Като идея се роди през 2011. В началото не очаквах всичко да се случва на едно място, но опитът на бандите, които харесвам показа, че най-често те също си имат собствени ателиета и студия, правеха си сами обложките и тениските и оттам тръгна. Основното влияние си остава музиката.
Идеята с мустака ми дойде преди да стане хайпнато всичко и да се превърне в хипстърия. А пък мустакът е „смел", „храбър", защото това подчертава самата идея на DIY - да развиваш сам някаква дейност. Еленът винаги съм го свързвал със смелостта и реших, че един мустак би му подхождал. Та така - еленът е храбрият мустак.
Още когато ги чух за пръв път преди години, ме впечатлиха много и изобщо не съм предполагал, че след време ще работим заедно и ще станем приятели. И двете са банди, които са ми повлияли. Представят музиката си по интересен начин, цялостната им визия е супер.
Артуъркът е най-важен. Ателието разработва собствен бранд и колекции от дизайни. А концертите съвсем естествено се случват покрай това, че се занимавам и с музика - нещата са свързани. Как правиш контакти с бандите?
Чрез букинг агенции или чрез познати промоутъри от други страни. Ако някоя агенция от Гърция или Румъния, например, кани дадена група, предлага да им направим шоу и в София, защото така или иначе бандата минава оттук. С Them Frequencies от колко време сте заедно?
Събрахме се през 2010, като наскоро издадохме втория ни албум Rise Then Fall. Даже преди да ме питаш, не се бях замислял, че е минало немалко време.
Намерих вкъщи една касетка на Black Sabbath. Хванах една тенис ракета, но не ми беше достатъчна и се записах на курсове. Свиря от 1999. Кои банди са ти повлияли най-силно?
Основните като цялостна визия и концепция са Converge. Те не застават зад строго определен стил, макар че ги причисляват към хардкора и до някаква степен към нойз рока. При тях ми харесва, че тяхната публика не е строго определена, а на концертите им има и хардкор фенове, и метъли, и пънкове. А при представянето на музиката главният ми вдъхновител беше Jacob Bannon с едно интервю, в което разказваше как е стартирал лейбъла, как е започнал да издава музика от един гараж, седем години без никакво заплащане, просто заради любовта си към това, което прави. Та затова Converge е една от най-важните банди. Както, естествено, и адски много други. А при съчетанието на музика с визуалната страна от представянето, кои банди би дал като пример за вдъхновение?
От по-популярните групи е невъзможно да не споменем Baroness, при които основният човек в бандата John Baizley е и художникът на целия им артуърк, като работи и за много други състави. Jordan Buckley от Every Time I Die също сам прави визиите на групата. Laura Pleasants от Kylesa също прави дизайн. Общо взето, при този тип групи, ако не самите музиканти, то хора, близки до тях работят върху визуалното им представяне. Това нещо също ми е повлияло като стилистика на рисуването.
Стоимен (вокалистът на Them Frequencies) често помага на Дидо в ателието Кога усети, че можеш да рисуваш и би могъл да съчетаеш този талант с другите ти занимания?
То си дойде съвсем спонтанно, защото се занимавах с ландшафтна архитектура, а тази специалност е доста свързана с рисуването. Основният катализатор беше, че започнахме по-сериозно да се занимаваме с Them Frequencies. А ако имаш техническата възможност да рисуваш, можеш много по-ясно да представиш визията и посланията на групата си. Както го прави и Цветан Хаджийски от smallman. Като артисти кои хора са те грабнали най-силно?
Любим артист в този стил на илюстриране е Richey Beckett. До момента е правил артуърка на Kvelertak, Mastodon, едно от нещата на Converge. Също и John Baizley. А като изрисуване на природни елементи, това е Ernst Haeckel - немски ботаник, роден през XIX век. Вече правиш артуърка и за други банди. Те ли започнаха да те търсят?
