Хванахме Бобски в навечерието на тринайстия джам, който тръгва днес, 20 април, в 18:00 от 4km с графити уъркшоп (Омбре от Германия) и гръмовно парти със съюзническата армия на H.M.S.U. и всички участници, специални гости и артисти на феста. Под шапката на Jam On It досега са минали над 100 легендарни фигури и изгряващи звезди (да споменем само Къртис Блоу през 2006-а и да се поклоним?), а тази година от Ню Йорк ни водят Калийф Селърс - един от пионерите на хаус танците през 80-те, който ще оглави съдийската тройка и ще забие два майсторски класа в неделя.
Танцовите битки ще се разразят в събота (21-ви) на Лятната естрада в Борисовата. За каузата са привлечени Трансформатори (като майстори на декора и провокациите) и Деси от Фючър Шок (като ко-водеща, заедно с двуметровия ветеран Хосе). Ще има открити уроци във всички улични стилове, бийтбокс, фрийстайл, малко ХаХаХа, фънк, хип-хоп и хаус до небето. Вход свободен, няма майтап.
Ще ни вкараш ли набързо в културата? „Peace, unity and having fun" - това са трите послания на една от първите и най-големи организации Zulu Nation. Те са правили тия прословути блок партита в Ню Йорк, за които са вземали ток от уличните лампи, всеки е изкарвал колони и идеята е била да се прекратят битките между генговете, хората да се събират, да се забавляват и да споделят. Аз така ги разбирам нещата. (пауза) Сега ми идва да разкажа една история на диджей Скил от Пловдив.
Целите сме в слух. Той ми казваше, че в началото, когато прослушвал хип-хоп, не разбирал английски и само предполагал какво пеят. И си съчинявал римите на български, както той го чувства. После научил езика и чул как се хранят един друг и как не всичко е толкова позитивно. Обаче в неговата глава е било съвсем друго. Мисля, че всички ние, които сме го видяли тук от разстояние и не сме били част от гетото, си представяме, че е било много красиво. Често е прераствало и в боища, това е ясно, но в нашите очи е така. И на мен лично супер ми е помогнало да осъзная някакви неща за себе си и за живота.
Като например? С каквото и да се занимавам от танците съм се научил да гледам в историята - какво се е случвало, как е станало; опитвам се да хвана смисъла на нещата, не да ги изпълнявам роботски. А пък колко се зареждаш - излишно е да говорим. След тренировка на мене всичко ми е супер хармонично просто.
И това е началото на брейка в България? Да, от Щатите идва вълната с два емблематични филма - Beat Street и Wild Style. Пускат ги по телевизията 1983-та и по цял свят се запалват хората. Тук горе-долу по едно и също време се създават крюта в Смолян, Плевен, Сливен, Стара Загора, Пазарджик. А моят зъболекар наскоро ми каза, че 84-та бил танцувал пред НДК на някакви кашони.
Как се родиха посланията на Jam On It? Има един италианец Маурицио - бибой е от 83-та и още танцува, голям! Той ми е дал супер много, не само в танците. Та. Като беше тук 2008-а ми каза, че според него всяко такова събитие трябва да има послание, да оставя нещо, да развива хората. Аз го споделих с групата и 2009-а направихме тези думички, но мисля, че те отдавна бяха станали част от нас. Щото се опитваме да живеем хармонично, екологично, с любов и така нататък.
Кои са най-твоите думички? (без грам колебание) Любов. Вяра. Мир. Енергия. Истина.
На какво искаш да научиш сина си? (замисля се) Да е търпелив, спокоен и да попива отвсякъде. Аз слушам доста хората, предимно обичам да слушам, и съм забелязал как от всеки можеш да научиш нещо - от опита му, от това как се изразява, как говори дори. После си го премислям. А! И страшно ми харесва тая приказка на Брус Лий за водата.
Брус Лий!? Той казва да си като водата. Тя заема формата на всеки съд, в който я сложиш. Може да е спокойна, обаче ако се засили, бута стени. Аз всъщност съм способен да избухна, случва ми се и на мен. Все пак, така, родопско, балканско нещо имам вътре (смее се). Но исках да кажа, че с водата сме си близки, ние, хората. И май е хубаво от време на време да се изчистваме по планини, морета - кой където му приляга.
Кои са твоите места? В Родопите, на високо, където планините са едни такива, накъдрени, все едно одеяло, което си направил на вълни. Много ме успокояват. А лятото последните години съм на Халкидики с прекрасната ми половинка, там също има диви местенца. Гледам сутрин да стана, да потичам малко и да поседя 5 минути в тишина.
А архитектурата откъде ти дойде? В Германия живях с един полу-поляк, полу-българин, който следваше архитектура и като цяло беше супер шантав, интересен човек. Може би оттам ми тръгна. Преди не се бях замислял, че архитектурата всъщност е микс между изкуство и математика, а аз такова нещо май търсех. Пък и майка ми се занимава със строителен надзор и от малък съм в чертежи, трябва да ми е влезнало. Макар че точно те не са ми любимата част (смее се).
Какво ще правиш, когато станеш арх. Пехливанов? Многофункционални зали ми се въртят в главата, като за Jam On It (смее се). И къщи. Сега ще ви кажа каква ми е скритата идея на мен. Целта ми е да си изкарвам пари от някаква работа и да правя хубави събития за младежите. Супер силно го искам, обаче само с музика и танци е труден животът. И в турнето на Мадона да си, „А dancer's life is a dog's life" - това точно един от нейните танцьори го казва, скоро гледах негов филм.
Веднъж май ни се мернаха брейк батъли по Евроспорт. Или ни се е привидяло? Не, не, излъчват наистина, примерно Битка на годината в Германия. И ги коментират двама, които според мен коментират и футболни мачове: „Ето, много добър флеър, оттам качване на глава, виждаме 10 оборота на глава без ръце" (смее се). Битките вече не са като едно време. На големите комерсиални състезания, едва ли не, ако не направиш даден елемент, не може да се класираш.
А преди как беше? Всеки искаше да направи нещо уникално, да си покаже стила, да изкара собствени движения - това беше най-основното, да създаваш. И да се забавляваш. Трябва да споделя, че на всички нас от Sleepwalkingz ни се иска - въпреки че Jam On It стана голямо събитие, какви ли не гости, локации, атракции, - да запазим оригиналния дух. На кръгчето и на първия джам. Да го правим най-вече за танцьорите и за културата. Да обединяваме. Да не е цирк - просто демонстрация и довиждане, а после с животните отзад какво става?
Кога ти е най-хубаво? Когато нахлупвам шапката никой да не ме гледа и искам само да се кефя на музиката, и да си се groove-вам. Като сме на по 30 години, вече ни остава само забавлението. Има даже една група бибои във фейсбук, които се казват The Dirty Thirties. Преди тренираш сложни елементи, впрягаш се кой ще бъде първи, кой втори. Сега просто се изливаш и се получават много мръсни неща понякога (смее се). Като чуеш само някой бийт, който рови така, отвътре. То не е мръсен, де - dirty e, ама тия работи трудно се превеждат.
от 12:00 в Sofia Dance Palace (басейн Спартак).
Таксата е 20 лв. за един и 30 лв. за двата
с регистрация тук Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
Как
точно тази наглед спокойна фънки и
грууви личност успява едновременно да
върти фест от калибъра на Jam
On It (заедно с цялата банда Sleepwalkingz),
да пуска на почти всяко родно брейк
състезание, да следва архитектура, да
подготвя мащабен спектакъл с новата си
група Pop&Roll,
да пече следващото издание на Sofia
Architecture Week,
които неотдавна го вербуваха за мениджър,
а от шест месеца да бъде и татко - за нас
ще си остане загадка.
Хванахме Бобски в
навечерието на тринайстия джам, който
тръгва днес, 20 април, в 18:00 от 4km с графити уъркшоп (Омбре от Германия) и
гръмовно парти със съюзническата армия на H.M.S.U.
и всички участници, специални гости и
артисти на феста. Под шапката на Jam
On It досега
са минали над 100 легендарни фигури и
изгряващи звезди (да споменем само
Къртис Блоу през 2006-а и да се поклоним?),
а тази година от Ню Йорк ни водят Калийф
Селърс - един от пионерите на хаус танците
през 80-те, който ще оглави съдийската
тройка и ще забие два майсторски класа
в неделя.
