Щяхме да използваме само аналогова техника и нямаше да можем да обработваме музиката ни дигитално. Щяхме да имаме по-голямо, по-тежко и по-скъпо оборудване. Но със сигурност бихме се чувствали доста комфортно в средата и щяхме да свирим шумен психеделичен рок. Само дето си падаме и по електронните звуци и сигурно биха ни липсвали. Как се приемаше музиката ви в Турция, когато тепърва набирахте скорост?
Постепенно започнахме да свирим по-често и да излизаме и извън страната. Публиката също откликваше все повече на музиката ни, макар и както в началото, да имаше немалко хора, които така и не ни разбираха. Вероятно най-силен катализатор за световното признание на BaBa Zula беше филмът Музиката на Истанбул от 2005. Усетихте ли тогава, че този филм ще промени нещата за групата?
Филмът наистина обърна вниманието на света към музиката и културата на Истанбул и в частност към BaBa Zula. Ние самите живеем във филм, така че киното е огромно вдъхновение за нас.
Да, току що се връщаме от турне в Мексико, където свирихме на филмови фестивали. Не са малко филмовите проекти, по които работим - в момента една документална лента и няколко неми филма. Знаеш коя друга сайкъделик банда също често свири във филмови продукции в ранните си години - Pink Floyd. Фенове ли сте на групата и какво мислите за последния им албум The Endless River?
Обожаваме Pink Floyd. Винаги съм бил фен на Syd Barrett - той има огромно влияние върху мен като творец. След като Roger Waters напусна, спряхме да слушаме Pink Floyd, така че не съм слушал албума още. Но обложката е страхотна, дело е на млад художник от Египет. Със сигруност ще чуя и албума скоро.
Това е първият албум, който издаваме на плоча, така че истински се вълнувахме и е много важен за нас. Хората се впечатлиха от музиката и текстовете. Определено той е съвсем нов период за бандата. Свирили сте из целия свят в последните две десетилетия. Кои бяха най-интересните и впечатляващи места, които посетихте?
Тъкмо се връщаме от Мексико и беше фантастично. Тази страна има наистина богата и древна култура. Живеем като номади и се чувстваме страхотно. Как се възприема музиката на BaBa Zula в различните краища на света?
На места като България е супер - хората винаги танцуват на песните ни. В други държави им е любопитно и ново и не танцуват, а слушат с интерес, което пък малко ни пречи, тъй като обичаме танцуваща публика. (смее се) Кое предпочитате - клубни концерти или лайвове на нетрадиционни локации като гори, планини или древни храмове?
Обичаме клубните лайвове, но винаги ни е теглело към нетрадиционните места. Свиренето на открито е мощен енергиен източник и по някакъв начин хармонизира с природата. Кои други банди от Турция ще ни препоръчаш, независимо дали са млади или вече признати?
О, определено турската психеделия от 60-те е невероятна. Трябва да чуеш Selda, Erkin Koray, Baris Manco - страхотни са. Можеш ли да посочиш пет произволно избрани албума от фонотеката ти?
Erkin Koray - Elektronik Turkuler, Okay Temiz - Zikir, Barış Manço - 2023, Fikret Kızılok - Zaman Zaman, Selda - Türkülerimiz 1.
Мисля, че пътуваме за Родопите директно от един феситвал на открито в Измир. Ще свирим и като гости с The Brooklyn Funk Essentials на същия фестивал. BaBa Zula са на Амфитеатъра на Transfiguration Festival
на 8 август, събота. Билети от Eventim Текст Ивайло Александров
Турските майстори на психеделично-фолклорни джем сесии, експлозивни концерти и акустични импровизации BaBa Zula пристигат за трети път у нас, на 8 август, за Transfiguration Festival. Създадена в началото на 90-те години, групата първоначално експериментира с джаз и сайкъделик рок, с леки влияния от турския фолклор под името ZeN. Постепенно обаче етно-джемовете стават все по-дълги, а лидерът на групата Мурат Ертел с електрическия си саз води музиката им към чести импровизации. Тогава името им става BaBa Zula, което музикантите обясняват със сходството със значението на израза Wakan Tanka за индианците Дакота - Голямата Тайна, или в техния случай Бащицата на тайните. Хванахме ги точно, когато се прибираха от обиколка по филмови фестивали в Мексико и ти предлагаме да загрееш с интервюто ни преди фестивала.
Каква щеше да бъде музиката на BaBa Zula, ако бяхте
създали бандата в Англия през 60-те?
Щяхме
да използваме само аналогова техника и нямаше да можем да обработваме музиката
ни дигитално. Щяхме да имаме по-голямо, по-тежко и по-скъпо оборудване. Но със
сигурност бихме се чувствали доста комфортно в средата и щяхме да свирим шумен
психеделичен рок. Само дето си падаме и по електронните звуци и сигурно биха ни
липсвали.
Как се приемаше музиката ви в Турция,
когато тепърва набирахте скорост?
Постепенно започнахме да свирим по-често и да
излизаме и извън страната. Публиката също откликваше все повече на музиката ни,
макар и както в началото, да имаше немалко хора, които така и не ни разбираха.
Вероятно най-силен катализатор за
световното признание на BaBa Zula беше филмът Музиката на Истанбул от 2005. Усетихте ли тогава, че този
филм ще промени нещата за групата?
Филмът
наистина обърна вниманието на света към музиката и културата на Истанбул и в
частност към BaBa Zula. Ние самите живеем във филм,
така че киното е огромно вдъхновение за
нас.
Участвали сте в саундтраците на филми
като Салто в
ковчега (1996) and Ice Cream, I Scream (2006). Ще записва ли BaBa Zula саундтраци
и занапред?
Да,
току що се връщаме от турне в Мексико, където свирихме на филмови фестивали. Не
са малко филмовите проекти, по които работим - в момента една документална
лента и няколко неми филма.
Знаеш коя друга сайкъделик банда също
често свири във филмови продукции в ранните си години - Pink Floyd. Фенове ли сте на групата и какво мислите за последния им
албум The Endless River?
Обожаваме Pink Floyd. Винаги съм бил фен на Syd Barrett - той има
огромно влияние върху мен като творец. След като Roger Waters
напусна, спряхме да слушаме Pink Floyd, така
че не съм слушал албума още. Но обложката е страхотна, дело е на млад художник
от Египет. Със сигруност ще чуя и албума скоро.
А как се прие миналогодишният албум на Baba Zula 34 Oto Sanayi?
Това
е първият албум, който издаваме на плоча, така че истински се вълнувахме и е
много важен за нас. Хората се впечатлиха от музиката и текстовете. Определено
той е съвсем нов период за бандата.
Свирили сте из целия свят в последните
две десетилетия. Кои бяха най-интересните и впечатляващи места, които
посетихте?
Тъкмо
се връщаме от Мексико и беше фантастично. Тази страна има наистина богата и
древна култура. Живеем като номади и се чувстваме страхотно.
Как се възприема музиката на BaBa Zula в различните краища на света?
На
места като България е супер - хората винаги танцуват на песните ни. В други
държави им е любопитно и ново и не танцуват, а слушат с интерес, което пък
малко ни пречи, тъй като обичаме танцуваща публика. (смее се)
Кое предпочитате - клубни концерти или
лайвове на нетрадиционни локации като гори, планини или древни храмове?
Обичаме
клубните лайвове, но винаги ни е теглело към нетрадиционните места. Свиренето
на открито е мощен енергиен източник и по някакъв начин хармонизира с
природата.
Кои други банди от Турция ще ни
препоръчаш, независимо дали са млади или вече признати?
О,
определено турската психеделия от 60-те е невероятна. Трябва да чуеш Selda, Erkin
Koray, Baris
Manco -
страхотни са.
Можеш ли да посочиш пет произволно
избрани албума от фонотеката ти?
Erkin Koray - Elektronik Turkuler,
Okay Temiz - Zikir, Barış Manço -
2023,
Fikret Kızılok - Zaman Zaman, Selda -
Türkülerimiz 1.
Коя е следващата ви спирка преди Transfiguration Festival?
Мисля,
че пътуваме за Родопите директно от един феситвал на открито в Измир. Ще свирим
и като гости с The Brooklyn Funk Essentials на същия фестивал.
BaBa Zula са на Амфитеатъра на Transfiguration Festival
на 8 август, събота. Билети от Eventim
Текст Ивайло Александров