Здравко: Бях твърдо решен да уча кинознание. Приеха ме от втория път. Много малко от хората, с които сме учили заедно, продължават да се занимават с кино, така че съм един от късметлиите.
Ангел: С тюркологията нещата станаха случайно. Приеха ме в няколко специалности и аз си избрах нея. Знаех, че ще уча турски, и толкова. Оказа се, че ще е доста по-комплексно, отколкото съм си представял. В началото бях стреснат - голяма част от колегите знаеха защо са там; идваха и от региони в България, където турският език се ползва частично, или от Турция. Бях единственият, който започваше от нулата и ми беше като да се захващам с китайски. Но с течение на времето заобичах това, което уча. Интересът ми към културата на ислямските държави доста се разви, започнах да правя разлика и между много неща, свързани с тях.
Ангел: Тези народи ги обединява религията, но всъщност са различни и като език, и като култура. В Европа този свят е интересен на хората, защото никога не са имали пряк контакт с него. Ние по някакъв начин сме обременени исторически и това е повлияло отношението ни. Затова ни е трудно да разбием клишето, че нищо от тези държави не струва. Опитваме да покажем, че не е така. Спомняте ли си началото на вашите фестивални преживявания?
Здравко: Започнахме едно лято с фестивала за късометражни филми Късо съединение, а през зимата решихме да направим нещо по-мащабно. Не беше лесно. В Късо съединение филмите бяха шест и лесно ги уговорихме, защото с европейски разпространители не се работи толкова трудно, колкото с тези от Африка или Азия, които ни трябваха за Цветята на корана.
Ангел: Трудно е и с посолствата, но се получава. Това, че за тях времето не е фактор, не означава, че не може да се работи с тях! Но трябва да имаш едно наум, че там няма „сега" и „веднага".
Здравко: Не, гледаме и холивудски продукции, а и част от тях ни харесват. Не знам защо хората си мислят, че като организираме фестивали с некомерсиални филми, не гледаме нищо друго. Ходим и в мултиплексите. Само пуканки не хрупаме. Какво гледахте последно?
Здравко: Арго и Любов. И на двата им дадоха Златен глобус.
Какво планирате да гледате?
Здравко: Джанго без окови. Кои са любимите ви режисьори и филмографии като националност?
Ангел: Ларс фон Триер, Улрих Зайдл, ново турско и азиатско кино.
Здравко: Куентин Тарантино, Франсоа Озон, много френско и южноамериканско кино.
Здравко: В 37.
Ангел: Аз в 36.
Здравко: Той не е ходил в Германия само. Къде бяхте последно?
Ангел: Бяхме един месец в Грузия, Азербайджан и Армения. Много различни държави. Всички ни питат къде ни хареса най-много. На мен ми е трудно да кажа.
Здравко: На мен в Армения.
Ангел: Аз в Азербайджан като че ли се чувствах най-добре, защото азерският е тюркски език и там си говорех на турски.
Здравко: А аз на руски и нямахме проблеми. Но това беше преди половин година. Оттогава сериозно по-продължително пътуване нямаме. Е, ако не броим някакви отбивания до Сърбия и Турция за концерти и фестивали.
Ангел: Не са пътувания това!
Здравко: Малта. Толкова е приятно и отпочиващо. Мъничко е, всичко ти е наблизо.
Ангел: Малко е пенсионерско, но е хубаво. Ако искаш да си починеш, отиваш на втория остров, който не е толкова туристически експлоатиран, и само релаксираш. Къде е била най-голямата лудница?
Здравко: В Кайро.
Ангел: И в Техеран. На тези места няма никаква организация. Свикнали са да си живеят в хаос. И човек не знае къде е попаднал. Изпитвах ужас да пресека улица в Кайро...
Здравко: Шест платна и ти тичаш между колите.
Ангел: Никой не спира, пешеходците минават, все едно вървят в гората, и не им пука, че има хиляди коли. Непрекъснато виждах човек, когото всеки момент ще го бутнат, но в крайна сметка отива до другия край. На петия ден вече пресичах по подобен начин. А в Техеран, за да стигнеш от точка до точка, ти трябват часове.
Здравко: Седяхме седмица в Иран и не успяхме да излезем от Техеран. А и него не разгледахме.
Ангел: Където и да отидем, ходим пеша от сутрин до вечер. Решихме, че и там ще го направим. Но всичко е на огромни разстояния.
Здравко: И не е пригодено - няма тротоари.
Ангел: Но Иран е една от държавите, които страшно са ме впечатлили. Предимно заради хората.
Здравко: Приятни хора, хубава кухня! Такова ядене и толкова много! Здравко, къде ти е било най-вкусно?
Здравко: Навсякъде си ми е вкусно. Но в Грузия умрях от глад! Харесваше ми само хачапурито. Големият ми проблем беше, че във всичко имаше целина. Не стига, че готвят с нея, ами и отгоре ти слагат листенца! Ангеле, ти претенции имаш ли?
Здравко: Много има той!
Ангел: Е, само тук. Като ходя някъде - не.
Здравко: Но в Мароко, в медината, в лудницата попита дали може да не ти слагат яйце!
Ангел: Ами аз просто попитах човека! Къде се чувствате като у дома?
Здравко: В Сърбия. Даже говорим на български, те - на сръбски, и се разбираме. Ходим всяка година заради Exit. Кой е най-паметният ви концерт?
Здравко: Моят отговор винаги ще е Мадона. Концертът на Rolling Stones в Сърбия ми е на второ място.
Ангел: На мен Мадона не ми е в класациите. Впечатлен съм от концертите й, но не й се прехласвам. Харесва ми на Exit, защото има групи, които знам просто като имена - там ги откривам като музика. Иначе за мен концертът на Portishead беше доста емоционален, като малък много ги харесвах.
Здравко: Те бяха в един ден с Ник Кейв и чудесно се получи.
Ангел: Ходихме и на последния концерт на Ейми Уайнхаус.
Здравко: Въпреки че не беше добър, беше запомнящ се. Къде ви се ходи?
Здравко: Иска ни се зимата да ходим на топло.
Ангел: Обичам неексплоатирани туристически места. И, да, хубаво е на по-топличко.
Здравко: Може би Южна Америка, Южна Африка, но нямаме планове. А бихте ли се преместили в друга държава?
Здравко: О, не! Тук ни е идеално.
Ангел: Харесваме това, което правим. Развиваме се по някакъв начин. Естествено, че преди десет години и на мен са ми минавали мисли да замина, защото съм смятал, че тук няма живот.
Здравко: Ако си завършил кинознание, си го мислиш същото.
Ангел: Но виждам, че и тук има живот.
Здравко: И работа има. MENAR е от 15 януари до 2 февруари
в Дом на киното, Евро Синема, Одеон,
Червената къща и Dada Cultural Bar.;
още инфо и пълната програма виж тук
Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев
Уважаваме хора, които имат цел в живота. В случая на Ангел (с шапката) и Здравко тя е: алтернативното кино да бъде част от ежедневието на българския зрител. Не че заклеймяват комерсиалните заглавия, напротив, дори с интерес ги следят. Но си падат по национални филмографии, пренебрегвани от родния разпространител. Знаят, че не са единствени, затова и не се щадят.
И двамата сте завършили по-нетипични специалности. Как се случи това?
Здравко: Бях твърдо решен
да уча кинознание. Приеха ме от втория път. Много малко от хората, с които сме
учили заедно, продължават да се занимават с кино, така че съм един от
късметлиите.
Ангел: С тюркологията
нещата станаха случайно. Приеха ме в няколко специалности и аз си избрах нея.
Знаех, че ще уча турски, и толкова. Оказа се, че ще е доста по-комплексно, отколкото съм си представял. В
началото бях стреснат - голяма част от колегите знаеха защо са там; идваха и от
региони в България, където турският език се ползва частично, или от Турция. Бях
единственият, който започваше от нулата и ми беше като да се захващам с китайски.
Но с течение на времето заобичах това, което уча. Интересът ми към културата на
ислямските държави доста се разви, започнах да правя разлика и между много неща,
свързани с тях.
Например?
Ангел: Тези народи ги
обединява религията, но всъщност са различни и като език, и като култура. В Европа
този свят е интересен на хората, защото никога не са имали пряк контакт с него.
Ние по някакъв начин сме обременени исторически и това е повлияло отношението
ни. Затова ни е трудно да разбием клишето, че нищо от тези държави не струва.
Опитваме да покажем, че не е така.
Спомняте ли си началото на вашите фестивални преживявания?
Здравко: Започнахме едно
лято с фестивала за късометражни филми Късо съединение, а през зимата решихме
да направим нещо по-мащабно. Не беше лесно. В Късо съединение филмите бяха шест
и лесно ги уговорихме, защото с европейски разпространители не се работи
толкова трудно, колкото с тези от Африка или Азия, които ни трябваха за Цветята
на корана.
Ангел: Трудно е и с
посолствата, но се получава. Това, че за тях времето не е фактор, не означава,
че не може да се работи с тях! Но трябва да имаш едно наум, че там няма „сега"
и „веднага".
Само алтернативно кино ли гледате?
Здравко: Не, гледаме и
холивудски продукции, а и част от тях ни харесват. Не знам защо хората си
мислят, че като организираме фестивали с некомерсиални филми, не гледаме нищо
друго. Ходим и в мултиплексите. Само пуканки не хрупаме.
Какво гледахте последно?
Здравко: Арго и Любов. И на двата им дадоха Златен глобус.
Какво планирате да гледате?
Здравко: Джанго без окови.
Кои са любимите ви режисьори и филмографии като националност?
