Не мърдам от вкъщи без ключове.
Никога не закъснявам, обичам точността.
Умирам от срам, когато има фатално привличане.
Все си повтарям, че трябва да опитвам отново и отново.
Идеалната вечер е с дийп електро, тийнейджърски закачки и палави погледи.
Никога не танцувам, когато е твърде рано, когато парчетата са кофти или осветлението е прекалено силно.
Падам си по музика, направена със сърце.
Беше велико, когато бяхме млади.
Дойде ми до гуша от постмодернизма, нищо че и аз съм част от него.
Не признавам пред никого хилядите си малки тайни.
Правя се на луд, когато разговорът изгуби смисъл.
Скачам на бой заради любовта, парите и чистата съвест.
И бих се сбил със съседа ми по студио.
Убивам за дъщерите ми.
Заспивам по пижама.
Последно гледах Артистът.
Най-големият актьор съм аз самият.
Харесвам режисьори като Тони Гатлиф.
Повечето филми ми се струват глуповати.
Планирам да видя Меланхолия на Ларс фон Триер.
МУЗИКАТА
Обикновено пускам iPod-а, радиото и всичко, до което се докопам.
Никога няма да ми омръзне звукът на сърцето.
Любимият ми изпълнител е Уитни Хюстън.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Майкъл Джексън в Барселона през 1986-а.
На живо искам да видя Нино Браво.
КНИГИТЕ
Любима книга нямам.
Сега чета всичко, което ми попадне и лесно ме приспива. Антон Унай е тук за изложбата Графика. Градско изкуство. 30 артисти от млада Испания, която се открива на 16 февруари (четвъртък) от 18:00 в Институт Сервантес и продължава до 16 март (петък)
Антон е странна птица - ще го видиш да мери улиците и да събира каквото му падне, да преобръща изоставени къщи и огромни сметища, където пък ловува своите съкровища. После ги мъкне вкъщи и от тях прави картини, инсталации и скулптори, но не се смята за уличен артист. „Вярно е, че съм като сврака - прибирам всичкия боклук, който ми е пред очите - грозните, мръсни и ръждясали неща, но винаги работя на закрито", казва 37-годишният испанец. Защото за него изкуството е като готвенето - първо си набавя съставките, след което ги разбърква в кухнята и чак след това „ги размазвам с гняв върху стената".
И въобще не ни изненада, че гледа с широко отворени очи към творбите на своите колеги Баския, сър Хауърд Ходжкин и Микаел Барсело, но се вдъхновява и от гения на футболиста Лионел Меси. Понякога обаче му идва да зареже изкуството и да отглежда картофи и домати в Испания, но засега здраво се държи за четката - това, в което е най-добър. Ще го видим какво може на изложбата за съвременно градско изкуство от Испания в Институт Сервантес, където Антон ще събере и двайсетина студенти от Художествената академия за един бърз уъркшоп. Ето какво още разбрахме от него.
Събуждам се с празно
съзнание, в което преобладава бялото -
най-добрият цвят.
Не мърдам от вкъщи
без ключове.
Никога не закъснявам, обичам
точността.
Умирам от срам, когато има фатално привличане.
Все си повтарям, че трябва да опитвам отново и отново.
Идеалната
вечер е с дийп електро, тийнейджърски
закачки и палави погледи.
Обикновено съм вкъщи със семейството си.
Никога не
танцувам, когато е твърде рано, когато
парчетата са кофти или осветлението е
прекалено силно.
Падам си по музика,
направена със сърце.
Беше велико,
когато бяхме млади.
Дойде ми до гуша от постмодернизма, нищо че и аз съм част
от него.
Не признавам пред никого хилядите си малки тайни.
Майка ми често ми
казва: „Познай себе си".
Правя се
на луд, когато разговорът изгуби
смисъл.
Скачам на бой заради любовта, парите и чистата съвест.
И
бих се сбил със съседа ми по студио.
Убивам за дъщерите
ми.
Заспивам по пижама.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Артистът.
Най-големият
актьор съм аз самият.
Харесвам
режисьори като Тони Гатлиф.
Повечето
филми ми се струват глуповати.
Планирам
да видя Меланхолия на Ларс фон Триер.
МУЗИКАТА
Обикновено пускам iPod-а, радиото и всичко, до
което се докопам.
Никога няма да ми
омръзне звукът на сърцето.
Любимият
ми изпълнител е Уитни Хюстън.
Най-добрият
концерт, на който бях, е този на Майкъл
Джексън в Барселона през 1986-а.
На
живо искам да видя Нино Браво.
КНИГИТЕ
Любима книга нямам.
Сега чета всичко, което ми
попадне и лесно ме приспива.
Антон Унай е тук за изложбата Графика. Градско изкуство. 30 артисти от млада Испания, която се открива на 16 февруари (четвъртък) от 18:00 в Институт Сервантес и продължава до 16 март (петък)