☰
✕

Биляна Балева

5286 Категория: Нещо ново
Като малка с еднакъв плам Били се записвала на кръжоци по електротехника, поезия или театър. Като по-голяма, без изобщо да се чуди, се записала в специалност Библиотечно-информационни науки в Софийския и с огромно удоволствие я завършила, като мушнала в раницата и по малко социология, психология, философия и политология за обща култура. В деня, в който взела дипломата си, получила и телефонно обаждане от Център за изкуства Сорос.

Първата й работа в живота била да създаде библиотеката на Сорос център (като започне от купчина кашони с току-що закупени книги), а втората - да координира пак там превода на суперценна специализирана литература в областта на хуманитаристиката, свободата на словото и други не особено популярни у нас по онова време теми. Като изобщо не подозирала, че всичко това ще й се окаже не само приятно, но и ужасно полезно.

Към днешна дата, освен в своята фондация „Бюро култура", чийто първи проект е Let's Play Culture, Били е ангажирана и в офиса на Асоциация за развитие на София. Там координира и комуникира кипежа около кандидатурата ни за Европейска столица на културата 2019.

Всички професионални завои, които взимах, са били експеримент и проверяване на личните качества. В един момент имах прекрасна работа с хубава заплата (в IT компания - б. а.), която доброволно напуснах и създадох фондация „Бюро култура" и Let's Play Culture. Установих, че това е, което искам и мога да правя. В този смисъл, вярвам, че ще е дълго.

Усетих, че това е моето нещо, когато през 2010-а се включих в екипа на Арт Фест Водна Кула и помагах с писане на проекти и в организацията. И въпреки че го правех извънработно, не чувствах умора, даже напротив - даваше ми много енергия. За седмицата на самия фестивал си взех отпуска и беше абсолютен купон, цялата тази енергия, която се случи в общуването между артистите.

Целта, идеята и визията на Let's Play Culture е да развиваме културните политики, които липсват, а трябва да се случват. И това е сериозен проблем - има много хора с много идеи, обаче те не знаят как да намерят пари за тях. Такава информация просто липсва.

Искаме след пет години с нашата работа и нашата енергия да сме направили така, че повече млади хора, които имат интересни идеи в главата, да са по-ориентирани как да ги реализират - как да търсят финансиране, как да изграждат международни и местни партньорства, как да си организират работата.

Първото, което казвам на артистите или организациите, които консултирам, е, че шансът дали един проект ще спечели подкрепа е 50 на 50 - независимо от неговите качества, независимо колко добре е написан и т.н. Много фактори оказват влияние. Обаче човек е длъжен да опита.
Заставам зад проекти, които имат смисъл и значение не само за автора си. Това всъщност прави една идея важна - тя да има социален ефект.

Ако кандидатурата на София за 2019-а спечели, културата ще се озове във фокуса на хората, които вземат решения. Защото обикновено когато трябва да се правят бюджетни съкращения, първото перо е култура. Сега ще бъде обратното. Освен това идеята на иницитивата е всичко, което се случи, да има дълготраен ефект, а не да свърши на 31 декември 2019-а (смее се).

Аз вярвам, че младата сцена ще се оживи и ще се развие, защото инициативата стимулира междукултурния диалог. В момента по-малко български артисти взаимодействат с чуждестранни, защото нямат и подкрепа за мобилност. Например програмите за мобилност на Столична община и Национален фонд „Култура" покриват само самолетния билет, а той често се оказва недостатъчен, артистите не могат да покрият другите си разходи и се отказват дори от това.

Събуждам се с кафе, направено от любимия човек, и с мъркането на кучето ни Елада. Тя е голдън ритрийвър, вече е на пет и е суперготина. Осинових я по програмата за кучета водачи, от която тя отпадна. Справяше се много добре, страшно умна е и разбира всички команди, обаче се оказа, че е плашлива и се стряска от по-силни градски звуци. Както казаха, не става за куче водач, а за диванно куче (смее се).

Обикновено гледам да съм във форма.
Изпускам напрежението с разходка с Елада и колело. Пробвала съм най-различни начини, ама в крайна сметка няма по-добро от тези двата.
Идеалната вечер е вечерта, когато съм доволна от свършеното през деня.
Не казвам на никого, че вярвам в духове. В това, че съществуват и други същества освен хората.

Бих се записала на уроци по танци. Примерно на съвременен танц в Derida.
Ако имам два свободни часа, ще ги запълня с интериорен дизайн и нещоправене с ръце.
Беше велико, когато пускахме пистите на Бабин зъб по-миналата седмица. Анди (Андреан Нешев - б. а.) ме качи на ски преди три години и, смея да твърдя, се научих супербързо. И открих, че адреналинът е суперяко нещо.

Не участвах в протестите на Орлов мост, защото си мисля, че е по-важно да използвам енергията си за нещата, които правя. Вярвам, че с тях променям достатъчно. Иначе се вълнувам от събитията и ги следя.

Бях обаче на протестите през 1997-а, още от първия ден. Тогава бях на 17 и с много повече идеализъм и революционерски дух в главата. Вървяхме по улиците и от всички страни по-възрастните хора ни даваха кураж, носеха ни чай. По едно време бяха спрели транспорта до Студентски град и ние слизахме и се прибирахме пеша, на тумби, всеки ден. Беше силно. Някак си повярвахме, че може да променим нещата.

Разликата между мен тогава и сега е житейският опит, само това. Мисля, че съм също толкова наивна.
Майка ми често ми казва, че ме обича и че всичко ще бъде наред.

Дойде ми до гуша от хора с голямо его. С тях не се боря, игнорирам ги.
Все си повтарям, че животът е кратък и трябва да живееш смело.
Не си позволявам да се предавам.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Симфония на шума - шведски филм за едни барабанисти, които измисляха различни акции в града, за да привлекат вниманието на хората. Правеха музика от електричество, с комбайни... Друг хубав филм, който ми попадна наскоро, е Jesus Henry Christ.
По принцип гледам повече научно-популярни филми от всякакво естество.
Любимият ми режисьор е Уди Алън. Харесва ми нервността, която вкарва в героите си, и самоиронията им, въпреки че е трудно с еднаква сила да харесаш всяко негово творение. Харесвам и Вим Вендерс, заради човешките му истории. И Джим Джармуш - прави красиви филми.
Любимите ми актьори са Брус Уилис, защото винаги вкарва чувство за хумор в персонажите си (въпреки че не гледам всичките му „екшън" филми), и Джони Деп, който успява да изгради разнообразни образи. Никол Кидман и Кейт Уинслет според мен също са големи хамелеони и си подбират добре филмите.
Планирам да гледам Клетниците.


МУЗИКАТА
Обикновено слушам нещо ново. Напоследък редовно прослушвам музиката в групата на Фалшименто.
Никога няма да ми омръзнат Ник Кейв и Radiohead.
Най-добрият концерт, на който съм била, e Radiohead на Sziget.
В София искам да дойдат Radiohead!


ТЕАТЪРЪТ
Последно бях на Азамен на Албена Баева.
Предпочитам по-експерименталния театър и повече танц, отколкото театър. Като цяло не ходя на драматичен театър.
Следя независими режисьори и артисти като Ида Даниел, Веско Димов.
Силно впечатление ми направи Леонид Йовчев, когото скоро видях за първи път в една постановка в the fridge - Пиеса за умиране.


ИЗЛОЖБИТЕ
Последно гледах YouTube канала на ZKM - Центъра за съвременно изкуство и медийни изкуства в Карлсруе.
Последната изложба с българско участие, която ми хареса, беше Ключалката на г-н Витгенщайн - групова изложба в Българския културен институт във Виена. Представяше работи на млади артисти, които живеят и творят в чужбина.
Интересни са ми артисти като Боряна Венциславова. Следя и Мудов какво прави.
Имах период, в който ходех и гледах всичко. Сега нямам толкова време и избирам само неща, които ме предизвикват с новаторството си.


КНИГИТЕ
Най-най-важните за мен книги са Майстора и Маргарита на Булгаков, Играта на стъклени перли на Хесе, Сто години самота на Маркес.
В момента чета Сенки по пътя на коприната на Колин Таброн, който изминава пътя на коприната в днешно време - тръгва от Китай и стига до Турция.
Най-добре пише Маркес.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Като малка с еднакъв плам Били се записвала на кръжоци по електротехника, поезия или театър. Като по-голяма, без изобщо да се чуди, се записала в специалност Библиотечно-информационни науки в Софийския и с огромно удоволствие я завършила, като мушнала в раницата и по малко социология, психология, философия и политология за обща култура. В деня, в който взела дипломата си, получила и телефонно обаждане от Център за изкуства Сорос.

Първата й работа в живота била да създаде библиотеката на Сорос център (като започне от купчина кашони с току-що закупени книги), а втората - да координира пак там превода на суперценна специализирана литература в областта на хуманитаристиката, свободата на словото и други не особено популярни у нас по онова време теми. Като изобщо не подозирала, че всичко това ще й се окаже не само приятно, но и ужасно полезно.

Към днешна дата, освен в своята фондация „Бюро култура", чийто първи проект е Let's Play Culture, Били е ангажирана и в офиса на Асоциация за развитие на София. Там координира и комуникира кипежа около кандидатурата ни за Европейска столица на културата 2019.

Всички професионални завои, които взимах, са били експеримент и проверяване на личните качества. В един момент имах прекрасна работа с хубава заплата (в IT компания - б. а.), която доброволно напуснах и създадох фондация „Бюро култура" и Let's Play Culture. Установих, че това е, което искам и мога да правя. В този смисъл, вярвам, че ще е дълго.

Усетих, че това е моето нещо, когато през 2010-а се включих в екипа на Арт Фест Водна Кула и помагах с писане на проекти и в организацията. И въпреки че го правех извънработно, не чувствах умора, даже напротив - даваше ми много енергия. За седмицата на самия фестивал си взех отпуска и беше абсолютен купон, цялата тази енергия, която се случи в общуването между артистите.

Целта, идеята и визията на Let's Play Culture е да развиваме културните политики, които липсват, а трябва да се случват. И това е сериозен проблем - има много хора с много идеи, обаче те не знаят как да намерят пари за тях. Такава информация просто липсва.

Искаме след пет години с нашата работа и нашата енергия да сме направили така, че повече млади хора, които имат интересни идеи в главата, да са по-ориентирани как да ги реализират - как да търсят финансиране, как да изграждат международни и местни партньорства, как да си организират работата.

Първото, което казвам на артистите или организациите, които консултирам, е, че шансът дали един проект ще спечели подкрепа е 50 на 50 - независимо от неговите качества, независимо колко добре е написан и т.н. Много фактори оказват влияние. Обаче човек е длъжен да опита.
Заставам зад проекти, които имат смисъл и значение не само за автора си. Това всъщност прави една идея важна - тя да има социален ефект.

Ако кандидатурата на София за 2019-а спечели, културата ще се озове във фокуса на хората, които вземат решения. Защото обикновено когато трябва да се правят бюджетни съкращения, първото перо е култура. Сега ще бъде обратното. Освен това идеята на иницитивата е всичко, което се случи, да има дълготраен ефект, а не да свърши на 31 декември 2019-а (смее се).

Аз вярвам, че младата сцена ще се оживи и ще се развие, защото инициативата стимулира междукултурния диалог. В момента по-малко български артисти взаимодействат с чуждестранни, защото нямат и подкрепа за мобилност. Например програмите за мобилност на Столична община и Национален фонд „Култура" покриват само самолетния билет, а той често се оказва недостатъчен, артистите не могат да покрият другите си разходи и се отказват дори от това.

Събуждам се с кафе, направено от любимия човек, и с мъркането на кучето ни Елада. Тя е голдън ритрийвър, вече е на пет и е суперготина. Осинових я по програмата за кучета водачи, от която тя отпадна. Справяше се много добре, страшно умна е и разбира всички команди, обаче се оказа, че е плашлива и се стряска от по-силни градски звуци. Както казаха, не става за куче водач, а за диванно куче (смее се).

Обикновено гледам да съм във форма.
Изпускам напрежението с разходка с Елада и колело. Пробвала съм най-различни начини, ама в крайна сметка няма по-добро от тези двата.
Идеалната вечер е вечерта, когато съм доволна от свършеното през деня.
Не казвам на никого, че вярвам в духове. В това, че съществуват и други същества освен хората.

Бих се записала на уроци по танци. Примерно на съвременен танц в Derida.
Ако имам два свободни часа, ще ги запълня с интериорен дизайн и нещоправене с ръце.
Беше велико, когато пускахме пистите на Бабин зъб по-миналата седмица. Анди (Андреан Нешев - б. а.) ме качи на ски преди три години и, смея да твърдя, се научих супербързо. И открих, че адреналинът е суперяко нещо.

Не участвах в протестите на Орлов мост, защото си мисля, че е по-важно да използвам енергията си за нещата, които правя. Вярвам, че с тях променям достатъчно. Иначе се вълнувам от събитията и ги следя.

Бях обаче на протестите през 1997-а, още от първия ден. Тогава бях на 17 и с много повече идеализъм и революционерски дух в главата. Вървяхме по улиците и от всички страни по-възрастните хора ни даваха кураж, носеха ни чай. По едно време бяха спрели транспорта до Студентски град и ние слизахме и се прибирахме пеша, на тумби, всеки ден. Беше силно. Някак си повярвахме, че може да променим нещата.

Разликата между мен тогава и сега е житейският опит, само това. Мисля, че съм също толкова наивна.
Майка ми често ми казва, че ме обича и че всичко ще бъде наред.

Дойде ми до гуша от хора с голямо его. С тях не се боря, игнорирам ги.
Все си повтарям, че животът е кратък и трябва да живееш смело.
Не си позволявам да се предавам.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Симфония на шума - шведски филм за едни барабанисти, които измисляха различни акции в града, за да привлекат вниманието на хората. Правеха музика от електричество, с комбайни... Друг хубав филм, който ми попадна наскоро, е Jesus Henry Christ.
По принцип гледам повече научно-популярни филми от всякакво естество.
Любимият ми режисьор е Уди Алън. Харесва ми нервността, която вкарва в героите си, и самоиронията им, въпреки че е трудно с еднаква сила да харесаш всяко негово творение. Харесвам и Вим Вендерс, заради човешките му истории. И Джим Джармуш - прави красиви филми.
Любимите ми актьори са Брус Уилис, защото винаги вкарва чувство за хумор в персонажите си (въпреки че не гледам всичките му „екшън" филми), и Джони Деп, който успява да изгради разнообразни образи. Никол Кидман и Кейт Уинслет според мен също са големи хамелеони и си подбират добре филмите.
Планирам да гледам Клетниците.


МУЗИКАТА
Обикновено слушам нещо ново. Напоследък редовно прослушвам музиката в групата на Фалшименто.
Никога няма да ми омръзнат Ник Кейв и Radiohead.
Най-добрият концерт, на който съм била, e Radiohead на Sziget.
В София искам да дойдат Radiohead!


ТЕАТЪРЪТ
Последно бях на Азамен на Албена Баева.
Предпочитам по-експерименталния театър и повече танц, отколкото театър. Като цяло не ходя на драматичен театър.
Следя независими режисьори и артисти като Ида Даниел, Веско Димов.
Силно впечатление ми направи Леонид Йовчев, когото скоро видях за първи път в една постановка в the fridge - Пиеса за умиране.


ИЗЛОЖБИТЕ
Последно гледах YouTube канала на ZKM - Центъра за съвременно изкуство и медийни изкуства в Карлсруе.
Последната изложба с българско участие, която ми хареса, беше Ключалката на г-н Витгенщайн - групова изложба в Българския културен институт във Виена. Представяше работи на млади артисти, които живеят и творят в чужбина.
Интересни са ми артисти като Боряна Венциславова. Следя и Мудов какво прави.
Имах период, в който ходех и гледах всичко. Сега нямам толкова време и избирам само неща, които ме предизвикват с новаторството си.


КНИГИТЕ
Най-най-важните за мен книги са Майстора и Маргарита на Булгаков, Играта на стъклени перли на Хесе, Сто години самота на Маркес.
В момента чета Сенки по пътя на коприната на Колин Таброн, който изминава пътя на коприната в днешно време - тръгва от Китай и стига до Турция.
Най-добре пише Маркес.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно