"Днес ще измисля песен, каза си веднъж героят от приключенията на Муминтролите Развейпрах (ако не си чувал за Муминтролите, наистина си пропуснал доста), която ще е една част очакване, две части бленуване по пролетта, а останалото - деклариране пред света колко прекрасно е да си сам и в мир със себе си." Горе долу същото е направила и Бри Ларсън, още когато е била на 6, но по-скоро в обратен ред. Първо е декларирала пред майка си и света, колко прекрасно е твърдото й намерение да стане актриса и как няма да го промени ни на йота. Сетне се е преместила в Лос Анджелис, сменила е френското си, труднопроизносимо име Desaulniers, с лесничкото Ларсън, участвала е с няколко скеча във вечерното шоу на Джей Лено, имала е и няколко спорадични появи в сериали, и накрая... е издала поп албум. "Нямах никакво намерение да влизам в музикалната индустрия, но без да се усетя, само за секунди и вече имах договор с музикална компания".
Всичко, което е нужно, за да си щастлив, е да намериш две-три неща, които ти доставят удоволствие и да ги правиш отново и отново, е казал любимият ни Вонегът. И ние сме напълно съгласни. Но преди да откриеш точно тези две-три неща, е необходимо да опиташ стотици други. Също като Бри Ларсън, която, като дете, опитала да изяде вечерята си под душа, за да спести малко време за други по-приятни неща. Както се досещаш, не се е получило добре. За разлика от писането и режисирането на късометражния филм The Arm, който спечели специалната награда на журито за сценарий на Sundance Film Festival през 2012. "Не си се представям като актриса още дълго, поне не на пълен работен ден. Започнах да се изчерпвам откъм ентусиазъм и смятам да мина към писане и режисиране".
Филмите са велики защото показват, какво биха могли да са хората, стига да искаха, или какво биха искали да бъдат, ако се осмеляваха, както и какво в действителност са. Ето защо всеки има нужда от хубаво разказана история. Особено децата. Колко 8-годишни деца обаче смяташ, че биха обожавали да гледат отново и отново Отнесени от вихъра или Пържени зелени домати? Със сигурност знаем за едно - Бри Ларсън. "Узурпирах телевизора вкъщи, за да гледам филмите на Годар и веднъж майка ми не издържа и ми се скара: не мога постоянно да чета субтитри. По цял ден работя и когато се прибера искам просто да гледам някое шоу, а ти да не ме съдиш за това".
Всичко може да бъде оправено с песен
"Днес
ще измисля песен, каза си веднъж героят от приключенията на Муминтролите
Развейпрах (ако не си чувал за Муминтролите, наистина си пропуснал доста),
която ще е една част очакване, две части бленуване по пролетта, а останалото -
деклариране пред света колко прекрасно е да си сам и в мир със себе си." Горе
долу същото е направила и Бри Ларсън, още когато е била на 6, но по-скоро в обратен
ред. Първо е декларирала пред майка си и света, колко прекрасно е твърдото й
намерение да стане актриса и как няма да го промени ни на йота. Сетне се е
преместила в Лос Анджелис, сменила е френското си, труднопроизносимо име
Desaulniers, с лесничкото Ларсън, участвала е с няколко скеча във вечерното шоу
на Джей Лено, имала е и няколко спорадични появи в сериали, и накрая... е
издала поп албум. "Нямах никакво намерение да влизам в музикалната индустрия,
но без да се усетя, само за секунди и вече имах договор с музикална компания".
Да
се напаснеш не е най-важното, но помага
Всичко,
което е нужно, за да си щастлив, е да намериш две-три неща, които ти доставят
удоволствие и да ги правиш отново и отново, е казал любимият ни Вонегът. И ние
сме напълно съгласни. Но преди да откриеш точно тези две-три неща, е необходимо
да опиташ стотици други. Също като Бри Ларсън, която, като дете, опитала да
изяде вечерята си под душа, за да спести малко време за други по-приятни неща.
Както се досещаш, не се е получило добре. За разлика от писането и режисирането
на късометражния филм The Arm, който спечели специалната награда на журито за
сценарий на Sundance Film Festival през 2012. "Не си се представям като актриса
още дълго, поне не на пълен работен ден. Започнах да се изчерпвам откъм
ентусиазъм и смятам да мина към писане и режисиране".
Всеки
има нужда от хубаво разказана история
Филмите
са велики защото показват, какво биха могли да са хората, стига да искаха, или
какво биха искали да бъдат, ако се осмеляваха, както и какво в действителност
са. Ето защо всеки има нужда от хубаво разказана история. Особено децата. Колко
8-годишни деца обаче смяташ, че биха обожавали да гледат отново и отново
Отнесени от вихъра или Пържени зелени домати? Със сигурност знаем за едно - Бри
Ларсън. "Узурпирах телевизора вкъщи, за да гледам филмите на Годар и веднъж
майка ми не издържа и ми се скара: не мога постоянно да чета субтитри. По цял
ден работя и когато се прибера искам просто да гледам някое шоу, а ти да не ме
съдиш за това".
Текст Дани Николова / Фотография Marc Hom за People Magazine