По-скоро обратното. Например с Kylesa реших, че ще направя някакъв артуърк и ще им го изпратя, за да го ползват, ако им хареса. Така направих и един лимитиран постер за Cancer Bats, говорим и с Laura от Kylesa за работа по новия им албум, с Rawk'n'Roll се договорихме за визията за софийския концерт на Eyehategod. Направих тениски и за приятели от софийски банди като Upyr и Muddy. Това е и другата страна на ателието - освен дизайни, има варианти за тиражиране на мърч на банди. Успява ли човек да се издържа от такъв тип дейност?
Цялото това нещо е много голяма инвестиция като време, машини за производство и материали, която изисква сериозна работа, за да има възвръщаемост. Ателието, освен че прави различни артикули за групи, има собствен бранд, който работи чрез онлайн магазин и изработва дизайни на различни дрехи. Правил съм дизайн и за компании - имал съм клиенти, които са харесали стила ми на рисуване и ми дават свободата да изработя дизайн спрямо някакво заглавие. Това е доста яко, защото явно човекът, който те е наел, харесва нещата ти и иска да получи продукт в този стил. И за да се върна към въпроса ти - вече работя само това, като успявам да се издържам с Brave Moustache. Как протича процеса на работа?
Ще обясня за бандата. На първо място е дизайнът. Изрисува се, след което идва ситопечатът - той е стара техника, но е сред най-популярните и надеждни при печат. Подготвя се сито мрежа, на която се проявява дизайнът. В зависимост от това с каква техника разполагаш, той може да бъде в един, два или няколко цвята. Тениските си ги поръчвам от чужбина, тъй като държа на качеството. В момента работя върху собствени кройки, които би трябвало до есента да са готови. Така ще заключа докрай цикъла. Ръчният принт означава точно това - че всяка бройка, която отива на машината, минава през ръцете ти, нали?
Да, това всъщност е ценното при лимитирани принтове, при които производството е ръчно. Всеки един принт е подготвен изцяло от човека, който се занимава с процеса, отпечатва се ръчно. Например, ако е четири цвята, отпечатва се първо единият цвят, после се чака целият тираж да изсъхне, отгоре се нанася вторият, пак съхне, следва третият цвят, после четвъртият. Отнема време, но освен качество, дава и усещането за ценност - когато видиш завършения продукт, докоснеш с пръсти принта и видиш как седи мастилото, ти става ясно.
Основната ми е да има максимална степен на уникалност в дизайните и собствено развитие - да поддържаш в себе си интереса за рисуването. А за бранда, това, върху което работим е, още есента да маме собствени модели, които да се различават и полека да се насочат и към други пазари навън. Да достигнат офлайн до места извън България, свързани с тази среда, с тази музика. Brave Moustache е и името, с което правиш и концерти. Кои банди още би искал да поканиш?
То се случва винаги спонтанно. Не знам дали и утре ако изскочи нещо дали няма да скоча. Rawk'n'Roll също работят по този начин. Може сега да не знаят и след седмица да са букнали вече концерт на The Melvins. Това е страст и винаги работя с банди, които много харесвам и искам да ги споделя с други хора. Има ли банди, на които много ти се иска да направиш визията?
На всяка, на която харесвам музиката. Ако са ми въздействали вече, с удоволствие бих работил върху артуърка им. Разгледай дизайните на Brave Moustache на
www.bravemoustache.com Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова
С Дидо Пешев пътищата ни се пресякоха още преди 2-3 години, когато с DIY агенцията си Brave Moustache организира концерта на американските хардкор/пънк валяци Cancer Bats. Още преди това пък ни хвана окото с адски отличителния артуърк, който прави за собствената си банда Them Frequencies, а от марката започнаха да излизат страхотни тениски със стилизирани животински физиономии и геометрични фигури. Тениските, постерите и артуърка печата сам на ръка в (новото си вече) студио в центъра на София. Ситопечат, качествени дрехи и много, много часове на дъската за рисуване и зад огромната печатна машина. И понеже прекарва доста време в студиото си, там е подпрял и другата си любов - китарата - за да не излиза от форма. Сам организира турнетата на Them Frequencies в Европа, като името им вече е доста познато на Балканите, а и не само. Миналата година Brave Moustache застанаха зад бруталния двоен лайв на слъдж метъл гигантите Kylesa, а преди няколко дни Brave Moustache и Rawk'n'Roll събраха сили за унищожителния концерт на легендарната слъдж банда Eyehategod, за който Дидо беше и на сцената с групата си, и сътвори страхотния артуърк за постера. И намеква, че до края на годината има още какво да ни покаже.