Танцовите
битки ще се разразят в събота (21-ви) на
Лятната естрада в Борисовата. За каузата
са привлечени Трансформатори (като майстори на декора и провокациите)
и Деси от Фючър Шок (като ко-водеща, заедно с
двуметровия ветеран Хосе). Ще има открити
уроци във всички улични стилове, бийтбокс,
фрийстайл, малко ХаХаХа,
фънк, хип-хоп и хаус до небето. Вход
свободен, няма майтап.
Ще
ни вкараш ли набързо в културата? „Peace,
unity and having fun"
-
това са трите послания на една от първите
и най-големи организации Zulu
Nation.
Те са правили тия прословути блок партита
в Ню Йорк, за които са вземали ток от
уличните лампи, всеки е изкарвал колони
и идеята е била да се прекратят битките
между генговете, хората да се събират,
да се забавляват и да споделят. Аз така
ги разбирам нещата. (пауза) Сега
ми идва да разкажа една история на диджей
Скил от Пловдив.
Целите
сме в слух. Той
ми казваше, че в началото, когато
прослушвал хип-хоп, не разбирал английски
и само предполагал какво пеят. И си
съчинявал римите на български, както
той го чувства. После научил езика и чул
как се хранят един друг и как не всичко
е толкова позитивно. Обаче в неговата
глава е било съвсем друго. Мисля, че
всички ние, които сме го видяли тук от
разстояние и не сме били част от гетото,
си представяме, че е било много
красиво. Често е прераствало и в боища,
това е ясно, но в нашите очи е така. И на
мен лично супер ми е помогнало да осъзная
някакви неща за себе си и за живота.
Като
например? С
каквото и да се занимавам от танците
съм се научил да гледам в историята -
какво се е случвало, как е станало;
опитвам се да хвана смисъла на нещата,
не да ги изпълнявам роботски. А пък колко
се зареждаш - излишно е да говорим. След
тренировка на мене всичко ми е супер
хармонично просто.
Теб
как те намери брейка в родния Смолян? 94-та
брат ми ме заведе на една детска дискотека,
аз покрай него излизах от малък. Там се
бяха събрали хората в кръг и по средата
танцуваше някакво момче. Аз, дребен
такъв, бях им до кръста, се проврях и го
видях. И в този момент имаше, ами, магия.
Как той танцува и около него всички се
кефят, пляскат. После брат ми ме запозна,
започнах да ходя на уроци. Тези момчета
бяха всъщност втората генерация брейкъри
- ученици на първото крю в Смолян,
създадено 1984-та.
И
това е началото на брейка в България? Да,
от Щатите идва вълната с два емблематични
филма - Beat
Street и
Wild
Style.
Пускат ги по телевизията 1983-та
и по цял свят се запалват хората. Тук
горе-долу по едно и също време се създават
крюта в Смолян, Плевен, Сливен, Стара
Загора, Пазарджик. А моят зъболекар
наскоро ми каза, че 84-та бил танцувал
пред НДК на някакви кашони.
Как
се родиха посланията на Jam
On It? Има
един италианец Маурицио - бибой е от
83-та и още танцува,
голям!
Той ми е дал супер много,
не само в танците. Та. Като беше тук
2008-а ми каза, че според него всяко такова
събитие трябва да има послание, да оставя
нещо, да развива хората. Аз го споделих
с групата и 2009-а направихме тези думички,
но мисля, че те отдавна бяха станали
част от нас. Щото се опитваме да живеем
хармонично, екологично, с любов и така
нататък.
Кои
са най-твоите думички? (без
грам колебание) Любов.
Вяра. Мир. Енергия. Истина.
На
какво искаш да научиш сина си? (замисля
се) Да
е търпелив, спокоен и да попива отвсякъде.
Аз слушам доста хората, предимно обичам
да слушам, и съм забелязал как от всеки
можеш да научиш нещо - от опита му, от
това как се изразява, как говори дори.
После си го премислям. А! И страшно
ми харесва тая приказка на Брус Лий за
водата.
