Хора, това е единствената ми статия с апел. Живейте нататък! В другите ви разказвам по нещо и който каквото си хареса. Тук не става въпрос за слънцето, за някой месец, сезон или град. Сега си поемете въздух. Сега живейте. Сега си вземете още една глътка надежда, още един шанс. Сега живейте! И все нататък.
Не се обръщайте толкова често. Нали там нещо се разправяше, че не сте в тази посока. Не лъжат- наистина не сте. Вие сте тръгнали напред, защото няма друг вариант. И защото там е по- готино, по- забавно, и най- вече, защото с всяка крачка нататък сте все по себе си! Все по̀ си вярвате и се разбирате. И така, вървейки напред, сте по- пълноценно и с другите. По пътя натам се учим кои сте.
Понякога единственото, което много, ама много искаме, е някое място да ни заприлича на дома на баба и дядо. Да носи аромата, да носи спомените и ако може, да припомня така, че да не ни става мъчно, да не ни се свива сърцето, а просто да гледаме с умиление и да откриваме в душите си забравен отдавна покой.
Понякога много ни домъчнява за някого. Толкова, че ако го видим, първо ще го блъснем, задето ни е накарал така да го обичаме, а чак после ще го прегръщаме, защото се обичаме. А друг път хич не искаме да си спомним. Изобщо, ама грам, ако може да си караме през живота, без да се обръщаме. Това не помага, но наистина е неизбежно поне замалко да ни се прииска, когато ни разочароват. Приисква ни се, да, защото не се досещаме как да запазим само хубавия спомен и сме мнооого ядосани, че ще си имаме капката катран в меда.
Целият смисъл на живота е да живееш нататък. Чела съм книга с такова заглавие (“Да живееш нататък”) и ставаше дума за живота след ужасите на войната. За това как нямаш избор да се спреш задълго, да се откажеш от всичко в скръбта си, а трябва да се съвземеш и да живееш. Нататък.
Наистина сме в свят на напрежение, състезания и лека паника. И наистина не е нужно да бъде така. Няма как да махнем на всичко с лека ръка, но можем със сигурност да не го правим по- тежко.
Хора, това е единствената ми статия с апел. Живейте нататък! В другите ви разказвам по нещо и който каквото си хареса. Тук не става въпрос за слънцето, за някой месец, сезон или град. Сега си поемете въздух. Сега живейте. Сега си вземете още една глътка надежда, още един шанс. Сега живейте! И все нататък.
Не се обръщайте толкова често. Нали там нещо се разправяше, че не сте в тази посока. Не лъжат- наистина не сте. Вие сте тръгнали напред, защото няма друг вариант. И защото там е по- готино, по- забавно, и най- вече, защото с всяка крачка нататък сте все по себе си! Все по̀ си вярвате и се разбирате. И така, вървейки напред, сте по- пълноценно и с другите. По пътя натам се учим кои сте.
Понякога единственото, което много, ама много искаме, е някое място да ни заприлича на дома на баба и дядо. Да носи аромата, да носи спомените и ако може, да припомня така, че да не ни става мъчно, да не ни се свива сърцето, а просто да гледаме с умиление и да откриваме в душите си забравен отдавна покой.
Понякога много ни домъчнява за някого. Толкова, че ако го видим, първо ще го блъснем, задето ни е накарал така да го обичаме, а чак после ще го прегръщаме, защото се обичаме. А друг път хич не искаме да си спомним. Изобщо, ама грам, ако може да си караме през живота, без да се обръщаме. Това не помага, но наистина е неизбежно поне замалко да ни се прииска, когато ни разочароват. Приисква ни се, да, защото не се досещаме как да запазим само хубавия спомен и сме мнооого ядосани, че ще си имаме капката катран в меда.
Целият смисъл на живота е да живееш нататък. Чела съм книга с такова заглавие (“Да живееш нататък”) и ставаше дума за живота след ужасите на войната. За това как нямаш избор да се спреш задълго, да се откажеш от всичко в скръбта си, а трябва да се съвземеш и да живееш. Нататък.
Наистина сме в свят на напрежение, състезания и лека паника. И наистина не е нужно да бъде така. Няма как да махнем на всичко с лека ръка, но можем със сигурност да не го правим по- тежко.
Гласували общо: 1 потребители