☰
✕

Борислав и Владимир Кирилови

5866 Категория: Нещо ново
Когато братята започват с джу джицуто, се оказва, че тук няма къде да го практикуват. Това не ги спъва бързо да достигнат добро ниво - успяват да натрупат опит, като събират информация отвсякъде, посещават различни школи в чужбина и доразвиват иначе приличната си спортна култура. Фактът, че са двама също си е голям плюс - винаги има кого да тръшнеш на земята , за да изпробваш някое движение.

Но самоусъвършенстването не им е достатъчно и решават да развиват джу джицуто като спорт на родна земя. Преди три години създават клуба си и започват активно да преподават. Явно им се отдава, защото техните момчета (и едно момиче) имат към 50 медала - отличия, постигнати от обикновени хора, които тренират и се състезават за кеф. Но Влади и Боби успешно разбиват и стереотипа за средностатистическия човек, който се занимава с бойни изкуства, и показват, че хора с обикновени професии, но с достатъчно хъс, също могат да постигат завидни резултати.

Защо ви се получават нещата?
Влади: Опитът ни от другите сфери е предпоставка посоката да е възходяща. Хората мислят, че четири-пет дни в седмицата сме за по два-три часа в клуба и толкова. Но ние прекарваме много повече време извън него, развивайки се организационно и спортно-технически, за да има след това резултати и в залата.
Боби: Опитваме се да покажем на хората, че разбиранията, че спортът се прави от държавата или от прости хора, са остарели.

Как се развивате като спортисти и преподаватели?
Влади: Самообразоваме се, ходим по семинари. В нашия спорт сме първите в България, които се присъединиха към голяма школа. Имаме учител, който има школа в Стокхолм - Магнус Хансон. Каним го през няколко месеца, за да провежда семинари. Ние също ходим в Швеция и упражняваме преподавателските си умения.

Велик момент?
Влади: Наскоро с брат ми получихме лилавите си колани от Магнус. Страхотно признание за труда и качествата ни.
Боби: А и успяхме да реализираме една от много ни мечти и да отворим новата ни зала.

А джу джицу развива ли се?
Боби: При него настъпи демокрация преди няколко години. Традиционните школи, насочени към бразилско джу джицу, са криели техниките си, но в един момент разбират, че най-лесният начин да живееш от това, да го разпространяваш и развиваш, е да разкриеш тайните си. Никой не може да стане добър на твоите движения, ако не ги упражнява. А и така се получава въвеждането на нови идеи и движения, създава се масовост.

Какви хора идват в залата?
Влади: Хора като нас, хора с професии. Получава се механизъм на самоподбор. Идвали са хора, които се държат арогантно и надменно, но бързо сами са си тръгвали. Както и обратното - няма как да си нормален човек без излишна агресия и да се задържиш в зала, където тестостеронът е напомпан до дупка и се комуникира с междуметия.

От какво ви е дошло до гуша?
Влади: От хора, които постоянно се самозаблуждават и отказват да мислят. Както и такива, които само се оплакват.
Боби: От незаинтересовани и неинформирани хора - млади, стари, без значение. Живеем в XXI век и всичко може да бъде намерено лесно, стига да положиш нужните усилия.

Доколко джу джицу е приложимо в реална кризисна ситуация?
Боби: Джу джицу е създадено за самозащита. А фамилията Грейси успява да докаже на света, че техният спорт е много добър и практичен и така той набира популярност (Хелио и Карлос Грейси са основатели на бразилското джу джицу, а през 90-те синът на Хелио Ройс Грейси обръща представите за ММА (смесени бойни изкуства), като наред мачка противници много по-големи от него, благодарение на техники от джу джицу, б. а.).
Влади: То е комплексен спорт и освен на наглед банални неща като координация, гъвкавост, издръжливост, набляга и на волята, дисциплината и т.н. Има един пренебрегван елемент, който липсва в много спортове - джу джицуто те кара да се сблъскаш с реалността.
Боби: Но преди да отидеш в залата, ти трябва мотивацията да стигнеш до нея, да се пребориш със задръствания, студ, жега... Трябва да проявиш воля.
Влади: После там се изморяваш изключително, всеки път завършваш със спаринг. Хората често си създават измислени представи за себе си - някои се подценяват, други се надценяват, но в спаринга нещата са реални. Това действа отрезвяващо, мотивиращо, калява характера и има сериозен ефект в ежедневието.

 

Боби: Забелязал съм, че по време на игра много хора спират да мислят, че знаят и могат всичко. Когато си нов, дори и доста здрав, ако не си се занимавал с този специфичен спорт, ще имаш трудности и то срещу физически (привидно) по-слаби противници. Случвало се е човек, който видимо е изключително силен, да се сблъска с 60-килограмово момче и само след няколко минути да се предава.
Влади: Урокът, който се получава, е интересен.
Боби: Това може да те откаже.
Влади: Но също да те накара да си направиш извод къде се намираш и да получиш мотивация, защото си казваш: „Колко е яко това, искам и аз да се науча."
Боби: Важно е да се разбере, че всеки трябва да се уважава, независимо колко е голям или малък. Идеята при самото създаване на спорта джу джицу е била по-дребният човек да може да се предпази и евентуално да надвие някой по-голям и по-силен от него.
Харесва ми сравнението на джу джицу с работното ежедневие - нормално е да има по-опитни около теб. Важното е да разбереш, че има какво да учиш и трябва да полагаш усилия постоянно. Така се държиш винаги буден. Когато се усъвършенстваш, без значение в какво, ставаш полезен и за себе си, и за околните.

А става ли джу джицуто за жени?
Боби: Изключително подходящо е. Но за да има повече жени в нашия спорт, са необходими добри условия. Засега при нас се е задържала една девойка, която тренира по-редовно.
Влади: И се състезава.
Боби: И печели.

 

ФИЛМИТЕ
Влади: Последно гледах новия на Уди Алън - На Рим с любов.
Боби: Аз - Арго.
Влади: Най-големият актьор за мен е този, който успява на 100% да пресъздаде характера на героя си. Има много големи актъори, всеки уникален в отделни роли. А от режисьорите харесвам Скорсезе, Клинт Истууд, Уди Алън, Тарантино, Братята Коен, Гай Ричи...
Боби: И за мен актьорът не е един, със сигурност Джак Никълсън, Де Ниро, Ал Пачино... Старата генерация, както и част от по-младите. Като режисьори ми допадат Гай Ричи, Скорсезе, Тарантино, Кристофър Нолън.
Влади: Много се смях на Ted.
Боби: А аз на Senseless. Но няма по-глупав от Американецът.
Влади: Планирам да видя Хобит и Django Unchained. 
Боби: Хобит. Чел съм книгата и ми е интересно как ще бъде направен филмът. А и ще гледам отново Властелинът на пръстените - да обхвана цялата история.

МУЗИКАТА
Влади: Различна. Най-често нещо рокаджийско или направо метъл, но не само. Pink Floyd и Iron Maiden никога няма да ми омръзнат. 
Боби: В колата - рок, метъл, „модерните" хитове; в залата - реге; вечер или на диско - ретро. Харесвам всичко, стига да е добре изпълнено и направено. Никога няма да ми омръзнат старите рок и хеви метъл банди. Но най-любимата ми песен е - „It's no good" на Depeche Mode.
Влади: Най-запомнящите концерти са тези на AC/DC, Iron Maiden, Rammstein и Голямата четворка (Metallica, Slayer, Megadeth, Antrax), Nick Cave и Sting. Бих искал да дойдат U2 и Rolling Stones.
Боби: За мен най-добрият беше последният на Metallica. И ми се иска да дойде някой, който прави добро шоу.

КНИГИТЕ
Влади: Сега чета Zombie Economics. Но паралелно с това чета и дочитам доста други неща. 
Боби: Рядко чета само едно нещо. В момента - няколко биографични книги, учебници и книги за бразилско джу джицу. Много ми говорят за Карлос Кастанеда, но все не ми остава време да го започна.

ТЕАТЪРЪТ
Влади: Ходя на театър, защото носи уникален заряд като преживяване. Много ме впечатли Български разкази на Мариус Куркински.
Боби: Човек може много да научи от театъра, както и да се погледне отстрани в определени ситуации. Нямам любима пиеса. Всяка носи различни чувства, мисли и настроения и това им е хубавото.
Влади: Обичам текстовете за театър на Ст. Л. Костов и Камен Донев. Последно гледах Амазонка на Камен Донев.
Боби: Последно гледах Кръщене на Камен Донев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Влади: Харесвам фотографията и живописта. За съжаление нямам твърде много време, за да ги превърна в по-регулярно занимание.
Боби: Интересна ми е фотографията, особено на моите приятели - Марин Кафеджийски, Ангел Коцев. 
Влади: Последно ходих на абстрактни композиции на Кристо в галерия Юзина.
Боби: Аз не търся, Аз намирам: Пабло Пикасо. Беше отдавна, но беше интересно.
Влади: Любимите ми художници са Хуан Миро и Салвадор Дали.
Боби: Мирослав Петров (Micky).

 

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев

Когато братята започват с джу джицуто, се оказва, че тук няма къде да го практикуват. Това не ги спъва бързо да достигнат добро ниво - успяват да натрупат опит, като събират информация отвсякъде, посещават различни школи в чужбина и доразвиват иначе приличната си спортна култура. Фактът, че са двама също си е голям плюс - винаги има кого да тръшнеш на земята , за да изпробваш някое движение.

Но самоусъвършенстването не им е достатъчно и решават да развиват джу джицуто като спорт на родна земя. Преди три години създават клуба си и започват активно да преподават. Явно им се отдава, защото техните момчета (и едно момиче) имат към 50 медала - отличия, постигнати от обикновени хора, които тренират и се състезават за кеф. Но Влади и Боби успешно разбиват и стереотипа за средностатистическия човек, който се занимава с бойни изкуства, и показват, че хора с обикновени професии, но с достатъчно хъс, също могат да постигат завидни резултати.

Защо ви се получават нещата?
Влади: Опитът ни от другите сфери е предпоставка посоката да е възходяща. Хората мислят, че четири-пет дни в седмицата сме за по два-три часа в клуба и толкова. Но ние прекарваме много повече време извън него, развивайки се организационно и спортно-технически, за да има след това резултати и в залата.
Боби: Опитваме се да покажем на хората, че разбиранията, че спортът се прави от държавата или от прости хора, са остарели.

Как се развивате като спортисти и преподаватели?
Влади: Самообразоваме се, ходим по семинари. В нашия спорт сме първите в България, които се присъединиха към голяма школа. Имаме учител, който има школа в Стокхолм - Магнус Хансон. Каним го през няколко месеца, за да провежда семинари. Ние също ходим в Швеция и упражняваме преподавателските си умения.

Велик момент?
Влади: Наскоро с брат ми получихме лилавите си колани от Магнус. Страхотно признание за труда и качествата ни.
Боби: А и успяхме да реализираме една от много ни мечти и да отворим новата ни зала.

А джу джицу развива ли се?
Боби: При него настъпи демокрация преди няколко години. Традиционните школи, насочени към бразилско джу джицу, са криели техниките си, но в един момент разбират, че най-лесният начин да живееш от това, да го разпространяваш и развиваш, е да разкриеш тайните си. Никой не може да стане добър на твоите движения, ако не ги упражнява. А и така се получава въвеждането на нови идеи и движения, създава се масовост.

Какви хора идват в залата?
Влади: Хора като нас, хора с професии. Получава се механизъм на самоподбор. Идвали са хора, които се държат арогантно и надменно, но бързо сами са си тръгвали. Както и обратното - няма как да си нормален човек без излишна агресия и да се задържиш в зала, където тестостеронът е напомпан до дупка и се комуникира с междуметия.

От какво ви е дошло до гуша?
Влади: От хора, които постоянно се самозаблуждават и отказват да мислят. Както и такива, които само се оплакват.
Боби: От незаинтересовани и неинформирани хора - млади, стари, без значение. Живеем в XXI век и всичко може да бъде намерено лесно, стига да положиш нужните усилия.

Доколко джу джицу е приложимо в реална кризисна ситуация?
Боби: Джу джицу е създадено за самозащита. А фамилията Грейси успява да докаже на света, че техният спорт е много добър и практичен и така той набира популярност (Хелио и Карлос Грейси са основатели на бразилското джу джицу, а през 90-те синът на Хелио Ройс Грейси обръща представите за ММА (смесени бойни изкуства), като наред мачка противници много по-големи от него, благодарение на техники от джу джицу, б. а.).
Влади: То е комплексен спорт и освен на наглед банални неща като координация, гъвкавост, издръжливост, набляга и на волята, дисциплината и т.н. Има един пренебрегван елемент, който липсва в много спортове - джу джицуто те кара да се сблъскаш с реалността.
Боби: Но преди да отидеш в залата, ти трябва мотивацията да стигнеш до нея, да се пребориш със задръствания, студ, жега... Трябва да проявиш воля.
Влади: После там се изморяваш изключително, всеки път завършваш със спаринг. Хората често си създават измислени представи за себе си - някои се подценяват, други се надценяват, но в спаринга нещата са реални. Това действа отрезвяващо, мотивиращо, калява характера и има сериозен ефект в ежедневието.

 

Боби: Забелязал съм, че по време на игра много хора спират да мислят, че знаят и могат всичко. Когато си нов, дори и доста здрав, ако не си се занимавал с този специфичен спорт, ще имаш трудности и то срещу физически (привидно) по-слаби противници. Случвало се е човек, който видимо е изключително силен, да се сблъска с 60-килограмово момче и само след няколко минути да се предава.
Влади: Урокът, който се получава, е интересен.
Боби: Това може да те откаже.
Влади: Но също да те накара да си направиш извод къде се намираш и да получиш мотивация, защото си казваш: „Колко е яко това, искам и аз да се науча."
Боби: Важно е да се разбере, че всеки трябва да се уважава, независимо колко е голям или малък. Идеята при самото създаване на спорта джу джицу е била по-дребният човек да може да се предпази и евентуално да надвие някой по-голям и по-силен от него.
Харесва ми сравнението на джу джицу с работното ежедневие - нормално е да има по-опитни около теб. Важното е да разбереш, че има какво да учиш и трябва да полагаш усилия постоянно. Така се държиш винаги буден. Когато се усъвършенстваш, без значение в какво, ставаш полезен и за себе си, и за околните.

А става ли джу джицуто за жени?
Боби: Изключително подходящо е. Но за да има повече жени в нашия спорт, са необходими добри условия. Засега при нас се е задържала една девойка, която тренира по-редовно.
Влади: И се състезава.
Боби: И печели.

 

ФИЛМИТЕ
Влади: Последно гледах новия на Уди Алън - На Рим с любов.
Боби: Аз - Арго.
Влади: Най-големият актьор за мен е този, който успява на 100% да пресъздаде характера на героя си. Има много големи актъори, всеки уникален в отделни роли. А от режисьорите харесвам Скорсезе, Клинт Истууд, Уди Алън, Тарантино, Братята Коен, Гай Ричи...
Боби: И за мен актьорът не е един, със сигурност Джак Никълсън, Де Ниро, Ал Пачино... Старата генерация, както и част от по-младите. Като режисьори ми допадат Гай Ричи, Скорсезе, Тарантино, Кристофър Нолън.
Влади: Много се смях на Ted.
Боби: А аз на Senseless. Но няма по-глупав от Американецът.
Влади: Планирам да видя Хобит и Django Unchained. 
Боби: Хобит. Чел съм книгата и ми е интересно как ще бъде направен филмът. А и ще гледам отново Властелинът на пръстените - да обхвана цялата история.

МУЗИКАТА
Влади: Различна. Най-често нещо рокаджийско или направо метъл, но не само. Pink Floyd и Iron Maiden никога няма да ми омръзнат. 
Боби: В колата - рок, метъл, „модерните" хитове; в залата - реге; вечер или на диско - ретро. Харесвам всичко, стига да е добре изпълнено и направено. Никога няма да ми омръзнат старите рок и хеви метъл банди. Но най-любимата ми песен е - „It's no good" на Depeche Mode.
Влади: Най-запомнящите концерти са тези на AC/DC, Iron Maiden, Rammstein и Голямата четворка (Metallica, Slayer, Megadeth, Antrax), Nick Cave и Sting. Бих искал да дойдат U2 и Rolling Stones.
Боби: За мен най-добрият беше последният на Metallica. И ми се иска да дойде някой, който прави добро шоу.

КНИГИТЕ
Влади: Сега чета Zombie Economics. Но паралелно с това чета и дочитам доста други неща. 
Боби: Рядко чета само едно нещо. В момента - няколко биографични книги, учебници и книги за бразилско джу джицу. Много ми говорят за Карлос Кастанеда, но все не ми остава време да го започна.

ТЕАТЪРЪТ
Влади: Ходя на театър, защото носи уникален заряд като преживяване. Много ме впечатли Български разкази на Мариус Куркински.
Боби: Човек може много да научи от театъра, както и да се погледне отстрани в определени ситуации. Нямам любима пиеса. Всяка носи различни чувства, мисли и настроения и това им е хубавото.
Влади: Обичам текстовете за театър на Ст. Л. Костов и Камен Донев. Последно гледах Амазонка на Камен Донев.
Боби: Последно гледах Кръщене на Камен Донев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Влади: Харесвам фотографията и живописта. За съжаление нямам твърде много време, за да ги превърна в по-регулярно занимание.
Боби: Интересна ми е фотографията, особено на моите приятели - Марин Кафеджийски, Ангел Коцев. 
Влади: Последно ходих на абстрактни композиции на Кристо в галерия Юзина.
Боби: Аз не търся, Аз намирам: Пабло Пикасо. Беше отдавна, но беше интересно.
Влади: Любимите ми художници са Хуан Миро и Салвадор Дали.
Боби: Мирослав Петров (Micky).

 

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Най-големите издънки на 2024 г.

    Януари – писмо, хути и тежки моменти за родното образование 2024 година започна вяло с едно писмо на Доган, който се усети, че Пеевски иска да вземе пълен контрол над ДПС. Агент Сава си мислеше, че може да се прави на мъдър философ, докато живее в сараи, да го играе загадъчен почетен председател, да даде партията под наем на ДП и да живее с рентата, но сметките му

  • 20 бързи въпроса към... Спенс

    Спенснята е и ще си остане сред най-искрените и автентични олд скуул рапъри по нашите земи. Зададохме му 20-те ни бързи въпроса и ето какво ни отговори г-н Найденов в неговия си директен и несвенлив стил: Как би обяснил работата си на първокласник? Понеже другия септември ще изпратя трети първолак, не е като да не съм обяснявал, но по-лесно е просто да му покажеш

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на