☰
✕

Боян Бенев

9150 Категория: Нещо ново
Боян е единственият човек, когото познаваме, който може да докара изречение като „Когато бях малък и се занимавах с маркетинг...". От визитката му вече си разбрал, че не го е свъртало още като младеж, така че е решил да си устрои малък спретнат бизнес и да види какво ще излезе от цялата работа. И няколко години по-късно взели, че го обявили за млад предприемач на Обединеното Кралство в класацията на списание Start Your Business. И сме сигурни, че сега леко ни се муси, че пак споменаваме тази пуста класация, дето постоянно говорят за нея, обаче ние можем да разкажем и историйка.

Та, значи, обикаля си Боян Бенев из китната Майка България по разни неотложни бизнес дела (с имоти някакви) и телефонът му звъни. „Хелоу, обаждаме ви се от списание Start Your Business и много искаме да ви включим в нашата класация на десетте най-успели млади предприемачи във Великобритания." „Страхотно, благодаря ви, сложете ме на седмо или на първо място." И тук не можем да цитираме друг отговор от страна на списанието освен: „?!!!". Ами, вижте какво, казал Боян, просто тези цифри са ми любимите и бих ви отказал, ако например искате да ме сложите на четвърто място.

Така или иначе Боян фигурира на първо място в тази класация и сме далеч от мисълта, че са го наредили точно там, защото 1 му е любимо число. Той самият обаче не обръща голямо внимание на подобни отличия - не защото скромничи излишно, а понеже е наясно, че няма как да се гордее с нещо такова цял живот. От успехи и класации не му е по-вкусна храната и не му става по-приятен разговорът с приятели.

Освен това бизнесът не му е самоцел. Предприемачеството е само едно от забавленията на Боян. Приятно му е да пише (негови са още и Малка книга за бизнеса и Малка книга за реалността) и му харесва да държи книгата си в ръце. Две поколения е оптимистична прогноза за България, но много малка част от нея е бизнес ориентирана. „Не съм се опитвал да правя плакатни послания, защото няма смисъл. Опитах се съвсем реалистично да видя къде сме в момента и накъде може да отидем."

Може би мнозина ще погледнат скептично на позитивизма на Боян (особено в ситуацията, в която е държавата в момента), но нека да прочетат Две поколения и тогава да видим.

Ето как да се настроиш: „... ако искаме да създадем нова визия за нашата страна, трябва да сме прагматични. Трябва да сме способни да видим колкото се може повече от картината. Крещейки „долу правителството", най-вероятно няма да постигнем нищо. Възможно е дори нещата да се влошат. Ако един безотговорен политик се хване за непоследователните оплаквания срещу правителството, най-лесното за него би било да се включи и той - „ако ни изберете, ще вдигнем пенсиите, ще вдигнем заплатите". Звучи ли ви познато?"

Не си спомням какъв мислех да стана като дете.
Но станах свободен.

Бизнесът не ми е интересен. Интересна ми е свободата, която той ти дава.
Важно ми е да не съм ограничен в начина, по който се изразявам.

Не ми харесва, че хората трябва да се възприемат по един начин в професионален контекст и по друг в личния си живот. Все едно си тотално различно същество. А всъщност трябва да си отговорен и да си вършиш работата.

Заобиколен съм от хора, които са много позитивни. И то чрез действията си, а не чрез това, което говорят.
Добрият екип е важен, защото ми позволява да правя повече неща. Моите способности всъщност са доста ограничени. Човек трябва да знае къде са му силните страни. Мисля, че вече знам своите и мога да се фокусирам над нещо. Смисълът на екипа е всеки да знае точното място за себе си и да не се бърка другаде.

Провалите ми са много повече, отколкото успехи. За мен това е важно, защото иначе може да се надъхаш, че всичко е супер. Имам чувството, че повечето хора, когато постигнат нещо голямо, много рядко се замислят защо са го постигнали. Освен мисълта, че си страхотен, разбира се. Може да е било късмет, например... Но когато се провалиш, ако искаш да вървиш напред, със сигурност трябва да разбереш защо не си успял.

Относно провалите, ето история: возих се в едно такси, в което шофьорът си имаше на таблото таблет и въртеше валутна търговия. И понеже аз се занимавам от десет години с това, се заговорихме. И той ми разказа, че имал малък инвестиционен фонд, но покрай кризата загубил всичко. Това го довело почти до тотален емоционален срив. Беше някъде около 55-56-годишен. Разказваше, че е станал таксиметров шофьор, просто за да се концентрира над нещо, да не мисли за неуспеха. Едновременно с това се занимава и с психологически практики. Много приятно впечатление ми направи този човек.

В България си има страшно много възможности. Проблемът е, че хората не са готови да направят достатъчно, за да ги достигнат. Не казвам, че е лесно - става въпрос за квалификация, за години труд, за насока, за получаване на по-ниска заплата известно време, но не е ли навсякъде така? Да не би като отидеш в чужбина веднага да ти дават докторска степен?

