Двата сериала обичайно се сравняват в мрежите най-вече защото, виждаш ли, в IMDB рейтингът на първия минал рейтинга на втория. И се почват масови изцепки за това, че "Чернобил" е по-готин от "Троновете" и е най-добрият сериал, правен някога.
Да сравняваш обаче двата сериала е на пръв поглед алогично. Документално-художествена поредица, фокусирана върху най-голямата ядрена трагедия, предизвикана от човешка грешка, комбинирана с партийни тоталитарни провали, довели и до разпада на СССР. И от другата страна - епично разгърнато фентъзи, в над 70 епизода, калейдоскоп от персонажи, които израстват, заменят се, конкурират се, постепенно изграждат монументална картина, в която дори няма второстепенни герои, а всеки е главен, интересен, вълнуващ.
Къде е общото между тях? Жанрово несъвместими, несъвместими по продължителност, несъвместими по очаквани публики, събира ги сякаш единствено това, че са по HBO и това, че има хора, чиито вкус за нещо никога не е личен, а зависи от масовите оценки в IMDB.
Общо обаче има. И то е, че и двата сериала третират една и съща тема: властта. "Игра на тронове" е фентъзи, но мечовете, драконите, магиите са само камуфлаж - сагата на Дж.Р.Р.Мартин всъщност е революционна, защото излезе от обичайните красиви приказки с черно-бели конфликти, каквито са "Властелина на пръстените". Последният епизод, колкото и да бе одумван, разрешаваше тъкмо въпроса за властта: с дракона, който изгори трона и с онзи малко ненапрегнат съвет, с който се решиха съдбите на героите. Но ето, че мнозина от по-наблюдателните забелязаха как през сериала се проиграва по особен начин и световната история - в голямата си част той повтаря феодализма, през разрушението на Денерис манифестират тоталитарни и нацистки идеи (тя многократно повтаря реплики, които са производно на "Целта оправдава средствата"), а начинът, по който държеше финалната си реч действително напомняше за Хитлер, а накрая героите обсъдиха нещо като протодемокрация, поне начална фаза, в която кралят няма да се наследява по кръвна връзка, макар че е все пак твърде рано да бъде избиран от всички, вместо само от аристокрацията.
"Чернобил" също се занимаваше с властта. Най-важната фраза в сериала бе тази, че "Една нация, която не иска да бъде унижавана, няма да каже истината". Легасов и компания всъщност бяха поставени в ситуация, в която властта постепенно започва да имитира неуязвимост, безпогрешност, отказ от признаване на собствените си провали; всичко това, изградено през партиен апарат, който бе погълнал като радиация самомнението си за безпогрешен. Да се лавира между световна авария, партийна дидактика, агенти на държавна сигурност и усилието просто да кажеш истината такава, каквато е, е ситуация, с която могат да се оправят само двама души: Легасов и вероятно Тириън Ланистър. Всъщност образът на Легасов напомняше, не разбира се по остроумие, но по сложност на ситуацията, тъкмо Тириън и Варис, които непрекъснато трябваше да лавират между ненормални монарси, собствените си интереси и интересите на народа. Студената война и всичките й шпионажи, пропаганди, надпревари пък не са чак толкова далеч от сблъсъците между големите родове в "Троновете".
Затова, въпреки всичките им жанрови различия, и двата сериала имат нещо общо и го проиграват по различен и интересен начин. Но общото далеч не е глупавата надпревара в IMDB, където в ТОП 10 на най-великите филми например, редом до "Изкуплението Шоушенк", "Кръстникът" и "Списъкът на Шиндлер" се е наредил "Черният рицар".
Двата сериала обичайно се сравняват в мрежите най-вече защото, виждаш ли, в IMDB рейтингът на първия минал рейтинга на втория. И се почват масови изцепки за това, че "Чернобил" е по-готин от "Троновете" и е най-добрият сериал, правен някога.
Да сравняваш обаче двата сериала е на пръв поглед алогично. Документално-художествена поредица, фокусирана върху най-голямата ядрена трагедия, предизвикана от човешка грешка, комбинирана с партийни тоталитарни провали, довели и до разпада на СССР. И от другата страна - епично разгърнато фентъзи, в над 70 епизода, калейдоскоп от персонажи, които израстват, заменят се, конкурират се, постепенно изграждат монументална картина, в която дори няма второстепенни герои, а всеки е главен, интересен, вълнуващ.
Къде е общото между тях? Жанрово несъвместими, несъвместими по продължителност, несъвместими по очаквани публики, събира ги сякаш единствено това, че са по HBO и това, че има хора, чиито вкус за нещо никога не е личен, а зависи от масовите оценки в IMDB.
Общо обаче има. И то е, че и двата сериала третират една и съща тема: властта. "Игра на тронове" е фентъзи, но мечовете, драконите, магиите са само камуфлаж - сагата на Дж.Р.Р.Мартин всъщност е революционна, защото излезе от обичайните красиви приказки с черно-бели конфликти, каквито са "Властелина на пръстените". Последният епизод, колкото и да бе одумван, разрешаваше тъкмо въпроса за властта: с дракона, който изгори трона и с онзи малко ненапрегнат съвет, с който се решиха съдбите на героите. Но ето, че мнозина от по-наблюдателните забелязаха как през сериала се проиграва по особен начин и световната история - в голямата си част той повтаря феодализма, през разрушението на Денерис манифестират тоталитарни и нацистки идеи (тя многократно повтаря реплики, които са производно на "Целта оправдава средствата"), а начинът, по който държеше финалната си реч действително напомняше за Хитлер, а накрая героите обсъдиха нещо като протодемокрация, поне начална фаза, в която кралят няма да се наследява по кръвна връзка, макар че е все пак твърде рано да бъде избиран от всички, вместо само от аристокрацията.
"Чернобил" също се занимаваше с властта. Най-важната фраза в сериала бе тази, че "Една нация, която не иска да бъде унижавана, няма да каже истината". Легасов и компания всъщност бяха поставени в ситуация, в която властта постепенно започва да имитира неуязвимост, безпогрешност, отказ от признаване на собствените си провали; всичко това, изградено през партиен апарат, който бе погълнал като радиация самомнението си за безпогрешен. Да се лавира между световна авария, партийна дидактика, агенти на държавна сигурност и усилието просто да кажеш истината такава, каквато е, е ситуация, с която могат да се оправят само двама души: Легасов и вероятно Тириън Ланистър. Всъщност образът на Легасов напомняше, не разбира се по остроумие, но по сложност на ситуацията, тъкмо Тириън и Варис, които непрекъснато трябваше да лавират между ненормални монарси, собствените си интереси и интересите на народа. Студената война и всичките й шпионажи, пропаганди, надпревари пък не са чак толкова далеч от сблъсъците между големите родове в "Троновете".
Затова, въпреки всичките им жанрови различия, и двата сериала имат нещо общо и го проиграват по различен и интересен начин. Но общото далеч не е глупавата надпревара в IMDB, където в ТОП 10 на най-великите филми например, редом до "Изкуплението Шоушенк", "Кръстникът" и "Списъкът на Шиндлер" се е наредил "Черният рицар".
Гласували общо: 1 потребители