Ангел: Ларс фон Триер,
Улрих Зайдл, ново турско и азиатско кино.
Здравко: Куентин
Тарантино, Франсоа Озон, много френско и южноамериканско кино.
Освен че организирате фестивали, вие много пътувате. В колко държави
сте били?
Здравко: В 37.
Ангел: Аз в 36.
Здравко: Той не е ходил в
Германия само.
Къде бяхте последно?
Ангел: Бяхме един месец в
Грузия, Азербайджан и Армения. Много различни държави. Всички ни питат къде ни
хареса най-много. На мен ми е трудно да кажа.
Здравко: На мен в Армения.
Ангел: Аз в Азербайджан
като че ли се чувствах най-добре, защото азерският е тюркски език и там си
говорех на турски.
Здравко: А аз на руски и
нямахме проблеми. Но това беше преди половин година. Оттогава сериозно
по-продължително пътуване нямаме. Е, ако не броим някакви отбивания до Сърбия и
Турция за концерти и фестивали.
Ангел: Не
са пътувания това!
Имате ли си любимо място?
Здравко: Малта. Толкова е
приятно и отпочиващо. Мъничко е, всичко ти е наблизо.
Ангел: Малко е
пенсионерско, но е хубаво. Ако искаш да си починеш, отиваш на втория остров,
който не е толкова туристически експлоатиран, и само релаксираш.
Къде е била най-голямата лудница?
Здравко: В Кайро.
Ангел: И в Техеран. На
тези места няма никаква организация. Свикнали са да си живеят в хаос. И човек
не знае къде е попаднал. Изпитвах ужас да пресека улица в Кайро...
Здравко: Шест платна и ти
тичаш между колите.
Ангел: Никой не спира,
пешеходците минават, все едно вървят в гората, и не им пука, че има хиляди
коли. Непрекъснато виждах човек, когото всеки момент ще го бутнат, но в крайна
сметка отива до другия край. На петия ден вече пресичах по подобен начин. А в Техеран,
за да стигнеш от точка до точка, ти трябват часове.
Здравко: Седяхме седмица в
Иран и не успяхме да излезем от Техеран. А и него не разгледахме.
Ангел: Където и да отидем,
ходим пеша от сутрин до вечер. Решихме, че и там ще го направим. Но всичко е на
огромни разстояния.
Здравко: И не е пригодено
- няма тротоари.
Ангел: Но Иран е една от
държавите, които страшно са ме впечатлили. Предимно заради хората.
Здравко: Приятни хора,
хубава кухня! Такова ядене и толкова много!
Здравко, къде ти е било най-вкусно?
Здравко: Навсякъде си ми е
вкусно. Но в Грузия умрях от глад! Харесваше ми само хачапурито. Големият ми
проблем беше, че във всичко имаше целина. Не стига, че готвят с нея, ами и
отгоре ти слагат листенца!
Ангеле, ти претенции имаш ли?
Здравко: Много има той!
Ангел: Е, само тук. Като
ходя някъде - не.
Здравко: Но в Мароко, в
медината, в лудницата попита дали може да не ти слагат яйце!
Ангел: Ами аз просто
попитах човека!
Къде се чувствате като у дома?
Здравко: В Сърбия. Даже
говорим на български, те - на сръбски, и се разбираме. Ходим всяка година
заради Exit.
Кой е най-паметният ви концерт?
Здравко: Моят отговор
винаги ще е Мадона. Концертът на Rolling Stones в Сърбия ми е на второ
място.
Ангел: На мен Мадона не ми
е в класациите. Впечатлен съм от концертите й, но не й се прехласвам. Харесва
ми на Exit, защото има
групи, които знам просто като имена - там ги откривам като музика. Иначе за мен
концертът на Portishead
беше доста емоционален, като малък много ги харесвах.
Здравко: Те бяха в един
ден с Ник Кейв и чудесно се получи.
Ангел: Ходихме и на
последния концерт на Ейми Уайнхаус.
Здравко: Въпреки че не
беше добър, беше запомнящ се.
Къде ви се ходи?
Здравко: Иска ни се зимата
да ходим на топло.
Ангел: Обичам
неексплоатирани туристически места. И, да, хубаво е на по-топличко.
Здравко: Може би Южна
Америка, Южна Африка, но нямаме планове.
А бихте ли се преместили в друга държава?
Здравко: О, не! Тук ни е
идеално.
Ангел: Харесваме това,
което правим. Развиваме се по някакъв начин. Естествено, че преди десет години
и на мен са ми минавали мисли да замина, защото съм смятал, че тук няма живот.
Здравко: Ако си завършил
кинознание, си го мислиш същото.
Ангел: Но виждам, че и тук
има живот.
Здравко: И работа има.
MENAR е от 15 януари до 2 февруари
в Дом на киното, Евро Синема, Одеон,
Червената къща и Dada Cultural Bar.;
още инфо и пълната програма виж тук
Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев