В Деня на учителя реших да си спомня за онова малко "книжле", което носи в себе си цялата енергия, положена от учителите и усвоена от учениците. Там се пишат резултати, за които заслуги имат, както учениците, опитващи се да запомнят информация от Менделеевата таблица и Закона на Ом през така любимите ни синус и косинус до тропи и фигури като синтактичен паралелизъм, така и учителите, които всеки ден се прибират с главоболия вкъщи заради някой твърде разсеян и непослушен ученик.
Колко поколения са съхранили до ден днешен в съзнанието си великата фраза от училище: "Я, дай си бележника"! Това е фраза, която не се забравя. Става ни носталгично и едновременно ни побиват тръпки, защото много прилича на друга подобна - "Извадете по един лист!".
Слушайки тези предизвикващи температура изрази, ние пораснахме. Буквално. Колкото и страшно да звучаха тогава и да продължават да ехтят в съзнанието ни, те ни възпитаваха. Учеха ни да бъдем отговорни, добри, всеотдайни, силни и смели. И най-важното - научихме философията на даването. Някой те кара да дадеш нещо, на теб не ти се дава, но знаеш, че трябва. Следователно избираш да бъдеш безотговорен и нечестен като излъжеш, че си го забравил, както и поредното домашно, изядено от кучето, или да бъдеш силен и честен и да го дадеш, поемайки отговорност за послествията, които следват, поправяйки грешките си и ставайки по-добър човек. Ей, това е - даваш, колкото и да не ти се дава!
И в живота е така. Даваш пари за храна, защото трябва да ядеш - иначе ще умреш. Тук или си отговорен към здравето си или сам се обричаш на смърт. Даваш си времето за приятелите си, защото мислиш, че те винаги ще бъдат до теб и ще ти помогнат. Или даваш време - или си сам с времето си.
Фразата "Дай си бележника" беше най-силната команда, която можеш да чуеш. Звучи като вой на сирени при експанзия или по-скоро като "Напред, войни!" на върха на Шипка. По-силно е от теб.
На пръв поглед е една хартийка, но на колко неща ни е научила тя? Можем да изброим поне 10 добродетели.
Всъщност "Дай си бележника" беше и урок по благородство. Защо ли? Учи ни да даваме дори когато нямаме какво да дадем. Колкото и да е малко и незначително за нас, за други може да бъде огромно и ценно.
Затова давайте, мили хора! В даването е смисълът.
Дори и след време да премахнат напълно бележниците в училищата, пазете и предавайте онзи приятен и гъделичкащ спомен за онова даване, онази отговорност и чест, която научихме по най-добрия начин, благодарение на бележниците.
В Деня на учителя реших да си спомня за онова малко "книжле", което носи в себе си цялата енергия, положена от учителите и усвоена от учениците. Там се пишат резултати, за които заслуги имат, както учениците, опитващи се да запомнят информация от Менделеевата таблица и Закона на Ом през така любимите ни синус и косинус до тропи и фигури като синтактичен паралелизъм, така и учителите, които всеки ден се прибират с главоболия вкъщи заради някой твърде разсеян и непослушен ученик.
Колко поколения са съхранили до ден днешен в съзнанието си великата фраза от училище: "Я, дай си бележника"! Това е фраза, която не се забравя. Става ни носталгично и едновременно ни побиват тръпки, защото много прилича на друга подобна - "Извадете по един лист!".
Слушайки тези предизвикващи температура изрази, ние пораснахме. Буквално. Колкото и страшно да звучаха тогава и да продължават да ехтят в съзнанието ни, те ни възпитаваха. Учеха ни да бъдем отговорни, добри, всеотдайни, силни и смели. И най-важното - научихме философията на даването. Някой те кара да дадеш нещо, на теб не ти се дава, но знаеш, че трябва. Следователно избираш да бъдеш безотговорен и нечестен като излъжеш, че си го забравил, както и поредното домашно, изядено от кучето, или да бъдеш силен и честен и да го дадеш, поемайки отговорност за послествията, които следват, поправяйки грешките си и ставайки по-добър човек. Ей, това е - даваш, колкото и да не ти се дава!
И в живота е така. Даваш пари за храна, защото трябва да ядеш - иначе ще умреш. Тук или си отговорен към здравето си или сам се обричаш на смърт. Даваш си времето за приятелите си, защото мислиш, че те винаги ще бъдат до теб и ще ти помогнат. Или даваш време - или си сам с времето си.
Фразата "Дай си бележника" беше най-силната команда, която можеш да чуеш. Звучи като вой на сирени при експанзия или по-скоро като "Напред, войни!" на върха на Шипка. По-силно е от теб.
На пръв поглед е една хартийка, но на колко неща ни е научила тя? Можем да изброим поне 10 добродетели.
Всъщност "Дай си бележника" беше и урок по благородство. Защо ли? Учи ни да даваме дори когато нямаме какво да дадем. Колкото и да е малко и незначително за нас, за други може да бъде огромно и ценно.
Затова давайте, мили хора! В даването е смисълът.
Дори и след време да премахнат напълно бележниците в училищата, пазете и предавайте онзи приятен и гъделичкащ спомен за онова даване, онази отговорност и чест, която научихме по най-добрия начин, благодарение на бележниците.
Гласували общо: 1 потребители