Culture Club бяха на първо място с „Do You Really Want To Hurt Me" и аз се чудех дали този, който пее, е момче или момиче. Трябва да съм бил втори-трети клас, наскоро пристигнал от дивия соц, в който „такива като тоя" не ги пускаха по улиците. На другия ден в училище чувах по-големите да си говорят: „Бе тия Culture Club свирят няк'во лигаво реге, ама певицата им е готина." Мдам, готина беше. А днес е още по-готина.
Билети от 25 лв. тук Текст Насо Русков / Фотография boygeorgeuk.com
Първия път
когато видях Бой Джордж по телевизията,
бе паметен за мен. И за още петнайсет
милиона души. Беше в Лондон, в края на
1982-ра, в прочутото и вече несъществуващо
предаване Top of the Pops, което цяла
Великобритания гледаше всеки четвъртък,
за да разбере кой върлува из музикалните
чартове.
Culture Club бяха на първо място с
„Do You Really Want To Hurt Me" и аз се чудех дали
този, който пее, е момче или момиче.
Трябва да съм бил втори-трети клас,
наскоро пристигнал от дивия соц, в който
„такива като тоя" не ги пускаха по
улиците.
На другия ден в училище чувах по-големите да си говорят: „Бе тия Culture Club свирят няк'во лигаво реге, ама певицата им е готина." Мдам, готина беше. А днес е още по-готина.
За голяма част от тийнейджърите през 80-те Бой Джордж бе онова, което Марк Болън и Дейвид Боуи са представлявали за връстниците им през 70-те - символ на стремежа към уникалност и индивидуалност, делящ така наречените „аутсайдери" от масата говеда, редящи се пред социалната кланица за обработка и разпределяне по рафтовете на фригидния живот.
Неслучайно Болън и Боуи са двама от първите идоли на младия Джордж О'Дауд, който от малък се набива на очи. „Надпреварваха се да ми казват какъв съм, преди самият аз да знам какъв съм. Още от шестгодишен ме наричаха педал. Интересно откъде тия мъжкари знаеха толкова много за педалите, хахаха!"
Нищо чудно, предвид че Джордж ходи на училище в лондонския квартал Елтъм, където и до ден днешен гъмжи от неприятни келеши. Такива, които от дума не разбират. Но обикновено разбират от шамари... И тъй като в училище Джордж тренира бокс, много от досадните типчета скоро започват да му влизат в положението. „Особено забавно беше по-късно, когато бях на 17, живеех в скуотове из централен Лондон заедно с други фрийкове и редовно излизах навън гримиран. Разни простаци се заяждаха с мен, а после се чудеха как така някакъв кльощав травестит ги е напердашил пред всички."
Като част от избухналата след залеза на пънка ню уейв/ню романтик сцена, Джордж бързо става популярна фигура в най-тренди клуба по онова време - основания от Стийв Стрейндж Blitz, където дори работи на гардероба, преджобвайки палтата и чантите на онези клиенти, които не са му симпатични. Един от редовните посетители там е Мартин Дегвил - друг колоритен фрийк, на когото Джордж веднъж се присмива с думите: „Ако този човек запише дори една нота музика през живота си, ще си изям плюшените пантофи." По-късно Дегвил стана певец на Sigue Sigue Sputnik, чийто дебютен албум продаде близо един милион копия.
След неизбежното уволнение от Blitz нашият човек е забелязан от гениалния и вечно предприемчив Малкъм Макларън, който по това време търси да последва хаоса, предизвикан от неговите Sex Pistols, с нов културен смут - този път посредством група на име Bow Wow Wow, съчетаваща прически тип мохок, ритми от Бурунди, рокабили китари и 14-годишната безсрамно разголена певица Анабела Люин. Макларън решава, че Джордж би бил чудесна визуална притурка към Bow Wow Wow. Първо обаче му предлага да възприеме артистичния псевдоним Lieutenant Lush, тъй като „Джордж е ужасно незабележително име". И така започва... едно много кратко приключение.
Просто защото публиката на концертите харесва Lieutenant Lush повече от Анабела, Bow Wow Wow настояват Макларън да изгони Джордж от групата. Което той и прави.
Едно-две поплаквания по-късно, Джордж се запознава с бъдещите Culture Club и останалото, както казват, е история. През 80-те Culture Club бяха една от най-успешните поп групи на планетата и техния соул/реге поп продаде над 30 милиона плочи. Бой Джордж стана модна икона и вдъхновение за „по-различните". „Онзи ден една изключително красива аржентинка дойде при мен и ми каза: „Знаеш ли, навремето бях мъж, но благодарение на теб се престраших да си сменя пола, защото наистина го исках. И сега съм адски щастлива."
Повечето песни на Cultuire Club всъщност са за добре пазената в тайна по онова време пламенна любов между Джордж и барабаниста на групата Джон Мос, който си спомня: „Навремето се запознавах с Джордж някъде около шест-седем пъти, защото той всеки път изглеждаше различно и го мислех за друг човек."
След разпадането на групата Джордж се впуска в солова кариера, но за изненада на мнозина истинските му успехи идват на електронната сцена като диджей, където той и днес е топ име. Участва в редица различни проекти, като, освен музикални, някои от тях са модни (неговата линия се казва B-Rude). Намира време да пише и музика, както и да играе в хитовия мюзикъл Taboo, където е в ролята на друг свой идол - неповторимия Лий Бауъри.
Въпреки всичко, през последните близо трийсет години световната преса се занимаваше най-вече с наркотичните навици и сексуални пакости на този толкова талантлив певец и композитор, забравяйки, че той е - преди всичко - музикант. Може би затова новият му албум се казва This Is What I Do, за да напомни в кое точно би трябвало да се фокусираме.
„Когато бях задълбал в хероина, висях у нас по цял ден, канейки се да изляза, но никога не го правех. Преди да тръгна навън, решавах, че трябва да сложа нов костюм, и така по трийсет-четиресет пъти на ден. Когато си надрусан, времето престава да съществува. Изведнъж се оказва, че си започнал да се приготвяш за някакво парти във вторник, а сега вече е петък, и всичко отдавна е свършило, но ти още си избираш какво ще облечеш."
Сега Джордж празнува пет години откакто каза сбогом на всичките си вредни навици. В един момент той бе заприличал външно на Монсерат Кабайе, но днес 52-годишният Джордж изглежда потресаващо добре, а гласът му е по-мощен от всякога. „Всички постоянно питат за диетата ми. Общо взето, правя много упражнения и не ям месо. Но ако искате да знаете повече, следете ме в Twitter. Тъкмо си взех името от някакъв нахалник, Twitter ми помогнаха за това. Но facebook не искат, затова и там има към двайсет души с име Бой Джордж и още толкова - с О'Дауд."
Разбира се, той се облича все така впечатляващо и винаги търси нови начини за употреба на чантичката с гримовете. „Ако погледнете Великобритания, нашата аристокрация от векове се пудри и носи перуки, особено мъжете. А що се отнася до уж скандалното ми сексуално поведение и така-нататък, ще кажа само, че досега не съм прекратил нито една своя връзка, винаги аз съм бил изоставяният. После мен ме изкарват курвата."
И макар да е издал две автобиографии, той препоръчва само първата, в която наистина може да се усети режещият му хумор и сарказъм. А ядосаш ли го, той въобще не си поплюва. За което ми припомни мой познат от Лондон, журналист и близък приятел с Джордж.
„Навремето, когато Culture Club направиха риюниън, аз написах една не особено ласкава рецензия за техен концерт. Още на следващия ден на вратата ми се появи най-големият букет рози, който някога съм виждал. С картичка от Джордж. Само дето розите бяха жълти, което по-просветените знаят, че всъщност е знак на презрение. На друг един негов концерт се бях напил и постоянно крещях от първия ред. Той спря музиката, накара да ме осветят с прожектора и каза в микрофона: „Уф, стига си досаждала, дърта лесбийко!"
Boy George (DJ SET) & Marc Vedo
(UK) са тази събота (1 февруари)
от 23:00 в Yalta.
Билети от 25 лв. тук
Текст Насо Русков / Фотография boygeorgeuk.com