Кое провокира появата
на Brave Moustache?
Като идея се роди през 2011. В началото не очаквах
всичко да се случва на едно място, но опитът на бандите, които харесвам показа,
че най-често те също си имат собствени ателиета и студия, правеха си сами
обложките и тениските и оттам тръгна. Основното влияние си остава музиката.
А как избра името?
Идеята с мустака ми дойде преди да стане хайпнато всичко и
да се превърне в хипстърия. А пък мустакът е „смел", „храбър", защото това
подчертава самата идея на DIY - да развиваш сам някаква дейност. Еленът винаги съм
го свързвал със смелостта и реших, че един мустак би му подхождал. Та така -
еленът е храбрият мустак.
До момента имаш
концерти на Cancer Bats и Kylesa - такива банди ли харесваш или просто бяха
свободни и ги покани да свирят?
Още когато ги чух за пръв път преди години, ме впечатлиха
много и изобщо не съм предполагал, че след време ще работим заедно и ще станем
приятели. И двете са банди, които са ми повлияли. Представят музиката си по
интересен начин, цялостната им визия е супер.
Свириш на китара в Them
Frequencies, занимаваш се с букинг на
банди, правиш артуърк. Кое е основния акцент в работата на Brave Moustache?
Артуъркът
е най-важен. Ателието разработва собствен бранд и колекции от дизайни. А
концертите съвсем естествено се случват покрай това, че се занимавам и с музика
- нещата са свързани.
Как правиш контакти с
бандите?
Чрез букинг агенции или чрез познати промоутъри от други
страни. Ако някоя агенция от Гърция или Румъния, например, кани дадена група,
предлага да им направим шоу и в София, защото така или иначе бандата минава
оттук.
С Them Frequencies от
колко време сте заедно?
Събрахме се през 2010, като наскоро издадохме втория
ни албум Rise Then Fall. Даже
преди да ме питаш, не се бях замислял, че е минало немалко време.
Кое те запали по
китарата?
Намерих вкъщи една касетка на Black Sabbath. Хванах една
тенис ракета, но не ми беше достатъчна и се записах на курсове. Свиря от 1999.
Кои банди са ти
повлияли най-силно?
Основните като цялостна визия и концепция са Converge. Те не
застават зад строго определен стил, макар че ги причисляват към хардкора и до
някаква степен към нойз рока. При тях ми харесва, че тяхната публика не е
строго определена, а на концертите им има и хардкор фенове, и метъли, и
пънкове. А при представянето на музиката главният ми вдъхновител беше Jacob Bannon с едно интервю, в което разказваше как е стартирал лейбъла,
как е започнал да издава музика от един гараж, седем години без никакво
заплащане, просто заради любовта си към това, което прави. Та затова Converge е
една от най-важните банди. Както, естествено, и адски много други.
А при съчетанието на
музика с визуалната страна от представянето, кои банди би дал като пример за
вдъхновение?
От по-популярните групи е невъзможно да не
споменем Baroness, при които основният човек в бандата John
Baizley е и художникът на целия им артуърк, като работи и за много други
състави.
Jordan Buckley от Every Time I Die също сам прави визиите на групата.
Laura Pleasants от Kylesa също прави дизайн. Общо взето, при този
тип групи, ако не самите музиканти, то хора, близки до тях работят върху
визуалното им представяне. Това нещо също ми е повлияло като стилистика
на
рисуването.
Стоимен (вокалистът на Them Frequencies) често помага на Дидо в ателието
Кога усети, че можеш
да рисуваш и би могъл да съчетаеш този талант с другите ти занимания?
То си дойде съвсем спонтанно, защото се занимавах с
ландшафтна архитектура, а тази специалност е доста свързана с рисуването.
Основният катализатор беше, че започнахме по-сериозно да се занимаваме с Them
Frequencies. А ако имаш техническата възможност да рисуваш, можеш много по-ясно
да представиш визията и посланията на групата си. Както го прави и Цветан
Хаджийски от smallman.
Като артисти кои хора
са те грабнали най-силно?
Любим артист в този стил на илюстриране е Richey Beckett. До момента е правил
артуърка на Kvelertak, Mastodon, едно от нещата на Converge. Също и John Baizley. А като изрисуване на
природни елементи, това е Ernst
Haeckel - немски ботаник, роден през XIX век.
Вече правиш артуърка и за други банди. Те ли
започнаха да те търсят?
По-скоро
обратното. Например с Kylesa реших, че ще направя някакъв артуърк и ще им го
изпратя, за да го ползват, ако им хареса. Така направих и един лимитиран постер
за Cancer Bats, говорим и с Laura от Kylesa за работа по новия им албум, с Rawk'n'Roll се договорихме за визията за
софийския концерт на Eyehategod. Направих тениски и за приятели от
софийски банди като Upyr и Muddy. Това е и другата страна на ателието - освен
дизайни, има варианти за тиражиране на мърч на банди.
Успява ли човек да се издържа от такъв тип
дейност?
Цялото това нещо
е много голяма инвестиция като време, машини за производство и материали, която
изисква сериозна работа, за да има възвръщаемост. Ателието, освен че прави различни
артикули за групи, има собствен бранд, който работи чрез онлайн магазин и
изработва дизайни на различни дрехи. Правил съм дизайн и за компании - имал съм
клиенти, които са харесали стила ми на рисуване и ми дават свободата да
изработя дизайн спрямо някакво заглавие. Това е доста яко, защото явно човекът,
който те е наел, харесва нещата ти и иска да получи продукт в този стил. И за
да се върна към въпроса ти - вече работя само това, като успявам да се издържам
с Brave Moustache.
Как протича процеса на работа?
Ще обясня за
бандата. На първо място е дизайнът. Изрисува се, след което идва ситопечатът -
той е стара техника, но е сред най-популярните и надеждни при печат. Подготвя
се сито мрежа, на която се проявява дизайнът. В зависимост от това с каква
техника разполагаш, той може да бъде в един, два или няколко цвята. Тениските
си ги поръчвам от чужбина, тъй като държа на качеството. В момента работя върху
собствени кройки, които би трябвало до есента да са готови. Така ще заключа
докрай цикъла.
Ръчният принт означава точно това - че всяка
бройка, която отива на машината, минава през ръцете ти, нали?
Да, това всъщност
е ценното при лимитирани принтове, при които производството е ръчно. Всеки един
принт е подготвен изцяло от човека, който се занимава с процеса, отпечатва се
ръчно. Например, ако е четири цвята, отпечатва се първо единият цвят, после се
чака целият тираж да изсъхне, отгоре се нанася вторият, пак съхне, следва
третият цвят, после четвъртият. Отнема време, но освен качество, дава и усещането
за ценност - когато видиш завършения продукт, докоснеш с пръсти принта и видиш
как седи мастилото, ти става ясно.
Какви цели си си поставил с Brave Moustache?
Основната ми е да
има максимална степен на уникалност в дизайните и собствено развитие - да
поддържаш в себе си интереса за рисуването. А за бранда, това, върху което
работим е, още есента да маме собствени модели, които да се различават и
полека да се насочат и към други пазари навън. Да достигнат офлайн до места
извън България, свързани с тази среда, с тази музика.
Brave Moustache е и името, с което правиш и концерти. Кои
банди още би искал да поканиш?
То се случва
винаги спонтанно. Не знам дали и утре ако изскочи нещо дали няма да скоча. Rawk'n'Roll също работят по този начин. Може сега да не знаят и след седмица
да са букнали вече концерт на The Melvins. Това е страст и винаги работя с
банди, които много харесвам и искам да ги споделя с други хора.
Има ли банди, на
които много ти се иска да направиш визията?
На всяка, на която харесвам музиката. Ако са ми въздействали
вече, с удоволствие бих работил върху артуърка им.
Разгледай дизайните на Brave Moustache на
www.bravemoustache.com
Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова