Ари Дикиер: Щастлив съм, че ще бъда на LUNAR 2024. Ще ви вдъхновя, за да потърсите себе си

Ари Дикиер е полски оператор, артист и пътешественик в света на изкуството. Неговите творби напомнят колаж, създаден от мигове в човешкото въображение, които карат хората да потърсят себе си. Точно това е целта на Дикиер и с творбата му "Пътешественик", която ще можем да видим по време на фестивала на светлините LUNAR 2024 в София от 9 до 12 май.

"Пътешественик" е видео мапинг шоу, което ще се проектира на фасадата на Hyatt Regency Sofia. Именно шоуто на Ари Дикиер е първото от 4,5-километровия маршрут на фестивала. Решихме да си поговорим с Ари и да разберем какво е подготвил за LUNAR 2024 и каква е цялостната му артистична философия.

--------------------------------

Снимка: LUNAR

Творбата ви "Пътешественик" ще бъде част от Фестивала на светлините LUNAR 2024 в София. Разкажете ни историята зад видео мапинг спектакъла, който скоро ще видим в България?

Бях много щастлив, когато получих поканата за фестивала LUNAR. Почувствах се оценен от факта, че работата ми ще бъде част от такова значимо събитие. Тъй като имах свобода да подготвя концепцията, идеята за "Пътешественик" се появи много бързо. Аз съм сюрреалист и повечето ми творби са изградени в онирично, мечтателно настроение. Чувствам се като пътешественик, който изследва света на сънищата, спомените, символите, чието постоянно черпене от подсъзнанието води до образи, които надхвърлят значенията и ежедневното разбиране. Като артист също съм пътешественик, който посещава различни фестивали и градове по целия свят. Не на последно място за мен беше много важно да се позова на сградата, върху която ще бъде представено шоуто. Хотелът е именно мястото, където пътуващите получават подслон, където могат да си починат, да се отпуснат и да поспят. Внимателно подбирам елементите на спектакъла, който създавам, но не за да разкажа точна последователност от събития, а за да отведа публиката на пътешествие и да я направя пътник в моята вселена.

Моите анимации никога нямат скрито значение. Те по-скоро имат за цел да вдъхновят зрителя да потърси себе си, да открие собствения си смисъл или просто да усети настроението зад историята, която създавам.

Още: Хайнц Куздас за Actualno.com: Превърнахме Берлинската стена в платно за изкуство и барометър на времето

Снимка: LUNAR

Учил сте в Camerimage Film School и сте работил основно като оператор в телевизионната индустрия. Защо започнахте да създавате анимация?

Да, учил съм в Camerimage Film School и през по-голямата част от живота си съм бил оператор, а по-късно и отговорен оператор. От самото начало знаех, че искам да работя с изображения, със светлина и искам да разказвам истории. Скритата истина е, че винаги съм бил очарован от анимацията и след като реших да създавам свои собствени, независими проекти, се насочих към визуализациите, за да ги пускам на живо пред публика. Смятам, че анимираните визуални вселени са най-добрият начин да изразя въображението си. Разбира се, това е процес, така че не знам докъде ще ме доведе в бъдеще.

ОщеПетър Антонов: Всеки може да се роди с талант, но по-важно е моженето

Коя е най-трудната част от създаването на видео мапинг шоу?

От моя гледна точка най-трудната част от създаването на мапинг е, когато "срещаме" създадената анимация с реалната фасада на сградата. Много рядко можем да направим тест върху сградата и след това да се върнем отново към анимацията, за да я коригираме, тъй като творбата винаги изглежда малко по-различно на сградата, отколкото на екрана на компютъра. Надявам се, че моето шоу ще изглежда върху фасадата на хотел Hyatt Regency Sofia точно така, както съм си я представял.

Къде намирате вдъхновение - от класическите художници и тяхното безсмъртно изкуство или от някъде другаде?

Винаги казвам, че вдъхновението ми идва от сънищата, спомените, детството ми... Работата е там, че това е много дълъг период на консумиране на образи, филми, музика, книги, посещение на места, срещи с хора... Има много произведения на изкуството, които са оказали огромно влияние върху това, което съм като художник и човек. Не мога да живея без тези артистични импулси, които говорят не само на сетивата ми, но и най-важното - на душата ми. Обичам традиционните картини, снимки или филми, но понякога една обикновена абстрактна форма на стената може да ме вдъхнови много дълбоко. Когато създавах първия си визуален пърформанс, бях под влиянието и вдъхновението на късометражния анимационен филм "Лабиринт" на полския аниматор Ян Леница. Много важни за мен са също братята Куей и Тери Гилиъм, книгите на Бруно Шулц и Станислав Лем.

Смятате ли, че артистите трябва да изразяват важни политически позиции? И как?

Да си артист е начинът, по който възприемаш света, и начинът, по който изразяваш това възприятие. Тъй като политиката е част от ежедневието ни, можем просто да реагираме на това с изкуството си или с думите, които можем да кажем, но аз смятам, че стойността на изкуството е нещо непреходно, нещо, което докосва безсмъртното ни същество и нещо, което не трябва да се отнася до настоящата ни политическа реалност. Лично аз никога не показвам политически позиции, но оценявам артистите, които го правят в името на другите хора.

Каква е основната ви цел, когато създавате изкуство?

Създаването е вътрешна потребност, която изпитваме, и за да бъдем удовлетворени, трябва да започнем да творим. То може да бъде картина, анимация, подредба на градината или просто създаване на ред около нас, но това е нещо, което идва отвътре. Създавайки анимация, чувствам, че съм част от свят, който е част от мен. Това е като да се гмурнеш в мечта или пътуване, което ни прави живи. Когато споделям този свят с други хора, съм щастлив, че той говори и на тях и мога да окажа макар и леко въздействие върху техния живот за този много кратък момент.

Още: Димитър Маринов: Артистът е човек, който приема изкуството като начин на живот

Кажете нещо на младите хора, които се страхуват да покажат таланта си.

Щом веднъж усетите желание да творите, просто го направете и никога не се сравнявайте с другите. Никой не знае какво е ценно и важно за другите хора или дори може да промени живота им. Никога не си мислете, че следването на общия стандарт е единственият начин за създаване на изкуство, а по-скоро вярвайте, че можете да бъдете някой, който показва нова гледна точка. Само споделяйки изкуството си с другите, ще намерите хора, с които въображението ви резонира. Бъдете искрени, истински и непредубедени и около вас ще се появят правилните хора.

Интервю на Неда Ковачева

LUNAR 2024 ще се проведе от 9 до 12 май. Повече информация и програма на фестивала ще откриете ТУК.

Ари Дикиер е полски оператор, артист и пътешественик в света на изкуството. Неговите творби напомнят колаж, създаден от мигове в човешкото въображение, които карат хората да потърсят себе си. Точно това е целта на Дикиер и с творбата му "Пътешественик", която ще можем да видим по време на фестивала на светлините LUNAR 2024 в София от 9 до 12 май.

"Пътешественик" е видео мапинг шоу, което ще се проектира на фасадата на Hyatt Regency Sofia. Именно шоуто на Ари Дикиер е първото от 4,5-километровия маршрут на фестивала. Решихме да си поговорим с Ари и да разберем какво е подготвил за LUNAR 2024 и каква е цялостната му артистична философия.

--------------------------------

Снимка: LUNAR

Творбата ви "Пътешественик" ще бъде част от Фестивала на светлините LUNAR 2024 в София. Разкажете ни историята зад видео мапинг спектакъла, който скоро ще видим в България?

Бях много щастлив, когато получих поканата за фестивала LUNAR. Почувствах се оценен от факта, че работата ми ще бъде част от такова значимо събитие. Тъй като имах свобода да подготвя концепцията, идеята за "Пътешественик" се появи много бързо. Аз съм сюрреалист и повечето ми творби са изградени в онирично, мечтателно настроение. Чувствам се като пътешественик, който изследва света на сънищата, спомените, символите, чието постоянно черпене от подсъзнанието води до образи, които надхвърлят значенията и ежедневното разбиране. Като артист също съм пътешественик, който посещава различни фестивали и градове по целия свят. Не на последно място за мен беше много важно да се позова на сградата, върху която ще бъде представено шоуто. Хотелът е именно мястото, където пътуващите получават подслон, където могат да си починат, да се отпуснат и да поспят. Внимателно подбирам елементите на спектакъла, който създавам, но не за да разкажа точна последователност от събития, а за да отведа публиката на пътешествие и да я направя пътник в моята вселена.

Моите анимации никога нямат скрито значение. Те по-скоро имат за цел да вдъхновят зрителя да потърси себе си, да открие собствения си смисъл или просто да усети настроението зад историята, която създавам.

Още: Хайнц Куздас за Actualno.com: Превърнахме Берлинската стена в платно за изкуство и барометър на времето

Снимка: LUNAR

Учил сте в Camerimage Film School и сте работил основно като оператор в телевизионната индустрия. Защо започнахте да създавате анимация?

Да, учил съм в Camerimage Film School и през по-голямата част от живота си съм бил оператор, а по-късно и отговорен оператор. От самото начало знаех, че искам да работя с изображения, със светлина и искам да разказвам истории. Скритата истина е, че винаги съм бил очарован от анимацията и след като реших да създавам свои собствени, независими проекти, се насочих към визуализациите, за да ги пускам на живо пред публика. Смятам, че анимираните визуални вселени са най-добрият начин да изразя въображението си. Разбира се, това е процес, така че не знам докъде ще ме доведе в бъдеще.

ОщеПетър Антонов: Всеки може да се роди с талант, но по-важно е моженето

Коя е най-трудната част от създаването на видео мапинг шоу?

От моя гледна точка най-трудната част от създаването на мапинг е, когато "срещаме" създадената анимация с реалната фасада на сградата. Много рядко можем да направим тест върху сградата и след това да се върнем отново към анимацията, за да я коригираме, тъй като творбата винаги изглежда малко по-различно на сградата, отколкото на екрана на компютъра. Надявам се, че моето шоу ще изглежда върху фасадата на хотел Hyatt Regency Sofia точно така, както съм си я представял.

Къде намирате вдъхновение - от класическите художници и тяхното безсмъртно изкуство или от някъде другаде?

Винаги казвам, че вдъхновението ми идва от сънищата, спомените, детството ми... Работата е там, че това е много дълъг период на консумиране на образи, филми, музика, книги, посещение на места, срещи с хора... Има много произведения на изкуството, които са оказали огромно влияние върху това, което съм като художник и човек. Не мога да живея без тези артистични импулси, които говорят не само на сетивата ми, но и най-важното - на душата ми. Обичам традиционните картини, снимки или филми, но понякога една обикновена абстрактна форма на стената може да ме вдъхнови много дълбоко. Когато създавах първия си визуален пърформанс, бях под влиянието и вдъхновението на късометражния анимационен филм "Лабиринт" на полския аниматор Ян Леница. Много важни за мен са също братята Куей и Тери Гилиъм, книгите на Бруно Шулц и Станислав Лем.

Смятате ли, че артистите трябва да изразяват важни политически позиции? И как?

Да си артист е начинът, по който възприемаш света, и начинът, по който изразяваш това възприятие. Тъй като политиката е част от ежедневието ни, можем просто да реагираме на това с изкуството си или с думите, които можем да кажем, но аз смятам, че стойността на изкуството е нещо непреходно, нещо, което докосва безсмъртното ни същество и нещо, което не трябва да се отнася до настоящата ни политическа реалност. Лично аз никога не показвам политически позиции, но оценявам артистите, които го правят в името на другите хора.

Каква е основната ви цел, когато създавате изкуство?

Създаването е вътрешна потребност, която изпитваме, и за да бъдем удовлетворени, трябва да започнем да творим. То може да бъде картина, анимация, подредба на градината или просто създаване на ред около нас, но това е нещо, което идва отвътре. Създавайки анимация, чувствам, че съм част от свят, който е част от мен. Това е като да се гмурнеш в мечта или пътуване, което ни прави живи. Когато споделям този свят с други хора, съм щастлив, че той говори и на тях и мога да окажа макар и леко въздействие върху техния живот за този много кратък момент.

Още: Димитър Маринов: Артистът е човек, който приема изкуството като начин на живот

Кажете нещо на младите хора, които се страхуват да покажат таланта си.

Щом веднъж усетите желание да творите, просто го направете и никога не се сравнявайте с другите. Никой не знае какво е ценно и важно за другите хора или дори може да промени живота им. Никога не си мислете, че следването на общия стандарт е единственият начин за създаване на изкуство, а по-скоро вярвайте, че можете да бъдете някой, който показва нова гледна точка. Само споделяйки изкуството си с другите, ще намерите хора, с които въображението ви резонира. Бъдете искрени, истински и непредубедени и около вас ще се появят правилните хора.

Интервю на Неда Ковачева

LUNAR 2024 ще се проведе от 9 до 12 май. Повече информация и програма на фестивала ще откриете ТУК.

Гласували общо: 1 потребители