Забелязвам, че много по-малко хора имат желание да излизат в чужбина.
Според мен основният проблем е липсата на самочувствието, което те потиска до степен, че ти не виждаш смисъл да се образоваш. Забелязвам, че тук да се натискаш за нещо, да имаш хъс, не се възприема добре. А това, че хората имат амбиция, и драйв движи бизнеса във всяка по-развита държава.

Колегите ми ме виждат по различен начин в зависимост от това колко са ми близки. Мнозина ме смятат за сериозен, което ме учудва.
Сред приятелите си минавам за странния. Въпреки че всичките ми приятели са странни по някакъв начин...
А по душа съм спокоен.

Никога не работя с хора, които не харесвам. Част от свободата е да си избирам с кого да работя.
Още не съм се намерил съвсем къде съм. Затова правя толкова много неща, за да си открия средата.
Идеите идват, когато имаш време да мислиш, да се разходиш, да излезеш извън града...

Единственото, от което се притеснявам, е един ден да не се събудя и да се окаже, че се чудя защо не съм направил нещо, когато съм имал възможност.
Блокирам, когато трябва да взимам лесни решения. Трудни взимам лесно (щраква с пръсти, б.а.), но какво да обядвам например е страшен проблем.

Компромисите са недопустими, освен в личния живот.
От работата си научих да не се взимам насериозно. Покрай това се поражда възможността да си искрен, защото не се притесняваш от реакцията на човека отсреща; не се страхувам, че някой може да ме уволни... Защото мога много силно да викам (казва го тихо, б.а.)... Въпреки че не съм го правил, между другото... (още по-тихо, б.а.)

Тези, които са се взели насериозно, изглеждат несериозни. Престорено, изкуствено, фалшиво. Личи си, когато някой прикрива несигурност или неспособност, или съмнение. Предпочитам, като не мога, да си кажа; като ме дразни нещо, да си го споделя; като не ми харесва някой, да не работя с него.

Скачам в дълбокото, винаги когато мога. Дълбокото е всичко ново. Всичко, което ми е дискомфортно.
Успехът е еднократно, временно, преходно явление. Много хора цял живот се водят от един успех, който са постигнали преди време. Не е хубаво да се оставяш пасивно на базата на нещо.

Постоянно се чувствам щастлив.
Най обичам да пътувам. Където и да е. Дали ще е с приятели, или сам... Всичко става. Много обичам и да пиша, защото обикновено става въпрос за голяма изолация, което е сред любимите ми неща.

Никога не знам накъде.
Ще ми се аз да съм измислил джезвето.

Е, това ли беше... (ами толкова, да, б.а.)

Две поколения е вече по книжарниците  и е твоя само срещу 10 лв

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

Боян е единственият човек, когото познаваме, който може да докара изречение като „Когато бях малък и се занимавах с маркетинг...". От визитката му вече си разбрал, че не го е свъртало още като младеж, така че е решил да си устрои малък спретнат бизнес и да види какво ще излезе от цялата работа. И няколко години по-късно взели, че го обявили за млад предприемач на Обединеното Кралство в класацията на списание Start Your Business. И сме сигурни, че сега леко ни се муси, че пак споменаваме тази пуста класация, дето постоянно говорят за нея, обаче ние можем да разкажем и историйка.

Та, значи, обикаля си Боян Бенев из китната Майка България по разни неотложни бизнес дела (с имоти някакви) и телефонът му звъни. „Хелоу, обаждаме ви се от списание Start Your Business и много искаме да ви включим в нашата класация на десетте най-успели млади предприемачи във Великобритания." „Страхотно, благодаря ви, сложете ме на седмо или на първо място." И тук не можем да цитираме друг отговор от страна на списанието освен: „?!!!". Ами, вижте какво, казал Боян, просто тези цифри са ми любимите и бих ви отказал, ако например искате да ме сложите на четвърто място.

Така или иначе Боян фигурира на първо място в тази класация и сме далеч от мисълта, че са го наредили точно там, защото 1 му е любимо число. Той самият обаче не обръща голямо внимание на подобни отличия - не защото скромничи излишно, а понеже е наясно, че няма как да се гордее с нещо такова цял живот. От успехи и класации не му е по-вкусна храната и не му става по-приятен разговорът с приятели.

Освен това бизнесът не му е самоцел. Предприемачеството е само едно от забавленията на Боян. Приятно му е да пише (негови са още и Малка книга за бизнеса и Малка книга за реалността) и му харесва да държи книгата си в ръце. Две поколения е оптимистична прогноза за България, но много малка част от нея е бизнес ориентирана. „Не съм се опитвал да правя плакатни послания, защото няма смисъл. Опитах се съвсем реалистично да видя къде сме в момента и накъде може да отидем."

Може би мнозина ще погледнат скептично на позитивизма на Боян (особено в ситуацията, в която е държавата в момента), но нека да прочетат Две поколения и тогава да видим.

Ето как да се настроиш: „... ако искаме да създадем нова визия за нашата страна, трябва да сме прагматични. Трябва да сме способни да видим колкото се може повече от картината. Крещейки „долу правителството", най-вероятно няма да постигнем нищо. Възможно е дори нещата да се влошат. Ако един безотговорен политик се хване за непоследователните оплаквания срещу правителството, най-лесното за него би било да се включи и той - „ако ни изберете, ще вдигнем пенсиите, ще вдигнем заплатите". Звучи ли ви познато?"

Не си спомням какъв мислех да стана като дете.
Но станах свободен.

Бизнесът не ми е интересен. Интересна ми е свободата, която той ти дава.
Важно ми е да не съм ограничен в начина, по който се изразявам.

Не ми харесва, че хората трябва да се възприемат по един начин в професионален контекст и по друг в личния си живот. Все едно си тотално различно същество. А всъщност трябва да си отговорен и да си вършиш работата.

Заобиколен съм от хора, които са много позитивни. И то чрез действията си, а не чрез това, което говорят.
Добрият екип е важен, защото ми позволява да правя повече неща. Моите способности всъщност са доста ограничени. Човек трябва да знае къде са му силните страни. Мисля, че вече знам своите и мога да се фокусирам над нещо. Смисълът на екипа е всеки да знае точното място за себе си и да не се бърка другаде.

Провалите ми са много повече, отколкото успехи. За мен това е важно, защото иначе може да се надъхаш, че всичко е супер. Имам чувството, че повечето хора, когато постигнат нещо голямо, много рядко се замислят защо са го постигнали. Освен мисълта, че си страхотен, разбира се. Може да е било късмет, например... Но когато се провалиш, ако искаш да вървиш напред, със сигурност трябва да разбереш защо не си успял.

Относно провалите, ето история: возих се в едно такси, в което шофьорът си имаше на таблото таблет и въртеше валутна търговия. И понеже аз се занимавам от десет години с това, се заговорихме. И той ми разказа, че имал малък инвестиционен фонд, но покрай кризата загубил всичко. Това го довело почти до тотален емоционален срив. Беше някъде около 55-56-годишен. Разказваше, че е станал таксиметров шофьор, просто за да се концентрира над нещо, да не мисли за неуспеха. Едновременно с това се занимава и с психологически практики. Много приятно впечатление ми направи този човек.

В България си има страшно много възможности. Проблемът е, че хората не са готови да направят достатъчно, за да ги достигнат. Не казвам, че е лесно - става въпрос за квалификация, за години труд, за насока, за получаване на по-ниска заплата известно време, но не е ли навсякъде така? Да не би като отидеш в чужбина веднага да ти дават докторска степен?

Забелязвам, че много по-малко хора имат желание да излизат в чужбина.
Според мен основният проблем е липсата на самочувствието, което те потиска до степен, че ти не виждаш смисъл да се образоваш. Забелязвам, че тук да се натискаш за нещо, да имаш хъс, не се възприема добре. А това, че хората имат амбиция, и драйв движи бизнеса във всяка по-развита държава.

Колегите ми ме виждат по различен начин в зависимост от това колко са ми близки. Мнозина ме смятат за сериозен, което ме учудва.
Сред приятелите си минавам за странния. Въпреки че всичките ми приятели са странни по някакъв начин...
А по душа съм спокоен.

Никога не работя с хора, които не харесвам. Част от свободата е да си избирам с кого да работя.
Още не съм се намерил съвсем къде съм. Затова правя толкова много неща, за да си открия средата.
Идеите идват, когато имаш време да мислиш, да се разходиш, да излезеш извън града...

Единственото, от което се притеснявам, е един ден да не се събудя и да се окаже, че се чудя защо не съм направил нещо, когато съм имал възможност.
Блокирам, когато трябва да взимам лесни решения. Трудни взимам лесно (щраква с пръсти, б.а.), но какво да обядвам например е страшен проблем.

Компромисите са недопустими, освен в личния живот.
От работата си научих да не се взимам насериозно. Покрай това се поражда възможността да си искрен, защото не се притесняваш от реакцията на човека отсреща; не се страхувам, че някой може да ме уволни... Защото мога много силно да викам (казва го тихо, б.а.)... Въпреки че не съм го правил, между другото... (още по-тихо, б.а.)

Тези, които са се взели насериозно, изглеждат несериозни. Престорено, изкуствено, фалшиво. Личи си, когато някой прикрива несигурност или неспособност, или съмнение. Предпочитам, като не мога, да си кажа; като ме дразни нещо, да си го споделя; като не ми харесва някой, да не работя с него.

Скачам в дълбокото, винаги когато мога. Дълбокото е всичко ново. Всичко, което ми е дискомфортно.
Успехът е еднократно, временно, преходно явление. Много хора цял живот се водят от един успех, който са постигнали преди време. Не е хубаво да се оставяш пасивно на базата на нещо.

Постоянно се чувствам щастлив.
Най обичам да пътувам. Където и да е. Дали ще е с приятели, или сам... Всичко става. Много обичам и да пиша, защото обикновено става въпрос за голяма изолация, което е сред любимите ми неща.

Никога не знам накъде.
Ще ми се аз да съм измислил джезвето.

Е, това ли беше... (ами толкова, да, б.а.)

Две поколения е вече по книжарниците  и е твоя само срещу 10 лв

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно