни пресреща от другата. Дава ни 20 стотинки за цигари, щото не ни достигат, след което се мушваме в някаква кръчма. И понеже нямаме много време, направо започваме с разпита - кво-що става в живота му. Контрира ни с „Ми то това не е интересно, гледайте филмите", но все пак ни разхожда из него накратко. Тръгва от 119 СОУ, а за ІІ клас вече е в Германия, защото баща му е физик и работи върху някаква сложна машинария. Там гледа втората част на Междузвездни войни „в едно кино със самолетни седалки и оттогава не съм се връщал в България". Но това не е съвсем така, защото малко по-късно отново е в 119-о, а после мъчи три години режисура в НАТФИЗ. След което заминава да учи в чешката академия ФАМУ по разменна програма, но програмата я кръцват, преди още да е започнал. Все пак остава в Прага три години, жени се за американската си приятелка (заради документите) и айде към Щатите.

Оттам нататък е трудно за разказване. Бил е какъв ли не, а през 2002-ра се връща с 8 000 долара от последната си работа като счетоводител с идеята да прави късометражка. Изпуква ги до последния цент, „даже си оставих мръсните чорапи в Сан Франциско, щото след месец щях да се върна." Вместо въпросната късометражка обаче прави Георги и пеперудите заедно с Мартичка Божилова, Мисирков и Богданов - и айде пак по света.

Сега от три седмици е в София за българската премиера на последния му Момчето, което беше цар, по който работи четири години. В началото идеята е да обикаля местата, където се е подвизавал бившият ни министър-председател и цар, но в крайна сметка снима само в България. „Филмът не е за царя, а за царството, а то е тук. Срещнах се с всеки ненормалник, който има връзка с него, и събрахме тонове архивни кадри", пали цигара Андрей, отпива от кафето и продължава: „Не е скучна биография, а приятен разговор за енигмата на един призрак, който крачи през мозъците ни и през цялата ни съвременна история."

Питаме го какво става в неговото царство, а той: „Там съм не само цар, но и Господ. Религията са моите проекти и не извършвам платени услуги. Ставам сутрин и решавам накъде ще отплува кораба. Останалите са добре дошли на пътешествието." „Случвало ли се е да потъне?", нахалничим ние. „Той винаги потъва като Титаник, но убеждавам всички, че положението не е чак толкова зле". И започваме от сутринта.

Събуждам се с идеята, че днес нещата ще са по-добре от вчера. Също и с източноевропейската медитация, която е пушене на цигари и гледане кво правят съседите.
Старая се да излизам от вкъщи с празни джобове и сериозно работя върху проекта да нямам телефон и портфейл.

Често се излагам и нямам нищо против, защото човек се излага само когато е честен. Сутрин пред огледалото обаче няма кого да излъжа.
Идеалната вечер е с идеалните хора, забравете за географията.

Обичам петзвездните хотели - декадентско е, но имат 24 часа руум сървис.
Обикновено съм на някое летище, а летищата ме правят спокоен, защото знам, че съм в средата на пътешествие. Случвало се е и да нямам билет, но дори тогава съм имал всички възможности на света.

Пролетта е най-хубава във Вашингтон, а есента - в Ню Йорк или Япония. Колко пъти има смисъл да отидеш до Созопол и да пиеш облак с едни и същи хора, с които си говориш едно и също? Викингите са се качили на криво сковани лодки и са стигнали до Америка, затова не ми казвайте, че с раздрънкан опел ще стигнеш само до мо-ре-то.
Проблемът тук е, че хората не излизат от страната, за да видят какво се случва навън. Че имат дупки в главите, а не дупки по улиците. Искам да се срещам с такива, които имат дупки от другата страна на главата. Поне.

Най-често пътувам вечер с кутия цигари в кухнята - там няма лимити.
Единствената ми сериозна връзка е с моя туроператор. От доста време съм без постоянен адрес, спя предимно на дивани и вещите ми се побират в раница. Щастлив съм, че нямам нито легло, нито пространство под него, което да тъпча с боклуци.

Правя се на луд през цялото време, защото това ми е работата, и очаквам другите отсреща също да се правят на луди. Само така ще се получи идеалният танц.
Много съм добър в това да не се занимавам с неща, които са ми дошли до гуша.

Не вярвам в насилието и не скачам на бой - това е най-лошият начин да постигнеш каквото и да е било в живота. Но съм доста агресивен.
Занимавам се по-скоро с военни действия, защото правенето на филми е чисто сражение.

Стратегията ми е никога да не водя войни, които не са спечелени предварително. Китайска поговорка (смее се).
Майка ми често ми казваше: „Ох, добре, че в твоите филми няма голи жени".

Позволявам си всичко и не се самоцензурирам.
Заспивам, когато имам добра идея защо да се будя.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Drive: Живот на скорост и той достатъчно ме запълни, за да не гледам нищо друго.
Най-големият актьор е Даниъл Дей Луис, Хоаким Финикс също. Питайте ме за още, когато почна да правя игрални филми. Сега актьорите не ме интересуват, даже ме е страх от тях - те са психопати, чиято професия е да се правят на някой друг и дълбоко да си вярват.
Харесвам режисьори, за които киното не е просто произвеждане на филми - Вернер Херцог, Копола.
А киното свършва със Синьо кадифе - не гледам нищо, правено след средата на 80-те.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам тишина. Иначе - Джони Кеш, който ми казва всичко за живота.
Най-голямата група е ЕйСи / ДиСи, а единствените, които се борят за титлата, са Рамщайн. Това има в моето музикално чекмедже.
Не обичам концертите, защото трябва да се редя на опашки за билети, за бира. Да виждам хора, които си купуват фланелки. Предпочитам да се прибера вкъщи и да си пусна един лайв на Ейми Уайнхаус, която се търкаля пияна на сцената. Имам достатъчно въображение да си представя, че съм там.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майсторът и Маргарита.
С кеф чета Чапаев и простота на Слава Сергеев и Поколение „П" на Пелевин, щото вече не е куул или може би просто защото искам да шибам някоя картечарка.
В момента се опитвам за десети път да завърша Yiddish Policemen's Union на Майкъл Шабон, но все нещо се случва. Иначе е фантастичен роман.
Най-добре пише Михаил Булгаков - ако ме изхвърлят на пустинен остров, ще си взема само негови неща.

Момчето, което беше цар на Андрей Паунов е на 16 март (петък)
от 18:30 във Военния клуб

Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните