Защо Майстора - наричат го така от първия му ден като преподавател в спортната академия. Просто на някои от учениците му - каскадьори, с които работи, - не им било удобно да се обръщат към него с „господин Асенов". Хваща се с филмовите бойни сцени от любопитство - отива един ден в групата на Емил Видев (главен асистент към катедра Гимназия в НСА), за да види за какво става въпрос, и така се запалва.
Първият филм, в който се снимах, беше италианският сериал Alef със Стефан Данаилов. Щях да умра от срам и притеснение.
И до ден-днешен се притеснявам нещо да не се обърка. Но така трябва, иначе може да подцениш някоя сцена и да стане голям гаф.
Каскадьорството е работа в екип - винаги разчиташ на другия. И най-добрият да си, ако човекът отсреща не ти отговори със същото, ти си едно нищо. И при актьорите е така - трябва да има диалог, за да се получи.
Покрай него се научих да яздя, но напоследък го правя все по-рядко.
Най-много ме е страх дали подготовката на каскадите е изпипана докрай, както и от лоши партньори, които се надценяват и рискуват да ме контузят.
Случвало се е да си тръгна посинен от снимки, в Пирогов даже съм ходил. При ударите в торса има контакт и понякога слагаме протектори, но не винаги. Въпреки това не смятам, че работата ми е опасна, по-скоро е интересна.
Сред по-известните филми, в които съм участвал, са Троя, Конан Варварина, Нинджа и първият сезон на сериала по HBO Game of Thrones, където бях от хората на крал Дрого. Последно се снимах в новия на Силвестър Сталоун - Непобедимите 2, започнах като втори негов дубльор, но той ме хареса и станах първи. Сталуон е истински професионалист - идва на снимки, сяда на една маса и вади сценария, после започва да подчертава и да мисли по него. Няма празно. Възхищавам му се, след като видях как живее и се подържа на неговите години. Не случайно е най-скъпоплатеният екшън артист и с него се работи супер.
Големите актьори са и големи хора. Държат се по-нормално, вече са се доказали и не избиват комплекси. В Троя например Брад Пит ме убива и аз се търкалям по стълбите пред храма - тази сцена я снимахме няколко пъти, докато той не каза: „Стига е падал тоя човек".
Режисьорът трябва да изкара каквото може от артиста. В Отплата, да речем, има много повече актьорски задачи, отколкото в останалите сериали, но е направен с малко пари и масата го смята за тъп.
Хората си мислят, че актьорите са калпави и затова ги дублираме, обаче това не е вярно. И те биха се справили с каскадите, но ако се контузят, всичко се проваля, а ние сме на терен само за няколко дни.
Технологиите като CGI улесняват нещата, но заради тях каскадьорите могат да отпаднат. Аз съм малко от старата школа. Предпочитам филмите, в които героят постига целта със собствените си сили - хиляда човека ще избие, но го прави сам, а не с натискане на копчета. Много ме дразни това 3D. Каскадите в Бен-Хур например са невероятни и втори като тях никъде не съм виждал.
Харесвам френското и испанското кино, лентите на Люк Бесон, братя Коен, Тони Скот и Уди Алън например, който е на другата крайност, но какво от това.
Отказвам задачи, които не са по силите ми. Като каскадите с автомобили, мотори или лодки, в които някои колеги са далеч по-добри от мен. Аз съм по бойните сцени.
Грешките ги приемам тежко. При нас всичко е фатално и доверието е страшно важно.
Скачам в дълбокото, ако е проверено.
Блокирам, когато се изморя. А умората е въпрос на мотивация.
Успехът е да се чувстваш добре и околните да го усещат, да стига до тях.
Приятелите ме смятат за смотан (смее се). Няма кога да обикалям заведенията и въобще не ги знам, ходя на рап партитата, които са в края на всеки филм, и от време на време слушам на живо Акага.
Заобиколен съм най-вече от спортисти, каскадьори, артисти и режисьори (Радена Вълканова е негова съпруга - б.а.). Галин Стоев например, който в момента живее в Париж, ни е близък семеен приятел и с него изкарваме няколко дни през лятото в Родопите. С Галин не става да се държиш като с каскадьорите, малко ми е объркано (повдига рамене и се усмихва).
По душа съм добър и организиран.
Обичам да карам сноуборд и сърф, харесвам Родопите и къмпинг Градина.
Не съм се бил истински от училище. Бързо ми минава ядът, когато някой ме дразни - как да го удариш, като изглежда смешен?
Изморявам се от простотията, но не визирам само хората, а съвсем елементарни неща - като безразборното натискане на клаксони или мятането на фасове по улицата.
Дразнят ме всички, които се снимат с ловни трофеи във вестниците и списанията, както и хората с пушки като цяло. Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев
Едва се нави да се
срещнем, като не пропусна да отбележи,
че обикновено гледа лошо. И наистина
дойде намръщен, но само защото закъсня
с десет минути и по-скоро бе сърдит на
себе си - обикновено цепи секундата и
е страшно организиран, като всеки
истински спортист впрочем. Разказа ни
как горе-долу минават дните му и просто
да му се чудиш откъде намира сили хем
да е добър съпруг и баща на две деца
(момчета на 5 и на 17
години), хем да е преподавател и
каскадьор. Той обаче хич не се оплаква
и отдалече си личи, че е доволен от това,
което е постигнал - любимец е на Бен Крос
и Силвестър Сталоун, който сам го издига
от втори в първи негов дубльор, докато
снимаха тук последния му филм Непобедимите 2.
Защо Майстора - наричат
го така от първия му ден като преподавател
в спортната академия. Просто на някои
от учениците му - каскадьори, с които
работи, - не им било удобно да се обръщат
към него с „господин Асенов". Хваща се
с филмовите бойни сцени от любопитство
- отива един ден в групата на Емил Видев
(главен асистент към катедра Гимназия
в НСА), за да види за какво става въпрос,
и така се запалва.
Първият филм, в
който се снимах, беше италианският
сериал Alef със Стефан
Данаилов. Щях да умра от срам и притеснение.
И до ден-днешен се
притеснявам нещо да не се обърка. Но
така трябва, иначе може да подцениш
някоя сцена и да стане голям гаф.
Каскадьорството е работа в екип - винаги разчиташ на другия.
И най-добрият да си, ако човекът отсреща
не ти отговори със същото, ти си едно
нищо. И при актьорите е така - трябва
да има диалог, за да се получи.
Покрай него се
научих да яздя, но напоследък го правя
все по-рядко.
Най-много ме е страх дали подготовката на каскадите е изпипана
докрай, както и от лоши партньори, които
се надценяват и рискуват да ме контузят.
Случвало се е да си
тръгна посинен от снимки, в Пирогов даже
съм ходил. При ударите в торса има контакт
и понякога слагаме протектори, но не
винаги. Въпреки това не смятам, че
работата ми е опасна, по-скоро е интересна.
Сред по-известните
филми, в които съм участвал, са Троя,
Конан
Варварина, Нинджа и първият сезон на сериала по HBO
Game
of Thrones, където бях от хората на
крал Дрого. Последно се снимах в новия
на Силвестър Сталоун - Непобедимите 2, започнах като втори негов
дубльор, но той ме хареса и станах първи.
Сталуон е истински професионалист -
идва на снимки, сяда на една маса и вади
сценария, после започва да подчертава
и да мисли по него. Няма празно. Възхищавам
му се, след като видях как живее и се
подържа на неговите години. Не случайно
е най-скъпоплатеният екшън артист и с
него се работи супер.
Големите актьори са и големи хора. Държат се по-нормално,
вече са се доказали и не избиват комплекси.
В Троя например Брад Пит ме убива и
аз се търкалям по стълбите пред храма
- тази сцена я снимахме няколко пъти,
докато той не каза: „Стига е падал тоя
човек".
Режисьорът трябва
да изкара каквото може от артиста. В
Отплата, да речем, има много повече
актьорски задачи, отколкото в останалите
сериали, но е направен с малко пари и
масата го смята за тъп.
Хората си мислят,
че актьорите са калпави и затова ги
дублираме, обаче това не е вярно. И те
биха се справили с каскадите, но ако се
контузят, всичко се проваля, а ние сме
на терен само за няколко дни.
Технологиите като
CGI улесняват нещата, но
заради тях каскадьорите могат да
отпаднат. Аз съм малко
от старата школа. Предпочитам
филмите, в които героят постига целта
със собствените си сили - хиляда човека
ще избие, но го прави сам, а не с натискане
на копчета. Много ме дразни това 3D.
Каскадите в Бен-Хур например са
невероятни и втори като тях никъде не
съм виждал.
Харесвам френското
и испанското кино, лентите на Люк Бесон,
братя Коен, Тони Скот и Уди Алън например,
който е на другата крайност, но какво
от това.
Отказвам задачи, които не са по силите ми. Като каскадите с
автомобили, мотори или лодки, в които
някои колеги са далеч по-добри от мен.
Аз съм по бойните сцени.
Грешките ги приемам
тежко. При нас всичко е фатално и доверието
е страшно важно.
Скачам в дълбокото,
ако е проверено.
Блокирам, когато
се изморя. А умората е въпрос на мотивация.
Успехът е да се
чувстваш добре и околните да го усещат,
да стига до тях.
Приятелите ме смятат
за смотан (смее се). Няма кога да
обикалям заведенията и въобще не ги
знам, ходя на рап партитата, които са в
края на всеки филм, и от време на време
слушам на живо Акага.
Заобиколен съм най-вече
от спортисти, каскадьори, артисти и
режисьори (Радена Вълканова е негова
съпруга - б.а.). Галин Стоев например,
който в момента живее в Париж, ни е близък
семеен приятел и с него изкарваме няколко
дни през лятото в Родопите. С Галин не
става да се държиш като с каскадьорите,
малко ми е объркано (повдига рамене и
се усмихва).
По душа съм добър
и организиран.
Обичам да карам
сноуборд и сърф, харесвам Родопите и
къмпинг Градина.
Не съм се бил истински
от училище. Бързо ми минава ядът, когато
някой ме дразни - как да го удариш, като
изглежда смешен?
Изморявам се от простотията, но не визирам само хората,
а съвсем елементарни неща - като
безразборното натискане на клаксони
или мятането на фасове по улицата.
Дразнят ме всички,
които се снимат с ловни трофеи във
вестниците и списанията, както и хората
с пушки като цяло.
Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев