Боян: Познаваме се още от Варна.
Самуил: Аз помня и самата среща. Беше на едно събитие, което компанията на Боян организираше. Иначе задълбочихме приятелството си в Лисабон, където бях по Еразъм.
Боян: Аз пък живях няколко месеца на Канарските острови и се прибирах през Лисабон.
Доста яка засечка!
И двамата: Много яко беше (смеят се).
Самуил: А идеята за Urban Tapes се роди в един бар, когато с него си говорехме за акустични сесии. И решихте да се захвене с реализирането й?
Боян: Ами, на мен ми се въртеше нещо такова в главата, но е много трудно човек да го прави сам. Но пък със Самуил много готино се сработваме - имаме различни качества и познания и се допълваме един друг. Пък и не е забавно да правиш тия неща сам. Фактът, че се намерихме, е причината да съществуват Urban Tapes.
Това означава ли, че имате общи музикални интереси?
Самуил: Да, до някаква степен, особено що се отнася до инди рока и зараждащата се сега сцена в България. Това ни помогна да си кажем, че Urban Tapes е смислен проект и съществуването му би подкрепяло млади артисти.
Боян: Това е факт. Но от друга страна също успяваме да покажем в друга светлина артисти, които иначе са познати в сферата си. Тоест, обръщаме дори по-популярни имена в нетрадиционен за тях начин на представяне. Този експеримент ми е много интересен и ми се иска да имаме възможност да го правим по-често. Дали ще е любопитен кавър, дали по-скоро поп-ориентиран изпълнител да изсвири парче с рок аранжимент. Или пък рокаджия да направи нещо по-блусарско.
Самуил: Искаме да предложим провокация към публиката и хората да осъзнаят, че музиката не лежи в стилови рамки, а може да говори във всякаква форма. Нещата, които представяме обаче трябва да са направени с вкус, а не самоцелно.
Кога стартирахте?
Боян: Първите записи ги направихме в самото начало на август. А вече имаме над 2 хиляди последователи във Facebook. С какво се занимавате иначе?
Боян: Понастоящем работя като мениджър на ко-уъркинг спейса Beehive във Варна; с тях организираме различни събития. Отделно съм маркетингов консултант на компании от малкия и среден бизнес, като работя и върху мой собствен старт ъп. Urban Tapes ми е едно от другите основни занимания. А професионалният ми опит доста ми помага за това.
Самуил: Аз съм стратеджи и копирайтър в малка агенция. От друга страна съм диджей и Urban Tapes е като продължение на един формат - Independent Party, който стартира във Варна преди пет години. Разбирам и от видео и звук, защото се занимавам с фотография и с реклама в посока creative direction. Освен това съм продуцирал няколко варненски банди и поназнайвам от всичко по малко (смее се).
Urban Tapes в действие
Самуил: Най-важно е музиката им да е авторска, а ако не е такава, то да са кавъри, изсвирени с личен почерк и въображение. Неведнъж сме подчертавали, че има твърде много изпълнители, които правят музика просто ей така, за да заработват някакви пари. Аз ги наричам "пияно бар" изпълнители, защото свирят за пиянска публика. Иска ми се да покажем, че истинските музиканти са талантливи артисти, на които трябва да се обърне внимание, а не някакви хора, които са излязли пред теб да те забавляват за няколко лева.
Как откликват музикантите до момента?
Самуил: Не сме имали отказ.
Боян: Даже наблюдаваме повишен интерес към Urban Tapes от някои млади групи. Искаме обаче да ги провокираме да вложат сериозна индивидуалност при нещата, които правят. А кой се занимава с видео и звукозаписите?
Боян: При много форсмажорни обстоятелства сме само двамата. Иначе записваме с различни оператори и тонрежисьори.
Самуил: Вече си купихме и наш собствен рекордер.
Колко голям е екипът на Urban Tapes?
Боян: Той е аморфен, но в ядрото сме ние двамата. Обичаме обаче да работим с външни хора, защото те вкарват различни гледни точки към нещата. Каква е концепцията за заснемането на видеата, каква трябва да бъде средата?
Самуил: На първо място трябва да е ърбън, да е с градска атмосфера. Идеалната ни идея и цел е, че талантът е във всяко едно градско пространство и ние го намираме там. Естествено, че снимаме и на закрити пространства.
Трудно ли се получава разрешение за снимки на различните локации?
Боян: Не мога да ти обясня през какво сме минали за разрешения за локации! Положението е покъртително. Пускат се молби, пращат се заявления, искат се пари.
Самуил: От метрото например бяха много готини, там проблеми не сме имали.
Боян: Сблъсквали сме се обаче с религиозни организации...
Боян: Ние не плащаме на групите, за да ги запишем. Те самите трябва да осъзнаят, че това е алтернативен проект и да решат дали искат да го подкрепят или не. Разходите са основно за техника и заснемане.
Самуил: Изработването на качествен видео клип не е никак евтино. За да получиш истински добър продукт, трябва да инвестираш много пари. А когато не можеш да си позволиш високо качество, е по-добре да не правиш нищо. Бандите не искат да предлагат посредствени продукти и това е похвално. Ние пък работим и с доста млади професионалисти, така че даваме платформа не само на музиканти, но и на оператори, монтажисти, тон режисьори, които чрез нас могат да намерят и професионални ангажименти. Малко или много затваряме кръга.
Как комуникирате готовия клип с публиката?
Самуил: Основният ни канал е Youtube, защото е много удобен за ползване едновременно и от нас, и от публиката. Резултатите са повече от задоволителни.
Боян: В България сме доста лимитирани откъм социални мрежи. Не ползваме широко Snapchat, Twitter и т.н. Тук Facebook е основна платформа, допълнен от Instagram за някакъв брандинг. Как си представяте Urban Tapes след една или след пет години?
Самуил: За след една имам много ясна представа къде искам да се намираме. Но след пет не мога да знам. След година обаче ми се иска да сме спомогнали за обособяването на зони в градската среда - независимо дали във Варна, в София или Пловдив, където артисти свободно да излизат пред града. Да имат тяхно място за изява в града, което да бъде и брандирано, да се разпознава като артистична локация.
Търсите ли канали за финансиране?
Самуил: Всичко е в процес на работа.
Боян: Търсим основно частни компании, които биха били по-скоро имиджово заинтересовани към един такъв проект. Иначе от институциите - който е заинтересован - да дава, ние ще вземем (смеят се). Майтапът настрана - Urban Tapes е повече идея, не търсим финансова изгода. Искаме да го направим популярен и ще търсим начини да се разпространим и в Западна Европа.
Тоест, ще търсите канали да представяте българска музика извън страната?
Боян: По-скоро си представяме двустранен процес. А и има много българи навън. Аз безусловно вярвам в глобализацията. Ако си музикант от Букурещ, това не трябва да означава, че могат да те слушат само на площада там. Какви са били най-големите предизвикателства пред вас до момента?
Боян: Да снимаме в църква и университет (смее се).
Самуил: В парка е много лесно да се снима. Но пък и не може само в паркове да снимаме артистите.
Какво е Urban Tapes за вас?
Самуил: Кауза.
Боян: Мечта.
Боян: Аз съм по-компромисен, така че нека той отговори (смее се).
Самуил: Филип Киркоров и Шабан Шаулич са ни най-компромисните варианти (смее се). Не искам в този проект да присъства пошлост. Искам да бъде истинско.
Правили ли сте по-сериозни грешки?
Самуил: Може би сме подценявали леко някои ситуации.
Боян: Реално истински грешки не сме допускали. Самите групи ни помагат нещата да се случват добре. Има ли банди, които много искате да видите със сесия в Urban Tapes?
Боян: Много харесвам Hayes & Y и много се кефя, че те вече минаха през Urban Tapes.
Самуил: Много ми се иска Чарли и Насо да направят акустичен сет на Babyface Clan. Михаил Паскалев също.
Боян: Аз съм пристрастен към акустичните сесии, които са доста популярни във Великобритания. Много харесвам и соул, и блус. Крис Корнел направи великолепен концерт в Пловдив. Но наистина, в Англия има страхотни артисти, които и там не са особено популярни. Бих искал Urban Tapes да се превърне в платформа, която запознава българската аудитория с интересни музиканти не само тук но и от останалия свят. Текст Ивайло Александров/ Фотография Urban Tapes
Боян и Самуил са двама приятели, които се засичат случайно и, както при всяка такава среща, се оказва, че случайности не съществуват. Разбират, че имат общо желание да издигнат платформа, която да бъде трибуна на готини артисти, които имат какво да кажат. Така се ражда Urban Tapes - мястото, в което ще видиш интересни групи и артисти или пък вече известни имена в необичайна светлина. Също така там ще се запознаеш с работата на млади оператори, режисьори и монтажисти - изобщо платформа с амбицията и реалния шанс да бъде затворен цикъл, но отворен кръг за хора, които могат да предаставят таланта си. Повече - от тях самите.
Здрасти, момчета! Двамата вършите чудесна работа с Urban Tapes, но разкажете как се намерихте.
Боян: Познаваме се още от Варна.
Самуил: Аз помня и самата среща. Беше на едно събитие, което компанията на Боян организираше. Иначе задълбочихме приятелството си в Лисабон, където бях по Еразъм.
Боян: Аз пък живях няколко месеца на Канарските острови и се прибирах през Лисабон.
Доста яка засечка!
И двамата: Много яко беше (смеят се).
Самуил: А идеята за Urban Tapes се роди в един бар, когато с него си говорехме за акустични сесии.
И решихте да се захвене с реализирането й?
Боян: Ами, на мен ми се въртеше нещо такова в главата, но е много трудно човек да го прави сам. Но пък със Самуил много готино се сработваме - имаме различни качества и познания и се допълваме един друг. Пък и не е забавно да правиш тия неща сам. Фактът, че се намерихме, е причината да съществуват Urban Tapes.
Това означава ли, че имате общи музикални интереси?
Самуил: Да, до някаква степен, особено що се отнася до инди рока и зараждащата се сега сцена в България. Това ни помогна да си кажем, че Urban Tapes е смислен проект и съществуването му би подкрепяло млади артисти.
Боян: Това е факт. Но от друга страна също успяваме да покажем в друга светлина артисти, които иначе са познати в сферата си. Тоест, обръщаме дори по-популярни имена в нетрадиционен за тях начин на представяне. Този експеримент ми е много интересен и ми се иска да имаме възможност да го правим по-често. Дали ще е любопитен кавър, дали по-скоро поп-ориентиран изпълнител да изсвири парче с рок аранжимент. Или пък рокаджия да направи нещо по-блусарско.
Самуил: Искаме да предложим провокация към публиката и хората да осъзнаят, че музиката не лежи в стилови рамки, а може да говори във всякаква форма. Нещата, които представяме обаче трябва да са направени с вкус, а не самоцелно.
Кога стартирахте?
Боян: Първите записи ги направихме в самото начало на август. А вече имаме над 2 хиляди последователи във Facebook.
С какво се занимавате иначе?
Боян: Понастоящем работя като мениджър на ко-уъркинг спейса Beehive във Варна; с тях организираме различни събития. Отделно съм маркетингов консултант на компании от малкия и среден бизнес, като работя и върху мой собствен старт ъп. Urban Tapes ми е едно от другите основни занимания. А професионалният ми опит доста ми помага за това.
Самуил: Аз съм стратеджи и копирайтър в малка агенция. От друга страна съм диджей и Urban Tapes е като продължение на един формат - Independent Party, който стартира във Варна преди пет години. Разбирам и от видео и звук, защото се занимавам с фотография и с реклама в посока creative direction. Освен това съм продуцирал няколко варненски банди и поназнайвам от всичко по малко (смее се).
Urban Tapes в действие
На какъв принцип избирате артистите и бандите, които каните за сесии?
Самуил: Най-важно е музиката им да е авторска, а ако не е такава, то да са кавъри, изсвирени с личен почерк и въображение. Неведнъж сме подчертавали, че има твърде много изпълнители, които правят музика просто ей така, за да заработват някакви пари. Аз ги наричам "пияно бар" изпълнители, защото свирят за пиянска публика. Иска ми се да покажем, че истинските музиканти са талантливи артисти, на които трябва да се обърне внимание, а не някакви хора, които са излязли пред теб да те забавляват за няколко лева.
Как откликват музикантите до момента?
Самуил: Не сме имали отказ.
Боян: Даже наблюдаваме повишен интерес към Urban Tapes от някои млади групи. Искаме обаче да ги провокираме да вложат сериозна индивидуалност при нещата, които правят.
А кой се занимава с видео и звукозаписите?
Боян: При много форсмажорни обстоятелства сме само двамата. Иначе записваме с различни оператори и тонрежисьори.
Самуил: Вече си купихме и наш собствен рекордер.
Колко голям е екипът на Urban Tapes?
Боян: Той е аморфен, но в ядрото сме ние двамата. Обичаме обаче да работим с външни хора, защото те вкарват различни гледни точки към нещата.
Каква е концепцията за заснемането на видеата, каква трябва да бъде средата?
Самуил: На първо място трябва да е ърбън, да е с градска атмосфера. Идеалната ни идея и цел е, че талантът е във всяко едно градско пространство и ние го намираме там. Естествено, че снимаме и на закрити пространства.
Трудно ли се получава разрешение за снимки на различните локации?
Боян: Не мога да ти обясня през какво сме минали за разрешения за локации! Положението е покъртително. Пускат се молби, пращат се заявления, искат се пари.
Самуил: От метрото например бяха много готини, там проблеми не сме имали.
Боян: Сблъсквали сме се обаче с религиозни организации...
Къде потъват най-много пари при заснемането на едно видео от Urban Tapes?
Боян: Ние не плащаме на групите, за да ги запишем. Те самите трябва да осъзнаят, че това е алтернативен проект и да решат дали искат да го подкрепят или не. Разходите са основно за техника и заснемане.
Самуил: Изработването на качествен видео клип не е никак евтино. За да получиш истински добър продукт, трябва да инвестираш много пари. А когато не можеш да си позволиш високо качество, е по-добре да не правиш нищо. Бандите не искат да предлагат посредствени продукти и това е похвално. Ние пък работим и с доста млади професионалисти, така че даваме платформа не само на музиканти, но и на оператори, монтажисти, тон режисьори, които чрез нас могат да намерят и професионални ангажименти. Малко или много затваряме кръга.
Как комуникирате готовия клип с публиката?
Самуил: Основният ни канал е Youtube, защото е много удобен за ползване едновременно и от нас, и от публиката. Резултатите са повече от задоволителни.
Боян: В България сме доста лимитирани откъм социални мрежи. Не ползваме широко Snapchat, Twitter и т.н. Тук Facebook е основна платформа, допълнен от Instagram за някакъв брандинг.
Как си представяте Urban Tapes след една или след пет години?
Самуил: За след една имам много ясна представа къде искам да се намираме. Но след пет не мога да знам. След година обаче ми се иска да сме спомогнали за обособяването на зони в градската среда - независимо дали във Варна, в София или Пловдив, където артисти свободно да излизат пред града. Да имат тяхно място за изява в града, което да бъде и брандирано, да се разпознава като артистична локация.
Търсите ли канали за финансиране?
Самуил: Всичко е в процес на работа.
Боян: Търсим основно частни компании, които биха били по-скоро имиджово заинтересовани към един такъв проект. Иначе от институциите - който е заинтересован - да дава, ние ще вземем (смеят се). Майтапът настрана - Urban Tapes е повече идея, не търсим финансова изгода. Искаме да го направим популярен и ще търсим начини да се разпространим и в Западна Европа.
Тоест, ще търсите канали да представяте българска музика извън страната?
Боян: По-скоро си представяме двустранен процес. А и има много българи навън. Аз безусловно вярвам в глобализацията. Ако си музикант от Букурещ, това не трябва да означава, че могат да те слушат само на площада там.
Какви са били най-големите предизвикателства пред вас до момента?
Боян: Да снимаме в църква и университет (смее се).
Самуил: В парка е много лесно да се снима. Но пък и не може само в паркове да снимаме артистите.
Какво е Urban Tapes за вас?
Самуил: Кауза.
Боян: Мечта.
Какви компромиси бихте допуснали?
Боян: Аз съм по-компромисен, така че нека той отговори (смее се).
Самуил: Филип Киркоров и Шабан Шаулич са ни най-компромисните варианти (смее се). Не искам в този проект да присъства пошлост. Искам да бъде истинско.
Правили ли сте по-сериозни грешки?
Самуил: Може би сме подценявали леко някои ситуации.
Боян: Реално истински грешки не сме допускали. Самите групи ни помагат нещата да се случват добре.
Има ли банди, които много искате да видите със сесия в Urban Tapes?
Боян: Много харесвам Hayes & Y и много се кефя, че те вече минаха през Urban Tapes.
Самуил: Много ми се иска Чарли и Насо да направят акустичен сет на Babyface Clan. Михаил Паскалев също.
Боян: Аз съм пристрастен към акустичните сесии, които са доста популярни във Великобритания. Много харесвам и соул, и блус. Крис Корнел направи великолепен концерт в Пловдив. Но наистина, в Англия има страхотни артисти, които и там не са особено популярни. Бих искал Urban Tapes да се превърне в платформа, която запознава българската аудитория с интересни музиканти не само тук но и от останалия свят.
Текст Ивайло Александров/ Фотография Urban Tapes