Едно време баща ми ми казваше: учи или хващай гората. Аз го послушах и станах горски. Има човеци и хора.
А аз съм заобиколен от личности и индивиди. За съжаление съм асоциален и не съм заобиколен от хора. Имам малко приятели и те ми стигат. Помагаме си взаимно. Перфектна буря, окото на торнадото. Аз имам един прекрасен дом. Най-прекрасният дом на планетата. Имам таван, който се казва небе. Имам под, който се казва земя, с най-красивия килим, сменя се постоянно. Четири стени, през които си влизам и излизам, когато си пожелая. Данък смет не плащам, а също и асансьор, защото съм твърдо на земята и не съм щъркел да живея на двайсет метра от нея. Имам и осветление месечина и фототапет от звезди. Тогава какво?
Постоянно работя върху себе си. Изграждам своята личност и характера и визията си, запазвам себе си. Вчера няма да се върне, утре няма да дойде, така че, краят не се знае.
На улицата има йерархия. Определя се по вид, самобит, по това как се чувстваш, как изглеждаш, как можеш да комуникираш с хората, с връзките, които имаш. Имам цел. Не се боря, аз браня своите позиции.
Компромиси със себе си не правя, с околните също. Отстоявам принципите си. Може да са грешни или неразбираеми за другите, но ги отстоявам, защото ако направя крачка назад, падам по гръб. Успех е, когато надхвърлиш мечтите си и себе си и постигнеш това, за което си мечтал. Успех е, когато дадеш нещо и научиш поне един или двама на това, което трябва. Забелязал съм, че идва перфектна буря.
Най-много обичам да бъда себе си и да скитам, по планините, горите, пещерите, скалите, да посрещам изгрева и да посрещам и залеза, ако може. Въпросът е рязък и малко труден, но това обичам да правя. Май набрах и лавандула на Йоана.
Преди два дни спасих живот, ама не ми се говори за това. Ще ми се да съм измислил Менделеевата таблица. (смее се) Много съм труден в точните науки. Можем да си говорим за литература, география и история.
Също така пиша.
Иначе нещата са така: първо горския, после малко ВИТИС при Стефан Данаилов, после малко друго, после малко друго, сега съм под бора. От какво блокирам? Не блокирам. Не си вкарвам мишки в главата. От време на време си дърпам шалтера, да не ми изгорят бушоните. Влюбен съм. В себе си, в природата, в тревата, във всичко красиво.
Най-големият урок, който съм научил, е магаре ли си, самари много. Текст и фотография Стефан Икога Виж какво ни разказа Икога за София, за баловете и за любовта
Срещнахме го - ей така. Нарочно. Искахме да си поговорим с бездомен човек, за да разберем колко му е трудно, приятно, лесно, неизбежно или каквото му е, от чисто любопитство. Всъщност от много време си говорим с такива хора, но пазим разказите им за себе си, защото не намирахме основание да ги разказваме, така че да не са самоцелни. Нещо като разкриване на беззащитните - като концерта на Джорджано или интервютата на Карбовски. И честно казано, допреди да седнем да си говорим с Бъки, все още се чудехме как да го уплътним. Е, той доста помогна. И на него споделихме притеснението си, че не искаме просто да го излагаме на показ. Той обаче ни увери, че няма проблем и ще го направи с удоволствие. Попитахме го дали е чувал за Градски номади. И тогава, свише сякаш, той каза: „е как, с Йоана сме приятели. - (Йоана е една от създателките на проекта и нея ще ти представим скоро) - Даже, ако искаш да й звъннеш - и тя да дойде, да си поговорим." После извади едно жълто тефтерче и на една страница, самотен, написан с електриково-брокатен химикал, седеше номерът на Йоана. Той погледна и каза: „Перфектна буря". Това, както впоследствие разбрахме, е неговото „Всичко е наред". Изглежда смел, луд и с всичкия си едновременно, пират на сушата, пълен с истории за познати от цял свят, само трябва да го спреш и да си поговорите. Ето какво ни каза на нас.
Роден съм там някъде, където земята и небето се сливат в едно, в
последното столетие на миналото хилядолетие. Казвам се Иван, по прякор - Бъки.
Едно време баща ми ми казваше: учи или хващай гората. Аз го
послушах и станах горски.
Има човеци и хора.
А аз съм заобиколен от личности и индивиди. За
съжаление съм асоциален и не съм заобиколен от хора. Имам малко приятели и
те ми стигат. Помагаме си взаимно. Перфектна буря, окото на торнадото.
Аз имам един прекрасен дом. Най-прекрасният дом на планетата. Имам таван, който се казва небе. Имам под, който се казва земя, с най-красивия килим, сменя се постоянно. Четири стени, през които си влизам и излизам, когато си пожелая. Данък смет не плащам, а също и асансьор, защото съм твърдо на земята и не съм щъркел да живея на двайсет метра от нея. Имам и осветление месечина и фототапет от звезди. Тогава какво?
По душа какъв съм? Въпросът е много личен, аз имам
мнение по него. Перфектна буря. Аз ще ти кажа нещо, 30 години се чудя кой съм и
аз не знам кой съм.
Постоянно работя върху себе си. Изграждам своята
личност и характера и визията си, запазвам себе си. Вчера няма да се върне,
утре няма да дойде, така че, краят не се знае.
Човек греши във всяка една минута и всяка една секунда пред Всевишния, тоест пред Господ. Грешките са за това, ако можеш да ги учиш и ако може да не ги повтаряш, иначе се превръщат в грехове, а тогава става Ислямска държава. (смее се)
Аз нямам проблем. Човек без проблеми. Ей ме къде съм - под едно
дърво, на парче земя. Виж там - бетон, аз не лежа на бетон, лежа на земята под
бора. Значи, аз не съм уличник. Аз съм скитник, друмник. Разликата е огромна.
На улицата има йерархия. Определя се по вид, самобит, по това как се
чувстваш, как изглеждаш, как можеш да комуникираш с хората, с връзките, които имаш.
Имам цел. Не се боря, аз браня своите позиции.
Компромиси със себе си не правя, с околните също.
Отстоявам принципите си. Може да са грешни или неразбираеми за другите, но ги
отстоявам, защото ако направя крачка назад, падам по гръб.
Успех е, когато надхвърлиш мечтите си и себе си и постигнеш това, за което си мечтал. Успех е, когато дадеш нещо и научиш поне един или двама на това, което трябва.
Забелязал съм, че идва перфектна буря.
Най-много обичам да бъда себе си и да скитам, по планините, горите, пещерите, скалите, да посрещам изгрева и да посрещам и залеза, ако може. Въпросът е рязък и малко труден, но това обичам да правя. Май набрах и лавандула на Йоана.
Скачам в дълбокото, когато трябва да спася живот. Не се
замислям. Ако смяташ дълбокото за това, което е, влизам в огъня и във водата.
Преди два дни спасих живот, ама не ми се говори за това.
Ще ми се да съм измислил Менделеевата таблица. (смее се) Много съм труден в точните науки. Можем да си говорим за
литература, география и история.
Също така пиша.
Иначе нещата са така: първо горския, после малко ВИТИС
при Стефан Данаилов, после малко друго, после малко друго, сега съм под бора.
От какво блокирам? Не блокирам. Не си вкарвам мишки в главата. От време на време си дърпам шалтера, да не ми изгорят бушоните.
Влюбен съм. В себе си, в природата, в тревата, във всичко красиво.
Най-големият урок, който съм научил, е магаре ли си, самари много.
Текст и фотография Стефан Икога
Виж какво ни разказа Икога за София, за баловете и за любовта