Бианка Стефанова

Едно голямо слънце тук долу на земята. Бианка е момиче, което трудно се забравя, след като веднъж си се запознал с нея. Останали сме с впечатлението, че е винаги усмихната и лъчезарна и тази топлота зарежда всички около нея. Но не бъркай добротата й с наивност. По-добре не се опитвай да я разиграваш, защото веднага ще те постави на мястото ти. Голямата й любов винаги е бил сноубордът, но след като среща Никола двамата се отдават и на хавайския сърф. От няколко години насам в неин дом са се превърнали морето и планината, а малчуганите от "Борд Райдър" са семейството, за което винаги е мечтала.

След тежък инцидент в планината Бианка и Никола си обещават, че до края на живота си ще се занимават само с това, което обичат. "С него имахме една мечта - да си направим наш клуб, в който да работим с деца, да работим с бъдещето!". Неприятното произшествие се оказва повратен момент и след като Бианка се възстановява, двамата основават спортния клуб по сноуборд и хавайски сърф "Борд Райдър". През зимата се подвизават в Банско, а лятото - на плаж "Корал". "Поради спецификата на спорта, между 5 и 6 месеца в годината ние живеем и тренираме с нашите деца-състезатели сред природата. Ние сме семейство и имаме много силна връзка по между ни, която включва възпитание, уважение, изграждане на ценностна система, любов към природата."

Мислех си да стана ветеринарна лекарка на диви животни. Като малка спасявах всякакви ранени животни и вкъщи се бе превърнало в клиника. Баща ми беше личният ми асистент, а майка ми - медицинската сестра. Сестра ми е малко по чувствителна и не се включваше в работният процес. Когато станах тинейджърка, исках да стана сноубордистка - ветеринарна лекарка. (смее се)
И станах председател на Спортен Клуб "Борд Райдър", специализиран в сноуборд и хавайски сърф. Клубът е основан от мен и моят приятел Никола Манолов. Истината е, че съм се занимавала с различни дейности, като цяло повечето са били социални, свръзани с деца.
В „Борд Райдър" учим децата как да опазват природата и как да се грижат за нея. Учим ги как да живеят сред природата без да й пречат. Всяка година в началото на месец май малчуганите почистват цялата плажна ивица и дюните и гората зад нея. А след това цяло лято се грижат за природата, която е техен дом. Те са пазителите на плаж "Корал" и вярвам, че тези деца ще дадат един добър пример на тяхното поколение, които няма да повторят нашите грешки.

Работата е като любовта. Обичаш я, отдаваш й се, забавляваш се, понякога се жертваш, заслужава си, но понякога те ядосва. Искаш да си краен и се сещаш отново за нея - "Любовта", и всички прекрасни моменти. Тогава си даваш сметка, че я искаш до себе си, завинаги! Разбира се, говоря за моята работа. Трудно ми е да говоря от името на всички онези, които не харесват или не обичат работата си. Това е непознато чувство за мен.
От моята научих, как да си живея добре.

Никога не работя без настроение. За мен е изключително важно, когато работя с децата, да съм отпочинала и готова за активности. Затова и имам специален всекидневен режим, който спазвам. Лягам си рано, ставам рано, имам лична спортна програма, не консумирам алкохол и цигари и т.н. Винаги работя усмихната и спокойна с децата. А те усещат всичко!
Добрият екип е важен, защото той е ключът към успеха! Добрият екип определя качеството, а когато работиш с деца, нямаш право на компромиси. За щастие аз имам късмет с моят бизнес партньор Никола Манолов, който децата, често наричат тате. А аз получавам подаръци и изненади за денят на майката. (смее се) Мисля че в нашата дейност с деца, това е добър показател за добър екип.

Заобиколен съм от хора, които обичат природата, свободата и спорта. И най-важното, знаят как да я консумират тази любов. Честно казано, основно съм заобиколена от децата ни от клуба. С тях живеем заедно от 1 Юни до 10 Септември на плаж Корал. Зимата ни се събират 65 дни, в които живеем в Банско. Отдала съм си живота на тях, обожавам ги и искам да успеем заедно!
Вкъщи ме смятат за момичето, което никога не спира да се движи. Никога няма да забравя безкрайните пътувания из Европа с моя татко. Времето, когато навигационните системи бяха рядкост. А когато се сдобиеш с такава, тя прави всичко възможно да увеличи маршрута ти в пъти. Тогава тате ме наричаше „моята Нави". Нави никога не заспиваше и въпреки забраната й да седи на предната седалка, поради малката й възраст, тя беше там с денонощия, с картата на Европа на крака, показвайки правилния маршрут. Истината е, че нямаме объркан път. Бяхме уникален дует.
Сред приятели минавам за приятелката, която не могат да видят. Но всички са намерили своето обяснение за това и ме подкрепят в работата ми с децата. Идват ни на гости - лятото в лагера, а зимата в апартамента в Банско. Думи, които често чувам по мой адрес са: "Свестняга"( в превод - Свестно момиче), Машина (тук се затруднявам в превода), "Бианка може всичко" и т.н. Тъй като си имам позитивизъм за раздаване, често минавам за позитивния инструмент, който ще използват за подобряване на настроението им. И въпреки, че не обичам телефони, често ми се налага да водя дълги приятелски разговори. Но не се оплаквам, аз си ги обичам и това е най-малкото, което мога да направя за тях.
По душа съм пълна с енергия, която ми се налага постоянно да контролирам и канализирам в правилната насока. Емоционална съм, но съм се научила кога и как да го показвам. Обичам отговорностите и активните почивки. По душа съм истински щастлива и свободна. Обичам те, животе!

Проблемът ми е, че прекалявам с дозировката на чувството ми за отговорност и това често ми се отразява в личен аспект. Друг проблем, с който често се срещам, е, че искам да помогна на всички, а аз съм една единица, един човек и това физически е невъзможно. Но все пак, аз все още вярвам, че мога! Силно изразеното ми чувство за справедливост също ми създава малко проблеми, но важното е, че те са лично мои и не засягат други хора и животи.
Идеите идват, когато правиш, това което обичаш. Тогава се раждат най-добрите идеи, защото са създадени с душа и те самите притежават такава. Което автоматично ги прави по-успешни!
Блокирам, пред простотията. Но бързо задействам антиблокиращата система и намирам думи да обясня липсата от необходимостта й. Тук мога много да разказвам, все пак живея 6 месеца на морето сред туристи. Както Тери Пратчет е казал: "Коефицентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея".

Грешките са опит. Всяка направена и осъзната грешка ти дава нов тласък в това, което правиш. Проблемът е, когато хората не осъзнават грешките си и ги повтарят многократно. Но това е проблем на характера на личността, а не в съдържанието на допуснатата грешка.
Компромисите са част от живота ни. Те са необходимост, от която не бива да се плашим, а по скоро да контролираме. Те са като вълните при хавайският сърф. Идват много вълни, но ти си избираш коя да хванеш. Хубаво е да внимаваме при избора на компромис. Много хора си мислят, че аз правя компромис с живота си, защото съм на 28 години и вместо да излизам по барове, да консумирам алкохол, да танцувам до изгрев, когато обикновено се събуждам, да споделям нощни емоции с приятели, аз си спя в леглото, децата са близо до мен и така минават дните и годините. Този компромис си заслужава. Или поне така казва моята ценностна система. Измерител за всеки компромис е ценностната система на личността.

Съревновавам се със себе си! Искам да ставам все по-добра в това, което правя и обичам.
Скачам в дълбокото, когато съм силна, мога да задържа въздух за дълго време и намирам смисъл да го направя.
Успехът е резултат. Този резултат е продукт на много труд, упоритост, опит, знания, системна инициативност и лична мотивация за успех.

Най-обичам да живея сред природата и да практикувам любимите си спортове, в компанията на моята половинка Никола и нашите малки Борд Райдъри.
Забелязала съм, че не мога да живея без сноуборд и хавайски сърф. Всяка контузия, която ме лишава от любимите ми спортове, ме изгражда като личност и ме стимулира да продължа напред с нова сила, която не съм притежавала досега.
Никога не знам с какво ще ме изненада природата. Колкото и добре да я познаваш, колкото и да я наблюдаваш, да се вслушваш в нейните сигнали, тя винаги крие своите изненади. Както Робърт Ингерсол е казал: "В природата няма нито награди, нито наказания, а само последствия!"
Току-що разбрах, че съм изморена от днешния сърф ден и е време да си лягам.

Ще ми се аз да съм измислила повече възможности за българските деца да спортуват.
Или поне да бях казала на всички български родители: "Мили родители, не спирайте децата си от спорт, защото трябва да учат. Едното не изключва другото. Нашите състезатели учат в едни от най-елитните Софийски училища и едновременно са отлични ученици за пример в училище и шампиони в спортовете, които практикуват." Спорта дава стимул и дисциплина да бъдеш по-добър във всичко, което правиш.
"Погрижи се за тялото си. Това е единственото място, на което можеш да живееш" - Джим Рон.

Текст Мина Иванова

Едно голямо слънце тук долу на земята. Бианка е момиче, което трудно се забравя, след като веднъж си се запознал с нея. Останали сме с впечатлението, че е винаги усмихната и лъчезарна и тази топлота зарежда всички около нея. Но не бъркай добротата й с наивност. По-добре не се опитвай да я разиграваш, защото веднага ще те постави на мястото ти. Голямата й любов винаги е бил сноубордът, но след като среща Никола двамата се отдават и на хавайския сърф. От няколко години насам в неин дом са се превърнали морето и планината, а малчуганите от "Борд Райдър" са семейството, за което винаги е мечтала.

След тежък инцидент в планината Бианка и Никола си обещават, че до края на живота си ще се занимават само с това, което обичат. "С него имахме една мечта - да си направим наш клуб, в който да работим с деца, да работим с бъдещето!". Неприятното произшествие се оказва повратен момент и след като Бианка се възстановява, двамата основават спортния клуб по сноуборд и хавайски сърф "Борд Райдър". През зимата се подвизават в Банско, а лятото - на плаж "Корал". "Поради спецификата на спорта, между 5 и 6 месеца в годината ние живеем и тренираме с нашите деца-състезатели сред природата. Ние сме семейство и имаме много силна връзка по между ни, която включва възпитание, уважение, изграждане на ценностна система, любов към природата."

Мислех си да стана ветеринарна лекарка на диви животни. Като малка спасявах всякакви ранени животни и вкъщи се бе превърнало в клиника. Баща ми беше личният ми асистент, а майка ми - медицинската сестра. Сестра ми е малко по чувствителна и не се включваше в работният процес. Когато станах тинейджърка, исках да стана сноубордистка - ветеринарна лекарка. (смее се)
И станах председател на Спортен Клуб "Борд Райдър", специализиран в сноуборд и хавайски сърф. Клубът е основан от мен и моят приятел Никола Манолов. Истината е, че съм се занимавала с различни дейности, като цяло повечето са били социални, свръзани с деца.
В „Борд Райдър" учим децата как да опазват природата и как да се грижат за нея. Учим ги как да живеят сред природата без да й пречат. Всяка година в началото на месец май малчуганите почистват цялата плажна ивица и дюните и гората зад нея. А след това цяло лято се грижат за природата, която е техен дом. Те са пазителите на плаж "Корал" и вярвам, че тези деца ще дадат един добър пример на тяхното поколение, които няма да повторят нашите грешки.

Работата е като любовта. Обичаш я, отдаваш й се, забавляваш се, понякога се жертваш, заслужава си, но понякога те ядосва. Искаш да си краен и се сещаш отново за нея - "Любовта", и всички прекрасни моменти. Тогава си даваш сметка, че я искаш до себе си, завинаги! Разбира се, говоря за моята работа. Трудно ми е да говоря от името на всички онези, които не харесват или не обичат работата си. Това е непознато чувство за мен.
От моята научих, как да си живея добре.

Никога не работя без настроение. За мен е изключително важно, когато работя с децата, да съм отпочинала и готова за активности. Затова и имам специален всекидневен режим, който спазвам. Лягам си рано, ставам рано, имам лична спортна програма, не консумирам алкохол и цигари и т.н. Винаги работя усмихната и спокойна с децата. А те усещат всичко!
Добрият екип е важен, защото той е ключът към успеха! Добрият екип определя качеството, а когато работиш с деца, нямаш право на компромиси. За щастие аз имам късмет с моят бизнес партньор Никола Манолов, който децата, често наричат тате. А аз получавам подаръци и изненади за денят на майката. (смее се) Мисля че в нашата дейност с деца, това е добър показател за добър екип.

Заобиколен съм от хора, които обичат природата, свободата и спорта. И най-важното, знаят как да я консумират тази любов. Честно казано, основно съм заобиколена от децата ни от клуба. С тях живеем заедно от 1 Юни до 10 Септември на плаж Корал. Зимата ни се събират 65 дни, в които живеем в Банско. Отдала съм си живота на тях, обожавам ги и искам да успеем заедно!
Вкъщи ме смятат за момичето, което никога не спира да се движи. Никога няма да забравя безкрайните пътувания из Европа с моя татко. Времето, когато навигационните системи бяха рядкост. А когато се сдобиеш с такава, тя прави всичко възможно да увеличи маршрута ти в пъти. Тогава тате ме наричаше „моята Нави". Нави никога не заспиваше и въпреки забраната й да седи на предната седалка, поради малката й възраст, тя беше там с денонощия, с картата на Европа на крака, показвайки правилния маршрут. Истината е, че нямаме объркан път. Бяхме уникален дует.
Сред приятели минавам за приятелката, която не могат да видят. Но всички са намерили своето обяснение за това и ме подкрепят в работата ми с децата. Идват ни на гости - лятото в лагера, а зимата в апартамента в Банско. Думи, които често чувам по мой адрес са: "Свестняга"( в превод - Свестно момиче), Машина (тук се затруднявам в превода), "Бианка може всичко" и т.н. Тъй като си имам позитивизъм за раздаване, често минавам за позитивния инструмент, който ще използват за подобряване на настроението им. И въпреки, че не обичам телефони, често ми се налага да водя дълги приятелски разговори. Но не се оплаквам, аз си ги обичам и това е най-малкото, което мога да направя за тях.
По душа съм пълна с енергия, която ми се налага постоянно да контролирам и канализирам в правилната насока. Емоционална съм, но съм се научила кога и как да го показвам. Обичам отговорностите и активните почивки. По душа съм истински щастлива и свободна. Обичам те, животе!

Проблемът ми е, че прекалявам с дозировката на чувството ми за отговорност и това често ми се отразява в личен аспект. Друг проблем, с който често се срещам, е, че искам да помогна на всички, а аз съм една единица, един човек и това физически е невъзможно. Но все пак, аз все още вярвам, че мога! Силно изразеното ми чувство за справедливост също ми създава малко проблеми, но важното е, че те са лично мои и не засягат други хора и животи.
Идеите идват, когато правиш, това което обичаш. Тогава се раждат най-добрите идеи, защото са създадени с душа и те самите притежават такава. Което автоматично ги прави по-успешни!
Блокирам, пред простотията. Но бързо задействам антиблокиращата система и намирам думи да обясня липсата от необходимостта й. Тук мога много да разказвам, все пак живея 6 месеца на морето сред туристи. Както Тери Пратчет е казал: "Коефицентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея".

Грешките са опит. Всяка направена и осъзната грешка ти дава нов тласък в това, което правиш. Проблемът е, когато хората не осъзнават грешките си и ги повтарят многократно. Но това е проблем на характера на личността, а не в съдържанието на допуснатата грешка.
Компромисите са част от живота ни. Те са необходимост, от която не бива да се плашим, а по скоро да контролираме. Те са като вълните при хавайският сърф. Идват много вълни, но ти си избираш коя да хванеш. Хубаво е да внимаваме при избора на компромис. Много хора си мислят, че аз правя компромис с живота си, защото съм на 28 години и вместо да излизам по барове, да консумирам алкохол, да танцувам до изгрев, когато обикновено се събуждам, да споделям нощни емоции с приятели, аз си спя в леглото, децата са близо до мен и така минават дните и годините. Този компромис си заслужава. Или поне така казва моята ценностна система. Измерител за всеки компромис е ценностната система на личността.

Съревновавам се със себе си! Искам да ставам все по-добра в това, което правя и обичам.
Скачам в дълбокото, когато съм силна, мога да задържа въздух за дълго време и намирам смисъл да го направя.
Успехът е резултат. Този резултат е продукт на много труд, упоритост, опит, знания, системна инициативност и лична мотивация за успех.

Най-обичам да живея сред природата и да практикувам любимите си спортове, в компанията на моята половинка Никола и нашите малки Борд Райдъри.
Забелязала съм, че не мога да живея без сноуборд и хавайски сърф. Всяка контузия, която ме лишава от любимите ми спортове, ме изгражда като личност и ме стимулира да продължа напред с нова сила, която не съм притежавала досега.
Никога не знам с какво ще ме изненада природата. Колкото и добре да я познаваш, колкото и да я наблюдаваш, да се вслушваш в нейните сигнали, тя винаги крие своите изненади. Както Робърт Ингерсол е казал: "В природата няма нито награди, нито наказания, а само последствия!"
Току-що разбрах, че съм изморена от днешния сърф ден и е време да си лягам.

Ще ми се аз да съм измислила повече възможности за българските деца да спортуват.
Или поне да бях казала на всички български родители: "Мили родители, не спирайте децата си от спорт, защото трябва да учат. Едното не изключва другото. Нашите състезатели учат в едни от най-елитните Софийски училища и едновременно са отлични ученици за пример в училище и шампиони в спортовете, които практикуват." Спорта дава стимул и дисциплина да бъдеш по-добър във всичко, което правиш.
"Погрижи се за тялото си. Това е единственото място, на което можеш да живееш" - Джим Рон.

Текст Мина Иванова

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