Добрият Уил Хънтинг
Армагедон През 2001-ва Афлек влиза в клиника, за да се бори с духа от бутилката. През 2002-ра излизат два филма - Всички страхове и Смяна на платната, които аха-аха да се окажат вярната посока... Но да заповяда комиксовият герой Daredevil а.к.а Дяволът на доброто и да прати година по-късно кариерата на Бен обратно в канавката. И още преди да се е вдигнал на крака, същата 2003-а година идва Трудна свалка. За тези, които не са го гледали (и в никакъв случай не трябва), само ще споделим, че Джей Ло е в ролята на лесбийка гангстер, а нашият клетник е измамник на дребно. Или, с други думи, ако се върнем в канавката, ще видим как Джей Ло рита с токчета кариерата на Бен. Най-вече в главата. Малко след излизането на филма те се разделят. През юни 2005-а в югоизточната част на Бахамския архипелаг колежката на Бен от Пърл Харбър и Дявол на доброто Дженифър Гарнър става негова съпруга. И нещата за Бен започват да се оправят. През 2006-а участва в криминалната драма Холивудленд, където е в ролята на телевизионния супермен Джордж Рийвс, а Ейдриън Броуди е детективът, който разследва мистериозната смърт на звездата. За ролята си Бен взема награда за най-добър актьор на фестивала във Венеция и получава номинация за Златен глобус. Когато през 2007-а Афлек представя режисьорския си дебют Жертва на спасение - мистерия за двама частни детективи, търсещи изчезнало 4-годишно момиченце - всички ахкат и охкат от изненада. Как такъв посредствен актьор е режисирал толкова дълбок филм. Късметът на дебютанта - твърдят някои; твърде е мрачен - оплакват се други. Но Джеф Робинов, един от големите шефове в Warners, напълно му се доверява. От предложените проекти Афлек избира Градът, на който е режисьор, сценарист (по книгата Принцът на крадците на Чък Хоугън) и изпълнява главната роля на професионален банков крадец. С бюджет от 37 млн. долара филмът изкарва близо 155 млн. и носи на Джеръми Ренър номинации за Оскар и Златен глобус за поддържаща мъжка роля.
Пърл Харбър Между двата режисьорски проекта Бен успява да влезе като актьор в два доста приятни филма. През 2009-а е в мистерията Правилата на играта с Ръсел Кроу, Хелън Мирън, Джейсън Бейтман и други. А през 2010-а е в The Company Men, в който трима сериозни мъже се опитват да се справят с живота си в условия на икономическа криза. След успеха на Градът от Sony веднага го атакуват с нов проект. Хитреците от Warners обаче му показват сценарий на Крис Теро по - какво по-примамливо - действителен случай. Когато през 1979-а Американското посолство в Техеран е нападнато от ирански бунтовници, шестима от дипломатите успяват да избягат и да се подслонят в дома на канадския посланик. Тогава агентът от ЦРУ Тони Мендез решава да ги спаси, като създаде фалшива холивудска продукция и я изпрати в Иран, за да измъкне нещастниците. Името на филма фантом е Арго (Argo) и въпреки че в него обяснението е друго, то идва от вътрешна шега в ЦРУ („Ah, go f**k yourself").
Арго Първият избор на Афлек за ролята на Мендез бил Брат Пит. Той обаче бил зает, така че направо Бен се заел с нея. Другите в каста са имена като Алън Аркин и Джон Гудман плюс актьори от телевизията - Брайън Кренстън (В обувките на Сатаната), Кайл Чандлър (Friday Night Lights), Тейт Донован (Щети). Във филма няма ирански актьори, защото са се страхували за безопасността си, ако властите научат. Тази година Бен участва заедно с Хавиер Бардем, Олга Куриленко, Рейчъл Макадамс и други в To The Wonder, новия филм на Терънс Малик (Дървото на живота), за който обаче никой не говори и който засега си има една наградка от фестивала във Венеция. Вече доста по-уверен, за Бен е време да се захване с още по-сериозни проекти. Номер едно - филм по романа на Стивън Кинг Сблъсък. Номер две - да се събере отново с Мат Деймън, за да разкажат историята на Джеймс Джоузеф Уайти Бългър джуниър, престъпник от Бостън, който се крие 16 години, преди да бъде заловен през 2011-а. Афлек ще е режисьор, а Деймън - в главната роля. И за да завършим, ето с какво още се занимава Бен: подкрепя организации, борещи се с редки детски заболявания; създава Инициатива за Източно Конго, за да помогне на бедстващата държава; подкрепя еднополовите бракове; продуцира тв проекти, свързани с екологията; винаги има ясно изразена политическа позиция и дори преди да се захване с режисура, намеква в интервюта, че политиката не му е безинтересна; запален фен е на покера и през 2004-а печели California State Poker Championship и си прибира награда от 356 хиляди долара. Текст Тодор Пеев
Десет години, след като преживя едно от най-позорните падения в историята на Холивуд - отчасти заради филми като Трудна свалка и Дявол на доброто, отчасти заради пиар изцепките с Дженифър Лопес - неочаквано и някак отникъде Бен Афлек се пръкна като обещаващ режисьор. В миналото останаха таблоидната истерия около личния му живот, житейските драми (включително престой в клиника за алкохолици) и изключително тъпите филми. Някогашният party boy днес става в 6:00, ляга си в 9:00, женен е от седем години за очарователната Дженифър Гарнър, от която има три деца, и е сериозно ангажиран с политически и обществени каузи. А с новия си режисьорски проект Арго се очертава като един от фаворитите за следващите Оскари.
Бенджамин Геза Афлек-Болд е роден на 15 август 1972 в семейство на видни интелектуалци, а средното му име Геза идва от оцелял от Холокоста семеен приятел. Родителите му се развеждат, когато е на 12, и на Бен му се налага да обгрижва с три години по-малкия си брат Кейси, който - да не остане по-назад - също става актьор (по-късно дори работи с Бен в Добрият Уил Хънтинг и Жертва на спасение).
Един от най-важните хора в живота на Бен се оказва Мат Деймън, с когото са приятели от 32 години. Като тийнейджъри двамата участват в училищни постановки (в пиесата The Visit на Фридрих Дюренмат Бен играе синът на Мат Деймън). В киното тръгва с приятни неангажиращи роли - спортния Училищни връзки (1992) и малко по-късно разбрания Dazed and Confused (излиза през 1993-а, но чак през 2002-ра Куентин Тарантино го включва сред 10-те си най-велики филма на всички времена).
От 1995-а нататък Бен работи най-вече с режисьора Кевин Смит и то все в прилични филми - Mallrats (1995), Chasing Amy (1997), Догма (1999), а по-късно - Момиче от Джърси (2004) и Clerks II (2006), но тях няма и смисъл да ги споменаваме, макар че в кариерата на Бен има и доста по-дълбоки дъна.
Добрият Уил Хънтинг
За тях - по-късно, тъй като в кинохронологията на Афлек идва Добрият Уил Хънтинг (1997) на Гюс Ван Сант, който буквално за дни изстрелва него и Мат Деймън в холивудските висини. Малко цифри: за сценария си, продаден за 600 000 долара, те получават близо 20 награди, включително Оскар и Златен глобус. На церемонията за раздаване на Оскарите идват с майките си, но скоро след това хващат и млади актриси за гаджета - Гуинет Полтроу и Уинона Райдър. Америка е очарована от красотата и таланта на 25-годишния Бен Афлек. Пълно щастие!
И после всичко си ебава майката. Вместо да последва успеха на Хънтинг с други интересни проекти, Афлек - като типичен новак, който не може да поеме тежестта на славата - се втурва към поредица от безумни роли: хоръра Phantoms, апокалиптичния и твърде комерсиален Армагедон, за Природни сили със Сандра Бълок изобщо не си заслужава да се говори. Там някъде минават хилавата крими драма Двойни игри с Шарлийз Терън и тъповатата романтика Неочакван обрат с Гуинет Полтроу. Но след патетичната чекия Пърл Харбър наистина ни стана много, ама много мъчно за момчето и неговото бъдеще.
За няколко години Бен бавно и методично затвърждава имиджа на лековат актьор, което в комбинация с романтичните му въртели го превръща в любимец на жълтата преса. След края на аферата му с Гуинет той се събира с Дженифър Лопес: скъпи подаръци, пищни партита, раздели и събирания... Феноменът Бенифър (както журналистите ги наричат) окончателно съсипва имиджа му.
Армагедон
През 2001-ва Афлек влиза в клиника, за да се бори с духа от бутилката. През 2002-ра излизат два филма - Всички страхове и Смяна на платната, които аха-аха да се окажат вярната посока... Но да заповяда комиксовият герой Daredevil а.к.а Дяволът на доброто и да прати година по-късно кариерата на Бен обратно в канавката. И още преди да се е вдигнал на крака, същата 2003-а година идва Трудна свалка. За тези, които не са го гледали (и в никакъв случай не трябва), само ще споделим, че Джей Ло е в ролята на лесбийка гангстер, а нашият клетник е измамник на дребно. Или, с други думи, ако се върнем в канавката, ще видим как Джей Ло рита с токчета кариерата на Бен. Най-вече в главата. Малко след излизането на филма те се разделят.
През юни 2005-а в югоизточната част на Бахамския архипелаг колежката на Бен от Пърл Харбър и Дявол на доброто Дженифър Гарнър става негова съпруга. И нещата за Бен започват да се оправят.
През 2006-а участва в криминалната драма Холивудленд, където е в ролята на телевизионния супермен Джордж Рийвс, а Ейдриън Броуди е детективът, който разследва мистериозната смърт на звездата. За ролята си Бен взема награда за най-добър актьор на фестивала във Венеция и получава номинация за Златен глобус.
Когато през 2007-а Афлек представя режисьорския си дебют Жертва на спасение - мистерия за двама частни детективи, търсещи изчезнало 4-годишно момиченце - всички ахкат и охкат от изненада. Как такъв посредствен актьор е режисирал толкова дълбок филм. Късметът на дебютанта - твърдят някои; твърде е мрачен - оплакват се други. Но Джеф Робинов, един от големите шефове в Warners, напълно му се доверява. От предложените проекти Афлек избира Градът, на който е режисьор, сценарист (по книгата Принцът на крадците на Чък Хоугън) и изпълнява главната роля на професионален банков крадец. С бюджет от 37 млн. долара филмът изкарва близо 155 млн. и носи на Джеръми Ренър номинации за Оскар и Златен глобус за поддържаща мъжка роля.
Пърл Харбър
Между двата режисьорски проекта Бен успява да влезе като актьор в два доста приятни филма. През 2009-а е в мистерията Правилата на играта с Ръсел Кроу, Хелън Мирън, Джейсън Бейтман и други. А през 2010-а е в The Company Men, в който трима сериозни мъже се опитват да се справят с живота си в условия на икономическа криза.
След успеха на Градът от Sony веднага го атакуват с нов проект. Хитреците от Warners обаче му показват сценарий на Крис Теро по - какво по-примамливо - действителен случай. Когато през 1979-а Американското посолство в Техеран е нападнато от ирански бунтовници, шестима от дипломатите успяват да избягат и да се подслонят в дома на канадския посланик. Тогава агентът от ЦРУ Тони Мендез решава да ги спаси, като създаде фалшива холивудска продукция и я изпрати в Иран, за да измъкне нещастниците. Името на филма фантом е Арго (Argo) и въпреки че в него обяснението е друго, то идва от вътрешна шега в ЦРУ („Ah, go f**k yourself").
Арго
Първият избор на Афлек за ролята на Мендез бил Брат Пит. Той обаче бил зает, така че направо Бен се заел с нея. Другите в каста са имена като Алън Аркин и Джон Гудман плюс актьори от телевизията - Брайън Кренстън (В обувките на Сатаната), Кайл Чандлър (Friday Night Lights), Тейт Донован (Щети). Във филма няма ирански актьори, защото са се страхували за безопасността си, ако властите научат.
Тази година Бен участва заедно с Хавиер Бардем, Олга Куриленко, Рейчъл Макадамс и други в To The Wonder, новия филм на Терънс Малик (Дървото на живота), за който обаче никой не говори и който засега си има една наградка от фестивала във Венеция.
Вече доста по-уверен, за Бен е време да се захване с още по-сериозни проекти. Номер едно - филм по романа на Стивън Кинг Сблъсък. Номер две - да се събере отново с Мат Деймън, за да разкажат историята на Джеймс Джоузеф Уайти Бългър джуниър, престъпник от Бостън, който се крие 16 години, преди да бъде заловен през 2011-а. Афлек ще е режисьор, а Деймън - в главната роля.
И за да завършим, ето с какво още се занимава Бен: подкрепя организации, борещи се с редки детски заболявания; създава Инициатива за Източно Конго, за да помогне на бедстващата държава; подкрепя еднополовите бракове; продуцира тв проекти, свързани с екологията; винаги има ясно изразена политическа позиция и дори преди да се захване с режисура, намеква в интервюта, че политиката не му е безинтересна; запален фен е на покера и през 2004-а печели California State Poker Championship и си прибира награда от 356 хиляди долара.
Текст Тодор Пеев