Брус
Лий!? Той
казва да си като водата. Тя заема формата
на всеки съд, в който я сложиш. Може да
е спокойна, обаче ако се засили, бута
стени. Аз всъщност съм способен да
избухна, случва ми се и на мен. Все пак,
така, родопско, балканско нещо имам
вътре (смее
се). Но
исках да кажа, че с водата сме си близки,
ние, хората. И май е хубаво от време на
време да се изчистваме по планини, морета
- кой където му приляга.
Кои
са твоите места? В
Родопите, на високо, където планините
са едни такива, накъдрени, все едно
одеяло, което си направил на вълни. Много
ме успокояват. А лятото последните
години съм на Халкидики с прекрасната ми половинка, там също има
диви местенца. Гледам сутрин да стана,
да потичам малко и да поседя 5 минути в
тишина.
Какво
те вдига? Ако
ме питате за стимуланти, имало го е този
момент, в който мислиш, че като пушиш,
повече чуваш музиката. Обаче с времето
това избледнява пред другите, по-ценните
неща, и виждаш, че тия работи по-скоро
ти пречат и когато си чист, всъщност
изпитваш по-голямо удоволствие от танца,
от комуникацията с музиката. Тя е
двигателят.
А
архитектурата откъде ти дойде? В
Германия живях с един полу-поляк,
полу-българин, който следваше архитектура
и като цяло беше супер шантав, интересен
човек. Може би оттам ми тръгна. Преди не
се бях замислял, че архитектурата
всъщност е микс между изкуство и
математика, а аз такова нещо май търсех.
Пък и майка ми се занимава със строителен
надзор и от малък съм в чертежи, трябва
да ми е влезнало. Макар че точно те не
са ми любимата част (смее
се).
Какво
ще правиш, когато станеш арх. Пехливанов? Многофункционални
зали ми се въртят в главата, като за Jam
On It (смее
се). И
къщи. Сега ще ви кажа каква ми е скритата
идея на мен. Целта ми е да си изкарвам
пари от някаква работа и да правя хубави
събития за младежите. Супер силно го
искам, обаче само с музика и танци е
труден животът. И в турнето на Мадона
да си, „А dancer's
life is a dog's life"
- това точно един от нейните танцьори
го казва, скоро гледах негов филм.
Веднъж
май ни се мернаха брейк батъли по
Евроспорт. Или ни се е привидяло? Не,
не, излъчват наистина, примерно Битка
на годината в
Германия. И ги коментират двама, които
според мен коментират и футболни мачове:
„Ето, много
добър флеър, оттам качване на глава,
виждаме 10 оборота на глава без ръце"
(смее
се). Битките вече не са като едно време. На големите комерсиални състезания, едва
ли не, ако не направиш даден елемент, не
може да се класираш.
А
преди как беше? Всеки
искаше да направи нещо уникално, да си
покаже стила, да изкара собствени
движения - това беше най-основното, да
създаваш. И да се забавляваш. Трябва да
споделя, че на всички нас от Sleepwalkingz
ни
се иска - въпреки че Jam
On It стана
голямо събитие, какви ли не гости,
локации, атракции, - да запазим оригиналния
дух. На кръгчето и на първия джам.
Да
го правим най-вече за танцьорите и за
културата. Да обединяваме. Да не е цирк
- просто демонстрация и довиждане, а
после с животните отзад какво става?
Кога
ти е най-хубаво? Когато
нахлупвам шапката никой да не ме гледа
и искам само да се кефя на музиката, и
да си се groove-вам.
Като сме на по 30 години, вече ни остава
само забавлението. Има даже една група
бибои във фейсбук, които се казват The
Dirty Thirties. Преди
тренираш сложни елементи, впрягаш се
кой ще бъде първи, кой втори. Сега просто
се изливаш и се получават много
мръсни неща понякога (смее
се). Като
чуеш само някой бийт, който рови така,
отвътре. То не е мръсен, де - dirty e,
ама тия работи трудно се превеждат.
Jam On It 2012 e в петък (20-и) след 18:00 на 4km и в събота (21-ви) от 14:00 до 22:00 на Лятната естрада в Борисовата. Входът е свободен - и днес, и утре. Програмата е тук.
В неделя са майсторските класове на
Калийф Селърс по хип-хоп и хаус танц -
от 12:00 в Sofia
Dance Palace (басейн Спартак).
Таксата
е 20 лв. за един и 30 лв. за двата
с регистрация тук
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев